Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО
ПРОИЗВОДСТВО
№…………../………..
гр.Варна, 09.12.2019год.
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА, съдия – докладчик по НАХД
№5530/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, ХХVІІ състав, като се
запознах с материалите по делото, констатирах следното:
Настоящото производство е
образувано въз основа на постановление на ВРП от 03.12.2019г. с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обв. С.Д.Д.
, роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, не
работи, не осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.343 ал.1 б. „Б"
пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК по ДП №77/2019г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна.
След като обсъди въпросите –
предмет на проверката по чл. 376, ал. 1 и чл. 377, ал. 1 вр. чл.249, ал.4, т.1
от НПК, съдът намери, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а
делото трябва да се върне на прокурора поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество, по следните съображения:
Няма спор в теорията и в съдебната
практика, че постановлението на
прокурора по реда на чл.375 от НПК следва да отговаря на изискванията на
чл.246, ал.1 от НПК- като в него бъде посочено времето, мястото и начинът на
извършване на деянието, за което лицето е предадено на съд. Към тези реквизити
е добавено и още едно изискване –постановлението да бъде мотивирано. В т. 4.2 на ТР № 2/2002г. на
ОСНК на ВКС е отделено подробно внимание на елементите, които задължително
следва да фигурират в акта на обвинението, тъй като липсата им съществено
нарушава процесуалните права на бъдещите страни в наказателния процес. Сред тях
са фактите, обуславящи съставомерността на деянието от обективна и субективна
страна и участието на обвиняемия в осъществяването му, времето и мястото на
извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, начина
на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, ако се касае
за съставомерни елементи на престъпния състав. Тук следва да се отбележи, че ВКС в свое
Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че ТР №
2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се
разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за
изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05.
11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на
процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство,
законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното
тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея
относно реквизитите и съдържанието, на които следва да отговаря един прокурорски
акт. Следователно ВКС е приел, че и понастоящем ОА, респективно постановлението
по чл.375 от НПК, с което се повдига обвинение пред съд, следва да отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
В обстоятелствената част на постановлението, с което се предлага определено
лице да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание следва да бъдат посочени всички факти, касаещи
съставомерни признаци на деянието. Непълнотата на постановлението, с което се предлага
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, освен, че ограничава процесуалните права на обвиняемите и ги лишава
от възможността да изложат възражения срещу констатациите в постановлението и
съобразно тях да ангажират нови доказателства, възпрепятства и възможността на
съда да постанови правилно и законосъобразно решение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, съдът разглежда делото изцяло в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението.
Видно от внесеното постановление, С.Д. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.1 б. „Б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, затова, че на
28.02.2019 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Шаран" с регистрационен номер В 2310 СА нарушил
правилата за движение по пътищата:
Чл. 20. От Закон за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват".
Чл. 25. От Закон за движението по пътищата - „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение."
Чл. 40. От Закон за движение по пътищата - „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението." и ал.2 „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.", с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Жечка Христова Карабашлиева, изразяваща се в счупване на външния кондил на лява
тибия, обусловила в своята съвкупност трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за период от около 3-4 месеца.
Анализът на фактическия състав на
разпоредбата от особената част на НК, под която е субсумирано деянието, описано
от прокурора, налага да бъде отбелязано, че за да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба - чл. 343, ал.1, вр. чл. 342,
ал.1 от Наказателния кодекс, за което е било повдигнато обвинението, респ.
деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът с деяние по
342, ал. 1 от НК по непредпазливост да причини, т.е. в резултат на
инкриминираната дейност да е настъпил някой от изброените съставомерни
резултати: значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда на
едно или повече лица или смърт на едно или повече лица. Изпълнителното деяние с
оглед препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в
нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство, които
са различни за отделните видове транспортни средства и се регулират от
разнообразни нормативни актове. Т.е. налице е бланкетна диспозиция на
наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо съдържание от
държавното обвинение с приетите от него за нарушени норми на ЗДвП. Нещо повече за
разлика от непредпазливостта по отношение на престъпния резултат, нарушението
на специалните разпоредби, запълващи бланкетните състави по чл.343 от НК следва
винаги да е умишлено.
От друга страна обвинението е
единство от факти и право. Отнесено към нормата на чл.343 НК, изискването за
установяване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки елемент от
състава на престъплението, както и посочването им в прокурорския акт, касае и фактическите обстоятелства,
обосноваващи наличието на нарушение на правила за движение по пътищата,
съдържащи се в ЗДвП и Правилника за приложението му / в този смисъл ТР №2/22.12.2019г. на ОСНК на
ВКС/.
В настоящия случай, в
обстоятелствената част на постановлението, представителят на държавното
обвинение е изложил твърдения, свързани с датата, мястото и начина на
осъществяване на описаното в него деяние и конкретно за механизма на
причиняване от страна на лицето, привлечено на ДП към наказателна отговорност,
на процесното пътно – транспортно произшествие. Налице са и твърдения, че
управлението на моторно превозно средство от страна на обв. Д. е осъществено в
нарушение на правила за движение по пътищата и съдържанието на бланкетната
норма е запълнено с препращане към нарушените разпоредби на специалния закон –
Закона за движението по пътищата – чл.20 от ЗДвП, чл.25 от ЗДвП и чл.40 от ЗДвП,
в която дейност тъкмо се състоят пороците в акта на РП- Варна. Посочен е и
настъпилият съставомерен резултат – причинена средна телесна повреда на лицето
Жечка Карабажлиева, на 82г..
От изложеното по – горе и съдържанието на постановлението
на РП – Варна би могло да се направи преценката, че съдържащата се в
обстоятелствената част на същото фактическа обстановка, отнасяща се
до механизма на пътното произшествие, е неясна, противоречива, непълна до степен, че не дава възможност за ефективна
защита в пълен предоставен от закона обем. В приетата за установено от
прокурора фактическа обстановка по отношение на механизма на осъществяване на
деянието е посочено следното:
„На 28.02.2019г., около 12,35 часа с
управлявания от него автомобил се придвдижвал из кв. „Аспарухово,, на гр.
Варна. На задната седалка на МПС пътувал св. Билял Анков Михайлов. Обв. Д.,
преустановил движението на МПС и спрял същото на ул. „Св.Св. Кирил и
Методий" до № 24 в същия квартал, въпреки действащите знаци в района на
ПТП -знак № В-27, забраняващ спирането.
Изчакал брат си св. Вълкан Д.Д., който се
качил на предна дясна седалка в автомобила, след което обв. С.Д. включил на първа предавка и решил да
потегли.
Малко преди това пешеходката Жечка Христова
Карабашлиева на 82г. била излязла от хранителен магазин в района и предприела
пресичане на пътното платно на улицата „Св. Св. Кирил и Методий" в кв.
„Аспарухово" на гр. Варна. Тя предприела пресичането в момент, в който
автомобилът, управляван от Д. бил спрял на пътното платно, позициониран със
задната си част към нея. Пешеходката очаквала автомобилът, зад който се
намирала да продължи в посоката напред, в която бил ориентиран.
При
потегляне на л.а автомобил марка „ Фолксваген Шаран", с peг. №В 2310 СА, с
оглед деневилацията на пътя от около 4%-5%, автомобила първоначално потеглил назад на разстояние от около 0,5м-1м.
от първоначалното си положение, след което предприел движение напред. Движението на заден ход било допуснато, без
обв. Д. да се убеди, че пътя зад него е свободен и няма да създаде опасност за
друг участник в движението. Последвало съприкосновение
между задните състави на л.а автомобил марка „Фолксваген Шаран", с per. №В 2310 СА и преминаващата в същия момент зад него пешеходка Жечка
Карабашлиева на 82г. Поради голямата разлика в масите, след последвалия удар в
лявата страна на Карабашлиева , последната паднала на земята и усетила болка в
левия долен крайник. По късно, в болницата се установило, че е получила в
резултат на станалото ПТП счупване на външния кондил на лява тибия“.
От така възведеното фактическо
обвинение не става ясно в крайна сметка какви действия е приел прокурорът, че е
предприел и извършил обв.- сочи се че е включил първа предавка и решил да
потегли – без да се сочи на къде – напред ли е щял да потегля, да извърши друга
маневра ли : като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот , доколкото се сочи и е
повдигнато обвинение и за нарушение на чл.25 от ЗДвП. Не става ясно и дали
прокурорът е приел, че обв. е предприел извършване на маневра „движение назад“
доколкото в постановлението се съдържат неясни твърдения- сочи се от една
страна потегляне на автомобила назад поради денивелация на пътя, а от друга
страна се излага твърдение, че : „Движението на заден ход било допуснато, без
обв. Д. да се убеди, че пътя зад него е свободен и няма да създаде опасност за
друг участник в движението“. Не става ясно в крайна сметка в какво е
обвинен Д., дали прокурорът го обвинява, че потеглянето на автомобила на зад е
резултат от негов волеви акт – боравене с приборите на автомобила при
предприета маневра от страна на водача и обв.Д. „движение назад“ или се дължи
на други фактори- денивелация на пътя. Нещо повече в обстоятелствената част
липсват изобщо факти за поведението на водача при движението му на заден ход
/ако се приеме, че в това е обвинен/- погледнал ли е пътя зад превозното
средство, наблюдавал ли го, осигурил ли е лице което да го сигнализира за
опасности -само може да се гадае, тъй като факти в постановлението липсват, а в
диспозитива на обвинението бланкетната диспозиция е запълнена от прокурора с
двете алинеи на разпоредбата на чл.40 от ЗДвП. Както бе споменато и по-горе,
факти и обстоятелства относно вмененото обвинение за нарушение на разпоредбата
на чл.25 от ЗДвП , касателно предприети маневри от страна на обвиняемия за
излизане от реда на паркираните превозни средства или навлизане между тях, за
отклонение надясно или наляво по платното
за движение, за преминаване в друга пътна лента, за завиване надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, в прокурорския акт липсват. Липсват
и факти относно организацията на движението в участъка на ПТП, за да се прецени
дължимото поведение на водача. За прецизност следва да се отбележи, че
единственият факт касателно организацията на движението е посочването в
прокурорския акт, че обв. е спрял автомобила в зоната на действие на пътен знак
В-27, забраняващ спирането, но пък не става
ясно какво е връзката между нарушението на тази забрана и настъпилото ПТП.
Предвид
изричното изискване на чл.375 от НПК постановлението на прокурора да бъде
мотивирано, следва да се отбележи, че в постановлението предмет на настоящото
дело, липсват каквито и да било мотиви защо прокурорът е приел, че деянието е
осъществено от обективна и субективна страна досежно нарушаването на
бланкетните норми на чл.20, чл.25 и чл.40 от ЗДвП. С това отново са нарушени
правата на обвиненото лице, да разбере за какво точно престъпление е предадено
на съд.
В този
смисъл и съобразно изложеното по – горе за реквизитите, на които следва да
отговаря в обстоятелствената и заключителна част актът на обвинението, е
необходимо да се отбележи, че между двете части трябва да е налице съответствие,
като диспозитивът на обвинението следва да следва рамките на фактическото
обвинение описано в обстоятелствената част на постановлението. На обвиняемия
следва да бъдат предявени посредством фактическото обвинение всички факти, които
се отнасят до елементите от обективната и субективната страна на деянието, в
това число и досежно отразените като нарушени разпоредби на ЗДвП , в противен
случай същият е поставен в невъзможност да организира своята защита.
Поради
това, съдът приема, че по този начин изготвено постановлението не отговаря на
изискванията на НПК, съгласно който в същото следва да бъдат описани времето,
мястото и начинът на извършване на престъплението и то по начин, който да не
налага предположения, досежно предметните рамки на обвинението, както за
обвиняемия, така и за съда. Горните неясноти, липса на факти, противоречия
представляват отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване правото на защита на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен,
а също така е ограничена и възможността на съда разбере какви са предметните
рамки на обвинението и какви факти и обстоятелства подлежат на доказване в
процеса. Липсата на каквито и да било фактически твърдения относно възведените
от прокурора като нарушени разпоредби на ЗДвП, противоречията по отношение на
други твърдения грубо нарушават правото на обвиняемия да разбере в какво точно
го обвинява прокуратурата и защо. Тук следва да се отбележи, че горното не е
въпрос по същество на делото- дали има или не извършено съответно вменено
нарушение, а съставлява съществено процесуално нарушение- доколкото в
прокурорския акт липсват посочени факти по съответните обвинения, които са
повдигнати с диспозитива на прокурорския акт. Противното би означавало, че
прокуратурата би могла да внася обвинения за престъпления по чл.343 от НПК без
да запълва бланкетната диспозиция с конкретни текстове от ЗДвП, а да сочи общо
, че е било допуснато нарушение на ЗДвП, което съдът следва да издири и
приложи, и в този случай да замени държавното обвинение в неговата основна
функция да повдига и поддържа обвинение, което е в разрез с Конституцията и
разпоредбите на НПК.
Липсата
на конкретно, точно и ясно обвинение, наличието на противоречия между
фактическа и юридическо обвинение, липсата на предявени факти от фактическа
страна, ограничава възможността на обвиняемия да осъществи в пълен обем правото
си на защита, тъй като в обстоятелствената част на постановлението прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на дееца – чрез конкретните му действия, в осъществяването
му. Нещо повече, по този начин изготвен
прокурорският акт лишава от възможност и съда да установи кои конкретно факти
подлежат на установяване в процеса.
Доколкото
изготвянето на прокурорският акт- постановление по реда на чл.375 от НПК се
явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото е финализиращото
средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане
на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249,
ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран
за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от
ЕКЗПЧОС /. В случая, допуснатите неясноти и противоречия, липса на факти за
съставомерни признаци съставляват съществено нарушение на процесуалните правила
и водят до нарушаване правото на защита т.к водят до невъзможност обвиняемият
да разбере в какво точно е обвинен по отношение на начинът на извършване на
деянието.
Ето защо съдът
приема, че посочените по-горе недостатъци на прокурорския акт обосновават
нарушение на това право на обвиняемия и в частност на правото му да научи в какво е обвинен, респективно „да научат за какво
престъпление е привлечен в това качество“. Това нарушение няма как да бъде
преодоляно от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в
наказателното производство се извършват в последователност, императивно
определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е
задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото
процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на прокурорски акт
отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза.
По изложените съображения, съдът намира,
че на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
върнато на ВРП за отстраняването им.
Предвид гореизложеното и на основание чл.377,
ал.1 вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НАХД № 5530 по описа на ВРС за 2019 година, ХХVІІ
състав.
ВРЪЩА
делото на Варненска районна прокуратура за отстраняване на допуснатото
процесуално нарушение.
На
основание чл.377, ал.2 от НПК разпореждането подлежи на обжалване и протестиране
в 7-дневен срок от съобщаването на страните, пред Окръжен съд-Варна, по реда на
гл.22 от НПК.
За настоящото разпореждане да се съобщи
на страните.
Съдия при ВРС :