Решение по дело №2269/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 33
Дата: 29 юни 2021 г.
Съдия: Доротея Иванова Мишкова Кехайова
Дело: 20211100202269
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Симона Углярова
в присъствието на прокурора Юлиана Миткова Христова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Частно наказателно дело №
20211100202269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на АС. ИВ. М. е
наложена финансова санкция в размер на 140,00 евро за нарушение на правилата за
движение по пътищата, както са му възложени и разноски в размер на 9,00 евро във
връзка с проведеното производство по налагане на санкцията. От удостоверението се
установява, че производството по налагане на финансови санкции е било писмено и
решението е влязло в сила на 22.12.2020г.
Прокурорът изразява становище, че решението следва да се признае и да се
изпрати незабавно на съответния изпълнителен орган.
Защитата на засегнатото лице А.М., адв. Р.И., предлага съдът да постанови
решение, с което да откаже да признае изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, тъй като засегнатото лице няма постоянно местожителство на
територията на РБ.
Съдът, след като съобрази постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, материалите по делото и становището на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено от
1
компетентен несъдебен орган на Кралство Нидерландия и е придружено с превод на
български език съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. С него се иска
признаване на акта, с който на АС. ИВ. М. е наложена финансова санкция в размер на
140,00 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата за нарушение на чл. 2
от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата, както са му възложени и разноски във връзка с
воденото производство по налагане на санкцията в размер на 9,00 евро. Това
нарушение е квалифицирано като неизползване на предпазен колан на водач или
пътник. Доколкото в настоящото производство не се допуска проверка на постъпилата
информация и събиране на доказателства в подкрепа на изложеното в изпратения за
изпълнение акт, с оглед принципа на взаимно доверие, няма пречка да бъде признат
чуждият акт за налагане на финансова санкция. С оглед това, съдът намира, че от
формална страна са налице условията по чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според издателя му
нарушение, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с финансова
санкция. Това деяние съставлява нарушение и по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата на РБългария, с оглед което от формална страна е изпълнено и
изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. По силата на чл. 137а, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съдът
констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган – „несъдебен
орган“, чиято компетентност няма основание да бъде поставена под съмнение, за
извършеното нарушение, обстоятелства, при които е извършено нарушението,
наложеното наказание, което се предвижда по законите на издаващата държава членка
за извършеното нарушение, обстоятелството, че решението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението
данни, за нарушението, за което е издадено същото, не са налице основания, при които
може да се откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е уведомен, че на А.М. за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за конфискация или отнемане. Не е изтекла давност по
българското законодателство, липсва имунитет или привилегия по отношение на
засегнатото лице съгласно българското законодателство. Липсват данни за отлагане на
изпълнението на решението.
Не са налице данни, че засегнатото лице не пребивава постоянно на територията
на страната, както се твърди от защитата. Напротив, видно от данните, съдържащи се в
справката, изискана от НБД Население М. има постоянен и настоящ адрес на
територията на гр. София, РБългария.
Равностойността на наложената финансова санкция в размер на 140,00 евро и
възложените на българския гражданин разноски по водене на производството в размер
на 9,00 евро по фиксинга на Българска народна банка към 29.06.2021 г. е 291,42 лева,
поради което и на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС АС. ИВ. М. следва да
заплати именно тази сума.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване
на удостоверението, поради което и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, Софийски градски съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ Решение от 10.11.2020г., влязло в сила на
22.12.2020г., постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия за налагане на
финансова санкция против АС. ИВ. М., ЕГН **********, с което му е наложена глоба
в размер на 140.00 /сто и четиридесет/ евро и разноски по водене на производството в
размер на 9 /девет/ евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към 29.06.2021г. –
291,42 лева /двеста деветдесет и едно евро и четиридесет и две стотинки/ за нарушение
на правилата за движение по пътищата в издаващата държава.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред
САС от заинтересованите страни.
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми Кралство
Нидерландия за настоящето решение, а копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3