№ 11168
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110157268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. М. П. ЕГН ********** с предявени искове с
правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността договор за
кредит №1013337/28.04.2021 г., сключен с ответника „фирма“ ЕООД ЕИК ***, при
условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на чл.5 от договора, по силата на
който ищецът е бил задължен да сключи договор за предоставяне на гаранция с „фирма“.
Ищецът твърди, че на 28.04.2021 г. сключил с ответника договор за кредит
№1013337/28.04.2021 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 5000 лв. със
задължение да я върне на 18 вноски, при ГЛП – 35% и ГПР от 49,66 %. Сочи, че в
процесния договор кредиторът бил уговорил, че ищцата се задължавала да сключи договор
за гаранция с дружество „фирма“ с цел да бъде обезпечен сключеният договор за
предоставяне на кредит, като по сключения договор за гаранция следвало да заплати сумата
от 4950 лв., подробно описана в погасителния план. Счита, че договор за кредит
№1013337/28.04.2021 г. е нищожен, като противоречащ на с добрите нрави, поради
заобикаляне на закона – чл.19,ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е следвало да влезе в
ГПР, като общ разход за потребителя. Поддържа, че в договора липсва посочване дали
предвиденият лихвен процент е фиксиран или променлив, респ. погасителният план не
отговаря на предвиденото в чл.11 ал.1 т.11 ЗПК. При условията на евентуалност счита, че
процесната клауза на чл.5 от договор за кредит №1013337/28.04.2021 г. е в противоречие с
императивни правни норми. Навежда, че същата противоречи на добрите нрави, по
същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е
следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор.
Моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит, при
условията на евентуалност – на чл.5 от същия. Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност
на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението, като
същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в съответствие със законовата
формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и
твърдението за нарушения на ЗЗП. Поддържа, че договорът за гаранция представлява
възмездна услуга, предоставена от лице, различно от кредитодателя, поради което и, ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция, възнаграждението по същия не
1
следвало да се включва в ГПР по кредита.Твърди, че сключването на договор за гаранция
било индивидуално уговорено с потребителя. Моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл.211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД срещу ищеца по първоначалния иск
за заплащане на сумата от 4531,84 лв. представляваща главница по договор за кредит
№1013337/28.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до
плащането.
Правна квалификация на предявените искове – чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.
По главния и евентуалния иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
между страните има сключен договор за кредит №1013337/28.04.2021 г., с твърдените
клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци, че
процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително
равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и плащане.
За основателността на иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи пълно и главно пълно и главно
сключването на валиден за кредит №1013337/28.04.2021 г. с твърдяното съдържание и
предаване на сумата от 5000 лева на ответника, като последният се е задължил да я върне в
посочения срок. Следва да установи и забавата на длъжника, както и да установи всяко едно
от вземанията си по размер.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже възраженията си, както и
плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.04.2023 г. от 13.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявен насрещен иск от „фирма“ ЕООД
ЕИК*** срещу С. М. П. ЕГН ********** с правна квалификация чл79 ал.1 вр. чл.240 ал.1
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК.
УКАЗВА на „фирма“ ЕООД ЕИК *** - ищец по насрещния иск на основание чл. 129,
ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 181,27 лева, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение исковата молба по обратния иск ще бъде върната.
УКАЗВА на ответницата по насрещния иск С. М. П., че в едномесечен срок от
съобщението следва да подаде писмен отговор със съдържанието, посочено в призовката.
УКАЗВА на ответницата по насрещния иск С. М. П., че ако в установения срок не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ или не упражни правата си: да предяви насрещен иск, инцидентен
установителен иск или да привлече трето лице – помагач, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответницата по насрещния иск С. М. П., че ако не представи в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което е
редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът
може да постанови неприсъствено решение по искане на ищеца.
2
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ОТЛАГА произнасянето по поисканата от ищеца по насрещния иск изготвянето на
съдебно- техническа експертиза за първото открито съдебно заседание по делото, след
изслушване становището на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца- и препис от отговора на исковата молба и препис от насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3