№ 465
гр. Търговище, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20203530101595 по описа за 2020 година
След като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 1595/20 по
описа на Районен съд-Търговище, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.89, ал.6, във вр. с ал.5 от Закон за
туризма, във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2020 година, страните по
делото са сключили Договор за туристически пакет № ЕЕ097965, по силата
на който ответникът е следвало да организира пътуване до курорта
Мармарис в Република Турция за периода 02.09.2020 г. до 09.09.2020 г.
Съгласно чл.9 от договора ищцата е следвало да заплати депозит в размер
на 30% от цената, който се равнява на сумата от 2 624.64 лв. На 31.01.2020
година е заплатила по банков път дължимия депозит. В последствие с
решение на Народното събрание на Република България, по предложение на
Министерски съвет, във връзка с разрастваща се пандемия от COVID 19, е
било обявено извънредно положение върху територията на Република
България, считано от 13.03.2020 година до 13.04.2020 година. С Решение №
325 от 14.05.2020 година на Министерски съвет е била обявена извънредна
епидемична обстановка, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 година,
1
чиито срок в последствие е бил многократно удължаван, последно до
31.01.2021 година. Поради това ищцата твърди, че на 18.08.2020 година,
уведомила ответника, с оглед на ситуацията, се възползва от правото си да
прекрати договора, поради нА.чието на непреодолими и извънредни
обстоятелства. Твърди, че клаузите на чл.3, ал.7 и чл.17, ал.3, т.1 от
Общите условия към договора, са нищожни, тъй като противоречат на
нормата на чл.89, ал.5 и 6 от Закона за туризма, освен всичко са и
неравноправни по смисъла на чл.143, т.4 от ЗЗП. С оглед на изложеното,
твърди, че ответникът и дължи сумата от 2 624.64 лева, представляваща
депозит по Договор за туристически пакет № ЕЕ097965 и моли съда да
постанови решение, с което да го осъди за връщане на депозита, ведно със
законната лихва. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът оспорва предявения иск, с твърдението, че периодът, за
който е била резервацията на ищцата, не попада в обхвата на обявеното
извънредно положение, като считано от 11.06.2020 година турските власти
са възстановили преминаването през контролно- пропускателните пунктове
с Република България. За периода на пътуването на ищцата не са
съществувА. обективни пречки за осъществяването му. Решението да се
откаже е нейно субективно, поради което не може да се позове на чл.89 от
Закона за туризма. Твърди се, че ищцата не е уведомила туроператора, че
желае да прекрати договора 15 дни преди началната дата на пътуването,
поради което дължи санкция, в размер на 80% от общата стойност на
пътуването, съгласно чл.17, ал.3, т.1, б.“в“ от Общите условия. Тя е
резервирала пакет „ранно записване,, поради което и съгласно чл.3, ал.7 от
тези условия, е загубила 100% от внесената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
От приложения по делото Договор за туристически пакет №
ЕЕ097965, сключен на 04.02.2020 година, сключен между страните по
делото, се установява, че ответникът е следвало да организира пътуване
на ищцата до курорта Мармарис в Република Турция за периода 02.09.2020 г.
до 09.09.2020 г. Съгласно чл.9 от договора ищцата е следвало да заплати
депозит в размер на 30% от цената, който се равнява на сумата от 2
624.64 лв. Видно от приложеното банково нареждане, на 31.01.2020 година
2
тя е заплатила по банков път дължимия депозит, заедно с депозита по друг
договор. Не се спори от ответника, а и в съдебно заседание представителят
му заяви, че депозитът по договора, сключен с ищцата е заплатен и е в
размер на 2 624.64 лв. Приложимите към договора Общи условия, са
подписани от ищцата. Като съгласно тези Общи условия чл.3 от тях
потребителят внася при подписването на договора, депозит, в размер на
30% от общата цена на туристическия пакет, а окончателната цена се
заплаща до 20 дни преди датата на пътуването. В чл.17 от тях са уговорени
начините на прекратяване на договора от страна на потребителя,
условията при които ще се дължат санкции от потребителя и размера на
тези санкции. В случай на отказ от пътуването от страна на потребителя,
направен след изтичането на три дни от датата на сключване на договора,
при резервации с включена отстъпка за ранно записване, потребителят
дължи неустойка, в размер на 100% от цялата внесената сума- ал.3. Такава
неустойка не се дължи от страна на потребителя, ако отказът от
пътуване е мотивиран от непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет- ал.4.в Този случай потребителят има право да му
бъдат възстановени всички плащания по договора, в пълен размер, но няма
право на допълнително обезщетение. Освен санкцията по чл.17, ал.3, в чл.3,
ал.7 от тези условия е предвидено, че при пакет „Ранно записване“, в случай
на отказ от пътуване и невъзможност да се смени датата, потребителят
заплатил пакета „Ранно записване“, губи 100% от внесената сума.
С оглед развилата се в света пандемия, ищцата се отказва от
организираното пътуване и е уведомила за това, че прекратява договора
туроператора, който е трябвало да осъществи пътуването. Това тя е
сторила още на 11.08.2020 година, като посредством туристическия агент,
осъществил организацията, е уведомила туроператора, че прекратява
договора и моли да и бъде върнат, внесения депозит. Ответникът е
отговорил първо чрез елекронни писма, а в последствие е изпратил до
ищцата и отговор, в който е изложил мотивите си, защо не следва да
възстановява сумата, заплатена от нея. С оглед на горното не може да
бъде възприето възражението на ответника, че ищцата не го е уведомила
3
за намерението си да прекрати договора. Извлечение от кореспонденция по
електронна поща е представена на заверен хартиен носител – арг. чл. 184,
ал. 1 ГПК. По своята правна природа те представляват частни
диапозитивни документи, тъй като обективират волеизявления на
страните във връзка с изпълнение на процесния договор. Съгласно § 11 от ДР
на Закона за електронните съобщения "електронна поща" е съобщение във
вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа,
което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на
получателя, а § 22 от същите разпоредби дефинира "интернет" като
система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което
им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.
Електронната поща, когато е изпратена чрез интернет и съдържа
изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184,
ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание.
Съдът съобрази Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. №
672/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., в което е прието, че представено и прието
като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/
електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната,
което не е подписано с квА.фициран електронен подпис, но чието авторство
не е било спорно, има доказателствена стойност. Прието е, че съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квА.фициран
електронен подпис не се ползва с формална доказателствена сила, то не е
"правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. То не
може да бъде игнорирано, без да се укаже възможността за доказване кой е
издателят му. Принципно представянето на документ, върху който липсва
подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и
4
неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени
средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова оспорване
не е направено както в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по
чл. 184, ал. 2 изр. последно от ГПК, за представилата документа страна не
възниква задължение да ангажира други доказателства.
В този смисъл между страните в производството по делото не е
нА.це спор относно обстоятелството, че приложената по делото
кореспонденция е изпратена, и съответно получена от представители на
двете страни по делото. Ето защо следва да се приеме, че ищцата е
упражнила правото си да прекрати договора, без да дължи съответното
обезщетение, позовавайки се на чл.89, ал.5 и ал.6 от Закон за туризма, като
това нейно волеизявление е достигнало до ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
предявеният иск е основателен. В конкретния случай, Договор за
туристически пакет № ЕЕ097965, сключен на 04.02.2020 година включва
всички елементи на, договор за туристически пакет" съгласно § 1, т. 92 от
ДР на Закона за туризма. Страните са обвързани от процесния договор за
туристически пакет, сключен при общи условия, по който ищцата има
качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
ответното дружество има качеството на туроператор и на търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. За правоотношението е приложим
Законът за туризма, който след 2018 г. е изменен в съответствие с
Директива (ЕС) 2015/ 2302 на Европейския парламент и на Съвета от
25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните с
тях пътнически услуги - изрично с новата норма на чл. 89, ал. 5 от ЗТ е
регламентирано, че пътуващият има право да прекрати договора за
туристически пакет преди започването на изпълнението на същия, без да
заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и
извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници
до дестинацията. На основание нормата на ал. 6 от горецитираната
разпоредба, при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно
ал. 5, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
5
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
обезщетение. Основното възражение на ответника е, че ищцата не е имала
право да прекрати договора по реда на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, с
оглед на това, че към момента на нейното пътуване не са били нА.це
предпоставките в цитираната норма - случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или
в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението
на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
Единствено и само нейната субективна преценка е довела до желанието и
да прекрати договора. Твърди се, че в периода на пътуването Република
Турция е възстановила преминаването през граничните и контролно-
пропускателни пунктове с Република България, без прилагане на
ограничителни мерки, поради което са осъществени всички пътувания по
закупени туристически пакети, при строго спазване на
противоепидемичните мерки. Спорът в случая е дА. са били нА.це към
момента на волеизявлението на ищцата "непреодолими и извънредни
обстоятелства", по смисъла на закона. Тази норма транспонира разпоредба
на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г. относно
пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за
изменение на Регламент № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на
Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета, което обосновава
приложимост на постановките й. В пар. 31 от Преамбюла на посочената
Директива е разписано, че пътуващите следва да имат и право да
прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на
такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще
бъде засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни
обстоятелства, което може да включва например война, други сериозни
проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове
за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на
пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или
атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до
дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо
пътуване. Няма съмнение, че като извънредни и непреодолими
обстоятелства могат да се квА.фицират именно случаи на нА.чие на
сериозна болест на мястото на пътуване, поставящо в риск човешкото
6
здраве. Не се спори и е ноторно известно, че в началото на месец март 2020
година зачестяват новините за бързо разпространение в света на
коронавирусната инфекция COVID – 19. Поради бързото разпространение
на заплахата в световен мащаб, който застрашава живота и здравето на
хората официално беше обявена от СЗО на 11.03.2020 г., пандемия. Поради
таза причина и на официалната страница на МВнР, публично достъпна, е
дадено предупреждение за въздържане от пътувания, поради риск от
разрастване на пандемията. При тази ситуация е очевидно, че се
затруднява изпълнението на туристическия пакет. Повишен е рискът за
живота и здравето на пътуващите. Касае се за извънредна ситуация, която
е извън контрола на страната. Независимо, че към датата на пътуване на
ищцата, здравната ситуация в световен план беше малко по-облекчена,
рискът от зараза в голяма степен съществуваше и към месец септември
2020 година. От месец март до отпътуване и прибиране на планираното
туристически пътуване са били въвеждани с множество заповеди на
министъра на здравеопазването временни противоепидемични мерки на
територията на Република България, свързани с ограничаване свободното
придвижване на населението, водения обществения живот, здравеопазване и
всички сфери на живот. Предприеманите мерки от държавите, както
РБългария, така и РТурция са променяни интензивно. Възможността от
заразяване с несъмнено обявеното за опасно за населението заболяване при
евентуално предприето пътуване е била реална, не изцяло субективна.
Безспорно изброените обстоятелства по налагане рестриктивни мерки в
световен мащаб са засегнА. значително изпълнението на туристическия
пакет. Предвид ежедневно менящата се обстановка, поставянето под
карантина, затваряне на граници, въвеждане на ограничения за провеждане
на мероприятия, задължения за носене на маски- на открито и закрито,
спазване на дистанция, изисквания за дезинфекция, установяващ се
постоянно ръст на заразени и пр., са породили неяснота и съмнения за това,
че в периода 02.09.2020 г. – 09.09.2020 г. ще може да се осъществи
безпрепятствено и безопасно пътуване, и нормална почивка на
туристическата дестинация, без каквито и да е ограничения, така както е
било планувано осъществяването й към датата на сключване на договора.
Още повече, че така създавалата се ситуация в световен мащаб не е била
преминала към датата, на която е следвало да се осъществи пътуването и
7
почивката, и тя всъщност е нА.чна и понастоящем.
Към момента на изявлението за прекратяване на договора не е нА.це
съществена промяна в здравната ситуация и не е бил премахнат риска от
разпространяване и заразяване с инфекциозното заболяване с епидемично
разпространение. Действително приложимите към процесното
правоотношение общи условия към договора на страните за туристически
пакет установяват, че при отказ от пътуване от страна на потребителя,
направен след изтичането на три дни от датата на сключване на договора,
при резервации с включена отстъпка за ранно записване, потребителят
дължи неустойка, в размер на 100% от цялата внесената сума- ал.3, чл.17, а
в чл.3, ал.7 от тези условия е предвидено, че при пакет „Ранно записване“, в
случай на отказ от пътуване и невъзможност да се смени датата,
потребителят заплатил пакета „Ранно записване“, губи 100% от
внесената сума, но тази клаузи на общите условия противоречи на
императивна законова норма - чл. 89, ал. 5 и 6 от ЗТ, поради което са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Освен това, тази клаузи
на общите условия, които не са индивидуално уговорена договорна клауза, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4 от ЗЗП, тъй като позволява на
търговеца да задържи заплатени от потребителя суми, в случай че
последният откаже да изпълни договора, като същевременно не предвижда
право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при
неизпълнение на договора от страна на търговеца. Изложеното е и
основание за нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, като ответникът следва да възстанови в пълен
размер, внесения от ищцата депозит по Договор за туристически пакет №
ЕЕ097965, сключен на 04.02.2020 година.
Ответникът следва да понесе и отговорност за сторените от ищцата
разноски в производството, които са в размер на 505 лв.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК *********,
седА.ще и адрес гр.София, 1463, р-н „Триадица“, ул.“Шандор Петьофи“, №
36-партер, представлявано от Я. Г. Х. да заплати на Н. ИЛ. СТ. ЕГН
********** от гр.Търговище, действаща чрез пълномощника си адв.А.М. АК-
Търговище, гр.Търговище, ул.“Лилия“, № 4, вх. А, ет.2, кантора 6 сумата от
2 624.64 лв., представляваща депозит по Договор за туристически пакет №
ЕЕ097965, сключен на 04.02.2020 година, ведно със законната лихва от
14.12.2020 година, на основание чл. 89, ал.6, във вр. с ал.5 от Закон за
туризма, във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК *********,
седА.ще и адрес гр.София, 1463, р-н „Триадица“, ул.“Шандор Петьофи“, №
36-партер, представлявано от Я. Г. Х. да заплати на Н. ИЛ. СТ. ЕГН
********** от гр.Търговище, действаща чрез пълномощника си адв.А.М. АК-
Търговище, гр.Търговище, ул.“Лилия“, № 4, вх. А, ет.2, кантора 6,
направените по делото разноски, в размер на 505 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9