№ 11775
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110165075 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Л.Е.Г.“ ЕООД, с ЕИК: *** срещу
„БМБ Т.К.“ ООД, с ЕИК: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 4329 лева с ДДС, представляваща платена на
28.08.2023 г. без правно основание сума по фактура № 142/17.07.2023 г. –
доколкото фактурата вече е била заплатена от ищцовото дружество на
15.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата
на исковата молба – 28.11.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществуват трайни
търговски отношения за извършване на транспортни услуги. В тази връзка и
по заявка от 03.07.2023 г. ищецът възложил на ответника транспортна услуга
с дата на товарене 07.07.2023 г. Доколкото ответникът приел заявката ищецът
счита, че между страните е било налице валидно облигационно отношение.
Заявката била изпълнена успешно, поради което ответното дружество
издало фактура № 142/17.07.2023 г. със срок за плащане до 17.08.2023 г. – за
сумата от 4329 лева с ДДС. Така издадената фактура индивидуализирала, че
дължимото по нея плащане било за транспорт с начална дата на товарене на
07.07.2023 г. и МПС /влекач/ с рег. № *** и ремарке № ***. В исковата молба
се поддържа, че по тази фактура още на 15.08.2023 г. ищецът заплатил
задължението си към ответника.
На следващо място в исковата молба се твърди, че поради допусната
грешка по фактура № 142/17.07.2023 г. било извършено повторно плащане –
на 28.08.2023 г. на същата сума. Ответникът получил плащането, което обаче
било без основание, доколкото фактурата вече била платена. В тази връзка и
ищецът се свързал с ответника, който не оспорвал двойното плащане, но така
и независимо от множество разговори, не възстановявал сумата.
1
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: заявка за транспорт, фактура
142/17.07.2023 г., два платежни нареждания – от 28.08.2023 г. и от 15.08.2023
г., уведомление за доброволно изпълнение и обратна разписка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор. Исковата молба е връчена по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, но при спазване и на изискванията по чл. 50, ал. 4 от
ГПК.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права, произтичащи от двойно плащане по
фактура 142/17.07.2023 г., издадена въз основа на заявка за превоз – в
изпълнение на неформален договор за транспортна услуга – като поддържа,
че повторното плащане е без правно основание.
- правна квалификация – искът е с правна квалификация по чл. 55, ал.
1, т. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – липсват права и обстоятелства, които да са безспорни и да не се
нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, т. 1 от
ЗЗД е да докаже извършеното плащане – в случая двойното плащане на
процесната фактура.
Ответникът следва да докаже, правно основание за получаване респ.
задържане на получената сума респ., че е възстановил на ищеца платената без
правно основание сума.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства за наличието на правно основание за получаване респ.
задържане на получената сума респ., че е възстановил на ищеца платената без
правно основание сума.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
2
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.06.2024 г. от
11.15 часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3