РЕШЕНИЕ
№ 20517
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110105922 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане в условията на обективно и субективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът ****************** твърди, че ответниците, в
качеството си на наследници на Л. П. С. са собственици на топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ******************, съответно клиенти на топлинна енергия.
Поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството, след смъртта на титуляра,
легитимирани да отговарят за задълженията съгласно чл.63, ал.1 от ОУ на
дружеството, са наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор
за гледане и издръжка или по дарение. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
****************** на клиенти за битови нужди в гр.София, като през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от ****************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за
ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ
в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още,
1
че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се
намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с ******************. Сочи, че съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът иска осъждане на
ответниците да му заплатят сумите, както следва: 1/ М. В. С. – сумата от 212,09 лева,
представляваща 2/3 части от главница в общ размер на 318,13 лева - за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и сумата от 2,89 лева, представляваща 2/3 части от
сумата от общо 4,34 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г.; 2/М. Б. С. – сумата от
106,04 лева, представляваща 1/3 част от главница в общ размер на 318,13 лева - за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,45 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 4,34 лева – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г.
Претендира и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника М. С., в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че отговорността за
заплащане на претендираните суми е изцяло на ответника М. С., който е декларирал,
че е ползвател на имота, съответно потребител на топлинна енергия още на 27.02.2022
г. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника С. е нарушила разпоредбата на чл.63
от ОУ на дружеството, както и че през исковия период е била потребител на топлинна
енергия на адреса на процесния имот. По изложените в отговора доводи и съображения
се иска отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. С. не е подал отговор. Преди първото по
делото открито съдебно заседание ответникът е подал отговор, в заявява, че не оспорва
предявените искове, но е сключил споразумение с ищеца за разсрочено заплащане на
процесните суми. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - ******************изразява
становище, че дяловото разпределение в имота е извършвано в съотвествие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя документи за
2
извършената услуга – индивидуална справка и годишен отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 72,
том LXLVII, дело № 19433/1994 г. се установява, че процесния недвижим имот е
закупен от М. В. С., М. Б. С. и Л. П. С..
По делото е приложено удостоверение за наследници изх.№ 362/02.03.2023 г.,
издадено от Столична община, район Връбница, от което се установява, че Л. П. С. е
починала на 08.04.2007 г., като е оставила един наследник по закон – син М. В. С.
/настоящ ответник/.
По делото е приложен протокол от проведено на 28.08.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с ******************. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на ОС етажни собственици, както и договор с горепосоченото
дружество сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период обща фактура.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е приложено споразумение от 31.10.2023 г., сключено между
ищцовото дружество и ответника М. В. С. за сумите, предмет на настоящото
производство, включително претендираните от ответника М. Б. С.. По делото е
приложен и фискален бон за заплащане на първата вноска по споразумението.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на необходимите проверки е посочило, че през исковия период за
процесния недвижим имот ТЕ е разпределяна само от сградна инсталация и една
щранг-лира в банята. За БГВ разпределяната ТЕ е по отчета е на два узаконени
водомера. Съгласно заключението топломерът, монтиран в АС на жилищната сграда, в
която се намира процесния апартамент, е преминавал метрологични проверки, като от
ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на АС. Според
заключението на вещото лице разпределянето на ТЕ през исковия период за процесния
недвижим имот, е в съответствие с нормативната уредба.
3
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че за покриване на процесния
период са постъпили суми в общ размер на 409,98 лева, като остават неплатени сумата
от 318,13 лева – главница, 4,34 лева – лихва за забава, 640,02 лева – съдебни разноски и
27,34 лева – законна лихва, или общо 989,83 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
4
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
От приложените по делото договор за продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 72, том LXLVII, дело № 19433/1994 г. се установява, че
първоначално имотът е бил собственост на двамата ответници и Л. П. С., при равни
права /с оглед липсата на отбелязване в нотариалния акт страните да са придобили
собствеността при различни квоти/. След смъртта на Л. С., нейната 1/3 ид.ч. от имота е
преминала по силата на наследствено правоприемство в патримонуима на нейния
наследник по зако - ответника М. С., поради което същият се легитимира като
собственик на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Следва да се отбележи, че обстоятелството дали в процесния обект се потребява
топлинна енергия, съответно дали се обитава от собствениците има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява
за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не
и относно съществуването на облигационното правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия, в който смисъл е и съдебна
практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че за
исковия период ФДР е изготвила една изравнителна сметка за потребената в процесния
имот топлинна енергия за сградна инсталация, една щранг лира и БГВ, като
разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие с
нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са
приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер.
С оглед предходното и съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази
представеното по делото споразумение за разсрочено плащане на претендираните в
настоящото производство суми, както и заключението на съдебно-счетоводната
5
експертиза.
До приключване на устните състезания по делото ответникът М. Б. С. не е
оспорила наличието на представителна власт, поради което следва да се приеме, че
ответниците, както и ищецът, са обвързани от горепосоченото споразумение. В същото
се признават всички задължения, предмет на настоящото производство, задължението
за лихва за забава, законна лихва върху главниците за периода от предявяване на иска
до датата на сключване на договора за спогодба, както за задължението за съдебни
разноски в размер на 730,00 лева. Общият дълг в размер на 1079,81 лева е разсрочен на
12 вноски, всяка в размер на 89,98 лева, като първата е платима при сключване на
споразумението, и още 11 месечни вноски с падежи в периода 30.11.2023 г. –
30.09.2024 г. В чл.4 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва
от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно
изпълнение споразумението. От представения от ответника фискален бон, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задълженията по
споразумението по вноските с настъпил падеж са погасени.
Уговореният в споразумението падеж на следващите вноски, който нов факт
съдът следва да съобрази по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК, не е настъпил към датата на
приключване на устните състезания. Доколкото ищецът не твърди и не доказва
ответниците да са били неизправна страна по сключеното в хода на процеса
споразумение, съдът намира, че чл. 5 от същото не е приложим.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени – към момента на приключване
на устните състезания изискуемите по споразумението задължения са платени, а
останалите не са изискуеми.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, тъй като към
датата на подаване на исковата молба в съда /02.02.2023 г./ ответниците са били в
забава. Ето защо, те са станали повод за завеждане на делото и дължат на ищеца
разноски. Ищецът не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, но това
обстоятелство препятства единствено възможността да иска изменение на решението в
частта му за разноските. При направено искане за присъждане на разноски, съдът
дължи произнасяне съобразно доказателствата по делото за тяхното извършване.
Видно от постигнатото между страните споразумение е, че предмет на спогодбата е и
сумата от 730,00 лева – съдебни разноски. От споразумението не става ясно кои точно
са тези съдебни разноски, но тази сума следва да бъде приспадната от общия размер на
направените по производството разноски, доколкото се изплащат съобразно
уговореното в нея. При разноски в общ размер на 1145,00 лева /200,00 лева – държавна
такса, 5,00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение, 200,00 лева –
възнаграждение за особен представител, 320,00 лева – СТЕ, 320,00 лева – ССчЕ и
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
6
ал.8 ГПК в минимален размер/, след приспадане на сумата от 730,00 лева, ответниците
следва да заплатят на ищеца разноски от още 415,00 лева. От тази сума отговорността
на ответниците е съобразно квотите им в собствеността, т.е. на ответника М. С. - 2/3
части или сумата от 276,66 лева, а на ответника М. С. – 1/3 част или сумата от 138,34
лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******************, със седалище и адрес на
управление: ****************** против М. В. С., ЕГН ********** обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 212,09 лева,
представляваща 2/3 части от главница в общ размер на 318,13 лева - за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и сумата от 2,89 лева, представляваща 2/3 части от
сумата от общо 4,34 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******************, със седалище и адрес на
управление: ****************** против М. Б. С., ЕГН ********** обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 106,04 лева,
представляваща 1/3 част от главница в общ размер на 318,13 лева - за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и сумата от 1,45 лева, представляваща 1/3 част от
сумата от общо 4,34 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. В. С., ЕГН ********** да заплати
на ******************, със седалище и адрес на управление: ******************
сумата от 276,66 лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Б. С., ЕГН ********** да заплати на
******************, със седалище и адрес на управление: ******************
сумата от 138,34 лева, представляваща разноски по производството.
Решението е постановено при участието на трето лице ******************, със
седалище и адрес на управление: ******************, помагач на страната на ищеца
******************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8