№ 370
гр. Петрич, 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20231230200199 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Д.Ш.“ ЕООД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от
управителя А.С., против Наказателно постановление № 42-
0004567/15.12.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, /населено място/, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 104, ал.1 от ЗАвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 10, §2 от Регламент № 561/2006г. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от
ЗАвП. В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Навежда се, че съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление не отговарят на предвидените към
съдържанието им изисквания. Поддържа се несъответствие между словесното
описание на нарушението и санкционната норма, въз основа на която е
наложена имуществената санкция. По изложените съображения се прави
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се
представлява от процесуален представител - адв.М. Б., която поддържа
депозираната въззивна жалба. Допълва, че за ангажирането на
административнонаказателна отговорност на превозвача е необходимо да
бъде установено, че неизпълнението на разпоредбите за работното време от
1
страна на водача се дължи именно на действие или бездействие от страна на
работодателя. Сочи също, че наказващият орган сам в обжалваното
наказателно постановление е посочил, че са му предоставени книги за
инструктаж, с които се е запознал. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител.
Представя писмено становище, в което застъпва тезата, че жалбата е
неоснователна, а издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направената жалба, намира следното от фактическа и правна страна :
На 22.11.2022г. около 11:00 часа, в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“, /населено място/, находящ се в /населено
място/, бул. „СД.С.“ №*, свидетелите Д. А. Т. и Е. А. Г.. - служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено място/
извършили комплексна проверка на превозвача „Д.Ш.“ ЕООД, притежаващ
лиценз на ЕО № 12468/16.10.2019 г. за международен автомобилен превоз на
товари. От представените в хода на проверката записи на дигиталната карта
на водача Д.С. служителите на Областния отдел на „Автомобилна
администрация“ - Б. установили нарушения относно дневната почивка за
следния период - от 08:49 часа на 23.08.2021 г. до 11:33 часа на 24.01.2022 г.
от страна на водача Д.С.. Нарушенията били установени при проверка на
дигиталната карта на С., чрез специализиран софтуер на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ за разчитане на дигиталните карти,
при която автоматично се генерира доклад, съдържаш допуснатите от водача
нарушения, както и тяхното естество. Направените в хода на проверката
констатации били обективирани в Констативен протокол № 81-00-56-
888/23.11.2022 г. След проверка и анализ на данните от записите на
дигиталната карта на водача Д.С.., проверяващите приели, че „Д.Ш.“ ЕООД
не е организирал и осигурил работата на водача С. по такъв начин, че да е в
състояние да спазва изискванията на Регламент 561/2006г. на ЕО.
Служителите на изпълнителната агенция констатирали, че превозвачът
надлежно е инструктирал водача С., но направили извод, че не е осъществил
последователни редовни проверки относно спазването на дневните почивки.
Предвид установеното, свидетелят Д. Т. приел, че дружеството е извършило
нарушение на чл. 10, §2 от Регламент 561/2006г. и в присъствието на
свидетеля Е. Г. и управителя на дружеството, съставил срещу последното
АУАН № 329278. Актът бил връчен на същата дата на на управителя на
дружеството, без в него да са отразени възражения. Такива не са постъпили и
в предвидения с чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на управителя на санкционираното дружество
на 15.12.2022 г.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията свидетелите Т. и Г. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства подробно описани в
съдебните протоколи.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на
показанията на служителите на ИААА в частта им за извършената от тях
проверка, направените констатации и обстоятелствата около съставяне и
връчване на АУАН. В кредитираните им части, показанията на свидетелите са
последователни, непротиворечиви и пълни и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по
делото.
Извлечението от софтуерната програма Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ от 22.11.2022 г., при проверка на дигиталната
карта на водача Д.С. установява нарушения на Регламент 561/2006г. за
периода от 08:49 часа на 23.08.2021г. до 11:33 часа на 24.01.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния
срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е
съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал.1 вр. чл. 91 от ЗАвП, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен
на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съставеният
АУАН и издаденото наказателно постановление са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в
3
присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на
когото е връчен. Тук е мястото да посочи, че независимо от факта, че
превозът е реализиран извън страната, място на извършване на нарушението е
седалището на съответното дружество/едноличен търговец, на което е
издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на
товари. Отговорността на дружеството/едноличния търговец се ангажира в
качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на
международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба
изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява
оперативната дейност по организирането на превози. Не съществува и
несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, установяващи, че
превозвачът е извършил нарушението, за което му е наложена „имуществена
санкция“.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл 10, §2 от Регламен
561/2005г. - транспортното предприятие организира работата на водачите,
посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да
спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент. В чл. 8, § 2 от регламента е
конкретизиран размера на почивките, които водачът следва да спазва.
Отговорността на превозвача по чл. 104, ал.1 ЗДвП е за неизпълнение на
задължението да осигури спазването на разпоредбите на работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози.
"Осигуряването спазване на разпоредбите" се осъществява при организация
работата на водачите надлежното им инструктиране и извършването на
редовни проверки.
В съставения АУАН и издаденото наказателно постановление е отразено,
че превозвачът надлежно е инструктирал водача, но не е осъществил
последователни редовни проверки относно спазването на дневните почивки.
В административнонаказателното производство обаче не са представени
доказателства, които да установят, че дружеството не е извършвало
„последователни редовни проверки“ относно спазването на дневните почивки
от съответния водач. Такива доказателства, независимо от изискването им от
страна на съда, не са представени и в съдебното производство пред
въззивната инстанция, което се потвърждава от приетото като доказателство
писмо от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено
4
място/, с вх. № 6789/21.07.2023г., в което е посочено, че административно
наказващия орган въобще не е изисквал документи в тази насока, доколкото
не са били необходими за нуждите на административно-наказателната
преписка. Липсата на доказателства извършвани ли са и кога необходимите
проверки от страна на превозвача, не позволява на съда да извърши преценка
дали дружеството е изпълнило указаните с чл. 10, §2 от Регламент
561/2006г. задължения. За ангажирането на отговорността на дружеството не
е достатъчно да се установи неизпълнение на работното време и почивките от
страна на водача. Необходимо е да бъде доказано, че конкретното
неизпълнение е резултат от действие или бездействие на работодателя.
Доказателствената необезпеченост на неизпълнение на конкретно задължение
на превозвача, довело до осъществяване на нарушението по чл. 10 § 2 изр. 1,
пр. 2 от Регламента, обуславя извод за незаконосъобразност на наказателно
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и предпоставя
неговата отмяна.
С оглед изхода от спора, според настоящия съдебен състав се явява
частично основателна претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е
направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие
от 29.03.2023г., в който е договорено и отразено заплащане на адвокатско
възнаграждение в брой от 450 /четиристотин и петдесет/ лева. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, административно-
наказващия орган прави възражение в случай на прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението е около минимално предвиденото,
съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/същото се изчислява в размер на 400 лева/. Ето защо, искането следва да бъде
уважено, като Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ следва
да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски до размера от 450
лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по договор за правна защита и съдействие от 29.03.2023г. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 250 /двеста и петдесет/
лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от
12.10.2023г., като искането е мотивирано по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. според настоящия съдебен състав е неоснователно, тъй като тази
разпоредба не намира приложение по отношение на процесуалното
представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер, уредено в чл. 18 от същата наредба.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, Районен съд Петрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004567/15.12.2022 г.,
5
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, /населено място/, с което на „Д.Ш.“ ЕООД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от
управителя А.С. на основание чл. 104, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, §2 от Регламент №
561/2006г. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.Ш.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление :
/населено място/, представлявано от управителя А.С. направените по делото
разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд - Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6