Р Е Ш Е Н И
Е
№____
гр. Варна,_______2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Варна, ІІ-ри състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 2709 по описа на
Административен съд- Варна за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по
реда на чл. 405а, ал.
7 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е,
представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на Управителния съвет А.
А. К., Р. Г. Л. и Г. К., чрез юрисконсулт М. Х.против Предписания по Протокол №
ПР2027718/27.10.2020 г. издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград ,
потвърдени с Решение изх.№ 20 078 672/23.11.2020 г. издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в
частта по т.2,т.3 и т.6 . Предписанията се оспорват с основанието на чл.146,т.1
от АПК-неправилно приложение на материалния закон. Сочи се на неправилно
тълкуване на разпоредби на ПБЗРЕУЕТЦЕМ и на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места при използване на работно оборудване. Моли оспореният акт да се отмени
съобразно петитума на жалбата. Основно оспорва качеството си на работодател и
счита, че тези предписания е следвало да бъдат насочени към прекия работодател
на лицето, което е пострадало от трудова злополука в обект ВЕЛ „Райнино“. В съдебно
заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
претендира сторените разноски. Представя писмено становище.
Ответникът – Дирекция „Инспекция
по труда“- Разград оспорва жалбата чрез процесуален представител. Счита, че
предписанията в оспорената част не противоречат на материалния закон. Моли се
за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмено становище.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 АПК събраните и приети по делото писмени
доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като
цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ със седалище в гр. Разград –
главен инспектор М. О. М., главен инспектор А.С.М., старши инспектор инж. С. И.
С. и старши инспектор М. Х. С. са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
от 24.09.2020 г. до 27.10.2020 г. в обект ВЕЛ „Райнино“ – на изхода на гр.
Исперих в посока с. Свещари, общ. Исперих, по повод настъпил инцидент при
работа на електропреносна мрежа с пострадал работник на „Арет-90“ ООД- гр. Сливен.
Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № ПР2027718/27.10.2020 г. ,
който е получен от жалбоподателя на 27.10.2020 г.
Установено е, че на 24.09.2020 г.
около 15,15 часа при работа на електрически стълб с подмяна на изолатори на
електропреносната мрежа е допусната трудова злополука. На тази дата работата се
извършвала по наряд № 128/24.09.2020
г. Нарядът е за извършване на работата:
„с пълно изключване на напрежението и заземяване за основен ремонт на ВЕЛ
„Райнино“ за времето от 08,00 часа до 17,30 часа на 24.09.2020 г. Установено е,
че на 24.09.2020 г. работата по електропреносната мрежа се извършва от
работници на „Арет-90“ ООД, гр.Сливен, сред които е пострадалото лице.
В т.2 от протокола е дадено
предписание на дружеството , в качеството му на работодател, преди започване на
работа с наряд по електрически съоръжения с напрежение над 1000 V да
постави ограждения за маркиране на
отключения от напрежение работен участък на ВЕЛ „Райнино“ , собственост на
„Електроразпределение Север“ АД, на която се извършва дейност за подмяна на
изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности или друга ремонтна
дейност от външни предприятия, съгласно чл.200,ал.1,т.3 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване /наричана по-долу Наредбата/ във
връзка с чл.58,ал.2,т.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи / ПБЗРЕУЕТЦЕМ/. Предписанието е дадено във връзка с
констатациите при проверката, че допускащият до работа С. Р. С. е инструктирал
лицата по наряд № 128 от 24.09.2020 г. по условията на работата, посочил е границите
на работното място и местата на поставените заземители и табела „да се работи
тук“, но на 24.09.2020 г. не е поставил ограждения за маркиране на изключената
от напрежение ВЕЛ „Райнино“, табели и други знаци, което е нарушение на
чл.200,ал.1,т.3 от Наредбата и чл.58,ал.2,т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
В т.3 на протокола е дадено
предписание на „Електроразпределение Север“ АД преди започване на работа с
наряд по електрически съоръжения с напрежение над 1000 V да извърши личен оглед
на ремонтното трасе /трасе на ВЕЛ/ по оперативна схема съвместно с отговорния
ръководител и изпълнителя на работата за маркиране на изключения от напрежение
работен участък на обекта, на който се извършват дейности за подмяна на
изолатори на участък предназначен за ремонтни дейност или друга ремонтна
дейност от външни предприятия, съгласно изискванията на чл.200,ал.1,т.3 от
Наредбата, във връзка с чл.80,ал.1,т.1 и т. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Предписанието е дадено във връзка с
констатациите при проверката на 24.09.2020 г. , че видно от наряд №
128/24.09.2020 г. за работа по електрически съоръжения с напрежение над 1000 V,
допускащият до работа С. Р.С. не е извършил личен оглед на ремонтното място –
трасе на ВЕЛ „Райнино“ по оперативната схема съвместно с лицата по наряда С. П.-
отговорен ръководител и В. И. – изпълнител на работата в нарушение на
чл.200,ал.1,т.3 от Наредбата, във връзка с чл.80,ал.1,т.1 и т. 2 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
В т.6
на протокола е дадено предписание на “Електроразпределение Север“ АД при работа по електрически
съоръжения на участък от ВЕЛ „Райнино“ или на друга ВЕЛ негова собственост , да
осигури писмени инструкции за безопасност и здраве за работещите от външни
предприятия, извършващи ремонтни дейности, съгласно изискванията на чл.166,ал.2
от Наредбата. Предписанието е дадено във връзка с констатациите при извършената
проверка на 24.09.2020 г. по повод
допуснатата трудова злополука с работник на „Арет 90“ ООД-гр.Сливен, работещ на
ВЕЛ „Райнино“, собственост на жалбоподателя. Проверката е извършена по
документи в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. Видно от
съдържанието на наряд № 128/24.09.2020 г. за работа по електрически съоръжения
с напрежение над 1000 V, работодателят „Електроразпределение Север“ АД не е
осигурил писмени инструкции за безопасност и здраве за работещите от външни предприятия,
извършващи ремонтни дейности с технологично оборудване на ВЕЛ“ Райнино“, в
нарушение на чл.166,ал.2 от Наредбата.
Предписанията
са оспорени от „Електроразпределение Север“ АД пред директора на ИА „Главна
инспекция по труда“ . С Решение изх.№ 20078672/23.11.2020 г. , решаващият орган
е отхвърли жалбата в частта по т.2,т.3 и т.6 от Протокол за извършена проверка
изх.№ ПР2027718/27.10.2020 г. издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Разград.
По
делото са приети като доказателства документите по издаването на оспорените
задължителни предписания.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е направено от
легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложените принудителни мерки
по чл. 404, ал.
1 от КТ, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
по реда на АПК съгласно разпоредбата на чл. 405 от КТ,
в законоустановения срок по чл. 149, ал.
3 във вр. с ал. 1 от АПК,
с оглед на което съдът приема че оспорването е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорените задължителни
предписания по чл. 404, ал.
1 от КТ, дадени в т. 2, т. 3 и т.6 от Протокол №ПР2027718/27.10.2020 г. на ДИТ Разград
изхождат от длъжностни лица на Дирекция "Инспекция по труда" - Разград
и по своята правна същност и по дефиниция представляват принудителна
административна мярка, имат характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Следователно прилагането на ПАМ и съответно издаването на задължителните
предписания по чл. 404, ал.
1 от КТ, следва да е съобразено с изискванията на АПК.
Обжалваните принудителни административни мерки -
задължителни предписания по чл. 404, ал.
1 от КТ, са приложени от материално и териториално компетентни
контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Разград, в
рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл. 21 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"
във вр. с чл. 399
и чл. 404, ал.
1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл.
401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат принудителни административни мерки - да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по
ЗИКРСМПГПЕД, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труда.
Следователно законово регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения/ на трудовото
законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от
контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
Съдът намира, че предписанията отговарят на изискванията
за форма и съдържание, вкл. яснота, като оплакванията за обратното са
неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 16, ал.
1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ/,
при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Той е бил
длъжен по силата на чл. 16, ал.
1, т. 6 от ЗЗБУТ да осигури контрол по спазването на тези правила
при работа с този вид електрически уредби, който да е ефективен. В случая
неефективността е явна с оглед настъпилата трудова злополука.
По смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ
"Работодател" е
понятието, определено в § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага
работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията.
Специалният закон разширява понятието работодател и „Електроразпределение Север“ АД има
това качество в дейността по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за работещите в
обекта ВЕЛ „Райнино“, в качеството на възложител на ремонтните дейности на ВЕЛ
„Райнино“. Отделно от това има и качеството работодател спрямо допускащия до
работа на 24.09.2020 г. - Синан Ружди
Селим по правилата на пар.1,т.1 от ДР на
Кодекса на труда.
По отношение първото предписание в т.2:
С разпоредбата на чл.58, ал.2,т.4
от ПБЗРЕУЕТЦЕМ се въвежда задължение за допускащия до работа да инструктира отговорния ръководител,
изпълнителя на работата и членовете на бригадата по условията на работата и да
посочи границите на работното място и частите от уредбата, намиращи се под
напрежение или с индуктирано напрежение, местата на поставените заземители,
ограждения, табели и други знаци. При проверката, която е извършена на 24.09.2020 г. е
установено, че допускащият до работа е посочил границите на работното място и
местата на поставените заземители и табела „да се работи тук“, като не е
поставил ограждения за маркиране на изключената от напрежение ВЕЛ, табели и
други знаци. Жалбоподателят не оспорва установената фактическа обстановка.
Счита, че разпоредбата на чл.58,ал.2,т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ не въвежда изисквания
за поставянето на заграждения. Действително съдържанието на нормата е доста
непрецизно, но по правилата на логическото тълкуване следва да се приеме , че
въвежда изискване за обозначаване на съответните обекти, чрез поставянето на ограждения, табели и други знаци, които да отграничат ясно мащаба
на мястото, където е безопасно да се работи. Видно от данните от проверката , допускащият само е посочил
информативно работното място чрез поставянето на табела, но не е обозначил
неговите граници. В случая , както е преценено и от решаващият орган ограждения
са били необходими, предвид близко разположение на два електропровода , единият
от който е поставен под напрежение, което е опасно за живота. Поради това
вероятността да бъдат сгрешени границите на работното място е голяма и този
извод се обосновава от настъпилата злополука.
Поради изложеното се обосновава
необходимостта от изпълнение на даденото предписание в изпълнение на
изискванията на чл.200,ал.1,т.3 от Наредбата и чл.58,ал.2,т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
По отношение предписанието в т.3:
С разпоредбата на чл.80, ал.1,т.1
и т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ се въвеждат изискванията преди допускане на бригадата до
работа 1. допускащият да се убеди в изпълнението на техническите мерки по
подготовката на работното място чрез личен оглед, по записите в оперативния
дневник, оперативната схема и по съобщенията на
оперативния/оперативно-ремонтния персонал; 2. отговорният ръководител и
изпълнителят на работата/наблюдаващият съвместно с допускащия да проверят
подготовката на работното място с личен оглед, в границите за работа.
В хода на проверката е
установено, че С. Р. С. не е извършил личен оглед на работното място ,
съвместно с лицата по наряда С. П.- отговорен ръководител и В. И. – изпълнител
на работата. Неоснователно жалбоподателят претендира, че това предписание е
следвало да бъде дадено на работодателя на пострадалото от трудовата злополука
лице, а именно на дружеството „Арет-90“ ООД. С чл.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ е даден
обхвата на действие на правилника, за определяне на минималните изисквания за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи, независимо от формата на
собственост. Съгласно
чл.5 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ при изпълнение на работи в електрически уредби и мрежи от
персонал на външна фирма координацията на действията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд се осъществява от работодателя, който
е собственик на уредбата/мрежата , а задълженията на работодателя на външната
фирма се определят в договора за изпълнение. В случая отговорността на
собственика е нормативно установена, а липсата на договореност между
жалбоподателя и „Арет-90“ ООД е пречка да се установи тази на работодателя на
външната фирма.
Поради изложеното се обосновава
необходимостта от изпълнение на даденото предписание в изпълнение на
изискванията на чл.200,ал.1,т.3 от Наредбата и чл.58,ал.2,т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
По отношение на предписанието в т.6:
С разпоредбата на чл.166,ал.2 от
Наредбата е предвидено изискване за работодателя при използване на работно оборудване, при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят да осигури прилагането на писмени
инструкции.
Основното възражение на
жалбоподателя е, че посоченото задължение се отнася за работодателя, а не за
възложителя на работа на външни фирми. Посоченото възражение е неоснователно. Задълженията
за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд се отнасят за всеки,
който възлага работа и носи отговорност за предприятието. С разпоредбата на
чл.14,ал.1 от ЗЗБУТ е предвидено, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни
и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места.
В настоящия случай при
извършването на ремонтни дейности на обект, който е собственост на
жалбоподателя – електрическо съоръжение с напрежение над 1000 V, не са спазени
минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, и не са
осигурени писмени инструкции за безопасност и здраве на работещите от външни
предприятия. Безспорно е, че „Електроразпределение Север“ АД е възложило на
други дружества работата по ВЕЛ
„Райнино“, което обстоятелство се установява от приложения наряд №
128/24.09.2020 г. Жалбоподателят има качеството на работодател на основание
пар.1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ и е следвало да
осигури изпълнението на задължението към изпълнителите на работните дейности,
съгласно изискванията на чл.166,ал.2 от Наредбата.
От всичко изложено дотук, съдът
обосновава правния си извод за законосъобразност на оспорения акт и съответно – за неоснователност на подадената
жалба. В този смисъл последната следва да бъде отхвърлена.
На ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в зависимост от изхода на
делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс-Е, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на
Управителния съвет А. А. К., Р. Г. Л. и Г. К., чрез юрисконсулт М. Х.против
Предписания по Протокол № ПР2027718/27.10.2020 г. издаден от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Разград , потвърдени с Решение изх.№
20 078 672/23.11.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в частта по т.2,т.3 и т.6 .
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно от всеки
двама от тримата членове на Управителния съвет А. А. К., Р. Г. Л. и Г. К. да
заплати в полза на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба, в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е
постановено.
Съдия: