РЕШЕНИЕ
№ 2253
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело №
20233110116759 по описа за 2023 година
Предявен е иск от М. Д. В. срещу Г. Б. Г., Ж. Б. А., И. Г. А., с правно основание
чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на следните съсобствени между
страните недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор № 72709.501.515 по КККР, одобрени със
Заповед РД -18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с.
Т., общ. Варна, ул. „*****” № 29, с площ от 657 кв.м., урбанизирана територия, при
съседи: имоти с идентификатори №№ 72709.501.503, 72709.501.502, 72709.501.516,
72709.501.960, 72709.501.1019 и 72709.501.504; заедно с построената в имота:
- жилищна сграда с идентификатор № 72709.501.515.1 по КККР, одобрени
със Заповед РД -18- 29/23.04.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, със
застроена площ от 88 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда –
еднофамилна, представляваща съгласно удостоверение за търпимост № 16/11.11.2014г.,
издадено от Община Варна, кметство с. Т.: сграда на два етажа и използваем тавански
етаж /складово помещение/, състояща се от: на първи етаж: входно антре, кухненски
бокс със столова, дневна, спалня, баня, тоалетна и стълбищна клетка; втори етаж,
състоящ се от входно антре, кухненски бокс със столова, дневна, спалня, баня, тоалет,
балкон по източната фасада, балкон - лоджия към столовата и дневната, балкон към
кухненския бокс и дневната и стълбищна клетка; използваем тавански етаж - състои се
от едно помещение - складово помещение с балкон по източната фасада.
В исковата молба и уточняващите такива се твърди, че ищцата и ответниците са
1
съсобственици на подробно описаните по-горе недвижими имоти. Твърди, че с
договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 78, том 9, дело 4694/1974г.
на Варненски нотариус, наследодателите на Г. Г. и Ж. А. - Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а придобили
собствеността върху дворно място, представляващо парцел № IX-171 в кв. 7 в с. Т. с
площ от 460 кв.м. Последващо с нотариален акт № 95, том 1, дело 253/1977г., Б. Г., бил
признат за собственик по регулация на 576 кв.м., празно дворно място,
представляващо парцел № IX-171 в кв. 7 по плана на с. Т..
С договор за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 37, том 21, дело
5610/25.06.1996г., Н.Ж. Г.а прехвърлила на дъщеря си Ж. А. и сина си Г. Г. 1/2 идеална
част от празно дворно място, находящо се в с. Т. цялото с площ от 640 кв.м.,
представляващо парцел VI-516 в кв. 43. Поддържа, че така придобитите права са били
под режим на съпружеска имуществена общност, доколкото към момента на
сключване на сделката Ж. А. била в брак с ответника И. А., прекратен на 04.03.2003г., а
Г. Г. бил в брак с ищцата М. В., чийто брак бил прекратен с решение по гр.д. №
2565/2013г., по описа на ВРС. Твърди се, че през 1998г. в процесния поземлен имот
била изградена процесната сграда с идентификатор 72709.501.515.1, която на
основание чл. 92 ЗС станала собственост на притежателите на имота към него момент.
Сочи, че по силата на нотариален акт № 82, том 2, peг. № 5167, дело
224/05.11.2014г. на нотариус Тодор Милков, ответниците Г. Г. и Ж. А., дарили на майка
си Н. Г.а, УПИ с площ от 640 кв.м. от парцел VI-516 в кв. 43, находящ се в с. Т., с
която сделка същите са се разпоредили с обем права, които не притежават.
По тези съображения моли за допускане на делба на посочените имоти и между
посочените лица.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Б. Г. депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните на посочените
недвижими имоти.
Не оспорва, че през 1996г. между Н. Г.а от една страна и ответника Г. и Ж. А. от
друга, е сключен договор, с който на последните е прехвърлена собствеността върху ½
ид.ч. от процесния имот. Оспорва обаче Ж. А. да се е легитимирала като собственик на
посочените идеални части към датата на горната сделка. В тази връзка твърди, че
придаваемите части от 576 кв.м. към придобития през 1974г. от Н. Г.а и Б. Г. Г. парцел
IX-171 в кв. 7, находящ се с. Т., с площ от 460 кв.м., са заплатени изцяло с лични на Б.
Г. средства, дарени му от неговия баща Г. Добрев и в този смисъл били лична негова
собственост. Твърди, че придаваемите части попадали изцяло в парцел IV-515, в кв. 43
по действащия от 1992г. план на с. Т., образуван след разделянето на парцел IX-171 в
кв. 7 на два имота. Поддържа, че след смъртта на съпруга през 1985г., Н. Г.а не го е
наследила с оглед действието на СК от 1968г., съобразно който преживелия съпруг не
получава дял от частта на починалия съпруг, когато наследява с деца на последния,
2
каквато е настоящата хипотеза.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че прехвърлителката е
притежавала идеалните части, предмет на алеаторния договор, оспорва ищцата да е
придобила права върху парцела. Твърди, че договорът е сключен с оглед личността на
приобретателите, които сами са поели задължението за гледане и издръжка на своята
майка. На следващо място поддържа, че приносът за придобИ.е на собствеността се
изразява в полагането на грижа и даването на издръжка и в този смисъл твърди, че М.
В. няма принос в грижата и издръжката на Ж. А.. Поддържа, че единствено той се е
грижил за прехвърлителката, както по време на съвместното му съжителство с ищцата,
така и след фактическата им раздяла през 2006г. Сочи, че Н. Г.а, с оглед влошеното й
здравословно състояние, имала нужда от грижи през 2013г., 2016г. и от 2019г. до
нейната смърт през 2022г., които престирал лично и със сестра си, като ищцата не се е
интересувала от състоянието и нуждите й.
Що се отнася до жилищната сграда, твърди, че същата е построена на етап „груб
строеж“ през 1998г., като в периода след фактическата раздяла на страните са
извършени множество подобрения, в това число и дейности по довършването на втори
етаж от същата и превеждането му във вид годен за обитаване, като в направата им са
вложени лични средства на Г. от продажба на наследствени имоти през 2011г. и 2015г.,
дарени строителни материали и парични суми от майката, придобити от нея чрез
продажба на наследствен имот през 2009г., както и средства от спестени от работните
му заплати.
Предвид горното, счита че е станал изключителен собственик на 1/4 идеална
част от процесните имоти, както и че е оборена презумпцията за съвместен принос. В
условията на евентуалност поддържа частична трансформация.
В случай че съдът приеме за недоказани горните твърдения, поддържа, че
процесният парцел е придобит от майка му по давност, чрез осъществявана
фактическа власт върху имота от момента на извършеното в нейна полза дарствено
разпореждане и до смъртта й, изразявайки доводи, че същата е имала качеството на
добросъвестен владелец, предвид придобИ.ето на имота на правно основание, годно да
я направи собственик, като не е знаела, че праводателите й не са собственици.
Последното извежда с аргумент от подаваните данъчни декларации, включително и от
ищцата, а така също и от решението за развод. Придобитите от Г.а права върху имота
са наследени от нейните деца – ответниците Г. Г. и Ж. А.. В евентуалност,
присъединявайки към владението на своята майка собственото такова, поддържа, че
правата върху имота са се концентрирали върху него и сестра му Ж. А..
Позовава се и на изтекла давност по отношение на изградената в имота сграда,
въз основа на осъществявана фактическа власт върху същата за периода от датата на
развода му с ищцата до предявяване на исковата молба, поддържайки, че не е било
3
необходимо да манифестира промяна в намерението си, доколкото съсобствеността не
е възникнала въз основа на наследствено правоприемство.
По изложените съображение счита, че имотите са съсобствени между него и
сестра му, които обаче не желаят да прекратяват съсобствеността, поради което моли и
искът за делба да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Ж. Б. А. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните на
посочените недвижими имоти. Твърди, че ищцата М. В. и Г. Г. /неин брат/ били бивши
съпрузи, като сключеният на 14.11.1993г. граждански брак бил прекратен с решение за
развод от 26.07.201Зг. Твърди, че преди прекратяването на брака си, ищцата и братът
на ответницата били във фактическа раздяла. Не оспорва, че през 1996 г., чрез договор
за издръжка и гледане Н. Г.а прехвърлила на ответницата и брат й Г. Г. 1/2 идеална
част от процесния поземлен имот. Сочи, че останалата 1/2 идеална част от поземления
имот не била предмет на разпоредителната сделка. Твърди, че за периода от 1996г. до
2014г., ищцата не предоставяла издръжка и не гледала майката на ответниците Н. Г.а.
Не оспорва, че през 2014г. двамата с брат си дарили на своята майката процесния
поземлен имот, като в основата на взетото от тяхна страна решение за извършване на
разпоредителната сделка, стояло разбирането същият да бъде на нейно име, да може
да го продаде, а при нужда да разходва пари, каквито двамата не биха могли да й
осигурят. Оспорва правата на ищцата върху сградата, като в тази връзка поддържа, че
М. В. не участвала в построяването й. Твърди, че строителството било извършено със
средства на Г. Г., Ж. А. и тяхната майка. В този смисъл се иска от съда отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. Г. А. депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните на посочените
недвижими имоти. Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищцата нямала
морално право на собственост върху семейните имоти на бившата съпруга на
ответника и нейният брат. Сочи, че не е виждал ищцата да полага каквито и да било
грижи за своята свекърва, респективно за процесните недвижими имоти. Твърди, че до
получаването на препис от исковата молба, дала повод за образуването на гр.д. №
16759/2023г. по описа на ВРС, 34 състав, не знаел, че е придобил собственост върху
посочените в исковата молба имоти. Сочи, че никога не е имал и към настоящия
момент няма претенции за собственост върху същите. Твърди, че процесният
недвижим имот, ведно с построената в него сграда били наследствени на ответниците
Ж. А. и Г. Г. от техните починали родители, респективно, че само двамата имали права
върху тях. Сочи, че не се счита за техен собственик и не желае делба. Твърди, че не е
изпълнявал задълженията си по сключения договор за издръжка и гледане от 1996г.
Сочи, че още при развода му с ответницата Ж. А., двамата са посочили, че не
4
притежават недвижими имоти, придобити по време на брака. Твърди, че в
нотариалния акт за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане не фигурирали
неговите имена, нито имената на ищцата. Излага твърдения, че по време на брака му с
ответницата Ж. А., Н. Г.а се грижела за тях и за семейството на Г. Г.. Твърди, че Н. Г.а
е работела сезонна работа в разсадник на с. Т. и носила различни дръвчета, които
садяла в процесното дворно място, като произвеждала и различни зеленчуци. Сочи, че
не му било известно до смъртта й някой да е оспорил собствеността върху
обработваната от нея земя. Твърди, че процесната сграда била построена с нейно
позволение и финансова помощ. Сочи, че ответникът Г. Г., построил и довършил
сградата. Твърди, че ответникът Г. Г. от години живеел там, заедно с новата си жена -
Мариана. Твърди, че след развода му с ответницата Ж. А., редовно посещавал адреса,
за да се види с дъщеря си. Твърди, че винаги е бил в добри отношения с бившата си
съпруга и нейния брат. В този смисъл, моли за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното на л. 4 от делото копие на нотариален акт № 78, том ХІ,
дело № 4694/1974г., че въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на
08.11.1974г. Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а са закупили дворно място с площ от 460 кв.м.,
представляващо парцел ІХ-171, кв. 7, по плана на с. Т., ведно с построената в него
къща на един етаж, състояща се от две стаи и коридор.
С нотариален акт № 95, том І, дело № 253/1977г., Б. Г. Г. е признат за
собственик по регулация на празно дворно място с площ от 576 кв.м., придадено към
парцел ІХ-171, кв. 7, по плана на с. Т. (л. 5). Посочено е, че стойността на
придаваемото място от 1152 лева е внесена с вносен лист 1208 от 17.12.1976г., като
видно от приложеното на л. 177 от делото писмено доказателство, че същата е внесена
от Б. Г. Г..
Към 1974г. и 1977г. Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а са били в брак, сключен на 24.01.1965г.,
видно от приложеното на л. 185 удостоверение за граждански брак.
От приложеното на л. 34 от делото удостоверение за наследници се установява,
че Б. Г. Г. е починал на 22.02.1985г., като в удостоверението е посочено, че същият е
оставил за наследници по закон Н.Ж. Г.а – съпруга, Г. Б. Г. – син и Ж. Б. А. – дъщеря.
С договор от 25.06.1996г., оформен в нотариален акт № 37, том ХХІ, дело №
5610/1996г., Н.Ж. Г.а е прехвърлила на дъщеря си Ж. Б. А. и сина си Г. Б. Г. ½ ид.ч. от
празно дворно място, находящо се в с. Т., с площ от 640 кв.м., образуващо парцел IV-
515 в кв. 43 по плана на с. Т., при граници: парцели VI-516, XVII-503, XVIII-504 и път,
срещу задължението на приобретателите да поемат цялостната издръжка и гледане на
прехвърлителката (л. 6).
След горната сделка е подадена декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР н
5
ЗМДТ от Г. Б. Г., като в същата като собственици на земята са посочени деклараторът
и Ж. Б. А. при права по ½ ид.ч. на парцел IV-515 в кв. 43 по плана на с. Т..
Представени от ответника Г. Б. Г. са и доказателства за заплатен данък както за
парцела, така и за изградена в същия сграда. Последната видно от приложеното на л.
9-10 от делото удостоверение № 16/11.11.2014г. на главния архитект на район „Вл.
Варненчик“, е със застроена площ от 90 кв.м. и разгъната застроена площ от 286 кв.м.,
като е прита за търпим строеж. Посочено в удостоверението е, че по одобрен на
07.05.1998г. проект, сградата е проектирана на два жилищни етажа, без изба и
неизползваемо подпокривно пространство с надзид от 0.50м. В отклонение от проекта
сградата е изпълнена на два жилищни етажа, без изба и използваемо подпокривно
пространство с надзид от 1.10м – складови помещения. Посочено е още, че съобразно
заверени от кмета на с. Т. декларации от 15.10.2014г. на Г. Б. Г. и Ж. Б. А., сградата е
изградена през 1998г. Приобщена към доказателствения материал е и преписката по
узаконяване на процесната сграда, в това число и изготвения през 1998г. работен
проект, в който като инвеститор е посочен съделителят Г. Б. Г..
Към датата на сключване на алеаторния договор от 25.06.1996г., оформен в
нотариален акт № 37, том ХХІ, дело № 5610/1996г. и към декларираната година на
изграждане на жилищната сграда в същия – 1998г., видно от приложеното по делото
решение № 3772/26.07.2013г., постановено по гр.д. № 2565/2013г., по описа на ВРС, М.
Д. Г. и Г. Б. Г. са били в граждански брак, сключен на 14.11.1993г., който с посочения
съдебен акт е прекратен с развод. С решението е утвърдено сключеното между
съпрузите споразумение по чл. 51 СК, част от което е за постигнато съгласие, че
всички придобити по време на брака в режим на съпружеска общност движими и
недвижими вещи след развода остават в режим на обикновена съсобственост между
тях. Решението е влязло в законна сила на 26.07.2013г. От представеното заверено
копие от исковата молба, депозирана на 26.02.2013г. от М. Г. и инициирало
производството по гр.д. № 2565/2013г., се установява, че същата е твърдяла, че е във
фактическа раздяла със съпруга си Г. Б. Г. от 7 години, тоест от 2006г.
От приложеното на л. 32 от делото удостоверение за семейно положение се
установява, че Ж. Б. А. към 25.06.1996г. и 1998г. е била в брак с И. Г. А., сключен на
******г., който е прекратен с влязло в законна сила на 04.03.2023г. решение по гр.д. №
1858/2002г., по описа на ВРС (л. 74-75).
За установяване твърденията, че прехвърлителката по договора за продажба на
недвижим имот срещу издръжка и гледане от 25.06.1996г. Н.Ж. Г.а се е нуждаела от
грижа и издръжка, ответникът Г. Б. Г. представя епикриза от 12.04.2013г. (л. 80), видно
от която е, че Г.а е страдала от хипертонична болест II стадий. През 2016г. е
провеждала рехабилитационни процедури поради болест на опорно-двигателния
апарат (епикриза от 25.02.2016г.), без обаче в епикризата да е отразено от кога датират
6
оплакванията на Н. Г.а, свързани болки в лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб,
затруднено и болезнено ограничено движение в кръста, ходене и други и налични ли
са били те до извърШ.та разпоредителна сделка в полза на Н. Г.а през 2014г., оформена
в коментирания по-горе нотариален акт № 82/2014г. Представени са и амбулаторни
листи за извършени прегледи на Н. Г.а на 14.03.2019г. и на 28.06.2021г.
За установяване твърденията, че в строежа са влагани лични на съделителя Г. Б.
Г. по делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че:
- през 2011г. е получил сума в размер на 2580.60 лева от продажба на нива,
находяща се в землището на с. Ч. (нотариален акт № 98/2011г. – л. 106-107);
- през 2015г. Н.Ж. Г.а, Г. Б. Г. и Ж. Б. А. са получили сума в размер на 9297.90
лева от продажба на дворно място, находящо в с. Ч. (нотариален акт № 121/2015г. – л.
108-109);
- през 2009г. Н.Ж. Г.а е получила сума в размер на 4094.00 лева лева от
продажба на дворно място, находящо в с. Ч. (нотариален акт № 56/2009г. – л. 179-180);
- Г. Б. Г. е реализирал доходи от труд по трудово договор, сключен на ****г.
- Г. Б. Г. е заплатил сума в размер на 13500 лева за закупени 3000 броя тухли
(фактура л. 116); сума в размер на 18 360 лева за закупени 1200 броя тухли (фактура №
24/04.11.1995г. - л. 188); сума в размер на 37800 лева за закупени 6000 броя тухли
(фактура № 77/30.04.1996г. - л. 190); сума в размер на 15121.70 лева за закупена
арматурно желязо (фактура № 847/26.04.1996г. – л. 189); както и за заплатени
строителни и ремонтни материали в периода 2007г. – 2015г. (л. 191-197).
Представен е нотариален акт № 1/1997г., с който наследниците на Г. Г. Д., в това
число и Н.Ж. Г.а, Г. Б. Г. и Ж. Б. А., са признати въз основа на осъществена в тяхна
полза реституция, за собственици на земеделски земи в землището на с. Ч. (л. 145-
146), която съсобственост, видно от приложената на л. 136-144 справка от Агенция по
вписванията, е прекратена с договор за доброволна делба, вписан на 16.12.2010г., като
в дял и изключителна собственост на Ж. Г.а са възложени поземлен имот пл. № 119131,
м. „Тотова могила“, поземлен имот пл. № 166039, м. „Чаира“ и поземлен имот пл. №
157029, м. „Дълбокия път“; на Г. Б. Г. поземлен имот пл. № 166038, м. „Чаира“ и с
който съделителят се е разподели със сделката, оформена в нотариален акт № 98/2011г.
– л. 106-107.
Представени са от ответника Г. Б. Г. и доказателства за сключен договор за
продажба на питейна вода от 30.03.2010г. и заплащане на такава за обект в с. Т., ул.
„*****“ 29 (л. 117-120 и 123-126).
С нотариален акт № 82, том II, рег. № 5167, дело № 224/2014г., Г. Б. Г. и Ж. Б.
А. са дарили на Н.Ж. Г.а УПИ № IV-515 от кв. 43 по плана на с. Т., с площ от 640 кв.м.
(л. 7-8). През 2015г. Н. Г.а е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която се е заявила
7
като собственик на земя въз основа на горния нотариален акт, а като собственик на
сградата е посочен Г. Б. Г. (л. 85-88).
Видно от приложеното на л. 33 от делото удостоверение за наследници, че Н.Ж.
Г.а е починала на ********. и е оставила наследници по закон Г. Б. Г. – син и Ж. Б. А.
– дъщеря.
От заключението по допусната първоначална и допълнителна съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесният имот 72709.501.515, попада в
границите на парцел IX-171, кв. 7 по регулационния план на с. Т. от 1963г., от който
ЗРП, одобрен със заповед № 31/1992г. са образувани два парцела: УПИ V-515 и УПИ
IV-515, кв. 43. В границите на последното попада процесния имот 72709.501.515 (с
малки отклонения), като 493 кв.м. от придаваемите части по регулация по нотариален
акт № 95/1977г. попадат в същия. В кадастралната карта са заснети и отразени три
сгради – идентификатор 72709.501.515.1 с функционално предназначение – жилищна
сграда, еднофамилна; 72709.501.515.2 – постройка на допълващо застрояване и
72709.501.515.3 - постройка на допълващо застрояване. В съдебно заседание експертът
разяснява, че двете сгради на допълващо застрояване са стопански към основната
жилищна сграда.
Събрани в хода на производството са гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Т. И. Т и Ю. С. В. – водени от ищцата, К. Д. В., З. М. В., Й. Ж. Д., З. С. С.
и Х. П. Б.– водени от ответниците.
От показанията на всички свидетели се установява, че до фактическата раздяла
между М. В. и Г. Б. Г. те живели в къщата на майката на ответника, в който парцел
започнал градеж на нова къща, на два етажа и в която като семейството на ищцата и
ответникът Г. не са живели. Строителството се извършвало в периода 1995-2000г., към
който момент къщата била на тухла, неизмазана. От показанията на водените от
ответниците свидетели се установява, че довършителните дейности по къщата са
извършвани в период след фактическата раздяла на М. В. и Г. Б. Г. – 2010г. – 2011г. и
една след осъществяване на същите единият етаж бил обитаем и в който живеели
ответникът Г. с новата му партньорка. Според свидетелите на ответниците в строежа
на тази къща участвали Г. Б. Г., Ж. Б. Г. и тяхната майка. Воденият пък от ищцата
свидетел Т. Т. установява, че за строителство и майстори по време на градежа на
къщата е говорил с ищцата М. В.. Безпротиворечиво от показанията на свидетелите се
установява, че след фактическата раздяла на Г. Б. Г. и М. В., не са виждали последната
в имота.
В показанията си свидетелката Й. Ж. Д., сестра на Н. Г.а, излага, че през 1974г.,
след като завършила гимназия, се установила в закупената от сестра й и батко й къща,
към който момент парцелът, върху който същата била изградена бил около 400 кв.м.
Последващо през 1977г. закупили от общината допълнително квадрати. Те били
8
закупени от батко й със средства, които дядото на Г. Б. Г. искал да дари на Б. Г.. Не е
присъствала на предаване на парични средства, като показанията в горния смисъл се
основават на изказване на самия дядото на Г. Б. Г. и намерението му да дари средства
на сина си.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да се яви основателен предявеният иск за делба следва да се установи
наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба
основание съсобственост върху имота – предмет на делба, чието ликвидиране се цели
чрез инициираното делбено производство. Наличието или липсата на такава по
отношение на делбения обект се преценява от съда с оглед на всички събрани
доказателства.
Не се спори, а и се установява по делото, че Н.Ж. Г.а е прехвърлила на Г. Б. Г. и
Ж. Б. Г. правото на собственост върху ½ ид.ч. от УПИ IV-515 по плана на с. Т., който
имот е идентичен с процесния имот с идентификатор 72709.501.515, срещу
задължение на сина и дъщеря й да поемат издръжката и гледането й. Не се спори и че
към датата на сключване на алеаторния договор Г. Б. Г. е бил в брак с ищцата М. Д. В.,
а Ж. Б. Г. – с И. Г. А..
Първият спорен по делото въпрос е притежавала ли е прехвърлителката обема
права, с който същата се е разпоредила.
От коментираните по-горе доказателства се установи по несъмнен начин, че
през 1974г. Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а, по време на брака си, за закупили парцел IX-171 по
плана на с. Т., към който парцел по регулацията са придадени 576 кв.м. От
заключението по допуснатата съдебна-техническа експертиза се установи, че в площта
на процесния имот, идентичен с имота по алеаторния договор, попадат 493 кв.м. от
придаваемите по регулация части. Въведеното от ответника Г. възражение е, че
стойността на придаваемите части е заплатена с лични средства на Б. Г..
Основателността на така направеното възражение, с оглед установената с нормата на
чл. 13, ал. 1 СК от 1968г. съпружеска имуществена общност на придобитото от
съпрузите по време на брака, се предпоставя от доказването на две обстоятелства –
притежаването на лични средства на единия от съпрузите и влагането на тези лични
средства в придобитото по време на брака имущество. Подобно доказване в хода на
настоящото производство обаче не бе проведено. Представената в тази връзка бележка
от ДСК, че сумата от 1152 лева е внесена от Б. Г., установява единствено факта на
изпълнение на задължението за заплащане стойността на придаваемите части от
посоченото като вносител лице, но не може да служи за доказателство годно да
установи личния характер на платената сума. Такова доказване не може да се приеме,
че е проведено и от ангажираните гласни доказателства, доколкото свидетелката Й. Д.
9
има преки впечатления единствено за намеренията на родителя на Б. Г. да му дари
средства за закупуване на придаваемата част, но не и такива свързани с предаването на
сумата, а още по-малко, че именно така дарената сума е вложена за заплащането на
стойността на земята. С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът Г. не съумя да
установи твърдяната трансформация на лични средства, поради което и следва да се
приеме, че както парцел IX-171 по плана на с. Т., така и придобитите по регулация
части, са били съпружеска общност на Б. Г. Г. и Н.Ж. Г.а. При прекратяване на брака
със смъртта на съпруга дяловете на съпрузите са били равни – чл. 14, ал. 3 СК от
1968г. (отм.), като съгласно ал. 7, изр. 2 на чл. 14 СК от 1968г. (отм.), преживялата
съпруга Н.Ж. Г.а не е получила по наследство дял от частта на починалия съпруг от
общото имущество, тъй като е наследила заедно с децата Г. Б. Г. и Ж. Б. Г.. Или към
дата на сключване на договора за издръжка и гледане прехвърлителката се е
легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, с какъвто обем права
същата се е разпоредила, поради което и възражението на съделителя Г. Б. Г., че Н.Ж.
Г.а е прехвърлила обем права, който не притежава, се явава неоснователно.
Следващото въведено възражение е, че договорът от 1996г. е сключен с оглед
личността на преобретателите. Безспорно договорът за издръжка и гледане е от
категорията договори, които се сключват с оглед личността на преобретателя.
Поемането на задължение за гледане и издръжка срещу извършеното прехвърляне,
определя договора като възмезден, поради което и приложение намира презумпцията
на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. (отм.) според която, имущественото, придобито по време
на брака възмездно в резултат на съвместен принос е съпружеска имуществена
общност. Приносът се предполага, но установената с цитираната норма презумпция е
оборима. Това е следващото въведено от съделителя Г. Г. възражение – за липсата на
съвместен принос в придобИ.е на поземления имот. Както е прието в решение №
13/16.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 3888/2015г., III г.о. и цитираното в него решение №
366/22.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 64/2012г., I г.о., такова възражение е допустимо и
след приемане на тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012г. по тълк.д. № 6/2011г. на
ОСГК, доколкото ако се установи неизпълнение на сключения договор от единия
съпруг, това препятства възможността за разваляне на договора с оглед солидарното
задължение на двамата съпрузи - чл. 25 СК от 1985г. (отм.) и е основание да се
претендира трансформация поради липса на принос, съгласно чл. 21 СК от 1985г.
(отм.), а не облигационни претенции на дължимата престация от неизпълнилия
длъжник. За опровергана следва да се приеме презумпцията за съвместен принос за
времето след настъпилата фактическа раздяла на страните, но не и преди този момент.
Това е така, тъй като по делото по несъмнен начин се установи, че за времето от
сключване на договора за издръжка и гледане до настъпилата фактическа раздяла
между съпрузите през 2006г., същите са живели в едно домакинство с
прехвърлителката. Липсват категорични доказателства, че през този период от време
10
ищцата е абдикирала както от престирането на грижи към Н. Г.а, така и към
собственото си семейство, позволавайки с това на съпруга си да помага на родителя си
в ежедневието. Горното налага извода, че съделителят Г. не успя да установи по
несъмнен начин, че прехвърлената с алеаторния договор ¼ ид.ч. е лична негова
собственост, изключваща правата на ищцата. Независимо от това обаче какъв е бил
обема притежавани права на ищцата върху парцела, с оглед въведеното в отговора на
исковата молба от Г. Г. възражения за придобИ.е по давност на терена от Н. Г.а,
крайният извод на съда е, че към датата на подаване на исковата молба както ищцата,
така и ответникът И. А. са загубили същите. За да формира този си извод съдът
съобрази установеното, че Г. Г. и Ж. А. са прехвърлили чрез договора за дарение през
2014г. на Н. Г.а собствеността върху процесния парцел, която сделка е оформена в
нотариален акт № 82/2014г. Последното и съобразно легалната дефиниция на чл. 70,
ал. 1 ЗС, налага извода, че Н. Г.а е имала качеството на добросъвестен владелец по
отношение на частите от имота, принадлежали на М. В. и И. А.. Последните, не са
въвели твърдения за знание на приобретателя за пороци на юридическото основание,
респ. не са доказали по несъмнен начин, че Н. Г.а придобива от несобственици. Поради
това и с оглед установената в чл. 70, ал. 2 ЗС за добносъвестността на владеещия на
правно основание, годно да го направи собственик, се налага извода, че с изтичане на
5 години от датата на сключване на договора за дарение – 05.11.2014г., Н. Г.а е
придобила собствеността върху целия процесен имот, които по силата на наследствено
правоприемство са преминали в патримониума на Г. Г. и Ж. А.. Доколкото обаче
посочените лица са посочили, че не желаят ликвидиране на съсобствеността между
тях, то и искът за делба по отношение на поземления имот следва да се отхвърли.
По отношение на жилищната сграда:
Установи се от коментираните писмени доказателства, че жилищната сграда е
била изпълнена на фаза груб строеж към 1998г. по време на брака на Г. Г. и М. В. и на
Ж. А. с И. А., всеки един от които е имал права върху поземления имот. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/14.04.2022г. по тълк.д. № 4/2019г. на ОСГК на ВКС, при
извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в
поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното,
съответстващата на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива
в режим на съпружеска имуществена общност, ако в имуществените отношения между
съпрузите е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, тоест законовия режим на
общност. Горното разяснения по приложение на закона и при липса на наведени
твърдения, а и представени доказателства за учредено право на строеж на някой от
съсобствениците налага извода, че като собственици на сградата към момента на
възникването й като самостоятелен обект – изграждане на етап групов строеж,
жилищната сграда е била съсобствена в режим на съпружеска общност между
съпрузите Г. Г. и М. В. и Г. Г. и Ж. А., при права ½ ид.ч. за всяко семейство. Както
11
съдът посочи по-горе презумпцията за съвместен принос е оборима, но с възражение
за трансформация на лично имущество разполага съпругът, който твърди, че приноса в
придобИ.ето е изключително негов, респ. наследниците му, но не и трето за общността
лице, каквото се явява Ж. А.. А възражение за липса на принос на М. В. в изграждане
на сградата в груб строеж съделителят Г. Г. не е въвел с отговора на исковата молба. За
възникване на съпружеската имуществена общност е определящ момента на
придобИ.е правото на собственост, в случая – с изграждането на сградата в груб
строеж. В този смисъл липсата на принос на ищцата М. В. в извършване на
необходимите довършителни дейности, необходими за въвеждане на сградата в
експлоатация, всички съобразно твъреднията на страната извършени след
прекратяване на брака, са основание за пораждане на облигационни претенции било за
необходими разноски, било за подобрения. С прекратяване на брака е прекратена и
съпружеската имуществена общност като всеки един от съделителите се легитимира
като собственик на ¼ ид.ч. от жилищната сграда, при каквито квоти следва да бъде
допусната делбата на същата.
Процесуалният представител на съделителката Ж. А. е отправила искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА на съделителката Ж. А.. С оглед така отправеното
искане и в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, на адв. С. следва да бъде определено
възнаграждение по отхвърления иск за делба на поземления имот в размер на 450 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извърШ. съдебна делба на следния недвижим имот:
жилищна сграда с идентификатор № 72709.501.515.1 по КККР, одобрени със
Заповед РД -18- 29/23.04.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, със застроена
площ от 88 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна,
представляваща съгласно удостоверение за търпимост № 16/11.11.2014г., издадено от
Община Варна, кметство с. Т.: сграда на два етажа и използваем тавански етаж
/складово помещение/, изградена в поземлен имот с идентификатор № 72709.501.515
по КККР, одобрени със Заповед РД -18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, находящ се в с. Т., общ. Варна, ул. „*****” № 29, с площ от 657 кв.м.,
урбанизирана територия, при съседи: имоти с идентификатори №№ 72709.501.503,
72709.501.502, 72709.501.516, 72709.501.960, 72709.501.1019 и 72709.501.504
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ и ПРИ КВОТИ:
- ¼ ид.ч. за М. Д. В., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „*****“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. *;
12
- ¼ ид.ч. за Г. Б. Г., ЕГН **********, от с. Т., ул. „*****“, № **;
- ¼ ид.ч. за Ж. Б. А., ЕГН **********, от с. Т., ул. „****“, № **;
- ¼ ид.ч. за И. Г. А., ЕГН **********, от с. Б., община В., ул. „****“ № *, на
основание чл. 34 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. В., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „***“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. * срещу Г. Б. Г., ЕГН **********, от с. Т., ул. „*****“, № **, Ж. Б.
А., ЕГН **********, от с. Т., ул. „****“, № ** и И. Г. А., ЕГН **********, от с. Б.,
община В., ул. „****“ № *, иск за делба на поземлен имот с идентификатор №
72709.501.515 по КККР, одобрени със Заповед РД -18-29/23.04.2015г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с. Т., общ. В., ул. „*****” № **, с
площ от 657 кв.м., урбанизирана територия, при съседи: имоти с идентификатори №№
72709.501.503, 72709.501.502, 72709.501.516, 72709.501.960, 72709.501.1019 и
72709.501.504.
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „******“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. *, да заплати на адв. С. Г. С., ЕГН **********, от гр. А., ул. „****, № **, сумата от
450.00 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща възнаграждение за
оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА на Ж. Б. А.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13