РЕШЕНИЕ

 

Номер         4679                   Година  2014                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                      V граждански състав

На пети декември                               две хиляди и четиринадесета  година

В публично заседание на пети ноември 2014г.   в следния състав: 

 

Председател:  ДАРИНА МАТЕЕВА

Секретар:  Елена Димова

като разгледа докладваното от съдията

дело номер    590      по описа за   2014            година

 

 

 

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК от „Първа Инвестиционна Банка” АД,  вписана в търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:   гр. София,  бул. „Драган Цанков” № 37,  представлявано от и. д. В. Х. Х. и Д. К. К.,  чрез п. З. Н. Т. – з. у. при „ПИБ” АД,  клон Пловдив и С. П. Р. - А., ю.,  със съдебен адрес за призоваване и съобщения,  чрез клона на „ПИБ” АД – гр. Пловдив,  бул. „Марица” № 95 срещу Д.П.П.,  ЕГН ********** *** и И.И.Б.,  ЕГН ********** ***.

Ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците,  че същите му дължат солидарно,  сумата в размер на 6226.02 евро  главница:    просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит № *** г.;  2497.73 евро  лихва от 28.01.2011 г. до 21.05.2013 г. ( по т. 4 от договора); 285.90 евро  лихва от 29.09.2010 г. до 21.05.2013 г. (по т. 10 от договора),   ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 22.05.2013 г.,  до  окончателното изплащане на вземането,  както и сумата 352.43 лв. разноски по ч. гр. д. № *** гр. с. на ПРС за държавна такса и 425  лв. юрисконсултско  възнаграждение

Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата Д.П. не е взела становище по предявения иск.Ответницата И.Б.  оспорва иска.

 

 

         Съдът като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: 

         Предявеният иск е допустим, спазен е едномесечният срок за завеждане на установителен иск съгласно нормата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ *** гр.с., ПРС ответниците Д.П. и И.Б. са задължени солидарно да заплатят на кредитора „Първа инвестиционна банка „АД  сумата в размер на 6226.02 евро  главница:    просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит № *** г.;  2497.73 евро  лихва от 28.01.2011 г. до 21.05.2013 г. ( по т. 4 от договора); 285.90 евро  лихва от 29.09.2010 г. до 21.05.2013 г. (по т. 10 от договора),   ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 22.05.2013 г.,  до  окончателното изплащане на вземането,  както и сумата 352.43 лв. разноски по ч. гр. д. № *** гр. с. на ПРС за държавна такса и 425  лв. юрисконсултско  възнаграждение

         По същество на делото.

         На 19.11.2009г. в гр.Пловдив е сключен договор за банков кредит № ***г., с който договор банката е предоставила  на Д.П. банков кредит в размер на 6500 евро.

         Уговорен е срок за погасяване на кредита 28.10.2019г.

         Съгласно погасителния план , неразделна част от договора П. е следвало да погасява кредита на равни месечни вноски.

За обезпечаване на задълженията по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство от 19.11.2009г. между ищецът и И.Б..

Съгласно чл.11 от договора за поръчителство ,  поръчителят се задължава при неизпълнение на главното задължение от страна на кредитополучателя  и без да е необходимо банката да насочва иска си първо към кредитополучателя , да внесе при първа покана, доброволно, всички дължими суми, включително лихви и разноски.

         Твърди се в исковата молба, че на 28.09.2010г. кредитополучателят е спрял да изпълнява задълженията си по кредита , просрочил е изискуемото плащане с повече от 5 работни дни , като банката се е възползвала от уговорената в Общите условия на „ПИБ” АД за кредитиране на физически лица ,  възможност  да обяви изцяло кредита за предсрочно изискуем.

         Твърди се,  а и се представят доказателства, че с писмено уведомление изх.№ 219-4157 от 28.12.2012г. на кредитополучателя е съобщен този факт и  е даден 7-дневен срок за плащане.

         По делото са приложени две известия за доставяне/л.18 и л.20 от делото/, от което е видно , че същите са върнати с отбелязване на пощенския служител, че „получателят се е преместил на друг адрес”, т.е. липсват доказателства така посочените известия да са достигнали до двете ответници.

         Твърди се още и се представят доказателства, че с писмено уведомление с изх.№ 219-4156 от 28.12.2012г. банката  е поканила и  поръчителя И.Б. да погаси просрочените задължения на кредотополучателя в 7-дневен срок от получаването.

         Срокът за погасяване на задълженията е  изтекъл, поради което ищецат е подал на основание чл.417 от ГПК заявление за  издаване на заповед за изпълнение.

         При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи.

         Предявеният иск е такъв с правно основание чл.422 ГПК, като същият следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Съображенията на съда в тази насока са следните.

         Твърди се от ищеца, че е настъпила, предвидената в раздел Х, т.10.1 и 10.1.2, б.”а” от Общите условия на „ПИБ” АД за кредити на физически лица,  предсрочна изискуемост на кредита.Този факт не се констатира по делото.

         Видно е, че при подписване на договора страните са уговорили , че при настъпването на определени обстоятелства , банката ще може да обяви кредита за предсрочно изискуем след нарочно уведомяване на длъжника за това.Такова уведомяване , предвид събраните доказателства съдът намира , че не е налице.Банката в съответните пощенски документи не е посочила каква точно пратка иска да се достави до ответницата/ответниците , за да се приеме , че същата е съдържала съответното твърдяните уведомленията от 28.12.2012г., отправени до кредитополучателя и поръчителя.

При предсрочната изискумост на кредита , отново при настъпване на определените за това обстоятелства , банката е длъжна преди пристъпване към принудително осъществяване на вземането да уведоми кредитополучателя , респективно поръчителя, за обявяването на кредита в предсрочно изискуем , което както е посочено по-горе,  не е било сторено по начин безспорен да се докаже , че това изявление на банката е достигнало до адресата.Още повече, че и самите известия за доставка не са достигнали до двете ответници, видно от самите тях, приложени по делото.

Без изискуемото уведомяване на длъжника, респективно поръчителя,  банката е пристъпила към подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК ,  от което заявление не може да се направи безспорен извод за изискуемост на вземането към длъжника.В този смисъл съдът съобрази ТР№4/2013 год. по т.д.№4/2013 год. на ОС на Гражданската и Търговска колегия на ВКС/т.18/.

Ето защо искът се явява изцяло неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен, без да се обсъждат наведените доводи от ответната страна досежно противоречие на процесните договори със Закона за защита на потребителя.

По мотивите  Пловдивският районен съд-V граждански състав

 

 

Р Е Ш И : 

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК от „Първа Инвестиционна Банка” АД,  вписана в търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:   гр. София,  бул. „Драган Цанков” № 37,  представлявано от и. д. В. Х. Х. и Д. К. К.,  чрез п. З. Н. Т. – з. у. при „ПИБ” АД,  клон Пловдив и С. П. Р. - А., ю.,  със съдебен адрес за призоваване и съобщения,  чрез клона на „ПИБ” АД – гр. Пловдив,  бул. „Марица” № 95 срещу Д.П.П.,  ЕГН ********** *** и И.И.Б.,  ЕГН ********** *** да бъде признато за установено по отношение на ответниците,  че същите дължат солидарно,  сумата в размер на 6226.02 евро  главница:    просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит № *** г.;  2497.73 евро  лихва от 28.01.2011 г. до 21.05.2013 г. ( по т. 4 от договора); 285.90 евро  лихва от 29.09.2010 г. до 21.05.2013 г. (по т. 10 от договора),   ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 22.05.2013 г.,  до  окончателното изплащане на вземането,  както и сумата 352.43 лв. разноски по ч. гр. д. № *** гр. с. на ПРС за държавна такса и 425  лв. юрисконсултско  възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

 

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:  п/ Д. Матеева

 

Вярно с оригинала: ЕД