Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 05.08.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1263 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Г.Й., депозирана против наказателно постановление № 18-1085-002621 от 05.10.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че констатациите на контролния орган са незаконосъобразни, тъй като мястото е без мантинела, а същата започва след бензиностанцията, където е поставен знак за ограничение 80 км/ч. На следващо място се ангажират твърдения, че от снимката не се установява, че лично жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство. На последно място се твърди, че административнонаказващия орган не се е произнесъл в рамките на законоустановените срокове.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.04.2018г., в 15,45 часа, в
град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока Метро, на GPS координати EL 26.00476, NL 43.85211, с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 543, с фиксиращо устройство за скорост,
дата и час, и изображение с клип № 3923 е било заснето МПС – лек автомобил „БМВ
520И“, с рег. № Р 91 59 РМ, собственост на жалбоподателя, което моторно
превозно средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в
населено място е било установено да се движи със скорост 111 км/ч, от която
скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е
прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 58
км/ч.
Въз основа на установеното с техническото средство, след установяване
собственикът на моторното превозно средство на 12.07.2018г., видно от приобщеното по делото писмо на ОДМВР – Пловдив
(лист 17), на същия е бил съставен АУАН № 18-1085-002621 (бл. № 389495) от 11.09.2018г.,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който отразил в същия, че няма
възражения.
Възражения срещу съставения АУАН не са били депозирани и по реда и в
срока на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 18-1085-002621 от
05.10.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена и доказана, въз основа на извършената оценка на събраните
в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показания
на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д.М.Г., както
и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства - АУАН № 18-1085-002621 (бл. № 389495) от
11.09.2018г., Клип № 3923/радар № 543
от 22.04.2018г., 15:45:18 часа, Протокол № 1-37-18г. от последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол, ведно с технически спецификации на същата,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4635, Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство от дата 22.04.2018г., Договор
за покупко-продажба на МПС от 11.06.2015г., Докладна записка за констатирано
нарушение от 24.04.2018г., Докладна записка от 10.05.2018г. във връзка с
предприемане на действия по установяване на водач, Докладна записка от
ОДМВР-Пловдив, Писмо от ОДМВР – Пловдив, Докладна записка във връзка със
съставен АУАН, Писмо до ОДМВР – Русе във връзка с връчване на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка и справка за нарушител/водач.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и не съдържат, каквито и да било
противоречия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, касаещи допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Неоснователни са изложените твърдения, че АУАН е съставен след законоустановените срокове. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Видно от писмените доказателства по делото самоличността на нарушителя е била установена на 12.07.2018г., от който именно момент за административнонаказващият орган са станали известни всички съставомерни факти за конкретното нарушение и нарушителят, поради и което именно това е началната дата, от която започва тече тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставянето на АУАН. АУАН е съставен на дата 11.09.2018г., поради и което е спазен, както тримесечния срок от откриване на нарушителя, така и едногодишния срок от извършване на нарушението, доколкото същото е извършено на 22.04.2018г. Наказателното постановление, също е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че е бил подведен. Видно от самата жалба на същия са били представени всички доказателства, установяващи нарушението преди съставянето на АУАН. Самият АУАН е съставен в негово присъствие, предявен му е за запознаване и на същия е била предоставена възможност да изложи своите възражения, като последният изрично е вписал в АУАН, че няма такива.
Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи за недоказаност на нарушението.
Жалбоподателят е санкциониран, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, като в хода на образуваното административнонаказателно производство, същият не е депозирал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която да посочи лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство на посочените дата и час, поради и което правилно е била ангажирана именно неговата отговорност за извършеното нарушение, в качеството му на собственик на моторното превозно средство.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и гласните такива, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 22.04.2018г., в 15,45 часа, в град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока Метро, на GPS координати EL 26.00476, NL 43.85211, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 543, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, и изображение с клип № 3923 е било заснето МПС – лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № Р 91 59 РМ, собственост на жалбоподателя, което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 111 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 58 км/ч.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, безспорно се установяват времето и точното място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е процента на грешка, в полза на нарушителя. От представеният договор за покупко-продажба на МПС от 11.06.2015г. безспорно се установява и доказва, че именно жалбоподателят е собственик на моторното превозно средство, с което е установено нарушението на посочените дата и час.
Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят доказателствената сила, придадена от законодателя на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни и без опора в материалите по делото, твърденията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, предвид наличието на знак, установяващ различна скорост на движение. Мястото, където е установено нарушението е индивидуализирано пълно и точно, чрез използване на глобалната система за позициониране. Същите изводи следват и от представеният и приет Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, в който изрично е отразено мястото на контрол, че мястото касае част от общинска пътна мрежа, за което важи общото ограничение от 50 км/ч. и не е налице знак, който да установява различно ограничение на скоростта на движение.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а имено, че управлява МПС в населено място, че липсва знак, който да установява различна от нормативно определената скорост за движение в населено място, както и че се е движил с установената скорост от 111 км/ч., като във волево отношение деецът пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Правилно, установените факти са субсумирани като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост над 50км/ч в населено място - град Русе, като превишението е именно 58 км/ч. Правилно е издирена и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда размер на наказанието „Глоба“, а именно 700 лева и 50 лева увеличение за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., като в случая превишението, за което е санкциониран жалбоподателят е именно 58 км/ч., поради и което правилно е индивидуализиран размера на административното наказание „Глоба“, като същото е определено в размер на 750 лева., както и на жалбоподателя е наложено и кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание – Лишаване от право да управлява МПС, което е в абсолютна стойност, а именно 3 месеца.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, доколкото се касае се за превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост за движение в населено място и с оглед зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия, в резултат на движение с превишена скорост, самото деяние разкрива завишена степен на укоримост.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-002621 от 05.10.2018г., издадено от
Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на К.Г.Й., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни
наказания „ГЛОБА“ в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева)
и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 (три) месеца,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: