№ 4557
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100503495 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.
258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 420818/30.12.2024 г. по
регистъра на СРС депозирана от молителката в първоинстанционното съдебно
производство Г. И. Д. чрез адв. Р. А. – САК срещу Решение №
23333/23.12.2024 год. постановено по гр.д. № 23835/2024 год. по описа на
СРС, ГО, 86 състав, с което съдът е отказал да издаде заповед за защита срещу
М. С. К..
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановено при съществено
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че
районният съд въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по
делото доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи.
Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и за
постановяване на ново, с което молбата за защита да бъде уважена, като бъде
издадена заповед за защита, с която М. К. да бъде задължен да се въздържа от
домашно насилие спрямо дъщеря му Г. М. К..
С въззивната жалба са направени доказателствени искания.
Претендира разноски.
В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
1
По делото е постъпило становище от пострадалата Г. М. К. чрез
законния представител и майка Д. К. чрез адв. А., с което моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
В открито съдебно заседание въззивникът Г. И. Д. се е представлявала от
процесуален представител – адв. А., която в хода на съдебното дирене е
заявила оттегляне на пълномощията по това дело с оглед различия в линията
на защита между нея и доверителката й – Г. Д.. С протоколно определение
съдебният състав е освободил адв. А. от участие в производство изразяващо се
в осъществяване на процесуално представителство на въззивника Д..
Последната изрично е заявила пред съдебния състав, че желае производството
по делото да продължи. Изложила е аргументи по съществото на спора.
Пострадалата малолетна-не се е явила, не се е явил и законния
представител. В производството по делото е представлявана от адв. Л. М.,
назначен за особен представител на основание чл. 8, ал. 3 ЗЗДН, който излага
становище по жалбата.
Въззиваемата страна – редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Й., който излага доводи по същество на спора. Претендира разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита в предоставения на
основание чл. 149, ал. 3 ГПК срок.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран,
поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
2
обжалвания съдебен акт, прие следното:
Районният съд е сезиран с молба с вх. № 135461/24.04.2024 год. от Г. И.
Д. – баба по майчина линия на малолетната пострадалата Г. М. К. по Закона за
защита от домашното насилие, в която са изложени твърдения за извършени
от М. С. К. спрямо малолетната му дъщеря Г. М. К., актове на домашно
насилие, изразяващи се в следното:
На 08.04.2024 год. в дома на родителите на детето Г., последната е била
подлагана на сексуално насилие от страна на баща си – М. С. К..
С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е направено уточнение на акта на
домашно насилие, като молителката е посочила, че твърдените от нея
действия били осъществени сутринта на 08.04.2024 год. в дома на родителите
на Г., находящ се в гр. София, ЖК „*********.
Към молбата са приложени множество документи, от които:
удостоверение за раждане на детето Г., удостоверение за родствени връзки,
съдебни актове, медицинска документация.
Предвид твърденията в молбата, първия съд е счел, че следва да издаде
заповед за незабавна защита № 20017/14.05.2024 год., с която на ответника М.
С. К. е наложил мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
С определение № 20019/14.05.2024 год. постановено по гр.д. №
23835/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав първият съд е конституирал
като молител по делото малолетната Г. М. К. чрез своята майка и законен
представител Д. А. К..
В открито съдебно заседание проведеното по делото пред първия съд,
законния представител на малолетната пострадала е заявила, че не поддържа
депозираната молба за защита.
За нуждите на производство пред първия съд е депозиран социален
доклад от ДСП-Красно село, в който социален работник е осъществил среща и
разговор с родителите на детето. Родителите са споделили, че бабата по
майчина линия – Г. Д. е изразявала силен стремеж за взимане на надмощие
при грижите за детето, като в следствие за тези нейния действия, родители са
предприели постъпки за дистанциране на бабата от детето, което е
провокирало от своя страна Г. Д. да заплашва и шантажира дъщеря си и
нейният съпруг. По данни на д-р К. - педиатър, за детето се полагат много
добри грижи от родителите, а от направен на детето преглед, не се констатира
насилие и сексуално посегателство спрямо малолетната. В заключение е
посочено, че родителите са в чудесни партньорски отношения и се грижат
отговорно за дъщеря си.
По делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза, в която вещо
лице д-р А.Г.М. – психиатър е депозирала експертно заключение, в което
освидетелстваният М. С. К. е установен като лице, което не страда от
психично заболяване.
По делото е представено постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство по пр. пр. № 23664/24 год. по описа на СРП.
Преписката е била образувана по повод молбата за защита депозирана от Г. Д.,
3
препратена по компетентност от първия съд.
С допълнителна молба за защита на основание чл. 15, ал. 3 ЗЗДН от
11.07.2024 год., молителката е посочила нов акт на домашно насилие, а
именно:
На 22.05.2024 год. около 17:30 часа в гр. София, кв. „Борово“, детето Г. е
била затворена в автомобила на ответника, като видимо била разстроена.
Към молбата е била приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както
и снимков материал.
С допълнителна молба за защита на основание чл. 15, ал. 3 ЗЗДН от
23.07.2024 год., молителката е посочила нов акт на домашно насилие, а
именно:
На 15.07.2024 год. около 17:00 часа в гр. София, улица „Хубча“
ответника отново е бил оставил детето Г. в автомобила си без надзор.
Към молбата е била приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както
и извадки от Национален институт по метеорология и хидрология за високи
температура относно процесната дата.
С протоколно определение от 09.10.2024 год. първият съд е допуснал в
рамките на производството разглеждане на допълнителните молби за защита.
С писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ се установява, че Д. и М. К.и
не се водят на диспансерно наблюдение.
По делото са представени заверени копия на материали по пр. пр. №
26994/24 год. по описа на СРП, приключила с отказ от образуване на
досъдебно производство.
На 14.01.2022 год. е извършен личен преглед на детето Г. М. К. от доц.
Д-р А.А., за което е издадено СМУ № 6/2022 год., от заключението на което се
установява, че при прегледа на детето не се установяват следи от травматични
увреждания по главата, шията, тялото, крайниците и полово-аналната област.
Девствената ципа е с обща пръстеновидна форма ограждаща отвор, без следи
от естествени или придобити щърбавини, без разкъсване и съпътстващи
тежки увреждания, недопускащи извършване на полово сношение.
На 29.05.2024 год. отново е бил извършен преглед на детето Г. М. К. от
д-р А.Н.Х., за което е издадено СМУ № 168.05/2024 год., от заключението на
което се установява здрава, бледорозова, недопускаща на полово сношение
девствена ципа без разкъсване, правилно развито за възрастта анално
отвърстие, недопускащо проникване без разкъсване.
Представен е по делото доклад от Фондация „Надежда за малките“ за
използвана от родителите на Г. социална услуга, в който е проследен генезиса
на събитията в семейството. Констатирана е хармонична семейна обстановка,
дом оборудван с всичко необходимо за семейството и детето, постоянни грижи
съобразени с нуждите му и неговият емоционален комфорт.
По делото е депозирана допълнителна молба за защита от молителката
на 03.12.2024 год., с твърдения за извършен акт на насилие, а именно:
На 13.05.2024 год. детето Г. е било на детска градина, като молителката
4
забелязала, че детето удря гумена кукла играчка между крачетата си по
половия орган, била отслабнала и с тъмни сенки под очите.
Към молбата е била приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С протоколно определение от 04.12.2024 год. първият съд е оставил без
уважение молбата за допълнителна защита, поради изтичане на предвидения в
чл. 10 от ЗЗДН срок.
За нуждите на производството са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Й.Д. и А.Г. – баща на законния представител Д. К..
В разпита си пред съда, свидетелката Д. е посочила, че познава страните
по делото от 1982 година. Споделя за случай на 08.04.2024 год., когато тя и Г.
Д. са минавали покрай детската градина на детето и го наблюдавали от
оградата. Детето било умърлушено, не е играело с другите деца, имала синини
по лицето и се „почесвала“ под рокличката си. Изнася пред съда твърдения за
случай в село Батуля от 03.09.2021 год., в който когато детето е било на гости
при баба му – Г. Д., свидетелката също е била там и двете били забелязали, че
по интимните части на детето имало зачервявания. В допълнителен разпит
пред съда, свидетелката е споделила за случка без изложена конкретика за
време, място, час и дата, при която детето било оставено само в буса на баща
си. Посочила е, че не е присъствала на случай, в който детето Г. да е било в
опасност, да е удряна или бутана.
Настоящият съдебен състав намира показанията на свидетелката Д. за
недостоверни, лансиращи версията на молителката, некореспондиращи с
доказателствената съвкупност по делото, а именно с извършени прегледи на
детето и издадените два броя СМУ № 6/2022 год. и СМУ № 168.05/2024 год.,
поради което няма да кредитира същите.
Свидетелят Г. е посочил в разпита си пред първия съд, че е бил женен за
молителката Г. Д. около 20-21 години, след което се разделили. Твърди, че
молителката е имала арогантно отношение към него и близките им, като
повтаряла на дъщеря им, че свидетелят „има сношения с котката им“.
Свидетелят е посочил, че постоянно поддържа контакт с дъщеря си и нейният
мъж, взима детето от детска градина и наблюдава едни хармонични
отношения в семейството, изпълнени с обич и разбирателство. Твърди, че
между него и Г. Д. е имало съдебни производства по повод развода им и делба
на имоти, както и по повод други конфликти.
Отчитайки вероятността свидетелят Г. да е заинтересован в полза на
някоя от страните по делото /чл. 172 ГПК/, законът и съдебната практика
приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други
доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по
гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.).
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства,
допусната е и съдебно-психологическа експертиза.
От призованата в качество на свидетел – д-р Д. Б. К. е депозирано
писмено становище по делото, в което посочва, че не е личен лекар на детето
Г., а последната е посещавала кабинета й при нужда от преглед от педиатър.
5
При прегледи детето е водено от неговата майка, а в случаите когато е
присъствал бащата – е наблюдавана топла и емоционална връзка между тях.
Прегледите са били строго професионални, а извършените въз основа на тях
констатации са закрепени в приложените към становището амбулаторни
листове, в които е отразено, че на детето са били извършвани прегледи по
повод състояния на хрема, температура и липса на апетит.
За нуждите на производството е изготвен социален доклад от ДСП –
Красно село, в който социален работник е осъществил среща и разговор с
родителите на детето Г. и със самото дете. В личен разговор с детето, социален
работник е констатирал, че същото комуникира свободно, има адекватно
поведение съобразно възрастта. В жилището на родителите има всичко
необходимо за бита, стаята на детето е оборудвана съобразно нуждите му.
Детето посещава детска градина № 8 „Проф. д-р Елка Петрова“ в град София,
като е споделила по повод на баба си – Г. Д., че е виждала въпросната жена да
я наблюдава от оградата на детската градина и да прави опити да комуникира
с нея. Детето е споделило, че има приятели както в детската градина, така и в
квартала, с които играе. Констатирано е, че детето е добре развито, здраво с
отлични комуникационни умения, добре социализирано. Събрани са данни от
д-р К., в които не са установени индикации за преживяно от детето насилие.
Отношенията между родители са хармонични и сплотени.
По делото е допусната и изготвена съдебно-психологична експертиза от
вещо лице – Л. В. Т. – Т. – психолог. В експертното си заключение, вещото
лице е достигнало до извод, че детето Г. М. К. се намира в добро психическо и
емоционално състояние. Демонстрира развитие, съответстващо на възрастта
й, сигурна привързаност към двамата родители и позитивно отношение към
бащата М. К.. При детето не са установени данни да е било жертва на
физическо, психическо или сексуално насилие – нито към момента на
изследването, нито ретроспективно чрез проективен анализ и клинично
наблюдение.
Отчитайки обективността, всестранността и научната обоснованост на
експертизата, настоящата инстанция не намери основания да не зачете
доказателствената стойност на същата, поради което я кредитира изцяло.
Други относими към предмета на производството по делото
доказателства не са събрани.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
правни изводи въз основа на доказателствата по делото и неправилно
приложение на материалния закон.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп., бр. 69 от
2023 г.) домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
6
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното
лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице - молителят в производството по ЗЗДН, и установен по
своето естество, време и място на извършване, и 2) наличие между двете лица
(търсещият защита и ответника) на правна, фактическа и/или родствена
връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с молбата акт на домашно
насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) - по време, място,
начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в
настоящото производство не установи несъответствие между фактическите
констатации и събраните по делото доказателства. Не се установи да са
събрани доказателства от които да се формират изводи за осъществени актове
на домашно насилие на процесните дати: 08.04.2024 год.; 22.05.2024 год.;
15.07.2024 год. от въззиваемия спрямо малолетната му дъщеря.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че изводите на
първоинстанционния съд са неправилни, тъй като не са обсъдени
многобройните по делото доказателства. Оплаквания за лаконичност на
мотивите на първата инстанция, заявени във въззивната жалба, са
неоснователни. Обемът на мотивите на кой да е съдебен акт не е критерий за
правилност или обоснованост на същия.
Без значение за правилното решаване на делото е естеството на
конфликтите между страните. В производството по ЗЗДН се изследва дали са
извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице,
за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена
връзка-това е предметът на делото. Настоящия съдебен състав счита, че не
следва да се използва специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити
действителни жертви на домашно насилие и да предотврати бъдещи актове на
домашно насилие с предвидените в него специфични мерки за закрила при
наличието на спорове между страните и междуличностни конфликти.
С разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН е придадено доказателствено значение, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН
(Доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В конкретния случай декларациите за извършено насилие спрямо
малолетно дете, подадени от негов възходящ са недопустимо доказателствено
средство (арг. от чл. 9, ал. 3 вр. чл.8, т. 1 ЗЗДН). Законодателят е предвидил
възможността за прилагане на декларация чл. 9, ал. 3 ЗЗДН единствено по
отношение на лицата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадалото лице, ако е навършило
7
четиринадесетгодишна възраст или е поставено под ограничено запрещение. В
случая малолетната не попада в този кръг лица към момента на сезиране на
съда и към момента на направените уточнения на насилническите актове и
липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл. 9, ал. 3
ЗЗДН посредством своята баба. Наказателната отговорност е лична, а като
малолетно лице, детето Г. не носи наказателна отговорност, респективно не
разполага с възможността да декларира извършеното насилие под страх от
отговорност по реда на чл. 313 НК за невярно деклариране, включително чрез
законен представител.
Въз основа на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза,
установяваща липса на психично заболяване у въззиваемия М. С. К.,
приложените по делото СМУ № 6/2022 год. и СМУ № 168.05/2024 год.,
опровергаващи твърденията за извършени сексуални действия с малолетната,
допуснатата съдебно-психологична експертиза на детето, даваща заключение
за липса на данни за физическо, психическо или сексуално насилие спрямо Г.,
заключенията на социалните доклади и проучвания отразяващи хармоничните
отношения между бащата М. К. и неговата дъщеря Г., водят то един несъмнен
извод за липса на извършени от страна на М. С. К. актове на сексуално
насилие спрямо неговата дъщеря.
Основателно първоинстанционният съд не е взел предвид образуваните
прокурорски преписки по сигнали на Г. Д. са извършени блудствени действия
с Г. К., доколкото същите не установяват наличието на извършено сексуално
посегателство от страна на въззиваемия. Последното не оборва презумпцията
за невиновност (чл. 31, ал. 3 КРБ), а и гражданският съд е длъжен да се
съобрази със силата единствено на влязлата в сила присъда на наказателен съд
(чл. 300 ГПК). Единствено за пълнота следва да се изтъкне, че по делото
липсват твърдения и ангажирани доказателства въззиваемия да е бил
привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършен насилнически
акт по отношение на своето дете.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в
депозираните молби за защита, които следва да изпълват фактическия състав
по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, не се установени при пълно и главно доказване от
въззивницата - молител, а за съда недоказаният факт е неосъществил се факт -
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доколкото доказването на релевантните
факти не е осъществено по делото, то изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на молбата за защита са законосъобразни и съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
8
По отношение на доводите и възраженията, касаещи допълнителна
молба за защита с вх. № 391146/03.12.2024 год., депозирана пред първия съд,
оставена без уважение с протоколно определение от 04.12.2024 год.,
настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.15, ал. 3 ЗЗДН, ако до приключване на съдебното
дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на
домашно насилие спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна
молба за защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното
производство.
Описаният акт на насилие в молбата се твърди, че е извършен на
13.05.2024 год., а молбата от молителката е депозирана на 03.12.2024 год.
При така изложената конкретика и съблюдавайки нормата на чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, в която законодателят е посочил, че молбата се подава в срок до три
месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно,
но не по-късно от 6 месеца, правилно и законосъобразно първият съд е
оставил без уважение молбата. Този акт на съда не е обжалван от страните и е
влязъл в законна сила.
Доколкото е направено доказателствено искане за разглеждане на
процесната молба за първи път пред въззивният съд, то настоящата съдебна
инстанция следва да посочи, че няма правно регламентирана и законоуставена
възможност въззивният съд за първи път да разглежда молба за защита по
реда на ЗЗДН.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият М. К.,
който чрез процесуалния си представител своевременно е релевирал искане в
тази насока.
Претендирани са разноски в размер на 600 лева, представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38 ЗАдв.
Въззивника не е взел становище и не е направил възражение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид така изложеното и съобразно изхода на спора, въззивницата Г.
Д. следва да бъде осъдена да заплати на М. С. К. сумата в размер на 600 лева –
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда
въззивника Г. И. Д. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер от 12.50 лв. за въззивното производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23333/23.12.2024 год. по гр.д. №
9
23835/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Г. И. Д., ЕГН **********, да
заплати на М. С. К., ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляващи
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Г. И. Д., ЕГН ********** да
заплати държавна такса в размер на 12,50 лв. по сметка на Софийски градски
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10