№ 205
гр. Бургас, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20252100500173 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Таг Сървисис“ ЕООД,
представлявано от управителя си Валентин Каравълчев, чрез адв. Радост
Сребрева срещу Решение №2265/04.11.2024 г., постановено по гр. д.
№4377/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
С обжалвания съдебен акт дружеството е осъдено да заплати на Г. С. М.
на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 467 лв.,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода
01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024
г. до окончателно изплащане на главницата.
Жалбоподателят е неудовлетворен от решението на
първоинстанционния съд, намира същото за неправилно като постановено при
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство в срок е
оспорил автентичността на представените от ищеца частни документи, в това
число трудов договор №16/13.09.2018 г., длъжностна характеристика за
длъжност „моряк-моторист“, допълнително споразумение от 01.01.2020 г.,
допълнително споразумение от 31.03.2022 г., допълнително споразумение от
23.12.2023 г., но районният съд не е открил производство по реда на чл. 193
ГПК. Счита, че по този начин районният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, доколкото е бил длъжен да уважи направеното от
него искане за проверка автентичността на писмените доказателства.
Възразява трудовият договор да е валидно сключен, като твърди, че справката
по чл. 62, ал. 5 КТ, както и извършената от съда служебна справка за трудови
1
договори на лицето не доказват наличието на трудово правоотношение между
страните. Излага, че именно от справката се установявало, че през процесния
период работникът е бил страна по трудов договор с друго дружество, което
оборвало твърдението на последния, че през целия месец май е престирал
работна сила при него. С тези доводи смята, че твърдените от ищеца факти са
останали недоказани, поради което решението следва да бъде отменено, а
предявеният иск- отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Г. С. М.- ищец в първоинстанционното производство чрез
адв. Кирил Кирилов, с който въззивната жалба се оспорва. Поддържа
становище, че атакуваното решение е постановено при извършен задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Застъпва, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, от които се установява, че между страните е било
налице валидно трудово правоотношение, като именно от справките от
масивите на ТД- НАП и НОИ- гр. Бургас се доказвало, че за месеците преди
възникване на спора работодателят доброволно е внасял дължимите публични
вземания за осигуровки и данъци. Сочи, че дори да се приеме, че договорът не
е валидно сключен, то следва да бъде приложен чл. 75 КТ, уреждащ
отношенията между страните при обявен за недействителен трудов договор.
Поддържа, че ответникът, настоящ жалбоподател не ангажирал доказателства
за плащане на дължимото трудово възнаграждение, като подчертава, че при
плащане на заплатата в брой за това обстоятелство чл. 270, ал. 3 КТ изисква
писмена форма за доказване. При тези аргументи моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението на районния съд- потвърдено.
Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма
представени нови доказателства. На въззивника бяха дадени указания да
отстрани нередовността на изявлението си касателно възраженията за
допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, като
уточни дали формулира искане по чл. 193 ГПК. Страната не е изпълнила
дадените указания надлежно, доколкото с подадената молба-становище
жалбоподателят не е посочил кои писмени доказателства оспорва, дали
оспорва тяхната автентичност и/или съдържание, а бланкетно заявява, че се
поддържа искането по чл. 193 ГПК. С оглед процесуалното бездействие на
въззивника в отговор на предоставената възможност за релевиране на
процесуално допустимо и редовно доказателствено искане, въззивната
инстация намери, че не са налице предпоставките за откриване на
производство по проверка истинността на представените от насрещната
страна писмени доказателстви.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от
Г. С. М. срещу „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да
2
заплати на ищеца сумата от 467 лв., представляваща неплатено брутно
трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г.-31.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане. В искова молба са изложени твърдения, че
М. е сключил трудов договор с дружеството- ответник на 13.09.2018 г., по
силата на който е бил назначен на длъжност „моряк-моторист“. Ищецът
твърди, че до момента на възникване на правния спор правоотношението е
изменяно пет пъти относно размера на дължимото трудово възнаграждение, за
което обстоятелство са подписвани допълнителни споразумения от 01.01.2020
г., 31.12.2020 г., 31.03.2022 г., 31.12.2022 г. и 29.12.2023 г., като съгласно
последното работодателят се е задължил да му заплаща основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 467 лв., платимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд. Сочи, че за периода от 01.05.2024
г.- 31.05.2024 г. е изпълнявал възложените му трудови задължения, но
работодателят не му е изплатил дължимото възнаграждение, поради което
сезира съда с настоящата претенция.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като
неоснователен с твърдения, че към настоящия момент не разполага с
трудовите досиета на работниците си и не може да провери дали в
действителност ищецът е бил назначен като служител на дружеството.
Релевира правопогасяващо възражение за извършено плащане на
претендираната сума.
Спорещите страни са ангажирали допустими, необходими и релевантни
за спора писмени доказателства. По делото е разпитан Св. С., колега на ищеца,
от показанията на когото се установява, че за процесния период ищецът е
престирал работна сила на влекача „Спартак“, който акостира на порт
„Европа“, като смените са били от 08 ч. до 17 ч.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между
страните е налице валидно сключен трудов договор, като през процесния
период ищецът е изпълнявал трудовите си функции, а работодателят не е
ангажирал годни доказателства за плащане на уговореното възнаграждение,
поради което искът се явява основателен.
Така постановения съдебен акт е правилен- постановен при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към
мотивите му.
Видно от представения трудов договор №16/13.09.2018 г., ведно със
допълнително споразумение №1-16/01.01.2020 г., допълнително споразумение
№2-16/31.12.2020 г., допълнително споразумение №31.03.2022 г.,
допълнително споразумение №4-16/30.12.2022г., допълнително споразумение
5-16/29.12.2023 г. Г. М. е бил назначен на длъжността „моряк-моторист“ при
„ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД на 4-часово работно време с брутно месечно
възнаграждение от 467 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца
на полагане на труд, респ. между страните е налице валидно трудово
правоотношение. От представената справка от НАП се установява, че на
13.09.2018 г. до органа по приходите е изпратено уведомление по реда на чл.
62, ал. 3 КТ. По отношение на факта на изпълнение на задълженията от страна
на работника съдът изцяло кредитира дадените от Св. С. показания, доколкото
същите са пълни, еднопосочни, безпротиворечиви, а по отношение на
свидетеля не се констатират основания за заинтересованост от изхода на
3
делото. От същите се установява, че ищецът е работил на влекача „Спартак“,
изпълнявал е дори и дейности извън длъжността му на моторист- боядисвал
кораба, сменял е масло и агрегати на двигателя.
При така установената фактическа страна на спора съдът намира от
правна страна следното:
За уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение,
страна- работодател по която е ответника, размера на уговореното
възнаграждение, както и че през процесния период е полагал труд. В
доказателствена тежест на ответника при доказване на изложените
обстоятелства е да установи извършеното от него плащане на претендираната
сума.
Предвид обстоятелството, че в отговора на исковата молба не е
релевирано възражение за недобросъвестност на работника, т.е. да е бил
наясно, че формата на трудовия договор е възможно да е опорочена, а и от
съвкупния анализ на доказателствата, в това число извършеното уведомяване
пред НАП и НОИ за сключване на трудовия договор, съдът намира за доказан
факта за съществуване на валидно трудово правоотношение между Г. М. и
„ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД. Съдът намира за доказан и размера на дължимото
трудово възнаграждение, доколкото ищецът е представил допълнително
споразумение, по силата на което страните са уговорили актуалния размер на
месечната заплата. Обстоятелството, че работникът е изправна страна по
договора се установява от свидетелските показания, дадени от Св. С..
Ответникът, настоящ жалбоподател не е ангажирал доказателства за
извършено плащане преди или в хода на процеса, поради което искът се явява
основателен.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 272 ГПК като правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане на
въззиваемата страна се дължат разноски. Претендирани са такива в размер на
500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени
писмени доказателства, видно от които същото е заплатено в брой при
подписване на договора за правна защита и съдействие. Своевременно
релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно. На
съобразяване подлежи ниския материален интерес на делото, както и
обстоятелството, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност-
пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, производството
е приключило в едно открито съдебно заседание. В допълнение следва да се
съобрази и обстоятелството, че настоящото производството е едно от
множеството, образувани срещу ответника- въззивник от различни работници,
претендиращи дължимото им се трудово възнаграждение за един и същи
период- м. май 2024 г. В съвкупност изложеното налага извод за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за размера над 300 лв., като се отчете и
фактът, че съдът съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приети в Наредба № 1/09.01.2004 г. на ВАдвС.
4
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2265/04.11.2024 г., постановено по гр.д.
4377/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена зона, ул. „Крайезерна“
№121 да заплати на Г. С. М. с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сума в размер на 300 лв., представляваща сторени по делото
разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5