№ 180
Плевен, 20.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в
публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Венелин Николаев
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията
Николаев адм. дело № 946 по описа на Административен съд - Плевен за 2021 г. и
на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145, чл. 178
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Л.В.П., ЕГН **********,
подадена чрез адв. К.Д. срещу Заповед № 316з-4668/13.11.2021 г. на
директора на ОД МВР - Плевен, с която по отношение на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното
правоотношение като държавен служител
в МВР.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна, незаконосъобразна, издадена
в нарушение на административно производствените правила, в противоречие с
материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излагат се
съображения, че при издаване на заповедта АНО не е съобразил процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание и доказателствата на които се е позовал са
събрани в друго, наказателно производство. Твърди се, че П. не е извършил
деяния, които биха могли да се квалифицират като дисциплинарни нарушения и не
са събрани никакви доказателства в тази насока. Релевират се доводи за
допуснати нарушения при извършване на дисциплинарната проверка. Правят се
оплаквания, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията
за форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и нарушения на материалноправни норми. Сочи
се, че заповедта не съдържа описание на
конкретни действия или бездействия от страна на Л.П., уронващи престижа на
службата. Описани са подробно привличането му като обвиняем по досъдебно
производство, разпита в това му качество, постановената спрямо него мярка за
неотклонение, както и самото престъпление, за което му е повдигнато обвинение,
че на описаните в заповедта дати е извършил престъпления, но не са описани действия или бездействия от страна на П.,
които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо
общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на
институцията. Сочи се, че задържането и
медийните публикации във връзка с него, които го правят обществено достояние,
са факти, настъпили извън волята му в качеството на служител. Твърди се, че
взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда и повдигнатото
обвинение не могат да заместят задължението на АНО да изложи съображения за
причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с
морала. Навеждат се доводи, че изводът за нарушение на
правила от ЕК е основан на предположение, че е извършител на престъпленията, за
които е обвинен, и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Излагат
се твърдения, че упражнената спрямо него държавна принуда и посочения в
заповедта отзвук не заместват мотивите на органа, обосноваващи поведение в
нарушение на морално етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в
случая не са изложени и в тази част на акта липсват фактически основания,
очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Акцентира се на разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който
държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Твърди се, че в случая при презумпция за невиновност
до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство,
при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, е прието за
безспорно установено, че на посочената дата П. е извършил престъплението, за което е привлечен
като обвиняем. Само това обстоятелство води органа до заключението, че е налице
деяние, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за
поведение на държавен служител в МВР, станало е обществено достояние и е
уронило престижа на институцията. Твърди
се, че този извод е в нарушение на установения в страната правов ред, на
основните принципи на правото, на КЗПЧОС, ратифицирана без резерви от България
през 1992 г., чиито норми се ползват с примат над вътрешното право съгласно чл.
5, ал. 4 от Конституцията на РБ, както и на норми от правото на ЕС, които са в
сила за страната от 2007 година. Излагат
се съображения, че липсата на влязла в сила присъда, която да установи по
безспорен начин съпричастността на П. към инкриминираните деяния и тъй като
уволнението му е изцяло заради факта на привличането му като обвиняем за
сочените в заповедта престъпления, при това положение не може да се приеме за
доказано от дисциплинарно-наказващия орган, че не е спазил изискванията и не е
съобразил поведението си с цитираните текстове от Етичния кодекс. Следователно,
не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР във
връзка с ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на
държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, доколкото
конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения,
съставляващи извършване на престъпление, не са установени в рамките на
дисциплинарното производство, извън позоваването на образуваното наказателно
производство. Твърди се, че при
постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на
формата и на административно производствените правила, както и на материално
правните изисквания, предвидени в закона. Излагат се доводи, че мотивите
посочени от АНО в атакуваната заповед са противоречиви и не са съобразени със
събраните по преписката писмени доказателства. Счита се, че превратно са тълкувани съдебните актове по ЧНД № 245/2021
година по описа на PC - Плевен, който е потвърден изцяло с Решение
постановено по КЧНД № 494/2021 година по описа на АС – Плевен. Сочи се, че PC - Плевен е посочил, че въз
основа на приетата по делото фактическа обстановка, „задържането на Л.П. на
основание чл.72 ал. 1 т.1 ЗМВР е било
необосновано, ненужно и като цяло - напълно самоцелно, няма как
да препятства споменатите
полицейски служители, находящи се пред дома му в с. М., подготвени впрочем, при
нужда, да разбият входната врата. Твърди се, че не са били налице нито
действия, нито - бездействия, посредством които в случая П. противозаконно е
пречел и в тази връзка, състава на съда отбелязва и подчертава, че отново на
26.01.2021г., не е имал задължение да предаде детето в рамките на протичащото
изпълнително дело, а междувременно пред дома му в с. М., където имало
полицейски служители, готови при нужда да разбият входната врата - нещо, за
което той така или иначе, намирайки се на територията на град Плевен, обективно
не е бил в състояние да препятства или да попречи по някакъв начин. На следващо място се сочи, че при издаване на
атакуваната заповед АНО, не е съобразил, че според ТР № 16 от 31.03.1975
година, ОСГК, 5, че „Необходима и задължителна част от съдържанието на
индивидуалния административен акт съгласно чл. 26, ал. 1, б. "в" ЗАП
са фактическите и правни основания за издаване на акта. Искането за мотивировка
и в двата случая представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси
на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу
такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
Излагат се доводи, че от атакуваната заповед
могат да се направят изводи, че тя съвсем не попада дори в така очертаните
хипотези на по-обобщено изложение на мотивите на административния акт,
включително - препращане към други, предхождащи го документи, съставени с оглед
предстоящото издаване на административния акт. Фактическите и правни основания
на обжалваната Заповед се свеждат до това, че е издадена във връзка с
/прокурорска преписка № 60/2021 г. по описа на РП-Плевен/. Твърди се, че не е ясно върху
какви фактически положения почива издаването на Заповедта. Извършено е
препращане не към отделен документ, а към цяла преписка на РП - Плевен, без да
е ясно какво е нейното отношение и в кой от документите или актовете,
съставляващи същата преписка, следва да се издирват фактите, превърнали се в
основание за уволнението П.. Неясно е кога, къде, какво е извършил същия, за да
се приеме, че са налице данни за някакво престъпление - предполагаемо, такова
по чл. 270 НК. Сочи се, че не е ясно коя е приложимата алинея, от същата правна разпоредба, от Особената
част на НК. В заключение е направено да бъде отменена обжалваната заповед като
неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание оспорващият Л.П. не се явява, представлява се от адв. К.Д. ***, който
поддържа изложеното в жалбата и моли да се отмени обжалваната заповед като
неправилна и незаконосъобразна. В указания от съда срок представя писмена
становище, в което се заявява, при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушение на
административно производствените правила, нарушенията на изискванията за форма
по чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и нарушения на материално правните
норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата
отмяна. Твърди се, че независимо, че формално отговаря на изискванията на
чл.210, ал.1 от ЗМВР, заповедта не съдържа описание на конкретни действия или
бездействия, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи
нарушението на етичните правила и основание за налагане на дисциплинарно
наказание“уволнение“, съгласно чл.203,
ал.1 т.13 от ЗМВР. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ОД
на МВР - Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с
надлежно пълномощно на л. 537 от делото, която моли съда да
отхвърли жалбата и да потвърди оспорената заповед. Счита, че заповедта е
законосъобразна, правилна, постановена от компетентен орган в рамките на
правомощията му и в предвидената от закона форма. При издаването й не са
допуснати процедурни нарушения. Твърди, че е неоснователно възражението,
че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като
процедурата относно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание подробно
е обсъдена на стр. 17 от заповедта. При съобразяване на сроковете счита, че
следва да бъде отчетено обстоятелството, че служителят е ползвал 165 календарни
дни отпуск, поради временна
неработоспособност и това е една от причините за по-късното издаване на
заповедта. Сочи, че заповедта е връчена лично на служителя. Предявени са му
обобщената справка за запознаване с нея и становище във връзка с
дисциплинарното производство. Дал е писмени обяснения, които са приети от
дисциплинарно – наказващия орган. Навежда доводи, че жалбоподателят е участвал
активно в цялото дисциплинарно
производство, като е спазено и правото му същият да бъде подпомаган в защитата
си от адвокат. Твърди, че е
неоснователно възражението, че дисциплинарно – наказващият орган е събирал само
доказателства, които са свързани с други наказателни производства. Сочи, че
съгласно чл. 206, а 3 от ЗМВР, при
разкриване на обективната истина във връзка с дисциплинарните производства
могат да се използват всички начини и средства.
Излага аргументи, че самият жалбоподател, служител на МВР лично е
предоставил на комисията голям брой съдебни решения, както и протоколи по
различни съдебни заседания на дела от различен вид. Именно поради тази причина дисциплинарният
орган след като се е запознал с всички тези доказателства, представени от
служителя е дал в своята заповед подробни мотиви кои от тях приема и кои не. Сочи, че в обобщената справка и в самата заповед са
пресъздадени подробно мотивите, които са наложили издаването на заповед за
дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага аргументи, че дисциплинарното
наказание е наложено за нарушение на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР. Посочва, че
по дисциплинарната преписка са налични протоколи за запознаване на служителя
както с Етичния кодекс, така и с неговите изменения. Счита за безспорно, че
заповедта съдържа подробни мотиви и в нея са описани подробно всички фактически
основания, довели до издаването й. Обсъдени са всички представени доказателства
и е взето предвид и цялостното поведение на служителя по време на службата му. Твърди,
че безспорно е установено извършеното дисциплинарно нарушение, а именно, че на
26.01.2021 г. служителят на полицията – мл. инспектор П. категорично е отказал
да изпълни задължението си да предаде детето Д. П. на неговата майка. Посочва, че от свидетелските
показания и от доказателствата по делото, включително и сведенията дадени от
частен съдебен изпълнител В.С.е установено, че от години Л.П. отказва да
изпълни задължението си да предаде детето Д. П. на неговата майка, и, че същият
е задържал детето, не е позволявал на същото да се вижда със своята майка,
както и че детето не е посещавало училище. Отбелязва, че данни за тези
обстоятелства са изложени в присъединеното по делото ч.н.д. на Районен съд – Плевен. Сочи, че в това
частно наказателно дело се намира и изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано делото при ЧСИ В.С.. Твърди, че противозаконно е пречено от полицейски
служител да изпълни задълженията си, като П. не е изпълнил изрично дадено устно
полицейско разпореждане да предаде детето. Дори напротив, създавал е пречки на
полицейските служители, както и на голям екип от служители на прокуратурата,
частен съдебен изпълнител, социалните работници да приведат в изпълнение едно
влязло в сила съдебно решение. Относно изложеното в жалбата, че не са посочени
изрично какви точно действия е извършил Л.П. счита, че тези действия подробно
са посочени на лист 11 и лист 9 от издадената заповед. Уточнява, че за
полицейските служители има по-високи изисквания от обществото и от Закона във
връзка с техния морал, с тяхното етично поведение и поради тази причина са разписани
норми в Етичния кодекс. Твърди, че в
конкретния случай Л.П. не е изпълнявал съдебно решение.Подчертава, че абсолютно
неморално и неетично поведение на държавен служител, който трябва да дава
пример на обществото сам да не изпълнява влязло в сила съдебно решение и да
създава пречки както на полицейските органи, така и на други държавни органи да
изпълнят решенията на съда, които са задължителни. Сочи, че по делото са
събрани устни свидетелски показания и са налични и писмени такива, снети от
различни служители, от които е видно, че поведението на полицейския служител Л.П.
е станало известно на голям кръг лица, на различни видове държавни учреждения,
на граждани и жители на с. М., на служители от РУ – Гулянци, на социални
служби. Това поведение е довело до уронване престижа на МВР, тъй като показва,
че полицейският служител се е опитал да се възползва от своето служебно
положение, за да не изпълнява разпоредбите на закона и на етичните норми на
поведение, които полицията иска от гражданите да спазват. Претендира юрисконсултско възнаграждение при
потвърждаване на заповедта. В случай на произнасяне в полза на жалбоподателя,
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - Плевен, след като се
запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетата като писмено доказателство
Кадрова справка № 316р-5460//10.02.2021 г./л.305 -309/ и длъжностна характеристика е видно, че
жалбоподателят Л.П. е назначен на държавна служба в МВР на 31.03.2009 г. на
длъжност „полицай“ група „ООРП“ РУ – Никопол. От 06.04.2009 г. е назначен на длъжността „полицай“ в група
„ООРП“ – РУ – Гулянци. През годините е назначаван на различни младши
изпълнителски длъжности в РУ – Гулянци От 01.03.2018 г. е преназначен на младши
изпълнителска длъжност старши
полицай“ /ВПА/ в група
“Охранителна полиция“ на РУ Гулянци при ОД
на МВР Плевен. През
2014 г. е награден с „Писмена похвала“
от директора ОДМВР – Плевен. Наложените дисциплинарни наказания на служителя са
заличени съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗМВР.
По делото са приложени Протокол рег. №
270р-8093/29.11.2016 г., рег. №
270р-9479/15.08.2018 г. и рег. № 270р-1027/30.01.2020 г. /л.380
-385/ от които е видно, че служителят е
запознат с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден
с МЗ № 8121з- 348/25.07.2014 г., както и с подзаконови нормативни актове
и заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени в изпълнение на ЗМВР и
регламентиращи задълженията на жалбоподателя като служител на МВР.
Със
Заповед № 316з-430/ 29.01.2021 г. на директора на ОД МВР Плевен е
образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу държавен служител в ОД на МВР /л. 154-159/. Определена е комисия за
дисциплинарно разследващ орган. Указано е в Заповедта да бъде запознат
служителят срещу подпис с нея и да му бъде разяснено правото да участва в
дисциплинарното производство самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си
от посочен от него служител на МВР.
С покана рeг. № 316р-4318/30.01.2021
г. жалбоподателят е поканен да се запознае
със заповед за образуване на дисциплинарно производство и временно
отстраняване от длъжност и за даване на писмени обяснения от дисциплинарно-разследващия
орган, определен със Заповед № 316з-430/29.01.2021 г., която покана е връчена
30.01.2021 г., лично срещу подпис (л. 165).
Със
заповед № 316з-1251/30.03.2021 г. /л. 88-89/ е отменена т. 2 от Заповед №
316з-430/29.01.2021 г. и мл. инспектор Л.В.П. – старши полицай /ВПА/ в група
„Охранителна полиция“ към РУ – Гулянци при ОД на МВР – Плевен е възстановен на
заеманата длъжност
считано от 31.03.2021 г.
Служителят е запознат с горната заповед на 31.03.2021г.
За резултата от проведеното
дисциплинарно производство ДРО е изготвил обобщена справка рег.№316р-10317/23.03.2021г./л.
135-153/ от
делото относно
извършената проверка по дисциплинарното производство, образувано със Заповед №
316з – 430/29.01.2021 г. на директора на ОД МВР.
В същата е посочен
поводът за образуване на дисциплинарното производство и предприетите действия
по него. Изложена е приетата фактическа обстановка. Направени са изводи, че
действията на служителя са довели до уронване на престижа на службата и
съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
4 от Закона за МВР, които са конкретизирани, а именно като нарушения на т.8, т.11, т.13, т. 15, т.
16, т. 19, т. 20 и т. 31 от на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014
г. на министъра на вътрешните работи, с което
от обективна и субективна страна е осъществен състава на чл. 203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата), като е предложено да бъде наложено дисциплинарно
наказание на служителя "уволнение". Горната обобщена справка е
доведена до знанието на жалбоподателя на 26.03.2021 г., което е видно от
поставения от него подпис в заключителната й част и на същия е дадена
възможност да представи в 24-часов срок обяснения и възражения, както и да
посочи доказателства.
На основание чл. 207, ал. 11,
във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗМВР, ДРО е изготвил покана до П. peг. № 313р-1083/26.03.2021 г. за запознаване
с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, която е
връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на същата дата. За запознаването с
обобщената справка и всички събрани материали по дисциплинарното производство е
изготвен двустранно подписан от П. и ДРО протокол peг. № 316000-11729/26.03.2021г.
След съвкупната
преценка на всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното
производство, комисията, сформирана със Заповед № 316р-430/29.01.2021 г. е
изготвила становище до директора на ОД МВР Плевен с рег. № 316р-12684/09.04.2021
г., съобразно което е приела, че държавният служител - мл. инспектор Л.В.П. –
старши полицай /ВПА/ в РУ – Гулянци при ОДМВР - Плевен е извършил нарушение на
чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, с което
от обективна и субективна страна
е осъществен състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което следва да му бъде наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното правоотношение на
държавния служител в МВР.
На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР е изготвена
покана рег.№316р-14520/26.04.2021г. до
служителя Л.П. за даване на писмени обяснения във връзка с установеното в
обобщена справка рег.№316р-10317/23.03.2021г. и становище рег. № 316р-12684/09.04.2021г. /л. 29-31/ по подробно посочени въпроси,
свързани с нарушение на основни етични принципи , заложени в Етичния
кодекс за поведението на държавните
служители в МВР, която е връчена лично срещу подпис на 03.09.2021г.
П. е представил писмено обяснение рег. № 316000-31133/07.09.2021 г. (л. 32-33
по делото), в което е заявил, че: по
първия въпрос относно обстоятелството дали е отправял заплахи към Г.П., преди
две години РП – Плевен се е произнесла след извършена полицейска проверка, като
досъдебното производство е прекратено.
По втория и третия въпрос е посочил, че срещу него е издадена Заповед
рег. № 316зз-12/21.01.2021 г. за полицейско задържане от М.И.М. служител в
група „ППЛ“ в Сектор ПКП на ОДМВР Плевен. Въз основа на нея по жалба на П. е
образувано АНД № 245/2021 г. по описа на РС – Плевен. Със съдебно решение
съставът на съда е отменил изцяло тази заповед, в която се намират отговорите
на двата въпроса посочени в покана с рег. № 316р-14520/2021 г. по описа на
ОДМВР – Плевен.
По делото са
приети като доказателства събраните в хода на дисциплинарното производство
сведения от Н.И. Д. и А.Б.В.(л. 112-113) и докладна записка от И.С.Б./л.
166-167/. Към преписката са приобщени: решение № 215/05.05.2021 г. постановено
по ч.н.д. № 20214430200245/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен,
постановление за отказ да се образува наказателно производство от 30.09.2019 г.
на Районна прокуратура – Плевен, молба вх. № 31600036012/14.10.2021 г. от Л.В.П.,
тъжба от Г.Ц.П.против Л.В.П., протокол № 1544 от 28.09.2021 г. на Районен съд –
Плевен по н.ч.х. № 20214430200112/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен,
определение № 414/28.09.2021 г. постановено по н.ч.х.д. 112/2021 г. на Районен
съд – Плевен, постановление за прекратяване на наказателното производство от
17.12.2019 г. по досъдебно производство № Д-1553/2019 г. по описа на Районна
прокуратура Плевен за престъпление по чл. 144а ал. 1 от НК, постановление за
прекратяване на наказателното производство от 20.03.2020 г. по досъдебно
производство № Д-1553/2019 г. по описа на Районна прокуратура Плевен за
престъпление по чл. 144а ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, постановление за отказ
да се образува наказателно производство от 15.06.2020 г., болничен лист №
Е20201400405/27.04.2021 г., болничен лист № Е20201664066/17.05.2021 г.,
болничен лист № Е20201664088/07.06.2021 г., болничен лист №
Е20210555271/16.06.2021г., болничен лист № Е20201664132/28.07.2021 г., болничен
лист № Е20210555339/13.08.2021 г., болничен лист № Е20210555389/10.09.2021 г.,
болничен лист № Е20211782556/23.09.2021 г., болничен лист № Е
20211782560/04.01.2021 г., докладна записка рег. № 217р-958/27.01.2021 г.,
докладна записка рег. № 316р-3818/26.01.2021 г., заповед за задържане на лице №
316зз-12/26.01.2021 г., протокол за личен обиск на лице от 26.01.2021 г.,
постановление от 27.01.2021 г. на Районна прокуратура – Плевен за задържане на
обвиняемото лице Л.В.П. за срок до 72 часа с оглед осигуряването му в съдебно
заседание пред Районен съд - Плевен по
искане за вземане на постоянна мярка и за неотклонение и задържане под стража,
постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мерки за
неотклонение по отношение на Л.В.П., искане за вземане на мярка за неотклонени
задържане под стража по отношение на Л.В.П., Определение № 310/04.07.2019 г. по
гр. д. № 602/2019 г. по описа на РС – Троян, заповед № 9 за незабавна защита от
04.07.2019 г. по гр. д. № 602/2019 г. на РС – Троян, Определение №
3893/13.09.2019 г. на Районен съд – Плевен и заповед за незабавна защита №
67/13.09.2019 г. по гр. 6082/2019 г., протокол за полицейско предупреждение от
17.09.2019 г., кадрова справка рег. № 316р-5460/10.02.2021 г., сведение от Г.Ц.П.,
сведение от С.Н.В., сведение от С.С.Н., сведение от П.В.Н., сведение от Г.Л.И.,
сведение от Л.В.П., сведение от Ю. А. У., сведение от Б.Й.М., сведение от М.Т.Т.,
сведение от И.Г.И., сведение от Д.Д.П., сведение от Д.Н.Д., сведение от А.Б.В.,
сведение от Н.И. Д., сведение от П.П.В., сведение от А.В.П., сведение от Л. Л. И.,
сведение от В.Е.Д., сведение от С.В.Н., сведение от Н.Б.А., сведение от М.И.М.,
сведение от В.Г.Т., сведение от Б.Ф.И., сведение от В.Ж.П., сведение от Б.С.Г.,
сведение от Л.О.К., сведение от В.Г.Д., сведение от Н.П.Н., сведение от Н.С.Н., сведение от Л.Д.О.,
протокол рег. № 270р - 8093/29.11.2016 г., протокол за провеждане на занятия от
професионалната подготовка през 2020 г. със служители от РУ – Гулянци. Приложено е в цялост и ч.н.д. № 245/2021 г. по описа
на Районен съд – Плевен.
По делото
като свидетели са разпитани М.И.М. и Н.Б.А.. Дадените от тях показания в
съдебно заседание са еднопосочни с представените по време на дисциплинарното
производство сведения. Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите с
оглед на всички други данни по делото и ги кредитира, като обективни и
безпристрастни, съобразявайки и нормата на чл. 172 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК.
В резултат на горното дисциплинарно
производство е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 316з-4668/13.11.2021
г. на директора на ОД на МВР Плевен, с
която на основание чл. 194, ал. 2, т.4 от ЗМВР
(неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР), чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е наложено по отношение на
жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл.
266, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с МВР, считано
от датата на връчване на заповедта.
В оспорения акт административният орган е
изложил хронологично процедурата по извършената проверка за нарушение, дадените
обяснения от служителя, събраните писмени доказателства, които са наложили
извода за конкретното наказание. Взел е предвид цялостното поведение на
служителя, за което са налице данни в приложената по делото кадрова справка,
при което е наложил дисциплинарното наказание.
Описаната фактическа обстановка съдът приема
за установена по делото от неоспорените от страните писмени и гласни
доказателства, които взаимно се допълват и си кореспондират. Приетите в
съдебното производство доказателства не се оспорват от страните, поради което и
съдът ги кредитира.
При установената фактическа обстановка,
съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК
и прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Оспорената заповед е
връчена на жалбоподателя на 25.11.2021 г., за което е налице отбелязване върху
нея (л. 27). Жалбата срещу оспорената заповед е подадена на 01.12.2021 г., поради което същата е
подадена в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.След извършена служебна проверка от съда не се
установяват предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159 от АПК,
а именно - оспореният административен акт не е оттеглен, липсва влязло в законна
сила съдебно решение по оспорването, не се констатира идентичност между
страните, предмета и основанието по друго висящо дело пред същия или друг съд.
Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
ІІ. По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Проверката относно законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание с процесната заповед следва да започне с
компетентността на органа, който го е наложил. Съдът приема, че оспорената
заповед е валиден административен акт, тъй като е издадена от териториално и материално
компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР Директор на ОД на МВР – МВР, т. е. на ръководна длъжност,
оправомощен по смисъла на чл. 204, т. З от ЗМВР да налага всички дисциплинирани наказания по чл. 197 от ЗМВР
за служителите на младши изпълнителски длъжности, в предвидената от Закона
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание има визираното в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължително съдържание. В нея са посочени
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага.
Направено е пълно и подробно описание на деянието от фактическа страна,
достатъчно, за да може жалбоподателят да разбере какво дисциплинарно нарушение
му е вменено и с оглед какви обстоятелства. Подробно описание на установеното в
дисциплинарното производство е налице и в Обобщената справка № 316р – 10317/ 23.03.2021 г., към която има препратка в
заповедта, с която наказаният служител е запознат срещу подпис. Подробно
описание е налице и в Становище на дисциплинарната комисия.
Спазени са процедурните изисквания,
регламентирани в чл. 207 от ЗМВР,
като от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че
дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на компетентния
орган, при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение,
определен е дисциплинарно разследващият орган, а обстоятелствата във връзка с извършване
на нарушението са установени с допустими от закона начини и средства, като
събраните доказателства предоставят достатъчна възможност на наказващия орган
да извърши дължимата преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил
задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша лично жалбоподателя или да приеме
писмените му обяснения. Безспорно се установява, че при дисциплинарното
разследване на жалбоподателя е предоставена възможност, както да представи
писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и с
изготвената от комисията Обобщена справка и в 24-часов срок да даде
допълнителни обяснения или възражения. Служителят се е възползвал от
възможността и е дал своите писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство, представил е и писмени доказателства, които са
взети предвид и отразени в издадените от ответника документи. Приемането на
писмените обяснения на наказаното лице е достатъчно за изпълнение изискването
на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в този случай изслушването на служителя е
предвидено алтернативно и не е задължително. Правото на защита на дисциплинарно
наказаното лице, гарантирано от процесуалните правила на производството, не е
накърнено и не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на заповедта.
С издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е спазен както двумесечният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР, така и визираният във второто предложение на
нормата двугодишен срок от извършването на нарушението на 26.01.2021 г.
Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Обобщената
справка, с която приключва образуваното дисциплинарно производство, е с дата 23.03.2021
г. Становището относно проведеното дисциплинарно производство е с дата
09.04.2021 г. и изтича на 19.11.2021г. предвид обстоятелството, че през
периодите от 27.04.2021 г. до 19.09.2021 г. /болнични листове № Е20201400405, №
Е20201664068, № 20201664088, № Е20210555271, №20201664132, № Е202105555339 и №
Е20210555389/ от 23.09.2021 г. до 27.09.2021 г. /болничен лист № Е20211782556//
и от 04.10.2021 г. до 17.10.2021 г. /болничен лист № Е20211782560/, младши
инспектор П. е бил в отпуск поради временна неработоспособност в размер на общо
165 календарни дни, като през тези периоди, съгласно чл. 195, ал. 3 от Закона за
МВР, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат.
Оспорената заповед е издадена при спазване
на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице
и в съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура
при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".
Oсигурено е участие на служителя в дисциплинарното производство на всеки негов
етап, като дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение
по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на
дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител,
доказателства за което са посочените по-горе дисциплинарно разследващи
действия, в т. ч. представените покани и дадени обяснения от жалбоподателя.
Същият не е оборил констатациите в справката и становището на ДРО, не е оспорил
приобщените доказателства, не е ангажирал такива. В тази връзка, съдът намира,
че не са нарушени правата на жалбоподателя, който е бил запознат с отделните
етапи и действия по дисциплинарното разследване.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Като правно
основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е
цитирал в заповедта си разпоредбата на чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР- "Неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР", а също така и нормата на чл.
203, ал. 1, т. 13 от МВР, с която е разписано, че деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага
дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователно в жалбата и писменото становище се поддържа,
че заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия от
страна на П., уронващи престижа на
службата.
От фактическа
страна заповедта е мотивирана с твърдения за извършени от държавния служител
неправомерни действия: На 26.01.2021 г. младши инспектор
П. е отказал да изпълни задължението си съгласно изпълнителен лист № 409 от
15.07.2019 г., изд. от PC - Никопол, както и влязло в сила
на 27.06.2019 т. съдебно решение № 108/18.07.2018 г. по гр.дело № 640/2017 г.
на PC - Никопол, отм. с Решение № 483/07.12.2018 г. по гр.д. № 664/2018 г. на ОС
- Плевен и с определение № 536/27.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 963/2019 г.
съгласно което е следвало да предаде детето Д. Л.ова П. на майката Г.П.. Поведението
на служителя е станало достояние на ангажираните в изпълнението на процедурата
представители на различни институции - служители от ОДМВР - Плевен, прокурор от
РП - Плевен, следовател Г. И. ***, частен съдебен изпълнител, психолог и
социални работници, както и кмета на с. М.. С посочените действия, извън кръга
на служебната му дейност, младши инспектор П. е нарушил основните етични
принципи, заложени в Етичния кодекс на държавните служители в МВР, утвърден с
МЗ №8121з-348/26.07.2014г.:т.15“Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява
де предприеме“; т.16 “Стриктно спазване на закона от страна държавния служител
допринася за гарантираните на правата и свободите на гражданите, за авторитета
на институциите в Република България, опазването на сигурността на обществения
ред защитата на гражданите“; т.20
„Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си“ и т.31 “Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство“.
На 26.01.2021 г. в гр. Плевен
младши инспектор П. противозаконно е пречил на полицейския служител М.М. да
изпълни задълженията си, като не е изпълнил устно полицейско разпореждане, да
предаде детето Д. Л.ова П. на неговата майка Г.П., съгласно
влязло в сила на 27.06.2019 г. съдебно решение № 108/18.07.2018 г. по гр.дело №
640/2017 г. на PC - Никопол, отм. с Решение №
483/07,12.2018 г. по гр.д. № 664/2018 г. на ОС - Плевен в с определение №
536/27.06.2019 г. на ВКС по гр.д. №963/2019 г. Това поведение на младши
инспектор П. е станало в присъствието на негов служебен ръководител /ВПД началник на PУ –
Гулянци/,
както и на други служители на ОДМВР – Плевен. С посочените действия, извън
кръга на служебната му дейност, младши инспектор П. е нарушил основните етични
принципи, заложени в Етичния кодекс на държавните служители в МВР, утвърден с
МЗ №8121з-348/26.07.2014г.: т.15“Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява де
предприеме“; т.16 “Стриктно спазване на закона от страна държавния служител
допринася за гарантираните на правата и свободите на гражданите, за авторитета
на институциите в Република България, опазването на сигурността на обществения
ред защитата на гражданите“; т.20 „Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“ и т.31“Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство“. В
заповедта е посочено, че с деянията си
на 26.01.2021г, не спазвайки описаните конкретни етични принципи за
поведение на държавните служители в МВР, младши инспектор П. е нарушил общите
етични принципи за поведение, съгласно Етичния Кодекс
за поведението на държавните служители, утвърден със заповед № 8121з-348/25.04.2014
г. на министъра на вътрешните работи, а именно: т.8 "Чрез спазване на
правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети за всеки държавен
служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ
на МВР; т.11“Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните
служители за техните действия и поведение в работно и извън работно време; т.13,
буква г, предл. първо: “Дейността на държавните служители се осъществява при
спазване на следните етични принципи на поведение: лоялност- поведение насочено
към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто има на институцията.“ и
буква е, предл. първо: „Дейността на държавните служители се осъществява при
спазване на следните етични принципи на поведение:.. почтеност – морално ..
поведение, основано на етичните правила за поведение.“
В оспорената заповед е посочено, че с поведението
си жалбоподателят не е изпълнил разпоредбите на т.8, т.11, т.13, т. 15, т. 16, т. 19, т.
20 и т. 31 от Етичният кодекс е утвърден
със Заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи,
Обн. ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 юни 2016 г., изм.
ДВ. бр. 5 от 17 януари 2017 г., доп. ДВ. бр. 64 от 3 август 2018 г., с което е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. От приетия като писмено доказателство по делото Протокол от 07.12.2016 г.
/л. 335/ е видно, че жалбоподателят е запознат с утвърдения с МЗ рег. № 8121з –
348/ 25.07.2014 г. Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
В конкретния
случай от приложените по делото доказателства се установява, че извършените действия от мл. инспектор Л.П. са
довели до уронване на престижа на
службата и съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т.4 от Закона за МВР – неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служител.
Както
фактическите, така и правните основания обосновават прилагането на хипотезата
на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която представлява основание за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение", като квалификацията на
нарушението кореспондира напълно с изложените в обстоятелствената част на
заповедта данни.
Въз основа на всички събрани писмени доказателства се
достига до еднозначен извод, че наказаният служител е извършил описаното в
оспорената заповед деяние. На следващо място деянието,
вменено на Л.В.П. е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Кодекс за поведението
на държавните служители, утвърден със заповед № 8121з-348/25.04.2014 г. на
министъра на вътрешните работи. Изчерпателно са посочени конкретните правила
на Етичния кодекс, приети за нарушени от оспорващия: т. 15: „Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. „19 държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 „Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“ и т.31 “Държавният служител зачита и спазва правата и основните
свободи на всички граждани в съответствие с действащото български
законодателство“ Тази квалификация е в резултат на извършена конкретна
преценка на случая при безспорно установени факти в проведено дисциплинарно
производство, обосноваващи нарушение на горепосочените правила в ЕК, с които
служителят е запознат. Изходът от наказателното производство е без правно
значение за ангажиране на административната отговорност на държавния служител. Съдът
намира, че правилно поведението на оспорващия е квалифицирано като извършване
на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, уронващи престижа на службата и нарушение на разпоредбите на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Оспорената заповед
е надлежно и изчерпателно мотивирана, още повече, че самата тя препраща към
обобщената справка, становището на комисията определена за дисциплинарно - разследващ орган и други
материали от проведеното дисциплинарно производство. В този смисъл следва да
бъде съобразено Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд на РБ,
съгласно което в случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат
в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ (справка, доклад,
мнение и пр.) на помощни органи, които административният орган е възприел,
липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на
изискванията към реквизитите за мотиви. Изложените мотиви са в съответствие със
събраните гласни и писмени доказателства. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като при налагане на
санкцията органът е отчел тежестта на нарушението, свързано с разколебаване на
общественото доверие в морала и престижа на служителя, поради което съответства
на целта на закона. Наличието на описани и доказани конкретни деяния от
служителя, осъществени чрез действия, нарушаващи норми от етичния кодекс
обосновават извода за уронване доброто име на институцията. В оспорената
заповед се съдържат мотиви относно определеното най-тежко дисциплинарно
наказание. Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР, при определяне на
вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици; 2. формата на вината на държавния
служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното служебно
поведение на държавния служител по време на служба и в случая ДНО е извършил
преценка на тези обстоятелства, като са отчетени наложените дисциплинарни
наказания и наградите, които е получил.
В съответствие с
установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на
извършителя за установеното деяние, предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, наказание "уволнение", т. е. наложеното
наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение.
Правилно е приложен и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, съобразно който при налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" служебното правоотношение на държавния служител
в МВР се прекратява.
На фона на всичко изложено до тук съдът
намира, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Безспорно в случая оспореният акт отговаря на
целта на закона - да се въздейства на наказания служител за спазване на
служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни
нарушения, както и възпитателно и превантивно върху останалите служители, за да
се постигне обществена обстановка, в която да не се създават предпоставки за
уронване престижа на МВР, чиито служители изначално са призвани да спазват
закона и да дават пример с поведението си на останалите граждани.
Предвид изложеното
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а оспореният
акт – потвърден.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на ОД на МВР-Плевен да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
определени съгласно чл. 24 на Наредба за заплащането на
правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, седми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Л.В.П., ЕГН **********,
подадена чрез адв. К.Д. срещу Заповед № 316з-4668/13.11.2021 г. на
директора на ОД МВР - Плевен, с която по отношение на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното
правоотношение като държавен служител в
МВР.
ОСЪЖДА Л.В.П., ЕГН ********** ***
да заплати на ОД на МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
(двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ:/п/