№ 802
гр. София, 22.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. Б. срещу определение № 8867 от
15.09.2022г. по гр.д. 3106/2022г. по описа на СГС, ГО, IV E въззивен с-в, с
което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя за
допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение №
3417/26.04.2022г., с което е оставена без разглеждане като недопустима
жалбата на М. Л. А. срещу действия на ЧСИ по изп.д. 20209240400521.
Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен като
постановен в нарушение на процесуалния закон. Излага да е очевидно, че е
повдигнат правен спор по жалба на длъжника, което е принудило насрещната
страна по жалбата да извърши разходи за защитата пред съда. Сочи законът
да признава на взискателя право на участие в процеса по подадена жалба от
длъжника – чл. 436, ал. 3 ГПК, за да защити своите права и законни интереси
в производството по жалбата. Поддържа в последното си качество - на
насрещна страна по сезирала съда жалба, да има право на сторените от него
разноски при неоснователност или недопустимост на жалбата. Оспорва
мотивите на съда по обжалвания съдебен акт, че нормата на чл. 78 ГПК не
намира приложение в процесната хипотеза, като противни на закона и
неубедителни. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на друго, с което да му бъде присъден претендирания разход за
1
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лв.
Ответникът по жалбата, М. Л. А., в предоставения срок за писмен
отговор не депозира такъв и не взема становище по жалбата.
Съдът при дължимата служебно проверка намира сезиралата го жалба
за допустима. С последната се обжалва отказ на съда да допълни в частта за
разноските съдебен акт, който подлежи на обжалване пред САС с частна
жалба – ТР 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, предвид на което и на основание чл.
248, ал 3 ГПК сезиралата САС частна жалба е допустима.
Жалбата е основателна по следните мотиви:
С цитирания и от първата инстанция тълкувателен акт № 3/2005г. на
ОСГТК на ВКС производството по жалба срещу действията на съдебен
изпълнител е дефинирано като спорно правораздавателно, целящо да отмени
правните последици на извършеното незаконно действие на съдия
изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото,
респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на
производство, е прието, че в него окръжният съд действа като контролна
съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.
Посочено е, че макар и възникнало по повод на изпълнителния процес,
уреденото производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител
пред окръжния съд, не е продължение на изпълнителния процес, нито негова
съставна част.
В този смисъл и с поглед признатия характер на уредената в чл. 435
ГПК и следващите процедура на спорно/двустранно съдебно производство, то
по отношение на същата на общо основание следва на намери приложение
нормата на чл. 81 ГПК, предвиждаща задължение на съда във всеки акт, с
който приключва делото на съответната инстанция, да се произнесе и по
сторените в процеса разноски.
Липсва уредена в закона специална разпоредба досежно съдебното
производство по жалба по чл. 435 ГПК, която да изключи правото на страните
в двустранното съдебно производство да претендират сторените от тях
разходи при необоснованото им въвеждане в съдебния процес от насрещната
страна.
Неприложима е нормата на чл. 79 ГПК, уреждаща дължимостта на
разноските по изпълнението, доколкото по горните доводи на съда
2
производството по жалба по чл. 435 ГПК пред съда, не е част от
изпълнителния процес, а двустранно съдебно спорно производство и
сторените в последното разноски не могат да бъдат събрани и претендирани
по реда на чл. 79 ГПК. В този смисъл са и разясненията по т. 2 от ТР 3/2015г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
По тези доводи на съда и неправилно с обжалвания съдебен акт съдът е
приел, че в производството по чл. 435 ГПК не следва да се присъждат
разноски на страните, а препращането им към исково производство, в което
да защитят този техен законен имуществен интерес чрез иск, настоящият
състав на съда намира за противен на процесуалния закон, включително на
нормата на чл. 81 ГПК, която е общо правило на гражданския процес, а не
само на исковото производство, по която причина и е разположена в Част I
„Общи правила“ на процесуалния закон.
Видно от преписката по делото производството пред СГС, образувано
по жалбата на М. Л. А. срещу действия на ЧСИ по изп.д. 20209240400521 е
приключило с определение на СГС № 3417/26.04.2022г., с което жалбата е
оставена без разглеждане като недопустима и производството е прекратено.
В предоставения срок по чл. 436, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор
от нарсещната страна – взискателя В. П. Б.. Отговорът е подписан от
пълномощник – адв. М.. Съдържа искане за присъждане на разноски по
делото. Към отговора е приложен списък на разноските за сумата 200 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Приложени са и доказателства за
извършване на разхода – договор за правна защита и съдействие, в който
разходът е отразен като заплатен.
По горните мотиви на съда и доколкото производството по жалбата на
М. А. е прекратено по причина на неговата недопустимост, насрещната
страна – ответник по жалбата, има право на сторените от него разноски в
размер на сумата 200 лв.
Предвид изложеното обжалваният съдебен акт като неправилен следва
да бъде отменен и постановен друг, с който бъде допълнено определение №
3417/26.04.2022г. по гр.д. 3106/2022г. по описа на СГС, ГО, IV E въззивен с-в,
в частта за разноските, като М. Л. А. бъде осъдена да заплати на В. П. Б.
сумата 200 лв. – разноски по делото.
Пред САС жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на
3
разноски, предвид на които и такива няма да му бъдат присъдени.
По тези мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8867 от 15.09.2022г. по гр.д. 3106/2022г. по
описа на СГС, ГО, IV E въззивен с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ДОПЪЛВА определение № 3417/26.04.2022г. по гр.д. 3106/2022г. по
описа на СГС, ГО, IV E въззивен с-в, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА М. Л. А., ЕГН **********, да заплати на В. П. Б., ЕГН
**********, сумата 200 лв. – разноски по гр.д. 3106/2022г. по описа на СГС,
ГО, IV E въззивен с-в.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4