РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
в присъствието на прокурора Кичка Василева Пеева-Казакова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601013 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Р. М. Л. чрез защитника му
адв.И.Б. срещу присъда от 14.01.2021г., постановена по НОХД № 3284/2020г.
по описа на Пловдивски районен съд.
С присъда, постановена по НОХД № 3284/2020г. РС Пловдив е признал
подс. Р. М. Л. за виновен в извършено престъпление по чл.195 ал.2 вр.ал.1 т.4
вр.чл.194 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, условно с 5-годишен изпитателен срок, за това,
че на неустановени дати в периода от 12.12.2018г. до 31.05.2019г., в
землището на с. *, обл. Пловдив, чрез използване на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Ивеко“, с peг. № ****, е отнел чужди
движими вещи, собственост на фирма „*“ ЕООД - общо 12 227 броя
алуминиеви матрици за производство на керемиди, от които 10984 броя нови
алуминиеви матрици за производство на керемиди, на стойност 294 577,72
лв.; 1243 броя използвани /втора употреба/ алуминиеви матрици за
1
производство на керемиди, на стойност 16 197,44 лв. и апарат за фина
настройка на екструдера, на стойност 960 лв., или всички вещи са на обща
стойност 311 735,16 лв. от владението на управителя на фирмата ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
в големи размери.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гр.ищец сумата от
311 735,16лв. причинени имуществени вреди, като искът е отхвърлен за
разликата над тази сума до 312 556 лв. Първоинстанционният съд е възложил
разноските в тежест на подсъдимия и го е осъдил да заплати ДТ в размер на
12 469,41лв. за уважения граждански иск.
РС Пловдив е признал за невинен подс.Л. да е отнел матрици за
производство на керемиди над 12227 бр. до вменените с обвинителния акт
12957 бр., както и относно общата стойност на отнетите вещи да е над
311 735,16лв. до първоначално предявения размер от 312 556 лв.
Във въззивната жалба се правят възражения, поддържани и в съдебно
заседание, за неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост на присъдата, която почива на противоречиви и взаимно
изключващи се доказателствени източници, довели до незаконосъобразно
осъждане на подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Предвид
направеното искане в жалбата за отмяна на присъдата изцяло и оправдаване
на подсъдимия се уточни, че актът на районния съд се оспорва и в
осъдителната гражданскоправна част.
Подсъдимият Л. поддържа доводите на своя защитник, желае да бъде
оправдан.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните и приложените по делото доказателства, намира за установено
следното по фактите:
Свид.** е собственик на „*“ ЕООД, като предметът на дейност на
дружеството било търговия със строителни материали. През 2017г. той решил
2
да инвестира в производство на бетонни керемиди, защото преди работел в
такава фирма. Оттам познавал подс.Р.Л., който имал опит в производството
на бетонни керемиди. За целта подготвил свой имот в землището на с.*,
обл.Пловдив, където започнал да изгражда производствена база. По това
време * потърсил подс. Л. и му обяснил идеята си за производство на бетонни
керемиди, като споделил, че иска да закупи необходимите машини за
производство и желаел подс.Л. да организира производствения цикъл, тъй
като имал опит в това. Подсъдимият се съгласил да му съдейства, но не
желаел да бъде назначаван на договор, тъй като имал и друга дейност и бил
социално осигурен.
Свид.* се договорил с италианската фирма „*“, която била
производител на линия за производство на бетонни керемиди и закупил
поточна линия за производство на бетонни керемиди, както и 12 650 бр. нови
алуминиеви матрици за производството на керемидите и 3154 бр. алуминиеви
матрици втора употреба. В началото на 2018г. поточната линия за
производство на бетонни керемиди, заедно с алуминиевите матрици били
доставени с камиони в България и били складирани в имота, отреден за
производствена база на „*“ ЕООД в с.*, който имот бил ограден, в него имало
сгради и складови помещения, като имотът се охранявал от СОТ, било
монтирано и видеонаблюдение. Алуминиевите матрици за производство на
бетонни керемиди били наредени на палети, увити със стреч фолио. Всички
палети били поставени в склад, който бил затворен с метална врата от друго
складово помещение. Тъй като алуминиевите матрици следвало да се
използват едва при готова поточна линия, останали заключени в това
помещение с ролетна врата.
За извършване на строително-ремонтните дейности по базата на „*“
ЕООД, в средата на 2018г. били изпратени да работят свидетелите ** и **.
Свид.* бил ръководител на строителната бригада, а свид.** бил заварчик и
сглобявал метални конструкции. Подс.Л. изградил добри отношения със
свид.* и ежедневно се срещали на базата. Подс.Р.Л. следял за ремонтните
дейности и осигурявал достъп на работниците до производствената база,
отключвал и заключвал, съответно включвал СОТ-а. Подсъдимият бил поел
ангажимент към свид.* да стартира производствената линия, която
подготвяли. За целта тя се сглобявала постепенно, с участие на работниците в
3
базата.
През ноември 2018г. подс.Л. се свързал със свид.**, като поискал от
него да му съдейства за предаване на метални отпадъци за скрап. Помолил го
да намери пункт за изкупуване на метали, където да предаде голямо
количество метал, като * отговорил, че имал приятел в гр.Пазарджик, който
имал пункт за изкупуване на метали. Подсъдимият му обяснил, че иска да
предаде алуминиеви матрици, като да получи документ и процент
комисионна. Така, свид.* се свързал с негов приятел - свид.**, който се
занимавал с изкупуване на метал и му обяснил за намерението на
подсъдимия. Последният бил ангажиран и помолил свид.* да покаже на
свид.* мостра от алуминиевите матрици, която му занесъл. Свид.* взел
матрицата, след което я предал на свид.*. Последният от своя страна проверил
метала и след като установил, че тази матрица е алуминиева, се съгласил да
изкупи наличните матрици. Това било обяснено от * на подс.Л. и бил
осъществен контакт на подсъдимия със свид.*, за да може двамата да се
уговорят и да работят.
Междувременно подс.Р.Л. поискал от свид.**, който работел като
заварчик в базата на „*“ ЕООД, да намери резак /машина за рязане на метал/,
с която да нареже метални профили, складирани в базата. Тъй като подс.Л.
искал рязането да се извършва в почивен ден, свид.* отказал, защото не
желаел да работи в събота, а и се съмнявал, че така ще се върши нещо
нередно.
В началото на м.декември 2018г. подс.Л. отново потърсил свид.*, като
го помолил да му съдейства с намиране на малък камион за транспортиране
на алуминиевите матрици. Тогава свид. ** се сетил за свой познат - свид.**,
който имал малък камион и често работел със строителната фирма, в която
работел *. Последният свързал подс.Л. със свид.* и двамата се уговорили за
транспорт.
Така, сутринта на 12.12.2018г. свид.* отишъл с товарен автомобил
марка „Ивеко“, с рег. № **** до подс.Л., който го чакал в производствената
база на „*“ ЕООД и подсъдимият натоварил на камиона на свид.* един палет
с алуминиеви матрици, който бил обвит с фолио, след което двамата отишли
4
до гр.Пазарджик. В града на пункта на свид.*, освен * и подсъдимия,
пристигнал и свид.*. След това подс.Л. предал алуминиевите матрици за
скрап, за което му била издадена покупко - изплащателна сметка /л.80 от
дос.пр./, в която свид.* вписал датата 12.12. /12-ти декември/, но пропуснал да
впише годината /2018/. В следващите дни, подс.Л. се обаждал на свид.* и
искал от него в почивен ден /събота/ рано сутринта да е при него на базата.
Така в една от следващите съботи свид.* отишъл отново с товарния си
автомобил марка „Ивеко“, с peг. № **** в производствената база на „*“
ЕООД до с.*, където го чакал подсъдимия. Подс.Л. отварял с ключ
складовото помещение, в което имало палети с алуминиеви матрици и с
мотокар качвал две - три палета на товарния автомобил на свид.*, след което
предавали металите за отпадък в пункт за скрап, като Л. поискал от * да
намери и друг пункт за изкупуване на метали. Свид.** получавал
възнаграждение за всеки курс, което го устройвало и затова се съгласявал.
Направило му впечатление обаче, че палетите били с нови алуминиеви
матрици, обвити с фолио, което впоследствие го усъмнило. Така при
следващо позвъняване на подс.Л., свид.* му обяснил, че не може да извърши
курса, тъй като книжката му била отнета за управление на МПС след
употреба на алкохол. Тогава подс.Л. поискал от свид.* сам да ползва товарния
автомобил марка „Ивеко“, с peг. № **** и започнал сам да извършва
превозите на алуминиевите матрици, след което давал на свид.* пари за
ползването на камиона, което устройвало последния. Подсъдимият използвал
предоставения му от * товарен автомобил „Ивеко“, товарел палети с матрици
от базата на „*“ ЕООД, след което се връщал до свид.*, като свидетелят
отивал с товара до новия пункт за изкупуване на метали, където предавал
алуминиевите матрици. След това ** се връщал където го чакал подсъдимият
и му предавал парите от предадените алуминиеви матрици, а от своя страна
Л. му давал пари за курса.
По този начин на неустановени дни в периода от 12.12.2018г. до края на
месец май 2019г. подс.Л. успял да изнесе от базата на „*“ ЕООД и предаде в
пункт за изкупуване на метали общо 6557 бр. нови алуминиеви матрици за
производство на бетонни керемиди, съхранявани в склада на базата, и 1243
бр. втора употреба.
В първата половина на 2019г. подс.Л. продължавал е организацията по
5
изграждане на базата и пускане на поточната линия за производство на
бетонни керемиди. Опити за пускане на поточната линия се оказвали
неуспешни, поради което в края на месец май 2019г. подс.Л. се срещнал със
свид.* и му заявил, че се е изчерпал и иска да си тръгне. След това подс.Л.
напуснал базата на гражданския ищец, а свид.* започнал да търси други хора
за да организира пускането на поточната линия и започване на
производството.
В базата на „*“ ЕООД в с.* работела свид.** която свид.** определил
като ръководител, след напускането на подсъдимия. Свид.* получила
ключовете за цялата база, включително и за складовете и следвало да
ръководи процесите по пускане на поточната линия за производство на
бетонни керемиди. При получаване на ключовете за складовете не била
направена инвентаризация за наличностите. Процесите продължавали и през
юли 2019г. поточната линия била готова за проби. На 19.07.2019г. било
организирано извършване на проба на линията, когато свид.* * потърсила в
склада алуминиеви матрици, за да може да бъдат поставени на поточната
линия, тъй като били необходими около 7 800 матрици за цялата линия. При
посещението си в склада свид.* открила само 7-8 палета с матрици, които
наброявали 1443 бр. нови матрици и 1600 бр. втора употреба матрици и не
достигали за цялото зареждане на поточната линия. Тогава свид.* потърсила
по телефона подс.Л. и го попитала за алуминиевите матрици, но подсъдимият
отговорил, че явно не са доставени с поточната линия. В последващ разговор
подс.Л. се сетил, че имало палети с алуминиеви матрици в склада, като
изразил съмнение, че някой може да ги е откраднал. Това накарало свид.* да
позвъни на свид.*, който пристигнал в производствената база, обиколил
навсякъде и установил, че липсват множество палети с алуминиеви матрици.
В тази насока са били приети за установени фактическите положения и
от районния съд с изключение на броя на закупените от гр.ищец и
респективно отнетите от подсъдимия матрици. Първоинстанционният съд е
направил обстоен анализ на доказателствените източници и е посочил кои
кредитира, в кои части и защо. Законосъобразно е приобщил гласни
доказателствени средства от досъдебното производство при наличие на
противоречия или липса на спомен, които впоследствие е анализирал.
Правилно първостепенният съд се е доверил на назначената от него Съдебно-
6
счетоводна експертиза /ССчЕ/, която е установила стойността на
инкриминираните матрици съгласно реално отразените счетоводни
записвания по тяхното закупуване, транспорт и внос от страна на
пострадалото дружество и платените данъци и такси. За апарата за фина
настойка на екструдера Районният съд е приел, че стойността му се формира
от заключението на СОЕ от досъдебното производство на в.л. *, тъй като за
този апарат не е имало нарочен платежен документ, изследван от в.л.*. Такъв
документ е имало наличен за апарат за фина настройка на екструдера, но
закупен след инкриминираното деяние. Настоящият състав на съда не споделя
становището на проверявания съд относно отнемането на въпросния апарат за
фина настройка на екструдера, както и относно отнетите алуминиеви нови
матрици за техния брой, надвишаващ 6557 броя, което ще обсъди по-долу в
решението си, но споделя напълно приетото от първия съд, че формираната
стойност на инкриминираните материални блага – матрици нови и стари се
извежда от втората съдебно-счетоводна експертиза. Именно тя отразява
действително заплатената от пострадалото дружество стойност, без да е
налице овехтяване, тъй като матриците не са били използвани, а при първата
СОЕ е приета хипотетична приблизителна стойност чрез проучване и
допитване и до чуждестранното дружество продавач в случая. В тази насока
не се наблюдават пороци във вътрешното убеждение на съда, формирано въз
основа на годни доказателствени източници. Но настоящият съд счита, че от
доказателствата по делото следва да се изключи доказателственото средство -
протокол за следствен експеримент. Същият е негоден за обосноваване на
обвинителни изводи, доколкото отразява действия с участието на подсъдимия
Р.Л., преди да бъде привлечен към наказателна отговорност, въз основа на
негови изявления като свидетел – качество, което необратимо е загубил в
момента, в който е станал обвиняем. Разследващите органи е следвало да
извършат оглед на местопроизшествие и е можело да пристъпят към
следствен експеримент или да повторят това действие след привличане на Л.
като обвиняем и при гарантиране правото му на защита. Р.Л. е бил разпитан
като свидетел на 04.10.2019г. от 20,10ч. до 21,30ч., след което в 23,30ч. е бил
задържан за 24 часа по ЗМВР. Следственият експеримент е извършен на
05.10.2019г.за времето от 11,00 до 12,10ч., след това е бил привлечен като
обвиняем.
7
Неоснователно е възражението на защитата, че районният съд
произволно е приел, че многократно са били изнасяни палети с процесните
матрици, като не е направил разграничение и индивидуализация на техния
брой, вид и количество, не е посочил и респективно установил на кои дати
точно и в кои пунктове за изкупуване на метали това се е случвало. Следва да
се посочи, че и при предявяване на обвинението претендираното
разграничение не е направено, а и в хода на съдебното дирене тези факти са
останали неизяснени с търсените от защитата подробности. Това не води на
извода, че деянието не е било извършено изобщо. Тук следва да се посочи, че
правилно прокурорът в обвинителният акт е приел, че се касае за едно
престъпление, взето въз основа на едно решение, но тъй като предмета на
посегателството е бил обемен, самото отнемане поради тази обективна
причина се е случило във времето от 12.12.2018г. до края на м.май 2019г. на
части и поетапно, като е било и невъзможно на съответното МПС да се
натоварят отнетите палети едновременно. Поради същите съображения
престъплението е осъщевременно чрез използване на моторно превозно
средство. Физически разтегленото във времето отнемане не води на извода за
продължавано престъпление. За да е налице престъпление по чл.26 от НК то
следва да отбхваща отделни деяния, осъществяващи самостоятелно състава на
същото престъпление, за които деецът взема отделни решения през
непродължителни периоди от време. Тези деяния може да са насочени и
против собствеността на различни граждани. Липсват данни в случая за
такава усложнена престъпна дейност, при която подсъдимият в отделни
моменти да е вземал отделни решения за отнемане на дадена /конкретна/ част
от процесните вещи, при което всяко отделно деяние да се намира във връзка
с предходното и последващото и при еднородност на вината. Такова
обвинение не е предявено на подсъдимия и такива характеристики съдът не е
длъжен да изследва, като коректно ПРС е отчел, че не са конкретизирани
отделните деяния, което е задължително при обвинение за престъпление по
чл.26 ал.1 от НК /ТР 3/15.02.71г. по н.д.№ 32/70г. ОСНК, ТР 52/88г. по н.д. №
34/88г./.
В същия ред на мисли, невъзможността да се установи с точност чрез
преки доказателствени източници колко пъти, какво количество и на кои
други пунктове за скраб са били предавани матриците от подсъдимия, не
8
опровергава престъпната му деятелност. Последната се извежда от
достатъчни по обем и съдържание косвени доказателства. В случая е налице
верига от косвени доказателствени факти, при която всеки един такъв от
кръга на чл.102 от НПК, установен по правилата на процесуалния ни закон,
отнесен към останалите и съпоставен с тях, води на единствено възможния
извод относно автора на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия. В
конкретния казус съдът е лишен от обясненията на подсъдимия, които да
обсъди, тъй като той е отказал да дава такива, но формираната по делото
доказателствена маса сочи неотклонно на извода за извършителя на
отнемането в лицето на подс.Р. М. Л.. В тази насока е и утвърдената практика
на ВКС, че доказването на дадено престъпление е възможно и само въз
основа на косвени доказателства, при което „свързването на всяко косвено
доказателство само по себе си с основния факт е от такова естество, че
обсъдено във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно
хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно основния
факт по обвинението - Решение № 59 от 17.II.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II н.о.,
Решение № 80 от 26. II 1979 г. по н. д. № 56/79 г. на II н.о., Решение № 361 от
6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1782/2011 г., II н. о., НК, Решение № 361 от
15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1772/2011 г., III н. о., НК, Решение № 464 от
11.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 446/2008 г., II н. о., НК, Решение № 39 от
03.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1676/2014 г., II н. о., НК/.
Така, установено е по делото, че управителят на пострадалото
дружество свид.* от 2018г. е имал уговорка с подсъдимия да сглоби и пусне в
експлоатация закупената поточна линия, тъй като е имал нужните познания и
опит. Установено е, че инкриминираните палети с алуминиеви матрици са се
намирали в складово помещение, достъп до което е имал подсъдимият в
процесния период и никой към онези моменти не се е интересувал от тях, тъй
като по поточната линия не се е работело, а и тази дейност била възложена
именно на подсъдимия. Факт е, че той е търсел начини за реализация на
матриците в пунктове за изкупуване на метали, за което са ангажирани
показанията на свидетелите *, *, * и в тази насока изводимото от тях е
непротиворечиво и последователно, вкл. и относно приобщените им
показания от досъдебното производство. Тези показания не са изолирани и за
тях не е налице забраната по чл.281 ал.8 от НПК, доколкото те са подкрепени
9
съвкупно от останалите доказателствени източници. Налице е писменото
доказателство - бележка за изкупуване на алуминиевите матрици с дата
12.12., която се установи, че е без посочена година, поради уговорката на
подсъдимия с * да продължи да предава регулярно „алуминиев скраб“ в
пункта на последния. Доказан факт по делото е, че подс.Л. е искал
многократно автомобила за превоз от свид.* в периода м.декември 2018г. –
м.май 2019г., за да предава изнасян от склада на гр.ищец материал, което
усъмнило и свид.*, както е бил сменен и пунктът за изкупуване на
алуминиевите профили. В същата насока са и писмените доказателства –
справки от АПИ, от които е видно, че МПС с peг. № **** на 12.12.2018г. е
преминало през преброителния пункт на АПИ в района на *, както и на
09.02.2019г., 11.02.2019г., 02.03.2019г., 15.03.2019г., 22.03.2019г.,
04.05.2019г. /л.113-115 от дос.пр./. Установено е, че подсъдимият е искал от
свид.* в извънработно време на реже метални елементи от базата на
гражданския ищец, което също усъмнило този свидетел. Подсъдимият се
отказал от извършваната дейност в дружеството ищец малко преди пусковия
момент на процесната поточна линия, когато по-голямата част от матриците
вече са били отнети. След около месец по-късно, през м.юли 2019г., при
извършване на проба за пускането й, свид.* и другите служители в
дружеството * и *, а и * констатирали процесните липси и сигнализирали
органите на реда. Деянието е било извършено с МПС, тъй като е било
невъзможно по друг начин транспортирането на отнетите вещи предвид тения
обем, количество и тежест.
Установените по делото гореизложени факти водят на единствено
възможния извод, че предаденото на съд лице е отнело инкриминираните
вещи, но не по предявения им с обвинението брой като количество и
стойност, както и че не е отнел апарат за фина настройка на екструдер.
Липсват каквито и да е доказателства подсъдимият да е отнел тази вещ.
Никой от свидетелите *, *, *, *, ангажирани с действия по евентуално рязане,
транспортиране и предаване в пунктове за метали на вещи по инициативата
на подсъдимия, не сочат такава вещ да е била обект на действията на
предаденото на съд лице, освен палетите с алуминиеви матрици за
производство на керемиди. На следващо място в.л. * в заключението по ССчЕ
не е констатирало в счетоводството на пострадалото дружество документи
10
относно покупката на въпросния апарат като самостоятелна вещ, нито такива
обосноваващи неговата индивидуализация дори и като част от цялата поточна
линия и който апарат да е бил наличен преди м.май 2019г. в патримониума на
пострадалото дружество.
Неправилно проверяваният съд е приел, че подсъдимият е отнел 10 984
броя нови алуминиеви матрици за производство на бетонови керемиди. Това е
извод на експерта по ССчЕ, тъй като той е взел предвид счетоводния регистър
на сметка 443 „Разчети по липси и начети“ /л.118 долу първоинст.съд.пр./ и
КП от 22.07.2019г., в който е отразено, че е имало липсващи 4950бр. нови
матрици „Венеция висока вълна“ и 6034 бр.нови матрици „Роман ниска
вълна“, чийто общ сбор е 10 984 броя нови матрици. Не се установява обаче
всички те да са били отнети от подсъдимия от една страна с безспорни
доказателствени средства, и от друга – това да е сторено в рамките на
доказване, очертани в обвинителния акт. Свидетелят * като представляващ
гражданския ищец твърди, че е закупил 8000 бр. нови матрици и още толкова
употребявани, или общо 16000, от които били останали 1443 бр. нови и 1600
бр. употребявани. Нито той, нито свидетелите, работещи при него, твърдят да
са били закупени 12650 бр. нови матрици и 3154 бр. стари или
приблизително около тези количества. Вярно е, че общият им сбор е почти
същият и е възможно това да се дължи на заблуждение от страна на свид.*, но
извод в противната насока само въз основа на заключението на вещото лице
по ССчЕ не може да се направи, тъй като е известно, че експертното
заключение самостоятелно не е източник на факти, а служи за проверка и
допълнително изясняване на такива. По този начин то не може да замести
изявлението на самия пострадал, че е имал вместо 8000 бр. нови матрици –
12650 бр. На следващо място, в обвинителния акт, очертаващ рамката на
доказване и в който са предявени на предаденото на съд лице фактите, срещу
които следва да се защитава, е посочено, че той е отнел 6557 броя нови
алуминиеви матрици за производство на керемиди. В случая недопустимо
първоинстанционният съд е надхвърлил рамката на обвинението и е осъдил
подсъдимия за отнемане на вещи, свръх предявените му такива от прокурора.
В унисон с гореизложеното и съобразно вмененото обвинение на
подсъдимия, Районният съд правилно е приел, че отнетите матрици за
керемиди втора употреба са общо 1243 бр., а не 6400 бр. по обвинението,
11
което е извел и от заключението на в.л. * /ССчЕ л.118 долу-л.119 горе
първоинст.съд.пр./, като отразени и проверени от него писмени данни при
пострадалото дружество относно общия брой липсващи матрици втора
употреба. На свой ред този извод се е съответен на предявеното обвинение на
подсъдимия, и се съвместява с изявлението на свидетелите за тези факти.
Обосновано първият съд е редуцирал в тази насока обвинението на подс.Л. с
присъдата.
Поради изложеното следва обжалваната присъда да се измени, като Р.Л.
се признае за невинен да е отнел над коментираните горе количества
алуминиеви матрици.
Съгласно ССчЕ, кредитирана и от настоящия съд като съответна на
писмените доказателства и счетоводните записвания при гражданския ищец,
крайната стойност на един брой нова матрица за керемиди /с включен
транспорт и ДДС/ възлиза на 26,8188лв., което за 6557 броя общо се равнява
на 175 850,8716 лв. или 175 850,87 лв. За приетите от първостепенния съд
отнети 1243 бр. втора употреба керемиди и съгласно определената им
стойност от вещото лице * общо в размер на 13 497,87 без ДДС, стойността
им с ДДС е 16 197,44 лв. както е приел първият съд. Добавяйки тази им
стойност към сумата на отнетите нови матрици, общата стойност на отнетите
вещи /нови и втора употреба матрици/ възлиза на 192 048,31 лв.
Становището на окръжния съд, изразено по-горе бе, че подс.Р.Л. не е
отнел апарат за фина настройка на екструдера, като сумата от 960лв. също
отпада от осъждането му.
С въззивното решение следва подсъдимият да бъде признат за невинен
и оправдан в това да е отнел нови матрици за разликата над 6557 броя по
първоинстанционния съдебен акт, както и за разликата над 192 048,31 лв. до
първоначално посочената стойност на отнетите вещи в присъдата в размер на
311 735,16лв., както и да е отнел матрици втора употреба над 1243 бр. до
първоначално предявените му от 6400 бр. и за разликата от общия им сбор
7800 бр. /6557+1243/ до признатите такива с обжалваната присъда от 12 227
бр. Касае се до упражняване правомощието на въззивния съд по чл.334 т.3 вр.
чл.337 ал.1 т.2 от НПК за изменение на първоинстанционната присъда,
12
доколкото настоящият съд прилага закон за същото наказуемо престъпление
чрез модификация на извършеното от дееца престъпление, а не до цялостното
му оправдаване за това деяние.
Преценявайки справедливостта на наложеното наказание, от гл.т. и на
решението на настоящия съд да коригира размера на отнетите вещи като
стойност и количество, намира, че наложеното от първия съд наказание не се
явява завишено. То е съответно на установените обстоятелства по делото вкл.
при редуцираното обвинение обсъдено по-горе. То е съобразено с предмета
на посегателство и значителното надвишаване на критериите за големи
размери от една страна и на данните за престъпната упоритост и
констиративност, при които е действал подсъдимият в не кратък период от
време и въпреки гласуваното му от свид.* доверие. От друга страна правилно
са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства личността на
извършителя, който е неосъждан и без данни за други противообществени
прояви. Последният ще се възползва от възможността по чл.66 ал.1 от НК и
няма да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода от три години,
което е наложено в минималния размер. Първият съд е определил подходящ
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и е
приел, че с тези параметри на наказанието ще се осъществят адекватно и
двете наказателноправни превенции по чл.36 от НК – индивидуалната и
генералната, което се споделя от настоящия съд.
Относно гражданския иск:
Правилно първостепенният съд в присъдата е приел, че приетият за
съвместно разглеждане граждански иск се явява основателен, защото
произтича от извършеното от подсъдимия неправомерно поведение,
заключаващо се в извършеното престъпление против собствеността по чл.195
ал.2 вр. ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК. То се явява и деликт по чл.45 от ЗЗД.
Дължи се обезвреда на пострадалия, заради причинените виновно вреди от
имуществен характер в случая. Причинените на гражданския ищец вреди в
неговата имущестена сфера са вследствие деянието на подсъдимия и е налице
изискуемата по закон причинно-следствена връзка, установена и в ГПК при
преценка основателността на гражданскоправната претенция. Поради това
направеното от подсъдимия и неговия защитник искане за отхвърляне изцяло
13
на гражданския иск е неоснователно. Предвид становището на настоящия
съд за коригиране стойността на отнетото, това влече и корекция на
присъдената гражданско-правна обезвреда за същата стойност. Изложеното
налага изменение на първоинстанционния съдебен акт и в гражданско-
осъдителната част, като присъденото обезщетение се намали от 311 735,16лв.
на 192 048,31 лв.
Предвид намаления размер на присъдения граждански иск, размерът на
дължимата държавна такса в случая се равнява на 7681,93лв. като 4 % от
присъдената сума, съгласно чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В тази
част също се налага корекция на присъдата.
Правилно Пловдивският районен съд се е произнесъл относно
разноските, за което е осъдил подсъдимия да ги заплати съответно по сметка
на ОДМВР Пловдив и РСПв. Пропуснал е да се произнесе по искането за
присъждане на разноски, направено в пледоариите от представителя на
гражданския ищец.
Пред настоящият съд са направени разноски от „*“ ЕООД в размер на
1200 лв, за които са представени пълномощно, договор за правна защита и
съдействие от 28.05.2021г. с посочване на сумата по възнаграждението за
процесуалното представителство в размер на 1200 лв.с ДДС, която е била
заплатена по банков път. За извършеното плащане процесуалният
представител на гр.ищец адв.М. представи копие на фактура № 220 от
28.05.2021г. за същата сума и основание, както и копие от платежното
нареждане от 03.06.2021г. за платеното по банков път по същата фактура от
страна на „*“ ЕООД към адв.Х.М.. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 6/2012
ОТ 06.11.2013г. на ВКС – ОСГТК: „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка“. Поради това, следва с настоящото решение
подс.Л. да бъде осъден да заплати сумата от 1200 лв. в полза на гражданския
ищец за направените от последния разноски на въззивното производство.
14
РС Пловдив е пропуснал с присъдата да приспадне от наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан за 24
часа по ЗМВР, което няма пречка да стори настоящият съд с въззивното
решение по делото. Подс.Л. е бил задържан на 04.10.2019г. /л.179 ДП/.
Воден от горното и на основание чл. 334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК и
чл.334 т.6 вр.чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260003 от 14.01.2021г., постановена по НОХД №
3284 / 2020г. на Пловдивски районен съд, в наказателно-осъдителната й част,
като ПРИЗНАВА подсъдимия Р. М. Л. за НЕВИНЕН в това, да е отнел
апарат за фина настройка на екструдера на стойност 960 лв.; да е отнел над
6557 бр. алуминиеви матрици за производство на керемиди /нови/ и над 1243
бр. използвани /втора употреба/ алуминиеви матрици за производство на
керемиди; за разликата относно общата стойност на отнетите алуминиеви
матрици над 192 048,31лв. до 311 735,16лв. и за разликата над общия им брой
от 7800 бр. до 12227 бр. и го ОПРАВДАВА по обвинението в този смисъл.
ПРИСПАДА от наказанието лишаване от свобода на подс.Р. М. Л.
времето, през което е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 04.10.2019год.
ИЗМЕНЯ горната присъда и в гражданско-осъдителната й част, като
НАМАЛЯВА размера на присъденото на гражданския ищец „*“ ЕООД
обезщетение за претърпени имуществени вреди на 192 048,31 лева /сто
деветдесет и две хиляди четиридесет и осем лева и тридесет и една стотинки/
и НАМАЛЯВА размера на дължимата от подсъдимия държавна такса върху
уважения граждански иск на 7681,93 лева /седем хиляди шестстотин
осемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА подс.Р. М. Л. да заплати на гражданския ищец „*“ ЕООД
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, направени разноски на въззивното
производство.
15
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16