РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101367 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. М. Д. с ЕГН
********** от с. ******, Общ. *****, Обл. ******, ул. „*****“ № **, против
Ф. Д. С. с ЕГН ********** от гр. *******, кв. „******“, ул. „******“ № **, А.
Д. Б. с ЕГН ********** от гр. ******, Обл. ******, ул. „******“ № **, и Е. Ф.
С. с ЕГН **********, с която се претендира да бъде установено, че ищецът е
биологичен баща на детето Е. Ф. С., като се оспорва произхода му от
ответника Ф. Д. С. и се иска да се допусне съответната промяна в имената на
детето и същото да се именува Е. Х. Д., като се предостави упражняването на
родителските права върху детето на ищеца, със съответен режим на лични
контакти на детето с майката, и не се претендира издръжка от същата.
В исковата молба се сочи, че ищецът и отв. Б. са имали интимна връзка
през 2023 г., като са престанали да се срещат през м.ноември 2023 г. и ищецът,
заедно със съпругата си, са заминали на работа в Р Германия. В края на
м.август 2024 г. в гр. Средец ищецът случайно срещнал ответницата, която му
заявила, че през м.юли 2024 г. е родила от него дете – Е., което поради факта,
че е родено до 300 дни от прекратяването на брака със съпруга й Ф. С., било
вписано в акта си за раждане с този баща и с неговите имена. Ищецът твърди,
1
че повече от 2 години преди развода си ищцата не е поддържала връзка с
бившия си съпруг, поради което роденото от нея дете не е от баща Ф. С., а
ищецът е негов баща, като вписаният в акта за раждане баща отказвал да
поеме каквито и да било ангажименти спрямо детето. Сочи се също, че
ищецът, заедно със съпругата си, започнали да помагат в отглеждането на
детето, което посещавало многократно дома им, в който имало необходимите
условия за неговото отглеждане и възпитание. Същевременно, майката била
затруднена, тъй като отглеждала още три непълнолетни деца. С оглед на това,
ищецът предявява настоящите искове, с които иска от съда да установи
произхода на детето от него, да оспори произхода му от отв. Ф. С. и да му
предостави упражняването на родителските права върху детето, като на
майката определи лежим на лични контакти.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Димитров, който
поддържа исковата молба, сочи доказателства. Не претендира присъждане на
разноски.
Правното основание на предявените искове е чл. 62, ал. 5 от СК и чл. 127,
ал.2 СК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
отв. А. Б., в който предявените искове не се оспорват и се признават като
основателни. В с.з. страната се явява лично и изразява становище за
основателност на претенциите, не сочи доказателства, не претендира
разноски.
Постъпил е писмен отговор от отв. Ф. С., в който се заявява, че с отв. А.
Б. са във фактическа раздяла повече от 10 години и че той не я е виждал и не
знае кой е баща на детето. В с.з. страната не се явява и не изпраща
представител, редовно уведомена, не сочи доказателства и не претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор и от детето Е. С., чрез назначения
от съда особен представител адв. Жени Ранкова. В същия се посочва, че
претенциите по първите два обективно съединени иска са допустими, а по
останалите, които са обусловени от изхода по първите два иска – само в случай
на уважаването им. Излага се становище за вероятна основателност на
предявените претенции, като се твърди, че презумпцията за бащинство не
може да се оборва със свидетелски показания. Изтъква се, че спорът следва да
2
бъде разрешен в интерес на детето.
По делото е постъпило и писмо от Д „СП“ Айтос, видно от което
жилището на ищеца на адреса в с. ******е необитаемо, като по данни на
съседи детето в момента живее със съпругата на Д. в гр. *****, ул. „******“ №
**, на адреса на нейната майка, а самият Д. пребивава в Р Германия. С оглед
на това, посочено е, че компетентен да изготви социален доклад по случая е Д
„СП“ Бургас.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, конституирана като
заинтересована страна, че не изпраща представител в с.з. и не изразява
становище по исковете. Представя социален доклад.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
излоЖ.те в нея доводи, становищата на страните, представени
доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона и най-
добрия интерес на детето, намира за установено от фактическа и правна
стрА. следното:
Съгласно удостоверение за раждане от **.**.**** г., съставено въз
основа на акт за раждане № 590/16.07.2024 г. на Община Бургас, Е. Ф. С. с
ЕГН ********** е родена на **.**.**** г. в гр. *****, като нейна майка е А. Д.
Б. с ЕГН **********, а вписаният баща е Ф. Д. С. с ЕГН **********. От
представения препис на Решение № 9/13.02.2024 г. на РС Средец по гр.д. №
435/2023 г. по описа на съда, влязло в сила на 13.02.2024 г., се установява, че
бракът между родителите на Е. е бил разтрогнат поради развод, като съдът е
утвърдил постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, с което
родителските права върху децата, родени от брака до този момент, общо шест,
са предоставени съответно на майката и на бащата. След развода е
постановено съпругата да носи бащиното си фамилно име Б..
По силата на законова презумция на чл. 61, ал. 1, предл. 2-ро от СК, при
раждането на детето Е. на 11.07.2024 г. като неин баща е вписан бившият
съпруг на майката Ф. Д. С., тъй като детето е родено до 300 дни от
прекратяването на брака.
С Определение № 3178/18.12.2024 г. по настоящото дело е съобщен на
страните проектът на доклад, като е разпределена доказателствената тежест и
е указано на ищеца, че същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че той е биологичният баща на детето Е., както и че за
3
доказването на този факт са нужни специални знания и свидетелски
показания са недопустими, предвид въведената от закона презумпция за
бащинство, като е указано на ищеца също, че не сочи към момента
доказателства за твърденията си. Със същото определение и в съответствие с
разпоредбата на чл. 195 ГПК, съдът по свой почин е допуснал извършването
на ДНК експертиза, вещото лице по която да установи дали ищецът е
действително биологичният баща на детето Е.. На страните е указано и че
следва да съдействат на вещото лице, като се явят в ДНК лабораторията на ОД
МВР Бургас, като са им дадени конкретни указания във връзка с подготовката
за извършване на изследването. Страните са редовно уведомени за
определението на съда и в с.з. на 31.01.2025 г., в което е проведено първо
съдебно заседание и е съобщен докладът на съда, същите не са възразили
против разпределената доказателствена тежест и дадените от съда указания. В
това с.з. делото е било отложено по молба на ищеца, като му е била дадена
възможност да внесе определения депозит за експертизата в допълнителен
срок. В това с.з. са разпитани св. В. и св. Б. – без родство със страните,
живущи в гр. *******, които заявяват, че през 2023 г. ищецът и отв. Б. са
имали интимна връзка, като по думите на Б. същата е забременяла от тази
връзка и от нея се е родило детето Е.. В момента за детето се грижат ищецът и
неговата съпруга, същото не е лишено от нищо и условията за отглеждането
му са много добри. Б. в момента има друг приятел, който сочи за баща на три
от децата си, също родени по време на брака й с отв. С..
Във второто проведено по делото с.з. на 13.03.2025 г. съдът отново е
констатирал, че не е изготвена допуснатата ДНК експертиза, като
процесуалният представител на ищеца е заявил, че причината за това е
неоказано съдействие от страна на отв. Б., която не се е явила в лабораторията,
за да даде материал за изследване. С протоколно определение от същото с.з.
съдът е задължил отв. Б. да окаже съдействие и да се яви в ДНК лабораторията
на ОД МВР Бургас, като даде материал за изследване. Ответницата отново не
е изпълнила указанията на съда, като по искане на ищеца с протоколно
определение от 17.04.2025 г. съдът отново е отложил делото, като е дал на
страните последна възможност да съдействат на вещото лице за изготвяне на
допуснатата ДНК експертиза. Това отново не е било сторено, като в с.з. на
08.05.2025 г. съдът е отменил определението си от 18.12.2024 г. в частта, с
която е допуснато извършването на ДНК експертиза и делото е приключено
4
без събирането на това доказателство.
От представения по делото социален доклад се установява, че майката е
съжителствала на семейни начала и с трето лице – С. Х., като от това
съжителство има родени три деца, също записани с имената на бившия й
съпруг. Малолетната Е. е осмо дете за майката, като четири от децата се
отглеждат от бившия й съпруг. От събеседване със съпругата на ищеца Н. Д.
било установено, че през 2023 г. същите се разделили /не е посочен период и
продължителност на раздялата/, като през това време ищецът е имал интимна
връзка с отв. Б. и от нея се е родило детето Е.. Ищецът и съпругата му нямат
собствени деца. Поради трудности на майката в отглеждането на собствените
й деца, семейство Д. взели решение да отглеждат детето Е.. До 35-тия ден от
раждането на детето майката е полагала грижи за него, а след това и до
настоящия момент – семейство Д..
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването
на делото, съдът намира от правна стрА. следното:
Съгласно чл. 62, ал.5 СК, трето лице, което твърди, че е биологичен
баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от
узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за
установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса
на детето.
Искът по чл. 62, ал.5 СК е предявен от третото лице в преклузивния
едногодишен срок от узнаване на раждането на детето, поради което е
процесуално допустим.
По делото се установи, че детето Е. е родено преди изтичането на
триста дни от прекратяването на брака между А. Б. и Ф. С., поради което
последният е вписан като неин баща. От становището на бившия съпруг и от
събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че
бившите съпрузи не поддържат контакти от години /според отговорите на
ответниците-бивши съпрузи – повече от 10 години/, като всички осем деца,
родени от Б., носят имената на бившия й съпруг, защото са били родени или по
време на брака, или до 300 дни от неговото прекратяване. Свидетелските
показания установяват, че Б. е имала през 2023 г. интимна връзка с ищеца, от
която самата тя твърди, че е родено детето Е.. Доказателства в подкрепа на
това твърдение, касаещо произхода от бащата, обаче, не са ангажирани от
5
страните. Свидетелката Василева твърди, че три от децата на Б. са родени от
съвместно съжителство с друго лице /вероятно С. Х., посочен в социалния
доклад/. При това полонение и при липсата на извършена ДНК експертиза,
само посредством която може да бъде оборена презумпцията за бащинство,
няма как да се приеме, че с категоричност детето Е. произхожда от ищеца.
Фактът, че не произхожда /вероятно/ от отв. С., не доказва, че детето
произхожда именно от ищеца, още повече с оглед събраните по делото
доказателства, че майката има общо осем деца от различни мъже. По делото
остава недоказан фактът, че отв. Б. е забременяла именно от ищеца и че от
тази бременност е родено детето Е.. Този факт подлежи на доказване
единствено с експертиза /в този смисъл е и Решение № 346/19.02.2018 г. по
гр.д. № 619/2017 г. на ІV г.о. на ВКС/, а такава не е извършена по делото
поради неоказано съдействие от страните на вещото лице. Ето защо, предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства и непредставено ДНК
изследване, следва да се приеме, че не е доказано по делото, че биологичен
баща на детето Е. Ф. С. е ищецът Х. М. Д..
При това положение, предявените главни искове се явяват
неоснователни, респ. неоснователен се явява и обусловеният иск по чл. 127,
ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права върху детето
на ищеца и определяне режим на лични отношения на детето с майката, като
същите следва изцяло да бъдат отхвърлени.
Страните не са претендирали присъждане на разноски, поради което
съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. М. Д. с ЕГН ********** от с. ******,
Общ. ******, Обл. *****, ул. „******“ № **, против Ф. Д. С. с ЕГН
********** от гр. ******, кв. „*****“, ул. „*****“ № **, А. Д. Б. с ЕГН
********** от гр. ******, Обл. ******, ул. „******“ № **, и Е. Ф. С. с ЕГН
********** искове да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че Х. М. Д. с ЕГН ********** е биологичен баща на детето Е. Ф.
С. с ЕГН **********, както и че Ф. Д. С. с ЕГН ********** не е биологичен
баща на детето Е. Ф. С. с ЕГН **********, както и искането да се допусне
6
съответната промяна в имената на детето и същото да се именува Е. Х. Д.,
като се предостави упражняването на родителските права върху детето Е. Ф.
С. на Х. М. Д. и се определи режим на лични контакти на детето с майката А.
Д. Б..
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7