№ 110
гр. Петрич, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200814 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Г. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. Д., обл. В., ул.
„Х.А.“ № 4, против Наказателно постановление № BG22032022/5800/P8-
450/09.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, гр. София, с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Претендират се съдебни
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и депозира становище по
делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ТО-Петрич към Районна прокуратура -гр. Благоевград при редовност в
1
призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и
НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2022 г. в 08:48 ч. в направление излизане от територията на Р
България, на граничен контролно-пропусквателен пункт - Кулата, свидетелят
Й. И. П. – ст. инспектор в отдел ПТРР, извършил проверка на жалбоподателя,
управляващ ППС с рег. № ****, вид: Влекач, марка и модел ****, с обща
техническа допустима максимална маса – над 12 тона. В хода на проверката
установила, че на 04.03.2022 г. в 07:54 ч., по път А-3, км 163+488, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, посоченото ППС е засечено, като за
същото не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП. За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от
електронната система с номер на нарушението
DА3В61А736В3150ФЕ053021F160АВFF. Съставен е АУАН №
BG22032022/5800/P8-450/22.03.2022 г., в който е отразено, че на 04.03.2022 г.
в 17:54:09 часа гореописаното МПС е засечено по път А-3, км. 163+488, без
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Като място на нарушението е
посочен път А-3, км. 163+488, за който се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса. АУАН е връчен на жалбоподателя лично, като същият не е вписал
възражения.
В хода на извършената проверка, на 22.03.2022 г. жалбоподателят И. е
заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна
санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119 лева, с
Квитанция за платени пътни такси в РБългария № 22BG005731X44961194.
В предвидения по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП, 14-дневен срок за заплащане на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение, такава
по АУАН № BG22032022/5800/P8-450/22.03.2022 г. не е постъпила.
2
На 09.09.2022 г., въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 179, ал. 3а
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Съдът констатира, че в двата административни акта е посочено като
нарушение правната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която сама по себе си
е санкционна такава и въвежда единствено императивно установена
регламентация за вида и размер на наказанието за водач, който управлява
ППС от категорията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на превозното средство, се наказва с глоба в размер на
1800 лева, т. е за няколко хипотези на изпълнителни деяния на нарушението.
Същите задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП
и която гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато
3
тези задължения са изпълнени от трето лице.“.
Абсолютно никъде в АУАН и в НП не е посочено и конкретното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено,
че „…ППС попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като на 04.03.2022 г. в 17.54 часа е засечено по
път А-3, км. 163+488, включен в обхвата на платената пътна мрежа….“.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както спомена съдът по-горе, е
въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена като нарушена от
жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното НП. Описаното в АУАН и
НП деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба,
която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.
Освен това, съдът намира за необходимо да изложи и доводи по
отношение на това, че не се доказва, че на 04.03.2022 г. именно
жалбоподателят е управлявал превозното средство. Действително, на
22.03.2022 г., когато му е извършена проверка, той е бил водач на превозното
средство, но на 04.03.2022 г., когато нарушението е отчетено с електронна
система, проверка за това кой е бил водач на превозното средство не е
извършена. От представеното извлечение от картата на водача М. И. /на стр.
129 от делото/, която служи за отчитане на времето на неговата работа и
регистриране на почивките му, се установи по безспорен начин, че на
инкриминираната дата 04.03.2022 г. същият е бил в почивка. Съдът
кредитира и представените с административнонаказателната преписка 2 бр.
пътни листове /на стр. 27-28 от делото/ за товарен автомобил, извършващ
международен превоз марка МАН, рег. № **** с водач: М. И., обхващащ
периода 21.03.2022 г. – 25.03.2022 г. и с водач: С.Т.С. обхващащ периода
28.02.2022 г. – 13.03.2022 г., видно от които е, че на въпросната дата
04.03.2022 г. жалбоподателят М. И. не е бил водач на товарния автомобил, а
лицето С.С. е управлявал същия.
Ето защо, за съда остава недоказано твърдението на наказващия
орган, че именно жалбоподателят е нарушител и е напълно неясно защо
санкцията е наложена на жалбоподателя, а не на собственика/собствениците
на превозното средство, каквато възможност законодателя е предвидил. Още
повече, че в самия разпит в съдебно заседание актосъставителя свид. П. казва:
„На снимката се вижда само камионът, шофьорът не може да се види“.
Последното обуславя изводи, че в случая не е установено по безспорен и
категоричен начин авторството на процесното нарушение, както и липсата
4
на негови обективни белези от обективна страна. Абсолютно неясно остава на
съда, въз основа на какви доказателства, както актосъставителя, така и
административнонаказващият орган е възприел този жалбоподател за лице,
което има качеството на водач на ППС по смисъла на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
и главно доказване не само факта на извършено административно нарушение,
но и самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, макар по
безспорен и несъмнен начин да е доказано, че на дата 04.03.2022 г., в 17:54
часа, по път А-3, км. 163+488, е установено движение на товарен автомобил с
рег. № ****, вид: Влекач, марка и модел МАН ТГХ, с обща техническа
допустима максимална маса – над 12 тона, по никакъв начин не е доказано, че
на посочените дата, час и място, автомобилът, при движението на който е
допуснато нарушението, е бил управляван от М. Г. И..
В съставения АУАН нарушението се сочи за установено от справка в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Доказателствената сила на тази справка, по аргумент от чл. 189е,
ал. 9 във вр. с ал. 8 от ЗДвП, обаче обхваща единствено отразените в
справката данни за обстоятелствата относно мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси т. е доказателствената сила на справката от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, не обхваща авторството на
деянието. В този смисъл, представените от страна на жалбоподателя
доказателства /извлечение от картата на водача И. и 2 бр. пътни листя/
оборват доказаността на административното обвинение, от гледна точка на
извършителя на нарушението, респективно субекта на отговорност.
Съответно, съставеният въз основа на справката по чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП акт
за установяване на административно нарушение, не може да бъде
доказателство за това кое лице, в качеството му на водач на ППС, е
извършило санкционираното нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Следва да
се отбележи и че с презумптивната материална доказателствена сила на
АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при
преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите
констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания, се
считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Отделно от това по аргумент от
разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган има
задължението да провери съставения АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства,
като издаде НП само, ако е установено по безспорен начин извършването на
5
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая
очевидно наказващият орган не е изпълнил тези си задължения преди
издаването на обжалваното наказателно постановление.
По изложените съображения и приемайки, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, както и че не е доказано авторството на нарушението, настоящата
инстанция счита, че атакуваното НП следва да се отмени, а жалбата да се
приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН,
АПИ, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените
разноски по делото.
Видно от представения списък с разноските, приложен към делото,
жалбоподателят е заплатил на договорен процесуален представител
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 650. 00 лв., за което са
сключени договори за правна защита и съдействие № ********** и №
**********. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за хипотеза като
процесната и за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. или в казуса това е сумата
от 480 лв. В казуса се констатира, че адв. М. е участвала в рамките на 2
съдебни заседания като процесуален представител на жалбоподателя.
Отчитайки направения от адв. М. в съдебно заседание коментар относно
пътуването й за двете съдебни заседания от гр. Велико Търново до гр.
Петрич, по аргумент на чл. 2, ал. 8 от Наредбата, във възнаграждението не се
включват сумите за пътни разходи и престой, съдът приема, че на
жалбоподателя следва да се заплатят съдебни разноски за адвокатски хонорар
на адв. М. по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в размер на 480. 00 лв., който размер
кореспондира с минималните възнаграждения за адвокат по цитираната
Наредба и във вр. с чл. 36, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата и
неголямата фактическа и правна сложност на процесния казус.
В този смисъл направеното възражение на санкционния орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител
на жалбоподателя по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира за
основателно и за това следва да се уважи.
Така мотивиран Съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG22032022/5800/P8-
450/09.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, гр. София, с което на М. Г. И., с
ЕГН **********, с адрес в гр. Д., обл. В., ул. „Х.А.“ № 4, за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ ****, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "М." № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. И., с
ЕГН **********, с адрес в гр. Д., обл. В., ул. „Х.А.“ № 4, сумата от 480
/четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над този размер.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Благоевград в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7