О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Колева
въззивно
частно търговско дело № 1471 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е
по частна жалба вх. № 20965/27.03.2018 г. по описа на ВРС, подадена от Г.П.Г. и
А.П.Г.,***, чрез адв. М.К.– ВАК, срещу решение № 875/06.03.2018
г., постановено по гр.д. № 2120/2017
г. по описа на Варненски районен съд, Х състав, имащо
характера на определение, с което е прекратено производството по делото.
На първо място, в жалбата се твърди, че така постановеният съдебен акт е
недопустим, тъй като производството е прекратено с решение, с което спорът е
следвало да бъде решен по същество, а не с определение. На следващо място, в
жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение. Жалбоподателите считат за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че цесионерът не е надлежна страна, тъй като независимо
от прехвърлителното действие на цесията, цедента следва да отговаря за
недостатъците на договора. Излагат доводи, че цесията замества стария кредитор
на длъжника с нов и тъй като съдържанието на правоотношението се запазва,
длъжникът не губи възраженията си, стига да се основават на отношенията му с
цедента, като може да ги предяви срещу цесионера. Считат, че с извършването на
цесията и съобщаването й на длъжника, старият кредитор се заменя с нов и само
спрямо него (новият кредитор) за длъжника съществува право на иск. Срещу
старият кредитор (цедент) право на иск за длъжника не съществува, няма пасивна
процесуална легитимация, поради липса на обвързващо страните правоотношение. На
следващо място, жалбоподателите считат за неправилен и извода на ВРС, че така
предявения установителен иск е недопустим, тъй като между страните има решение,
постановено по осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Позовават се на TP № 1/2000 на ОСГК на ВКС, в
което се приема, че мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено
нещо, поради което и не могат да бъдат самостоятелно обжалвани. Тълкуването,
обжалването, средствата за отмяна и силата на пресъдено нещо съгласно
посоченото TP 1/2000
на ОСГК важат само за решението, а не за мотивите към него. Излагат, че по
отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и
доказателствените факти и по преюдициалните правоотношения не се формира сила
на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет. С оглед на това
жалбоподателите считат, че със сила на пресъдено нещо между страните е
констатирана само и единствено дължимостта на сумата, предмет на осъдителният
иск, но не е установено със сила на пресъдено нещо, че клаузите са
неравноправни и като такива нищожни, което обуслява и правният им интерес да
сезират съда с този спор.
Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал.
1, т. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.
След
връчването на препис от частната жалба на насрещната страна „БЪЛГАРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД с ЕИК *********, гр. София, по делото не е постъпил
отговор от същата.
Третото лице помагач на страната на ответника „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД – гр. София, не е подало отговор на въззивната жалба.
При тези
фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално
допустимо.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и като съобрази относимите нормативни разпоредби, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С обжалвания акт Варненският районен съд е прекратил производството по делото като недопустимо, на основание чл.
130 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че липсва пасивна процесуална
легитимация на ответника „БЪЛГАРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД, като се
е позовал на това, че надлежни страни по иска за нищожност са страните по
облигационното правоотношение, поради което процесуално легитимиран да отговаря
по предявения иск е единствено цедентът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Изложил е
мотиви, че действието на договора за цесия се свежда единствено до прехвърляне
на индивидуално определено вземане и неговите принадлежности, но не води до
прехвърляне на самото облигационно правоотношение. В този смисъл цесионерът
придобива само едно вземане, но не става страна в правоотношението между цедента
и длъжника. Облигационното отношение продължава да действа между първоначалните
страни и не преминава към новия кредитор, който придобива само прехвърленото
вземане, но не и правния статус на предишния кредитор. Действително длъжникът
запазва правото си да противопостави на цесионера всички свои правопогасяващи,
правоунищожаващи и дилаторни възражения, с които разполага срещу първоначалния
кредитор, но тази възможност може да бъде упражнена само под формата на защита
срещу претенцията на цесионера. Длъжникът е легитимиран да се позовава пред
цесионера на нищожност на договора само под формата на възражение в рамките на
защитата срещу дължимостта на цедираното вземане. За разлика от иска,
възражението е отбранително средство за защита. По тази причина законът допуска
то да бъде противопоставено на титуляра на вземането, независимо, че същият е
външно за правоотношението лице. Когато обаче позоваването на нищожност е
осъществено от длъжника не с възражение срещу вземането на цесионара, а с иск,
надлежен ответник по него е цедентът в качеството му на страна по атакуваната
сделка. С оглед на изложеното е прието от съда, че исковото производство е
инициирано от длъжника и няма за цел да отблъсне претенцията на цесионера,
поради което новият кредитор не притежава пасивна процесуална легитимация.
На следващо място,
първоинстанционният съд е приел, че са налице и други основания за
недопустимост на производството – сила на присъдено нещо или липа на правен
интерес. Позовал се е на това, че вземането на ответника за договорна лихва,
произтичащо от атакуваните клаузи, е отречено с влязло в сила решение по гр.д.
6798/2015 г. на ВРС, по предявения от ищците срещу ответника иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД, основан на твърдения за заплащането й на нищожно правно
основание. Приел е, че въпросът за нищожността на процесиите договорни клаузи,
се съдържа в основанието на иска по чл. 55 от ЗЗД за връщане на дадененото на
нищожно правно основание, поради което с оглед преклудиращото действие на
силата на пресъдено нещо този въпрос не може да бъде пререшаван в последващо
производство, каквото се явява настоящото. Освен това е приел, че при уважен
иск за връщане на даденото по атакуваните договорни клаузи, за ищците липсва
правен интерес от провеждане на самостоятелно исково производство за тяхната
нищожност, тъй като с влязлото в сила решение е отстранено възникналото между
страните неоснователно обогатяване. Съдът е посочил, че доколкото цесионерът е
осъден да върне полученото плащане на цедираното вземане за договорна лихва,
самоцелното оспорване на валидността на клаузите, в които същата е уговорена, е
лишено от правен интерес.
Варненският окръжен съд,
преценявайки твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
намира така подадената жалба за неоснователна
по следните съображения:
Безспорно е между
страните, че задължението на длъжниците-частни жалбоподатели произтича от договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 43643-597/02.10.2008 г., сключен между тях и „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД. В последствие с договор за цесия от 14.11.2008 г. „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД е прехвърлило на ответното дружество „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски
кредити, които са обезпечени с ипотека, сред които е и вземането по договора за
кредит за покупка на недвижим имот, сключен между банката и ищците.
Същевременно в настоящото производство са предявени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване
на нищожността на клаузите на чл.З, т.1, чл.З, т. 5, чл.6, т. 3 и чл.12, т. 1
от сключения между ищците и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 43643-597 от 02.10.2008 г. Като ответник по тези
искове е посочен цесионерът „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.
Целта
на предявените искове за нищожност на договора или на отделни негови клаузи е
постановеното по делото решение да обвърже със сила на присъдено нещо страните
по договора относно съществуването или не на твърдяната нищожност. Решението, с
което тези искове бъдат уважени ще установи със сила на присъдено нещо
несъществуването на договорното правоотношение, а оттам и липсата на права и
задължение, а в случаите по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД страните ще са обвързани от
измененото съдържание на договора. Поради това надлежни страни по тези искове
са страните по възникналото от договора материално правоотношение. Въз основа
на договора за всяка една от страните възникват вземания спрямо насрещната
страна. Тези вземания са последица от договора и не се приравняват на него. За
това с договора за прехвърляне на
вземане по чл. 99 от ЗЗД се прехвърля само възможността цесионера да получи
дължимата се от длъжника престация по договора, а в случай на неизпълнение – да
събере същата по установения за това ред. Въз основа на този договор обаче
цесионерът не става страна по договора, въз основа на който е възникнало вземането,
поради което не може да иска обявяването му за нищожен, унищожаването му или
развалянето му поради неизпълнение от насрещната страна /длъжника/.
Същевременно защитата на длъжника спрямо цесионера е определена именно от това,
че последния не е страна по него. Длъжникът може да прави всички възражения,
които би могъл да направи и по отношение на цедента, но по аргумент на чл. 103,
ал. 3 от ЗЗД тази защита може да бъде осъществена само по пътя на възражението.
Защитата по пътя на възражението сама по себе си не води до прекратяване на
действието на първоначалния договор. Поради това в случаите, когато длъжникът
предявява конститутивен иск за разваляне на договора поради неизпълнение или за
унищожаването му, той следва да предяви тези искове срещу насрещната страна по
договора – цедента, а не срещу цесионера. По аргумент от по–силното основание следва да се приеме, че при наличие
на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността
на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера
вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по
същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и
срещу цесионера. В конретния случай исковете са били предявен срещу цесионера като
въпреки изричните указания на съда жалбоподателите не са се възползвали от
възможността да насочат исковете си срещу надлежната страна, а именно „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД. Вместо това „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е било конституирано
по делото като трето лице-помагач на страната на ответника. С оглед на горното
правилно първоинстанционният съд е констатирал, че така предявените искове са
насочени срещу ненадлежен ответник, което ги прави недопустими. Същевременно
първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да укаже на частните
жалбоподатели, че следва да насочат иска си срещу надлежния ответник, а именно
цедента, което не е направено. Поради това нередовността на така предявените
искове не е била отстранена и първоинстанционния съд правилно е прекратил производството
по делото. По отношение на това, че исковете за установяване на нищожност на
договора следва да бъдат предявени срещу цедента, а не срещу цесионера е налице
формирана съдебна практика, намерила израз в решение № 127/30.07.2018 г., постановено по т.д. № 1103/2017 г. на ВКС,
II т.о. Действително, в него е
посочено, че иска може да бъде предявен и срещу цесионера, но само ако бъде
доказано наличието на конкретен правен интерес от това. В случая такъв интерес
липсва, доколкото с договор за цесия от 12.06.2017 г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"
АД е прехвърлило вземането си на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с което е
престанало да бъде кредитор на частните жалбоподатели. Предвид на горното
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При това произтичащата
от липсата на надлежна страна – ответник недопустимост на исковете е достатъчна
за потвърждаване на обжалваното определение и без да бъдат разглеждани
допълнителните доводи на първата инстанция за наличие на сила на присъдено
нещо.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че предявената частна жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение,
имащо характера на определение, е правилно и законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед на това, че насрещната страна не е изразила
становище по частната жалба и не е направила искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че такива не следва да й бъдат присъждани.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Варненският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 875/06.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 2120/2017 г.
по описа на Варненски районен съд, Х състав, имащо характера на определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието, на
третото лице- помагач на страната на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - гр.
София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.