Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11695 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
М.Г.Г. срещу решение от 10.07.2019 г. по гр.д. №67399/2018 г. по описа на СРС,
145 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника Г.
ф. иск с правно основание чл.519 т.1 пр.1 КЗ за разликата над сумата от 3500,00
лв. до размера от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от произшествие, настъпило на 26.01.2018 г. по вина на водач на
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018 г. до
окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението СРС е
неправилно поради несъобразеността си с материалните законови разпоредби, липса
на пълнота при изследване на СМЕ и необоснованост. Сочи, че първоинстанционният
съд при определяне размера на обезщетението не е взел предвид претърпените от
ищеца болки, страдания и психически притеснения, както и съдебната практика при
сходни случаи. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да му бъде присъдено обезщетение в посочения
по-горе размер. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Г.Ф.в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта,
в която искът с правно основание чл.519 т.1 пр.1 КЗ е уважен до посочения
по-горе размер и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, както и от ищеца в частта, в която искът с правно основание чл.519 т.1
пр.1 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 7000,00 лв. до пълния
претендиран размер от 10 000,00 лв., поради което решението в тези части е
влязло в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Тъй като
решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то
основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради
което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По делото
е представен преглед №1/26.01.2018 г., от който се установява, че при ПТП като
пешеходец ищецът се е оплакала от болки в областта на травма на брадата и леко
челно главоболие.
От
приетото и неоспорено пред СРС заключение на СМЕ, което настоящият съдебен
състав кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане по брадичката, кръвонасядания по лявото рамо и лявата хълбочна
област, които са и причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице сочи още, че причинените болки и страдания са били
най-интензивни след травмата, след
обработката на раната, а възстановителния период е 10-15 дни. В о.с.з. вещото
лице сочи също, че на ищеца е направен шев на раната на брадичката, който се
сваля на осмия ден и остава белег в областта на брадичката.
От
показанията на свид. Б.Г.се установява, че след процесното ПТП ищецът е носила
шал на врата, с който е искала да се прикрие, тъй като я е било срам от раната,
която има, и от последствията, било я срам да стои пред хода, които да виждат
превръзката. Свидетелят сочи още, че след ПТП ищецът я е било страх да пресича
улиците, имала е болки, но психически травмата е била голяма за нея, а и към
настоящия момент има белег на брадата.
Съгласно чл.52 ЗЗД
размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва
да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като критерии
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Настоящият съдебен
състав, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че
разкъсно-контузните рани са заболяване без риск за живота на пострадалия, че
интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено и
оперативно лечение, периодът на възстановяване е с кратка продължителност и не
се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият не
се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП ищецът е била на 21 години, т.е. касае се човек в млада възраст,
както и че тези болки са отзвучали, но към настоящия момент и остатъчни травми
– белег в областта на брадичката, който притеснява пострадалата и и създава
психически дискомфорт. С оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата
конюнктура към момента на настъпване на ПТП, съдът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 3500,00 лв.
С оглед изложеното, въззивната инстанция приема,
че определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди не е в занижен размер, както се твърди от въззивника. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният
съд не е извършил нарушение на императивни разпоредби на материалния закон и се
е съобразил изцяло със събраните по делото доказателства.
С оглед
гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №162344/10.07.2019
г., постановено по гр.д. №67399/2018 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА
М.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Г. ф., ЕИК *******, адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.