Решение по дело №2349/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1875
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20195330202349
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

1875

 

гр.Пловдив, 17.10.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: МАРИЯНА РУДЕВА

като разгледа АНД № 2349/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 390555-F419470/17.12.2018г. издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „ДЕЛИ БГ“ ООД, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление – *** представлявано от Д. С. ЕГН: **********, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 700 лв.  (седемстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Сочи, че не е извършено визираното нарушение, като лицето Ч. Ш., за което се твърди, че е приело плащането не е упълномощено от търговеца да представлява дружеството, не може да се установи последния на какъв трудов или друг договор е бил, същият няма качеството на прокурист, нито дори на обикновен търговски помощник. Поддържа, че наказващият орган не е взел предвид депозираните възражения, не е събрал допълнителни доказателства, провел е производството едностранно и противоречиво, в наказателното постановление не се съдържат никакви данни и доказателства за действително извършена покупка, не са спазени изискванията на чл.34 и чл.35 от АПК, както и че ПИП № 0375992/28.09.2018г. е подписано от лице от чужд произход, без данни за наличие на преводач. На следващо място посочва, че дори да се приеме, че е налице извършено нарушение, то следва да се съобрази маловажността на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с всички обстоятелства при които деянието е извършено, дружеството няма други извършени нарушения. Също поддържа, че липсата на становище и преценка на направените възражения съставлява нарушение на разпоредбите на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата, сочи че се неоснователни аргументите, че лицето не владеело български език, управителят е организирал защитата си в пълен обем както пред административнонаказващият орган, така и пред съда. Също посочва, че от разпита на актосъставителя става ясно, че неиздаването на касова бележка не е прецедент за търговеца, не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.03.2019г.  видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез ТД на НАП - Пловдив на 26.03.2019г. съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.09.2018г., в 11:00 часа, в гр.Пловдив, свидетелят М.К.Г. – в качеството и на *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, извършила проверка на обект – магазин „F 58”, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Брезовско шосе“ № 133, стопанисван от „ДЕЛИ БГ“ ООД, БУЛСТАТ:*********. Свидетелят Г. извършила контролна покупка на 1 брой мокри кърпички на стойност 2,69 лева, платени в брой на лицето Ч. Ш., въпреки което на свидетелят не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискалното устройство „DATECS DP 55 KL” с ИН на ФУ DT 380738 и ФП 02380738 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Вместо това бил издаден нефискален бон от 28.09.2018г.. Отделно от това била установена и касова разлика в размер на 242,11 лева наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство.

С оглед на горното, на 09.10.2018г. свидетелят Г. съставила АУАН № F419470/09.10.2018г. срещу „ДЕЛИ БГ“ ООД за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, в присъствието на представител на дружеството – П. П. К., съгласно приложено по преписката пълномощно. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля М.К.Г., която описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – опис на паричните средства в касата на обекта към момента на извършване на проверката – 28.09.2019г. – относно установената касова наличност и разлика, обяснения на Д. С., Споразумение за заместване на страна от 01.03.2017г. и Договор за наем от 16.03.2015г. от които се установява, че „ДЕЛИ БГ“ ООД е дружеството, осъществяващо дейнсот в обекта.

Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка, констатирана в хода на извършената проверка, не е предмет на спор между страните.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ДЕЛИ БГ“ ООД, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление – *** представлявано от Д. С. ЕГН: ********** е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС за това, че на 28.09.2018г., в 11:00 часа, в гр.Пловдив, свидетелят М.К.Г. – в качеството и на *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, извършила проверка на обект – магазин „F 58”, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Брезовско шосе“ № 133, стопанисван от „ДЕЛИ БГ“ ООД, БУЛСТАТ:*********, не е регистрирало и отчело извършвана от него продажба на стоки, а именно – 1 брой мокри кърпички на стойност 2,69 лева, платени в брой, като не е издало фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискалното устройство „DATECS DP 55 KL” с ИН на ФУ DT 380738 и ФП 02380738 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.

 Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че лицето Ч. Ш., за което се твърди, че е приело плащането не е упълномощено от търговеца да представлява дружеството, не може да се установи последния на какъв трудов или друг договор е бил, същият няма качеството на прокурист, нито дори на обикновен търговски помощник. Следва да се посочи, че за да бъде осъществено от страна на „ДЕЛИ БГ“ ООД визираното нарушение, съвсем не е необходимо лицето Ч. Ш. да бъде представител, прокурист, търговски помощник и т.н. на дружеството, а е достатъчно същият да осъществява фактическа дейност като *** в стопанисвания от дружеството обект. В този смисъл установява се без съмнение, че Ч. Ш. е осъществявал фактическа дейност като ***, доколкото е продал на свидетеля М.К.Г. 1 брой мокри кърпички на стойност 2,69 лева. Още по малко фактът, че дружеството не може да докаже законосъобразното оформяне трудовото отношение с лицето Ч. Ш. може да бъде обстоятелство, което „освобождава“ дружеството от отговорност за установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

На следващо място, неоснователно е и възражението, че наказващият орган не е взел предвид депозираните възражения, не е събрал допълнителни доказателства, провел е производството едностранно и противоречиво, в наказателното постановление не се съдържат никакви данни и доказателства за действително извършена покупка, не са спазени изискванията на чл.34 и чл.35 от АПК. Горните възражения са изцяло бланкетни, напълно неясно е какви други доказателства е могъл да събере наказващия орган, но не е сторил това и защо в наказателното постановление не се съдържат никакви данни и доказателства за действително извършена покупка, след като покупката на 1 брой мокри кърпички на стойност 2,69 лева е ясно описана в същото наказателното постановление.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че ПИП № 0375992/28.09.2018г. е подписано от лице от чужд произход, без данни за наличие на преводач. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл.36, ал.1 от ЗАННАдминистративнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение“. Ето защо ясно е, че действия, извършени преди образуване на административнонаказателно производство не могат да „опорочат“ същото. В случая ПИП № 0375992 от 28.09.2018г. е съставен преди АУАН от АУАН № F419470 от 09.10.2018г.. Също така „Протокол на извършена проверка е акт“, е документ, който не е познат на ЗАНН. Последният протокол е въведен и се използва в практиката за скрепяване на определени констатирани от длъжностното лице факти, с оглед организация дейността на същото длъжностно лице. Ето защо съставянето или не на ПИП, включително и „незаконосъобразното“ му съставяне, няма отношение към законосъобразността на провежданото административнонаказателно производство. Следва още да се посочи, че изследваното нарушение не се констатира от ПИП № 0375992 от 28.09.2018г., а от вече коментираната от съда доказателствена съвкупност, включително показанията на свидетеля М.К.Г..

Също така АУАН № F419470 от 09.10.2018г. е съставен в присъствието на представител на дружеството – П. П. К., лице за което не се твърди и няма данни да не владее български език.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Посоченото от жалбоподателя, че дружеството няма други извършени нарушения следва да бъде съобразено при индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно основание за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая наказанието е определено малко над минималния размер, а именно – такъв от 700 лева. Съдът намери последното наказание за законосъобразно и правилно определено. Изрично описаното е в наказателното постановление, а също се установява и от приложените писмени доказателства – опис на паричните средства в касата на обекта към момента на извършване на проверката – 28.09.2019г., че освен горното нарушение се констатира и значителна разлика в касовата наличност, което налага заключение за една по-висока степен на обществена опасност на цялостното поведение на дружеството, във връзка със спазване на данъчното законодателство. Ето защо и правилно наказанието е определено в малко по-висок от минималния размер.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 390555-F419470/17.12.2018г. издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „ДЕЛИ БГ“ ООД, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление – *** представлявано от Д. С. ЕГН: **********, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 700 лв.  (седемстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.