Определение по дело №3122/2020 на Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                                            05.08.2020 г.                              Град Бургас

 

Бургаският районен съд                                                 Х граждански състав

На пети август                                                                              Година 2020

В закрито заседание в следния състав:

 

                   Председател: Димана Кирязова-Вълкова

                                                        

като разгледа докладваното гр.д. №  3122 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против Т.С.Б. иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответницата, което е предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 10311/2019 г. на БРС.

При извършване на повторна преценка относно допустимостта на иска, съдът установи, че в хода на заповедното производство длъжникът Т.Б. не е била намерена на посочения от заявителя адрес, който съвпада с постоянния и настоящия й адрес, като на 17.01.2020 г. връчителят е удостоверил, че тя живее на този адрес. Видно е също така, че съобщението до длъжника не е било връчено и чрез неговия работодател, след което с Разпореждане № 6286/13.03.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, а ако не предяви такъв иск, заповедта ще бъде обезсилена.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за даване на указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, съответно така предявеният иск е недопустим, тъй като горецитираната правна норма предвижда, че такива указания се дават и установителен иск следва да бъде предявен при наличието на две кумулативни условия: 1/заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и 2/връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. В случая обаче в хода на заповедното производство връчителят е установил, че длъжникът живее на адреса, т.е. не е налице второто условие, предвидено в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което установителният иск е недопустим, макар същият да е предявен в изпълнение на дадени от заповедния съд указания, а е следвало да се премине към издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя.

С оглед на гореизложеното и тъй като исковият съд е длъжен на самостоятелно основание да следи за допустимостта на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а в случая се установи, че предявеният в настоящото производство такъв иск е недопустим, то съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид факта, че причина за предявяване на недопустимия иск са погрешно дадените на заявителя указания от заповедния съд, съдът намира, че на ищеца следва да бъде върната внесената от него държавна такса за настоящото исково производство, като недължима.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

                                                  

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3122/2020 г. по описа на РС-Бургас.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца платената от него държавна такса в размер на 121,94 лв. с преводно нареждане от 08.07.2020 г

  

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: