№ 48
гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100501892 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №35589/10.06.2020г. на А. Е. А.,
ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН ********** срещу решение
№1597/22.03.2020г., постановено по гр.дело №19313/2018г. по описа на ВРС,
с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Н. Г. Н. ЕГН ********** и М.
Х. Н.,ЕГН **********, и И. С. Ц., ЕГН **********, иск за приемане за
установено между страните, че те са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2552.180 по кадастрална карта, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 143
кв. м. /по скица/, а по документ за собственост 1 100 кв. м., находящ се в гр.
Варна, р-н „Приморски”, „Франта дере и Кокарджа”, местност „Кемер дере”,
с номер по предходен план: 227, а не ответниците поради грешка в
заснемането и вписване в кадастралните регистри, като неоснователен и
недоказан. Жалбоподателите считат решението за неправилно, необосновано
и незаконосъобразно поради което молят да бъде отменено. Жалбоподателите
твърдят, че са предявили установителен иск за собственост на ПИ с
идентификатор 10135.2552.180 по КК, одобрена със заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с обща площ от 1143
кв., при наведено твърдение, че именно те са собственици на имота, а не
вписаните ответници. Считат, че ответниците не са собственици на процесния
1
имот, независимо от вписването, тъй като никога не са владели и не владеят
имота, а той се владее от ищците. Излагат, че първоинстанционният съд е
обосновал решението за отхвърляне на иска единствено на заключението по
СТЕ, че липсва идентичност на имотите, но не е съобразил останалите
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и по отделно.
Твърдят, че от показанията на разпитаните свидетели може да се направи
извод какви имоти са придобили ищците и ответниците, и да се съпостави
дали те отговарят на отразеното в кадастралната карта и регистри. В
заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово
място да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск,
като се приеме за установено, че А. Е. А., ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН
********** са собственици на имот с идентификатор 10135.2552.180 по
кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК с обща площ от 1143 кв. м., находящ се в
гр. Варна, р-н „Приморски", „Франга дере и Кокарджа", местност Кемер дере,
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване, с номер по предходен план: 227, а не И. С. Ц.,
ЕГН **********, и Н. Г. Н., ЕГН ********** и М. Х. Н., ЕГН **********,
поради грешка в заснемането и вписване в кадастралните регистри на осн. Чл.
54, ал.2 ЗКИР. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез подадения писмен отговор в срока по чл.263 ГПК и в о.с.з. чрез
пълномощника си, въззиваемият И. С. Ц. оспорва въззивната жалба, като
излага становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски за въззивното
производство.
Въззиваемите Н. Г. Н. и М. Х. Н. не са депозирали писмен отговор
срещу въззивната жалба в предоставения им за това срок
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от А. Е. А., ЕГН
********** и П. П. А., ЕГН ********** срещу ответниците Н. Г. Н. ЕГН
********** и М. Х. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.180 по
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 143 кв.м./по скица/, а по
документ за собственост- 1100 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н
„Приморски”, „Франта дере и Кокарджа”, местност „Кемер дере”, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, с номер по предходен план: 227, при съседи имоти с
идентификатори: 10135.2552.166, 10135.2552.179, 10135.2552.168,
2
10135.2552.184, 10135.2552.181 и 10135.2552.851, поради допусната грешка в
заснемането и вписване в кадастралните регистри. Ищците твърдят, че на
05.03.1991г., в режим на СИО закупили от Тодор Балабанов и Янка Георгиева
недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ с площ от 1100 кв.м., в землището на
гр.Варна, местност „Кемер дере“, като в нотариален акт № 67, том 5, дело №
1382/1991г., обективиращ договора за покупко –продажбата, като номер на
имота не бил посочен. Твърдят още, че са получили владението върху същия
след изповядване на сделката, като в него нямало постройка, а само останки
от основи. Ищците излагат, че от придобиването на имота владеят същия,
плащат и данъци за него, но когато през 2017г. решили да го застроят и
направили справка в АГКК, установили, че имотът е с идентификатор
10135.2552.180, но като собственици на същия са записани ответниците: като
за отв. Ил.Ц. били записани 590 кв.м. идеални части и без данни за идеални
части за другите ответници. Сочат още, че при разговор със съседи
установили, че отв. Ил.Ц. владее имот, номер 10135.255.182, находящ се през
един от имота на ищците, но този имот с номер 182 в КККР бил записан на
праводателите на вторите ответници Н. и М. Н.– лицето С.И.Й.. Във връзка
със своето придобивно основание, ищците твърдят, че на 19.12.1928 год.
Н.Т.Б. и Я.Т.Б. купили от М. Г.Е. 6,5 дка лозе, находящо се във Варненските
лозя, местност „Кемер дере”, за което бил съставен нотариален акт №193,
т.ХIII, рег. №14 878, дело №2286/1928г. на нотариус при Варненски окръжен
съд. На 2.5.1959г. Я.Т.Б. дарил на дъщеря си Я.Я.Б. 1 декар идеални части от
цялото лозе с площ от 6,5 дка, находящо се във Варненско, местност „Кемер
Дере”, като бил съставен нотариален акт № 193, т.I, дело 320/1959 г. на
нотариус при Варненски народен съдия, като именно този имот ищците на
5.3.1991 закупили /по НА - лозе от 1100 кв.м. в землището на гр.Варна,
местност „Кемер дере”/ от Т.Я.Б. и Я.Я.Г., по нотариален акт № 67, том 5,
дело № 1382/1991 по наследство. Във връзка с правата на ответниците
излагат, че на 8.9.1994г. Я.Я.Г. продала на С.И.Й. 600 кв.м. идеални части от
място с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на град Варна,
местност „Кемер дере”, представляващ имот с планоснимачен номер 227,
като бил съставен нотариален акт № 124, том ХХХVI, дело № 13474/1994 г.
на нотариус при Варненски районен съд. От своя страна, на 25.8.2000г. С.И.Й.
продал на ответника Н.Г.Н. 600 кв.м. идеални части от мястото с площ от
1000 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, местност „Кемер дере”,
представляващ имот с планоснимачен номер 227 ведно със сезонна постройка
със застроена площ от 35 кв. м., като бил съставен нотариален акт №23, том
ХХIV, дело № 5415/2000 г. на СВ Варна. На 10.09.2014г. ответниците Н.
първоначално дарили 10 кв. м. ид.ч., след което продали 590 кв.м. ид.ч. от ПИ
с идентификатор № 10135.2552.180, на първия ответник –И. Ц., за което били
съставени нотариален акт № 90, т.LII, дело № 10844/2014 г. на АВ СВ Варна
и нотариален акт № 93 , т.LII, дело № 10847/2014 г. на АВСВ Варна. При
направената справка в АГКК се установило, че имот с идентификатор
10135.2552.182 е записан на праводателя на вторите ответници- С.И.Й., като
3
била отразена и постройка и като основание за вписване в регистрите бил
посочен нотариален акт № 124, том ХХХVI, дело №13474/1994 г. на нотариус
при Варненски районен съд. С оглед изложеното, ищците считат, че С.И.Й. е
придобил от Я.Я.Г. имот с идентификатор 10135.2552.182, който имот
съответствал на имот с пл. № 229, а НЕ имот с пл. №227, който в последствие
е прехвърлил на ответниците. Твърдят, че са отправили искането да бъде
поправена тази грешка до Началник СГКК относно имота с идентификатор
10135.2552.180, но получили ОТКАЗ, т.к. бил налице материален спор за
право на собственост и възражения на ответниците против исканата поправка.
Ищците излагат, че тъй като е допусната грешка в КККР относно имот №
180, то имат правен интерес да защитят правото си на собственост
посредством иска по чл.54,ал.2 ЗКИР и против тримата ответника, тъй като те
неправилно са вписани като собственици на имота в кадастралните регистри,
а при положително решение ще е налице основание за вписване на промяна в
КККР.
Ответниците Н. чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си оспорват исковите претенции като недопустими, тъй като
процесният имот не бил изключителна собственост на ищците, а бил
СЪСОБСТВЕН с други лица. Твърди се, че нотариалният акт на ищците е
НИЩОЖЕН на основание чл.472 ГПК, тъй като не било посочено
местожителството на лицата, участващи в нотариалното производство.
Твърдят, че и разделянето и обособяването на процесните имоти било
нищожно, защото било извършено незаконосъобразно. Считат, че не би
трябвало да фигурират в имотния регистър на процесния имот, т.к. били
прехвърлили правото си на собственост през 2014г., но твърдят, че не следва
да отговорят вместо длъжностното лице, което не е изпълнило задълженията
си.
Чрез депозирания писмен отговор ответникът И. Ц. оспорва
предявеният иск. Твърди, че неговите праводатели –ответниците Н. и М. Н.
са закупили имот 10135.2552.180, през 2014г., което е удостоверено с
нотариален акт № 24 и нотариален акт № 25, вписани в АВ СВ, и копия от
тях са били представени в СГКК Варна за пререгистрация в кадастралния
регистър. На база на цитираните документи, ответникът Ил.Ц. счита, че има
пълното основание да присъства в имотните регистри като единствен законен
собственик на въпросния имот. Оставянето на Н. и М. Н. като собственици
намира за нередно, но счита, че това няма пряко отношение към делото. Щом
ищците не фигурирали в кадастралните и в имотния регистър като
собственици на процесния имот, то най – вероятната причина е, че след
покупката ищците не са вписали имота си в регистрите на Службата по
геодезия и картография, което било тяхно задължение. В заключение
ответникът излага становище за неоснователност и недопустимост на така
предявения иск.
4
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по
делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приетия по делото нотариален акт №193/28 г., се установява, че на
19.12.1928г. Н. и Я.Т.Б. закупуват ЛОЗЕ, находящо се във Варненските лозя,
местност Кемер дере, състоящо се от 6,5 декара при граници: Т.Б., И.Ш., Д.Н.
и наследници на И.Н. и дере.
Видно от нотариалния акт №193, дело №320/1959г., на 02.04.1959г.,
Я.Б. дарява на дъщеря си -Я.Б. ЕДИН декар идеална част от собствено ЛОЗЕ,
находящо се в местност „Кемер Дере“, цялото състоящо се от 6,5 дка, при
съседи по стария нотариален акт за целия имот: Т.Б., И.Ш., Д.Н., наследници
на И.Н. и дере и при сегашни граници – горните граници или съседи и
залесителен план
От приобщения нотариален акт №67, том V, дело №1382/91, се
установява, че на 05.03.1991г. Т.Я.Б. и Я.Я.Г. продават на А.Е.А. следния свой
прибодит по наследство недвижим имот а именно: ЛОЗЕ в землището на
гр.Варна, местност Кемер дере, с пространство от 1,100 кв.м., заедно с
подобренията и насажденията в него, при граници: юг –Ж.М., от запад – Т.Б.,
от изток и север – залесителен пояс.
Видно от нотариален акт № 124, дело №1347/1994 год., Я.Я.Г. продава
на С.И.Й. 600 кв.м. идеална част от място, цялото с площ от 1000 кв.м.,
находящо се в землището на гр. Варна, местност Кемер Дере, представляващо
имот с пл.№ 227, попадащо в зона отредена за земеделско ползване, при
граници: 228, 231, път, гора, път.
От нотариален акт №2, том III, рег. №4250, дело №409/2000г., се
установява, че на 25.08.2000г. Н. Г. Н. закупил от С. Ив. Й. 600 кв.м. идеална
част от място, цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на
гр.Варна, местност Кемер дере, представляващо имот с пл.№227, при
граници: 228, 231, път, гора, гора, в едно със сезонна постройка със застроена
площ от 35 кв.м.
От нотариален акт № 24, том V, рег.№ 8272, дело № 722/2014г., се
установява, че на 10.09.2014г., Н. Г. Н. и М. Х. Н. даряват на И. С. Ц. 10 кв.м.
идеални части от място, цялото с пространство от 1000 кв.м., по нотариален
акт, а по скица 1143 кв.м., находящо се в район Приморски, Франга дере и
Кокарджа, местност Кемер дере, представляващо ПИ 101354.2552.180 по
КККР, одобрени със Заповед №РД18–92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с номер
5
по предходен план 227, при граници: 10135.2552.166, 10135.2552.181,
10135.2552.851.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №25,
том V, рег. №8271, дело № 723/2014 г. Н. Г. Н. и М. Х. Н. продават на И. С. Ц.
590 кв.м.от място, цялото с пространство от 1000 кв.м., по нотариален акт, а
по скица 1143 кв.м., находящо се в гр.Варна, район „Приморски”, Франга
дере, Кокарджа, местност Кемер дере, представляващо ПИ 10135.255.180 по
КККР одобрени със заповед № РД18–92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с
номер по предходен план 227, при граници 10135.2552.166, 10135.2552.179,
10135.2552.168, 10135.2552.184, 10135.2552.181 и 10135.2552.851.
От показанията на свидетелката М. П.Б. /без дела и роднински
отношения със страните/, се установява, че тя познава ищеца от 30г., т.к. той
купил от свекър лозето. Последният починал през 82-ра година и до 90-та
зълва , и Б.и го гледали лозето, а после решили да го продадат лозето.
Свидетелката твърди, че лозето било продадено само на ищеца, нямало друг
купувач след него. Лозето се води в местности „Кемер дере”, „Домуз дере„ и
„Франга дере”. Цялото лозе – на свекъра започвало от боровата гора надолу.
Приживе той дарил на сина си и на дъщеря си лозето, като това било с един
документ. Като съседи, погледнато нагоре, свидетелката сочи, че бил някакъв
Ж., от Каменар. За втора граница свидетелката посочва, дере, което даже 52-
ра година пороят отнел половината от лозето, и изброява другите съседи -
Я.Б., Т.Б., Я.Я.Г., Н. Б. /брат на Я./. На предявената от адв.С. скица,
свидетелката почва, че имот 227 е бил на свекъра – т.е. това е имотът, който
са продали на ищеца. Казва, че отделни документи са нямали за местата, те
били дарение от свекър ѝ, и не са ги делили.
Свидетелят Ц.А.Ц., без дела и родство със страните, излага, че познава
ищеца от 87-ма година. Знае, че ищецът имал лозе в „Изгрев”. Когато
свидетелят си купил лозето в последствие разбрал, че бил съседи и с ищеца.
Лозето на св.Ц. било от долната страна, граничел с борова гора, с ищеца и
още двама съседи, на които не знаел имената. За имота на ищеца, св.Ц. сочи,
че има един комшия, който поС.но живеел там, пътят свършвал там, вляво бил
комшията, пътят свършвал и вдясно било място на св.Ц.. Самият свидетел
нямал постройка в имота, но под неговия имот, долу имало такава обаче този
имот бил препродан от бившия собственик, който работел като началник на
влак в ЖП –то. На свидетелят е представена скица, на която посочи
процесният имот като имота на ищеца. С А.А. се виждали на мястото.
Ищецът се пробвал няколко пъти да го огради, но му махали коловете понеже
там вървели овце и кози. По спомени на св.Ц., човекът, от който ищецът си
купил имота се казвал Т.Б..
На въпрос, зададен по реда на чл. 176 ГПК, ответникът Н.Н. отговоря,
че в неговото дворно място е имало сграда и че сградата е електрифицирана.
6
В хода на въззивното производство са изслушани две заключения по
допуснати СТЕ.
Според заключението на в.л. Р.П., процесният имот –според описанието
на границите, дадени от св. М. Б.а и от огледа на място, се идентифицира,
като имот №227 от КП/1973г., който имот не кореспондира с границите и
съседите на описания имот в НА 67 от 05.03.1991г. В.л. заключава, че имотът
по НА №124 от 08.09.1994г., НА 2/2000г. и НА 24 и 25 от 10.09.2014г/. с
площ 600кв.м. процесният имот е с идентификатор 10135.2552.180 от
действащата КК на гр. Варна, и е напълно идентичен с имот 227, описан в НА
№ 2, том III, per. № 4250 дело № 409/2000г. Имотът, описан в НА 67 от
05.03.1991 г. не е отразен в действащата КК в АГКК. Съгласно действащата
кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със Зап. № РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АКГГ, имотът описан в НА 67 от 05.03.1991г., като „Лозе в землището
на гр. Варна, местност „Кемер дере", с пространство от 1,100 кв.м., заедно с
подобренията и насажденията в него, при граници: юг - Ж.М., от запад - Т.Б.,
от изток и север - залесителен пояс", съгласно своите граници и съседи
съответства на ПИ с идентификатор 10135.2552.183. който имот е без данни
за собствеността в кадастралния регистър. Съгласно действащата кадастрална
карта на гр. Варна, одобрена със Зап. № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на
АКГГ: А./ПИ с идентификатор 10135.2552.180 е записан на: 1. Н. Г. Н., с
нотариален акт № 23 том XXIV per. 8603 дело 5415 от 25.08.2000г., издаден
от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА –ВАРНА и 2. И. С. Ц., за Ид. част 590 кв.
м от правото на собственост с нотариален акт № 93 том HI per. 19791 дело
10847 от 11.09.2014г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА –ВАРНА;
Б./ ПИ с идентификатор 10135.2552.181 е записан на: И.С. Ц.А, с нотариален
акт № 153 том II per 468 дело 559 от 17.01.1997г, издаден от PC ВАРНА;
В./ПИ с идентификатор 10135.2552.182 е записан на: С.И.Й., с нотариален
акт №124 том XXXVI дело 13474 от 08.09.1994г, издаден от СЛУЖБА ПО
ВПИСВАНИЯТА –ВАРНА; Г./ПИ с идентификатор 10135.2552.183 е без
данни за собствеността. По КК и кадастралните регистри няма отреден и
отразен имот за А. Е. А. в границите на ПИ №№: 9718 и 9720 от КП 1957г.
записани на Я.Т.Б.. Действащ към датата на съставяне на НА № 67/91 г. план
на местността е кадастрален план на ж.к. "Изгрев" от 1973 г., съгласно който
според в.л. П. имотът описан в горния нотариален акт се идентифицира, като
източната част от бившия имот на Я.Т.Б., а именно имот N° 230 /защриховам
в зелено на скицата на стр. 46 от делото/ с граници: на север и изток - гора
/залесителен пояс/, на запад - имот № 229 представляващ част от бившия
имот на Я.Т.Б. / или неговите наследници, вкл.Т.Б./ и на юг - имот № 231 - без
име в разписния лист.
В о.с.з, проведено на 09.12.2020г. е прието и заключението на 3-та СТЕ.
Според заключението, към момента на съставяне на нотариалния акт №67
от 1991 г. е действал кадастрален план на „м.Франга дере до м.Домез
дере" от 1973г. по който план процесният имот с идентификатор
7
10135.2552,180 съответства на имот пл.№227 /КП-1973г./, като в
разписния лист е записан на Я.Б., при съседи: По кадастралния план от
197Зг. на „м.Франга дере до м.Домуз дере", гр.Варна, процесният имот с
идентификатор 10135.2552.180 по КК, попада е имот N9227, а в разписния
лист е записан на Я.Б., и същия е при граници: -от север-гора; от изток -имот
№228-записан на Т.Б.; от юг-път и имот №231-без запис и имот пл.№226-
записан на К.М.; от запад-гора. В.л. са извършили оглед на имота, при който
установяват, че посоченият от ищеца имот е процесният ПИ 10135.2552.180
по действащата кадастрална карта и пл.№227 по кадастралния план от 1973г.-
м-ст Франга дере до м,Домуз дере_- гр.Варна. Същият видно и от
приложените снимки не се поддържа, не е заграден от всички страни, реално
има огради от югозапад /ПИ 179/ и от югоизток и изток /имоти -ПИ 184 и
181/. Северозападната граница е синор. Ищецът А. им обяснил, че след
поредната кражба на телената ограда заграждаща имота не я е подновявал,
т.е. не е ограждал имота и не е почиствал терена. След като съобразяват
показанията на св. М. Б.а и границите, посочени от нея, считат, че имотът на
свекъра е бил имот пл.№227 от кадастралния план от 1973г. Същият имот
са продали на А. Е. А.. Излагат, че имотът, описан в НА №124 от 08.09.1994г„
НА 2/2000г„ и НА 24 и 25 от 10.09.2014г. представлява пл.№227 /при
граници: 228, 231, път, гора, гора/ по кадастралния план на „м.Франга дере до
м.Домуз дере" на гр.Варна. Видно от приложените комбинирани скици,
процесният имот 10135.2552.180 по КК, попада в имот пл.№227 по КП-1973г.
/с малки разминавания в границите/, който е описан в НА №124, том XXXVI,
дело №13474/1994г. и в НА №2, том III, per. №4250 дело №409/2000г. В
кадастралния план изработен 1973г. в имот №227 има заснети и отразени две
малки постройки /с отбелязване по условните знаци в топографските карти-
ПЖ- паянтова жилищна постройка и ПС-паянтова стопанска постройка/.
Изследвайки НА№24/2014г. и НА№25 от 10.09.2014г., в тях е описан
процесният имот 10135.2552.180 по КККР, с номер по предходен план № 227
/КП-1973г/. След извършена справка с действащата кадастрална карта на
гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, за
процесния имот и в обхвата на същия се установяват следните записи на
поземлени имоти: А./Поземлен имот с идентификатор 10135.2552.180 е
записан на: 1. Н. Г. Н., с нотариален акт № 23 том XXIV per. 8603 дело
5415 от 25.08.2000г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА –ВАРНА и
2. И. С. Ц., за Ид. част 590 кв. м от правото на собственост с нотариален акт
№ 93 том LII per. 19791 дело 10847 от 11.09.2014г., издаден от СЛУЖБА ПО
ВПИСВАНИЯТА –ВАРНА; Б./Поземлен имот с идентификатор
10135.2552.181 е записан на: И.С. Ц.А, с нотариален акт№ 153 том II per. 468
дело 559 от 17.01.1997г., издаден от PC ВАРНА; В./ Поземлен имот с
идентификатор 10135.2552.182 е записан на: С.И.Й., с нотариален акт
№124 том XXXVI дело 13474 от 08.09.1994г., издаден от СЛУЖБА ПО
ВПИСВАНИЯТА -ВАРНА. Имотът е записан на продавача -С.И.Й., с
нотариален акт №124 том XXXVI дело 13474 от 08.09.1994г., който продава
8
на Н. Г. Н. с НА от 2000г., който в последствие е продал на ответника
описания имота. Поземления имот е с материализирани граници на място
- с ограда от бетонни колове и оградена мрежа от всички страни. В същия
е изградена и едноетажна постройка, която към датата на огледа е била
реновирана; Г./Поземлен имот с идентификатор 10135.2552.183 е без данни
за собствеността. По действащата към настоящия момент кадастрална карта, в
кадастралните регистри, няма записан имот за А. Е. А. с НА №67/1991г.
В.л. излагат, че позовавайки се на свидетелските показания на М. П.Б.,
приложените документи за собственост към делото и на изследването за
имотите по плановете може да се направи обосновен извод, че за имота по
НА от 1928г. от 6,5 дка не е извършвана делба. Сделките извършвани в
годините са за идеални части от имоти. Няма издадени административни
актове за попълване на имотите в кадастралния план от 1973г. Приемат, че
имотът на ищеца по НА 67/1991г. съответства на имот с идентификатор
10135.2552.180 на основание съвпадението на съседа от юг Ж.М. /К.М. в
разписния лист/, от две страни гора и Т.Б.. Налице е разминаване в
географските посочи, описани в НА 67/1991г. Като първоизточник за
сделката е послужил НА 193/1959г. За имота на ответника в хронология в
документите за собственост сочат от 1994г. /имот 227/, от 2000г. /имот 227/,
от 2014г. имот с идентификатор 10135.2552.180. Като първоизточник на
горепосочените сделки е послужил НА 193/1959г.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно
производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради
което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
9
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми. Съгласно
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение,
изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на
кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР.
Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни
права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на
ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят
е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното
отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или
погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни
права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува
доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния
регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Разпоредбата на пар. 1, т. 16 от
ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките
в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти
в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
спрямо действителното им съС.ие към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри”.
Преди сезирането на съда с настоящия иск, ищецът е инициирал
административна процедура за поправка на грешка в кадастралната карта, но
молбата му е била оставена без уважение от Началника на СГКК по
съображения, че се касае за спор за материално право. Когато непълнотите
или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния
регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Последният
цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта
Спорът по настоящото дело произтича от факта, че имотът на ищците,
за който се легитимират като собственици въз основа на договор за покупко-
продажба е вписан в кадастралните регистри с идентификатор 10135.2552.180
е записан на ответника 1. Н. Г. Н., с нотариален акт № 23 том XXIV per. 8603
дело 5415 от 25.08.2000г., и на 2. ответника И. С. Ц., за Ид. част 590 кв. м
от правото на собственост с нотариален акт № 93 том LII, peг. 19791 дело
10
10847 от 11.09.2014г.
Действително, в НА №67, том V, дело №1382/91, обективиращ договор
за покупко-продажба, въз основа на който ищците закупуват от Т.Я.Б. и
Я.Я.Г. ЛОЗЕ в землището на гр.Варна, местност Кемер дере, с пространство
от 1,100 кв.м., заедно с подобренията и насажденията, не е посочен номер на
имота по действащия план, а само граници: юг –Ж.М., от запад – Т.Б., от
изток и север – залесителен пояс.
Точната индивидуализация на придобития имот не може да бъде
извършена и по НА за собственост на праводателите, тъй като в нотариалния
акт №193, дело № 320/1959г. на проводателката е посочено, че тя -Я.Б.
получава от баща си ЕДИН декар идеална част от собствено ЛОЗЕ, като са
описани границите на целия имот от 6, 5дка.
Според заключението на 3-таСТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, неоспорено в тази част от страните,
както и според показанията на св. Б.а, за имота по НА от 1928г. от 6,5 дка не е
извършвана делба. Сделките извършвани в годините са за идеални части от
имоти, като няма издадени административни актове за попълване на имотите
в кадастралния план от 1973г. Но видно от извадката на КП за местности
Франга Дере до Домуз дере, на същия са нанесени имоти с пл. №227, 228,
229, 230, 231.
Съдът кредитира заключението на 3та СТЕ и в частта, с която в.л.
приемат, че имотът на ищеца по НА 67/1991г. съответства на имот с
идентификатор 10135.2552.180 с площ 1143 кв.м. на основание съвпадението
на съседа от юг Ж.М. /К.М. в разписния лист/, от две страни- гора и Т.Б..
Счита, че в тази част заключението е мотивирано, съобразено е с границите
на имота, посочени от св. Б.а, както и тези, констатирани при огледа на място.
Безспорно е, че в НА на праводателите на ответника И. Ц. е посочен
имот със същия идентификатор по КК, а именно 10135.2552.180, отговарящ
на имот с пл. №227 по КП на местността от 1973г., но съдът намира, че
действително се касае за грешка при отразяването на имотите и записването
им в кадастралния регистър, тъй като този НА на ищците по собствените им
твърдения изобщо не е бил представен за отразяване в СККГ- Варна, а се
установява, че в КК и регистри няма никакъв имот, записан на А.А. въпреки
документът, установяващ правото му на собственост върху недвижим имот с
площ 1100кв.м., находящ се в същата местност и при същите съседи, което е
противоречие с посочено по-горе, че записването на данните в КК и
кадастралните регистри само отразява правото на собственост, но не създава,
нито отнема правата, установени с титул за собственост. Освен това, въз
основа на договорите за дарение и покупко-продажба, ответникът И. Ц. се
легитимира като собственик на 600кв.м. ид. части, докато процесният имот с
идентификатор 10135.2552.180, е с площ 1143 кв.м.
11
Индиция за допусната грешка е и обстоятелството, че при огледа на
място вещите лица установяват, че процесният имот, макар и да не е ограден с
ограда, може да се индивидуализира с материализирани на място граници. Не
се обработва, но е различен от този, който се владее от ответника. В
процесния имот няма сграда, и не е електрифициран, за разлика от този на
ответника Ц., който е поддържа, в него има сезонна постройка от 35 кв.м. и
има електричество. Ответникът, от своя страна не оспорва, че всъщност той
владее имотът, находящ се през един от този на ищците. Установява се от
СТЕ, че този имот е с идентификатор по КК 10135.2552.182, с площ 590 кв.м.
и е записан на името праводателя на неговите праводатели –С.И.Й. –въз
основа на НА 124 от 08.09.1994г. Последният обаче изобщо не следва да
фигурира в кадастралния регистър, тъй като се е разпоредил с имота си още
през 2000г., когато го е продал на ответниците Н. /с договор от 25.08.2000г.,
обективиран в НА №2, том III, рег. №4250, дело №409/2000г./, които от своя
страна през 2014г. са го дарили/продали на ответника Ц.. Ответникът Н., в
обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, отговаря, че не е извършвал
справка в СГКК относно номера на придобития/продадения имот; с какъвто
номер го е получил по НА, с такъв се е разпоредил с него.
В заключение, съдът намира, че доколкото придобитото на основание
покупко-продажба право на собственост на ищците върху имот,
представляващ имот с идентификатор 10135.2552.180 с площ 1143 кв.м. не е
отразено в действащата кадастрална карта, а техните имена изобщо не са
вписани в кадастралния регистър, то е налице грешка, поради което
предявеният по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР иск е основателен и следва да се
уважи.
Обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск следва да се
отмени като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се приеме
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
недвижим имот с идентификатор 10135.2552.180 по КК, с площ 1100 кв.м.
по документ за собственост /НА №67 от 05.03.1991г./, а по скици 1143кв.м.
Ищците следва да се впишат в кадастралния регистър като собственици на
процесния имот въз основа на нот. Акт акт №67, том V, дело №1382/91, се
установява, че на 05.03.1991г., а вписаните ответниците Н. Г. Н. и И. С. Ц.
следва да се заличат, тъй като не са собственици на имот с идентификатор
10135.2552.180. Ако ответникът Ц. счита, че неговият имот неправилно е
отразен в КК и кадастралните регистри на местността, то следва да сезира
Началника на СГКК –Варна за поправка.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на
поисканите и доказани разноски за всички инстанции. Съгласно представен
списък на разноските – платени държавни такси, депозити за вещи лица и
адвокатско възнаграждение за първата и въззивната, разноските на
въззивниците възлизат на сумата от 6138.19 лв., които следва да се възложат
12
по равно /3069.10лв./ на двете въззиваеми страни.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал.
1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1597/22.03.2020г., постановено по гр. дело
№19313/2018г. по описа на ВРС, 42-ри състав, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по
отношение на Н. Г. Н., ЕГН ********** и М. Х. Н., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Варна, ул. „Струга“ №33, ет.11, ап. 63 и ответника И. С.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе , ул. „Мутуркова“ №3, вх.1, ет.3, ап .5,
че А. Е. А., ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.Варна,ул. „Д-р Александър Недялков „ № 6, ет.1, ап.1 са собственици на
недвижим имот с площ 1,100 кв.м./по НА/ и 1143кв. м-по скица, находящ се в
землището на гр.Варна, р-н „Приморски”, „Франта дере и Кокарджа”,
местност „Кемер дере”, при граници: юг –Ж.М., от запад – Т.Б., от изток и
север – залесителен пояс, представляващ имот с идентификатор
10135.2552.180 по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, с номер по предходен план: 227 , при съседи имоти с
идентификатори: 10135.2552.166, 10135.2552.179, 10135.2552.168,
10135.2552.184, 10135.2552.181 и 10135.2552.851, придобит чрез договор за
покупко-подажба, обективирана в №67, том V, дело №1382/91.
На осн. чл. 54, ал.2, изр. последно вр. чл. 53а, т.1 ЗКИР, след влизане
в сила на настоящото решение, същото следва да се представи в СГКК –
Вана за извършване на поправка на грешката, допусната при вписването
в КК и кадастралния регистър на правото на собственост по отношение
на имот с идентификатор 10135.2552.180 по кадастрална карта, одобрена
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК.
ОСЪЖДА Н. Г. Н. ЕГН ********** и М. Х. Н.,ЕГН ********** и
двамата с поС.ен адрес: гр.Варна, ул.“Струга“ №33, ет.11, ап.63 ДА
ЗАПЛАТЯТ общо на А. Е. А., ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Варна, ул. „Д-р Александър Недялков“ №6, ет.1, ап.1
сумата от 3069.10 /три хиляди и шестдесет и девет лв. и 10ст/. лв.
представляваща половината от направените съдебни разноски за двете
13
инстанции.
ОСЪЖДА И. С. Ц., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Русе,
ул.“Мутуркова“ №3, вх.1, ет.3, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ общо на А. Е. А., ЕГН
********** и П. П. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Варна, ул. „Д-р
Александър Недялков“ №6, ет.1, ап.1 сумата от 3069.10 /три хиляди и
шестдесет и девет лв. и 10ст/. лв. представляваща половината от направените
съдебни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14