№ 236
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501557 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 6494/21 г. по описа на
СГС.
С решение по делото № 22/07.01.22 г. съдът е приел, че ответникът Агенция по
вписванията, като е издал в полза на ищеца Л. Я. удостоверение изх. № 4340/07.02.18
г., че относно предстоящ да бъде закупен от него имот няма вписвания, а впоследствие
било установено, че продавачът по сделката не е собственик, е счел, че са налице
предпоставките за отговорността по чл. 49 ЗЗД и е присъдил в полза на Л. Я.
обезщетение за имуществени вреди (продажна цена и разходи по повод на
придобивната сделка) сумата 36 500, 20 лв., ведно с мораторна лихва в размер на
7766.44 лв. за периода 07.03.18 г. – 20.04.20 г. и законната лихва от 20.04.20 г. до
изпълнение на задължението, като за разликата до заявените 37 248.97 лв. и
съразмерните лихви исковете са отхвърлени. Присъдени са съответни разноски в полза
на ищеца.
Недоволен от решението е ответникът. Той заявява, че до него не е достигнала
информация за осъществени сделки. Отговорност за това носи съдията по вписвания.
Доколкото последният няма качество на лице с възложена от ответника работа, то и
ответникът не носи обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията на съдията по
вписвания. При оспорване на надлежно издадено разпореждане за вписване (с отговора
на исковата молба) в доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че въпреки
издаването на разпореждане за вписване, такова не е осъществено.
Състав на САС установи, че обжалваното решение не е подписано от
постановилия го съдия. На настоящия състав е служебно известна позицията на
докладчика по делото, материализирана в неколкократни откази (по други дела) да
подписва актове на материален носител поради въвеждане на ЕИСС и в СГС. Исковата
1
молба е подадена преди датата 30.06.21 г., откогато е въведено изменението, отнасящо
се до Гл. 11 „а“ ГПК.
САС приема, че е нарушено изискването на ал. 3 на чл. 236 ГПК решението да е
подписано от постановилия го съдия. Несъмнено за всички участници в процеса следва
да бъде съдържанието на обжалвания акт. Достъпът на САС до ЕИСС не е равнозначен
на достъп на страните до ЕИСС. Към момента не е въведено изцяло електронно
правораздаване, а разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ГПК не е отменена. Липсата на
реквизит на решението, удостоверяващ авторството на постановилия го съдия
обосновава извод за нищожност на решението.
Нищожността е най-тежък порок на съдебното решение, който не е дефиниран в
закона. В правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при
липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е
постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при
неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на
писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде
разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението е налице и когато с него
се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се
постановява изпълнение на действие, което е престъпление или е в противоречие на
морала и добрите нрави.
Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни
последици, поради което това е единственият порок, който съобразно чл. 270, ал. 2
ГПК освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков
ред безсрочно.
САС следва да прогласи нищожността и делото да се върне на друг състав за
произнасяне по спора с надлежен съдебен акт.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 22/07.01.22 г., постановено по
гр.д. 6494/21 г. по описа на СГС.
Връща делото на друг състав за произнасяне по спора.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2