РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:А. Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Радостина П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от А. Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско
дело № 20252100500545 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата
на П. Д. С. и К. И. К. чрез адв. Алб. Е.- Желева от АК-Русе, против Решение
№2766/23.12.24г. по гр.д.№7458/23г. по описа на РС-Бургас, с което е
отхвърлена като неоснователна претенцията им като ищци спрямо ответника
„Милиани“ ООД с правно основание чл.109 от ЗС.
Решението се сочи за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон.
Страната подържа, че асансьорът, за чието ползване се води делото, се
намира в сграда в режим на етажна собственост на административен адрес:
гр.Бургас, бул.“Демокрация“ №54, задължителен е и представлява обща част
по предназначение съгласно чл.38, ал.1 от ЗС. Според архитектурния проект за
постройката и изискванията на закона(чл.107 от Наредба №7/03г.) са били
монтирани два асансьора в сградата, т.к. тя е многоетажна,освен това в нея
живеят хора с увреждания,нуждаещи се от постоянни медицински грижи.
Ето защо страната счита, че ответното дружество не може да прекрати
1
едностранно договора за експлоатация и поддръжка на асансьорната уредба,
нито да забрани използването й в частта (търговската), ползвана от М..Не се
споделят изводите на първоинстанционния съд, че такова поведение от страна
на лицето,представляващо дружеството ответник не е неправомерно.
Съдът не е обсъдил според въззивниците събраните по делото
доказателства, чийто анализ сочи, че последното спиране на асансьора е по
самоволното решение на А. М., че по същата причина той не е работил и
преди това, че против тези действия етажните собственици са подавали
оплаквания до Районна прокуратура-Бургас, до Кмета на Община Бургас и
Първо РУ на МВР.
Считат процесния асансьор за обща част, ползването на която е право на
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата.Неизползването на
асансьора се сочи за затрудняващо обитателите на сградата, принудени да
ползват стълбището в нея, след като са възрастни и има инвалиди със
затруднение в придвижването, за които е необходимо полагането на
ежедневни медицински грижи и помощ.Заради така създаденото положение
една от ползувателките в имота е падала многократно и е получила контузии
на ръката и рамото.
В обобщение се моли за отмяна на решението на първата инстанция,като
незаконосъобразно и неправилно и за постановяването на ново, с което БОС
да задължи ответника да преустанови действията по спиране работата на
асансьорната уредба, обслужваща жилищната част в сградата, както и да
смени собствеността на партидата на електромера, отчитащ консумацията на
ел. енергия на общите части.
Страната не ангажира нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем
ответник „Милиани“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ 54, представлявано от Анна
Димитрова М. и Милен Димитров Милев, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“К.Фотинов“№10 – чрез адв. Янко Пашов от АК-Бургас.
В отговора жалбата се сочи за изцяло неоснователна с оглед изнесената в
нея фактология, противоречаща на обективната истина и на установеното по
делото в първа инстанция, което поставяло въпроса кои действия са предмет
на претенцията- за преустановяване функцията на асансьора или тези, които
2
считат за пречещи да бъде пуснат в действие другия асансьор в сградата.
Страната си присвоява и мотивите на първоинстанционния акт,
обосноваващи отхвърлянето на заявената претенция.
Моли за потвърждаване на съдебното решение.
Не ангажира нови доказателства и дири разноски за производството.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна
и допустима.
Извършената по делото проверка по чл.269 ГПК от БОС сочи
обжалваното съдебно решение за валидно, но недопустимо, за което съдът
излага следните съображения:
Производството е било образувано пред Районен съд-Бургас по исковата
молба на П. Д. С. и К. И. К. чрез адв. Алб. Е.- Желева от АК-Русе, срещу
„Милиани „ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, бул. „Демокрация“ 54, с искането ответното дружество да бъде
осъдено да преустанови неоснователните действия, смущаващи правата на
ищците, както и да предприеме действия по възобновяване функционирането
на асансьора, представляващ обща част по предназначение.
След уточнение на ИМ по указания на РС с молби от
04.01.24г.,19.01.24г.и 14.02.24г. представени пред РС и след представянето на
молба - уточнение от 12.05.25г. по указание на въззивната инстанция,
конкретизирана от БОС в съдебно заседание, след изразено от страните
съгласие с направената редакция, петитумът на иска е следният: да се
преустановят неоснователните действия на дружеството занапред, пречещи на
съсобствениците в жилищната част от сградата, находяща се в гр.Бургас,
бул.“Демокрация“ №54, да ползват съобразно правата си общата вещ-
асансьор,намиращ се в същата част, като „Милиани“ООД да не пречи на
съсобствениците ЕС за вземат решение на Общо събрание(ОС) за
сключването на договор за пускането в действие на втория асансьор -в
жилищната част от сградата и като упражни правото си на глас като
етажен собственик в подкрепа на това предложение; да се възстановят
договорните отношения с обслужващия асансьора сервиз, като
„Милиани“ООД сключи договор с него и за в бъдеще се въздържа от
противоправни действия по едноличното прекратяване на този
договор;да се преустановят неправомерните действия на дружеството
3
относно избора на Домоуправител и Домсъвет, като“Милиани“ООД не
пречи на ОСЕС да избере такива органи на ЕС и като подкрепи избора
им.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че
страните са етажни собственици в сграда с идентификатор 07079.609.125.5, в
режим на ЕС, находяща се на горепосочения адрес в гр.Бургас, която е със
смесено предназначение.Частта от нея,притежавана от „Милиани“ООД е с
търговско предназначение и се ползва като хотел, а останалата – е с жилищно
предназначение и се ползва от ищците и още няколко етажни собственика,
притежаващи апартаменти там.Пояснява се, че сградата разполага с едно
стълбище и два асансьора, като единият от тях се ползва за целите на
търговеца и обслужва неговата част ведно с рецепцията, а другият се ползва за
жилищната част на сградата.Именно неговата експлоатация е предмет на
обсъждане в рамките на настоящото производство.
Излага се наличието на спор между страните по вземането на решения
от ОСЕС за избор на управителни органи на ЕС, а също и за ползването на
асансьора в жилищната част, спрян от движение, поради прекратяване на
договора за техническото му обслужването от асансьорен сервиз,т.к. е бил
сключен от управителя на дружеството- ответник, като се описва и спор с
ответника- етажен собственик (притежаващ 51% от общите части на
сградата)за бъдещото пускане в действие и техническо обслужване от сервиз
на асансьора в жилищната част на постройката.
Ищците сочат, че вече е било проведено ОСЕС, взело решение за
експлоатацията на асансьора в жилищната част, което обаче е било обжалвано
от ответника и отменено със съдебно решение на БРС.
Първоинстанционният съд е разгледал исковете по същество,
квалифицирайки ги като такива с правно основание в чл.109 от ЗС и като е
намерил, че действията на ответника не могат да бъдат счетени за
неправомерни или неоснователни, е отхвърлил заявената претенция,
изразявайки в допълнение съображенията, че как ще упражни правото си на
глас един етажен собственик за ползването и управлението на обектите,
представляващи общи части на ЕС, не подлежи на съдебен контрол, че
ползвателите могат да сключат самостоятелно договор за поддържането и
сервизното обслужване на асансьора, който без съмнение представлява обща
4
част на сградата.Освен това е посочил, че отношенията на етажните
собственици по повод общите части се уреждат от специалния закон ЗУЕС, а
провеждането на ОС и избор на управителни органи в сградите в режим на
ЕС се контролира от кмета на съответната община, упражняващ и текущ
контрол за етапното изпълнение на мерките, предвидени в техническия
паспорт(част от които са и поддържането в експлоатационна годност на
пътническите и товарните асансьори в сградата, съгласно чл.7 от Наредба №5
от 28.12.06г..
Въззивният съд намира това решение за недопустимо и подлежащо
на обезсилване, т.к. предприетият от ищците исков ред на защита е
неприложим за разрешаването на повдигнатия правен спор.В този
смисъл те нямат правен интерес от воденето на настоящото дело, което
БОС обосновава така:
Искът по чл.109 от ЗС дава възможност за осъществяването на съдебна
защита на накърнено право на собственост. За да бъде уважен този иск,
защитаващ правото на собственост от всяко неоснователно действие, което
пречи на собственика да упражнява правомощията си в пълен обем,
претендиращият следва да установи освен вещните си права, още кое е
неоснователното действие, препятстващо упражняването им, кой извършва
това пречещо действие и в какво се състои нарушението, при това то трябва
да съществува времево и в рамките на висящия исков процес,като за да бъде
ангажирана отговорността на ответника, следва в резултат на неоснователното
действие да има реално установен вредоносен за ищеца резултат.
Предмет на защита може да бъде накърненото вещно право върху
всякакви самостоятелни обекти(вещи и имоти), а както е посочено в
определение N 208/19.04.2013 година по гр. д. № 1930/2013 г. ВКС на РБ, І г.
о., трайна е съдебната практика приемаща, че искът по чл. 109 ЗС може да има
за предмет и общи части на сградата, в която съществува режим на етажна
собственост.
С този иск може да се търси защита на правото на собственост срещу
всяко трето лице и срещу съсобственици, осъществяващи действия, които
възпрепятстват ползването на общите части, така и срещу такива, които го
ограничават. Допустимо е също етажен собственик да поиска по реда на
чл.109 от ЗС от друг етажен собственик преустановяването на действия,
5
пречещи му да ползва съобразно правата си обща част, но при всички случаи
следва да се съобрази това, че с негаторния иск собственикът на вещта може
да търси защита само срещу фактически действия или бездействия,
въздействащи непосредствено или косвено върху нея. Имат се предвид
неоснователни фактически посегателства върху правото на собственост,
създаващи пречки за ползване на собствената вещ, които пряко или косвено
възпрепятстват ищеца да използва в пълен обем своята собственост, като
защитата му срещу тях се изразява в искането пречещите действия да бъдат
отстранени, за да се възстанови предишното състояние.
Във всички случаи обаче защитата не може да се упражни срещу
предприети или непредприети от ответника правни действия по упражняване
или неупражняване на процесуални или материални права /включително и
подаване, неподаване, оттегляне на жалби, искове, сигнали, заявления до
административни и съдебни органи, засягащи обекта на собственост/. Така
Определение №150/06.08.2018г. на ВКС по гр.д. №2288/18г. на І Г.О. ГК на
ВКС.
Съобразно с горните разсъждения, липсата на съгласие от страна на
етажните собственици касателно вземането на решение за управление на
общите части,за избор на управителни органи и за разрешаването на други
въпроси от компетентността на ОС на ЕС или с експлоатацията и поддръжката
на вещи, представляващи общи части на ЕС, не може да бъде преодоляна с иск
по чл. 109 ЗС, доколкото по съществото си той е правно средство за защита
само срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват
спокойното упражняване на правото на собственост. В този смисъл е Решение
№116/03.11.16г. по гр.д.№1432/16г. на ВКС ІІ Г.О.,ГК,с което е възприето, че
отказът да се даде съгласие за прокарване на канализационно отклонение към
съществуващата ВиК инсталация не разкрива признаците на противоправност
като предпоставка за ангажиране на негаторната искова защита, тъй като
законът е предоставил тази преценка на мнозинството етажни собственици
или съсобственици. В такива случаи според ВКС се касае до заобикаляне на
евентуално решение на ОСЕС, което лишава воденето на негаторния иск от
правен интерес, а целеният в случая правен резултат имал друг правен път за
постигане.
Съотнесено към фактическите твърдения по делото, въведени в исковата
6
молба, горните правни аргументи намират пълно приложение по казуса.
Целта на ищците в процеса е постигането на определен правен резултат чрез
заобикаляне на предвидения в закона ред за това, което е недопустимо.
Съдът няма в настоящия случай изводимо от закона правомощие да
замести волята на етажните собственици за решението дали да предприемат
необходимите действия за въвеждането в експлоатация на асансьор в
сградата, намираща се в режим на ЕС и при какви условия, нито има
компетентността да задължи по реда на чл.109 от ЗС етажен собственик(в
частност ответника) да участва в ОСЕС, да избере орган на управление на ЕС
или да упражни правото си на глас, респективно да му укаже да подкрепи
конкретно предложение на останалите етажни собственици или да гласува
против него.Същото се отнася и до възможността етажен собственик да бъде
съдебно задължен да сключи договор с друг правен субект или да му се
забрани да прекрати създадената облигационна връзка в
бъдеще.Разрешаването на всички въпроси за управлението и разпореждането
с вещи на етажната собственост са от компетентността на ОСЕС, чиито
решения могат да бъдат проверявани за законосъобразност от съда по друг
нормативен ред, но не и да бъдат предмет на производството по чл.109 от ЗС.
Изброените в поправената искова молба целени от ищците действия не
са фактически, а правни и ще са резултат от формирането на свободната воля
на ответника, която няма как да бъде съдебно контролирана, нито
разполагащият с възможността да обективира такава воля субект може да
бъде задължен от правораздавателния орган към определено поведение в
облигационното отношение в насока да го създаде или прекрати, респективно
при какви условия да стори това.
Горното се отнася и за упражняването на съдебен контрол върху
участието на етажен собственик в ОСЕС и за това какво решение да вземе в
рамките на същото по поставените за разглеждане въпроси, касаещи ЕС.
Заведеният в случая иск по чл.109 от ЗС като недопустим поради липса
на правен интерес следва да бъде оставен без разглеждане, но т.к. по него е
постановено съдебно решение от първата инстанция, то подлежи на
обезсилване на основание чл.270, ал.2 от ГПК , като производството по делото
следва да бъде прекратено.
С оглед горното БОС не дължи произнасяне и по въведените от
7
жалбоподателя доводи за неправилност на постановения от БРС краен акт по
спора.
При този изход от делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, въззиваемата
страна има право на деловодни разноски, но няма данни да е сторила
такива,поради което не й се присъждат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №2766/23.12.24г. по гр.д.№7458/23г. по описа на
РС-Бургас .
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете с правно
основание чл.109 от ЗС, заявени от П. Д. С. и К. И. К. против ответника
„Милиани“ ООД .
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба, пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8