Р Е Ш Е Н И Е № 111
Гр. Разград, 23 юли 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело №153 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Агротида“ООД, гр.Исперих против
Заповед №121-ФК/14.05.2021г. за налагане на принудителна административна мярка
(ЗНПАМ) на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“ от ЗДДС
е постановено запечатване на посочения там търговски обект и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е незаконосъобразна, като издадена при липса на мотиви, в противоречие
с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че наложената ПАМ
се явява явно несъразмерна и постановена при нарушение на принципа, залегнал в
чл.6 от АПК. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите
от това законни последици. Претендира и за възстановяване на разноските по
делото.
Ответникът по жалбата е
депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и
моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни
съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със ЗНПАМ
№121-ФК/14.05.2021г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е наложил принудителна административна мярка (ПАМ)
"запечатване на търговски обект"- стационарен наземен резервоар за
съхранение на бензин с вместимост 11 000л., находящ се гр.Исперих, ул.
„Васил Левски“ № 145 (стопански двор), стопанисван от жалбоподателя и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“
от ЗДДС. В мотивите към нея е посочено, че на 10.05.2021г. служители на НАП са
извършили проверка на описания по-горе обект,
представляващ стационарна наземна цистерна за съхранение на течни горива с обем
около 11 000 л, стопанисван от „Агротида“ ООД, гр.Исперих, от която
дружеството извършва зареждане на течни горива за собствени нужди. Към нея имало
колонка за зареждане на горива с пистолет, без монтирано ЕСФП и нивомерна
измервателна система. Монтираният електронен брояч за отчитане разхода на
горивото не е преминал през метрологичен контрол. Тези факти са отразени в Протокол
за извършена проверка №0434263/10.05.2021г., съставен на основание чл. 110, ал.
4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който се ползва с формална доказателствена
сила. Въз основа на тях е прието, че с противоправното си бездействие
дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал.2 и ал.3 във вр. с чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) във вр. с чл.
118, ал. 8 от ЗДДС и с процесната ЗНПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“
от ЗДДС е постановено запечатване на
обекта за срок от 14 дни и забрана за достъп до него. Със заповедта е допуснато
предварително изпълнение на наложената ПАМ, при което тя е породило своето
действие за период от 5 дни (от
26.05.2021г. до 31.05.2021г.) Разпореждането, с което е допуснато
предварителното изпълнение на акта, е било оспорено пред съда по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК, който го е
отменил с влязло в сила Определение № 48/
28.05.2021г., постановено по частно адм. дело №138/2021г. по описа на Административен съд-Разград. В
периода след извършване на проверката до отпечатване на обекта жалбоподателят е
предприел всички необходими действия и е отстранил констатираните нарушения, за
което е ангажирал надлежни писмени доказателства. В този смисъл са и
констатациите, отразени в Протокол за извършена проверка № 0434448/
02.06.2021г.
Съдът намира, че оспорената
ЗНПАМ е валиден административен акт, като постановена от компетентен орган,
съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
във вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и
приложените Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, при спазване на
процесуалните правила и норми.
Правилно е приложен и материалният закон. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“г“ от ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по
чл. 118 от ЗДДС в Националната агенция за приходите. С разпоредбата на чл. 118,
ал. 8 от ЗДДС е регламентирано, че данъчно задължено лице, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по
реда на Наредба № Н-18. Съгласно чл. 3, ал.12 от Наредбата лице, което извършва
зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарни подземни резервоари
за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на
собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и 3 от нея. Анализът на
тези норми сочи, че жалбоподателят е бил длъжен да отчита зареждането на гориво
за собствени нужди чрез монтиран ЕСФП и при изградена дистанционна връзка с НАП за предаване на данните,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите. За тази цел като средство за измерване
от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Събраните писмени доказателства установяват, по категоричен и безспорен начин,
че към датата на извършената проверка той не е изпълнил тези свои задължения. При
тези данни правилно и обосновано е прието, че с противоправното си бездействие
е извършил нарушение на чл. 3, ал. 12 във вр. с чл. 3, ал.2 и ал.3 от Наредба №
Н-18 и във вр. с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. С оглед на това съдът намира, че са
били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали
административния орган за да постанови
своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност,
поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и
съответната ПАМ.
По своя характер ПАМ са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения
чрез налагане на държавната принуда. С налагането на ПАМ се цели предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях ( чл. 22 от ЗАНН). Събраните в хода
на производството доказателства установяват, че жалбоподателят е предприел
незабавно всички необходими действия за да отстрани констатираните нарушения.
Тези факти и обстоятелства следва да се съобразят от съда (по арг. на чл. 142, ал. 2 от АПК), тъй като
макар и настъпили след издаване на процесната ЗНПАМ, са от значение за правилното
разрешаване на спора. Към момента на отваряне на обекта след неговото
запечатване, той е привел дейността си в съответствие с изискванията на Наредба
№ Н-18. Следователно нарушението е преустановено и не съществува опасност да
настъпят вредни последици за фиска. С оглед на това съдът намира, че наложената
ПАМ е изпълнила предвидената от закона цел. Изложеното обуславя и извода, че изпълнението
на процесната ПАМ ще противоречи на принципа за съразмерност, установен в чл. 6,
ал. 2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба се явява основателна и оспорената ЗНПАМ следва да се
отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да се присъдят направените деловодни разноски
в размер на 250 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно предявени и доказани по
размер.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №121-ФК/14.05.2021г. за налагане на принудителна административна
мярка на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
“г“ от ЗДДС е постановено запечатване на обект-
стационарен наземен резервоар за съхранение на бензин, стопанисван от
„Агротида“ООД, гр. Исперих и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Агротида“ ООД, гр.Исперих сумата
от 250 (двеста и петдесет) лева- дължими деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/