№ 531
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Сунаким“ ООД, против НП № 03-2100069/06.10.2021год. издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„Сунаким“ ООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3
от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление и е формулирано искане за отмяната му. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2021 г., служители на ДИТ – Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в МДУ Ж. Кюри, в кк. Св.Св.
Константин и Елена стопанисван от „Сунаким“ ООД. Било установено, че
1
лицето Н. Милтиядова престира труд в полза на „Сунаким“ ООД
изпълнявайки трудови функции - администратор. Същата нямала сключен
писмен трудов договор със „Сунаким“ ООД. За нарушението бил съставен
протокол.
Впоследствие, въз основа на проверените трудови договори
служителите на Д“ИТ“ установили, че с Милтиядова не е сключен трудов
договор към датата на проверката. При това положение бил формиран извод,
че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и бил съставен
АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа
лицето Н. Милтиядова да престира труд в полза на „Сунаким“ ООД без да е
сключен трудов договор. Приел, че по този начин е нарушена нормата на
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството,
който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения са били
изпратени в законоустановения срок.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло
установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На
дружеството е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – Имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства, както и
гласните такива-показанията на св.Начев. Последните съдът кредитира
изцяло като обективни и последователни.
Съдът не кредитира паказанията на свид. Петков, същите противоречат
на фактическата обстановка установена с помощта на събраните гласни и
писмени доказателства. При така установената фактология съдът формулира
правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
2
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. Издавайки НП административно
наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от
конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или
неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит
на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна
страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
По приложението на материалния закон:
Нормата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва
трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди
постъпването на работа. В настоящия случай лицето Милтиядова е била
установена да работи в обект, където жалбоподателят е извършвал дейност.
Същата е декларирала, че полага труд за дружеството. Освен това безспорно
се установи наличието на характеристики и елементи на трудово
правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства Милтиядова е
извършвала дейност, свързана с периодично престиране на работна сила,
свързана с осъществяването на конкретна трудова функция.
В конкретния случай при изпълнението на работата - предмет на
сключения договор, изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола
на работодателя, а напротив, работата е извършвана на място, в самия обект,
лицето получава нареждания и указания от работодателя в процеса на работа,
проведен му е и инструктаж по безопасност на труда, т. е. упражнява труд и
престира работната си сила при спазване на специфичните изисквания за
охрана и безопасност на труда. Изхождайки от клаузите на самия договор,
последният дава основание да се приеме, че действителната воля на страните
е престирането на работна сила, а не конкретен резултат.
За това съдът прие, че въззивното дружество като работодател е
3
нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е налице
основание за отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност.
В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал
санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над
минималния размер се явява прекомерна. За това съдът намира, че следва да
редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в
чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание
би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този
извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на
трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и
социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата
страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като
„маловажно“.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН.
С оглед направеното искане от страните за присъждане
на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
4
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, разпитан е един свидетел, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 24
лева.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 580
лева, което е около минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
5
жалбоподателя се намалява следва и частично да се уважи искането на
разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника,
като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв.
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата 406 лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2100069/06.10.2021год. издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Сунаким“ ООД е
наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ
„Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение
по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „Имуществената санкция“ от 5000 лева на
1500 лева.
ОСЪЖДА „Сунаким“ ООД да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 24 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на
„Сунаким“ ООД сумата от 406 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6