Решение по дело №300/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 175, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С.Д.И. с адрес ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-0813-000374 от 09.10.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ на оспорващия по чл. 171 т. 2а, Б“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил ****, с рег. номер ******* за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на цитираната заповед.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на закона. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, явява се лично и с адвокат М., редовно упълномощен. Основната защитната теза е, че съдилищата следва да преценят щом в рамките на 2 месеца от издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, каквато е настоящата заповед, за отнемане на свидетелство за управление на МПС, което в съвременния живот, в този нашия динамичен свят, изисква ежедневно работещите хора да използват автомобил, а това автоматично следва да навежда съдилищата на извода, че административният орган в конкретния случай, не е изпълнил задължението си да ангажира достатъчно доказателства в насока, обосноваваща законосъобразността на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Не може от гражданина да се иска и да му се поставят срокове, дали няколко дни, седмици, да представи какви ли не доказателства по какви ли не въпроси, а държавните органи в лицето на Министерство на вътрешните работи и всичките възможни, които има една държава, да не може да представи в двумесечен срок пред надлежните съдебни органи доказателства, потвърждаващи твърденията им.

Оспорващия заявява, че има от 30 години книжка., както и че се гордее с поведението си на пътя, с всички безпроблемни проверки, които е минавал пред годините.

С оглед изложеното се обосновава основателността на жалбата и се иска присъждане на разноски .

Ответният административен орган – началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не изпраща представител.

Административен съд – Ямбол, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ № 22-0813-000374 от 09.10.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ на оспорващия по чл. 171 т. 2а, Б“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил ****, с рег. номер ******* за срок от 6 месеца., за това, че на 06.10.2023 г., около 9.23 часа, в Община Тунджа на първи клас № 7, като водач на МПС-**** с рег. № ******* по път І-7км 272+500, в посока към гр. Ямбол управлява собствения си лек автомобил ****, след употреба на наркотични вещества и техни аналози, установено с техническо средство Дрегер Драг тест 5000, с инвентарен номер ARMS-0004 и с тестова касета за еднократна употреба REF 3706091 LOT ARSE-0061 отчела положителен резултат за бензодиазепини с проба номер 073, започнала в 9.23ч и приключила в 9.27ч. На водача е издаден талон за мед. изследване с номер 144915. Водачът дал кръвна проба в спешно отделение към МБАЛ „Св. П.“ в 10.45ч. в присъствието на д-р В. В..

Акт за установяване на административно нарушение № GA 749849/06.10.2023 г. срещу С.Д.И., същият е съставен за извършено на 06.10.2023 г. от последния нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

На 06.10.2023 г., с Мотивирана резолюция № 23-0813-М000187 ОДМВР-Ямбол, с-р Пътна полиция е прекратено административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение № GA 749849/06.10.2023 г. срещу С.Д.И., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, поради констатиране признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Към жалбата са представени доказателства за назначена от лекар терапия с * и хедонин. В съдебно заседание оспорващият посочи, че приема лекарства. Отдава положителния резултат единствено и само на това, че е със заболяване, поради което приема само вечер „*“, въпреки че му е изписан три пъти на ден.

Тази фактология се установи по несъмнен начин от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.

По същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед заповед № 326з-99/01.02.2022г. на директора на ОД на МВР, Ямбол, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в индивидуалния административен акт. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за налагането на принудителната мярка. Такива се съдържат и в АУАН, на който се позовава изрично органа издал процесния административен акт, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни.

Съгласно соченото в заповедта правно основание- чл. 171, т. 2а, б“б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

Цитираната разпоредба съдържа няколко отделни хипотези, всяка от които съставлява самостоятелно основание за налагане на принудителна мярка от вида на процесната. В случая мярката е приложена по отношение на жалбоподателя, който безспорно е имал качеството на водач на МПС, за това, че на посочената по- горе дата и място управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест, което съставлява една от хипотезите, визирани в чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП. В тази връзка, описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява правопораждащия юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Основанието за прилагането на ПАМ в случая се установява от АУАН, чиито фактически констатации са приети от административния орган приложил мярката. Несъмнено АУАН и заповедта за налагане на ПАМ имат различна природа, а именно с акта се поставя началото на административнонаказателно производство, докато ролята на заповедта за налагане на ПАМ е превантивна. С позоваването на АУАН в заповедта за прилагане на ПАМ, той се приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност, която не е опровергана. При това положение настоящият съдебен състав приема, че е налице правно основание за издаване на ЗППАМ, а доводът за липса на фактически и правни основания, респ. мотиви за издаване за неоснователни.

В посочената хипотеза основание за налагане на ПАМ е установеното с техническо средство Дрегер Драг тест 5000, с инвентарен номер ARMS-0004 и с тестова касета за еднократна употреба REF 3706091 LOT ARSE отчела положителен резултат за бензодиазепини с проба номер 073, започнала в 9.23ч и приключила в 9.27ч. На водача е издаден талон за мед. Изследване с номер 144915. В случая от доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя е връчен редовно талон за медицинско изследване. Жалбоподателят не сочи наличие на медицинско изследване, установяващо благоприятен за него резултат, респ. не ангажира доказателства в тази насока, не желае изчакване на резултат от кръвна проба. Релевантен е фактът на наличие на наркотично вещество или техните аналози- в конкретния случай бензодиазепини, независимо дали е вследствие на прием на лекарствено средство или под формата на друга субстанция. В тази връзка, жалбоподателят е следвало да съобрази това и да не управлява МПС в такова състояние. Предвид това и защитната му теза, свързана с прием на лекарствено средство- * е неиздържана.

Следва да се има предвид, че лекарството „*“ е включен в списък ІІІ /рискови вещества/ към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП/Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите/, както се посочи към жалбата са представени доказателства, че оспорващия приема лекараствата * и хедонин.В нормата на чл. 171, 2а, б. Б от ЗДвП, като материално правно основание за налагане на принудителна административна мярка е посочено нарушаването на забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Легално определение за „наркотично вещество“ е дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП. Такова е: всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Веществото „*“, е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП – „Рискови вещества“. Следователно то е наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от ЗКНВП. „Рисковите вещества“ по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП са разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Както останалите наркотични вещества, обаче, те притежават някое от свойствата по чл. 7 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, които са обуславящи за включването им в съответния списък - психоактивно действие; предизвикат състояние на зависимост или вредни въздействия, сходни с тези на упойващите и психотропните вещества; могат да бъдат преобразувани в упойващи или психотропни вещества. Затова по силата на чл. 60 от ЗКНВП за предписването, отпускането и отчетността на лекарствените препарати, в които се съдържат, е предвиден специален ред. Спазването на този ред ограничава възможността за вредното им въздействие върху човека, но не го изключва. Неблагоприятните им ефекти върху централната нервна система, като нарушена концентрация и др. посочени и в листовката на лекарственото средство, които се проявяват дори когато са употребени в терапевтични дози, като тези симптоми повлияват негативно възможността за шофиране и работа с машини. Затова забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози е абсолютна, независимо от количеството/концентрацията на приетото вещество и правомерността на употребата му. Обстоятелството, че то се съдържа в лекарствен продукт и е употребено по лекарско предписание и с медицински цели, не изключва вредното му въздействие върху човешкия организъм. Затова независимо, че е прието правомерно, управлението на моторно превозно средство след това е забранено. С наложената ПАМ се реализира и целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той и лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен препис от АУАН, подписан без възражения. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за обективираните в него факти. Следователно оспореният административен акт е издаден при наличие на материалните предпоставки за това, визирани в диспозицията на нормата на чл. 171, т. 2а, б“б“ от ЗДвП- управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Затова забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози е абсолютна, независимо от количеството/концентрацията на приетото вещество и правомерността на употребата му. Обстоятелството, че то се съдържа в лекарствен продукт и е употребено по лекарско предписание и с медицински цели, не изключва вредното му въздействие върху човешкия организъм. Затова независимо, че е прието правомерно, управлението на моторно превозно средство след това е забранено. Съгласно нормата на чл. 171, т.2а, б“б“от ЗДвП ,мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на целта, посочена в чл. 171 от ЗДвП. Срокът, за която е приложена ПАМ е в съответствие с нормата на чл. 171, т.2а, б“б“от от ЗДвП.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт, с който е наложена ПАМ. Същият е издаден от компетентен орган, спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Съдът намира, че мярката се явява напълно съответна и на целта на закона, а именно да се предотврати извършването на административни нарушения и настъпването на евентуални вредни последици от тях.

С оглед изложеното, жалбата срещу адм. акт е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от делото и по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.И. с адрес ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-0813-000374 от 09.10.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ на оспорващия по чл. 171 т. 2а,б“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил ****, с рег. номер ******* за срок от 6 месеца., като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/ не се чете