№ 397
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110200816 по описа за 2021 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от С И С ЕГН **********, живущ в гр. ****
****, против Наказателно постановление № 21-1275-000766 от 16.04.2021г. на
Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – В. Търново, с което за
извършено на 12.04.21г., административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева. Наведени са оплаквания, според
които наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят поддържа
подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител.
Писмено, в съпроводителното писмо, заемат становище според което,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и се потвърди
наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
1
свидетелите М.А. и Й.Д. и обясненията на жалбоподателя, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелите М.А. и Й.Д. са служители в Сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР В. Търново. На 12.04.2021 г., в това си качество свидетелите
извършвали контрол на автомобилното движение в гр. В.Търново. Около
16:29 часа, на ул. "П", в района на дом № 5, спрели за проверка, движещият се
в посока на ул. „О“ лек автомобил „Пежо“ модел 206 с рег. ********.
Автомобилът се управлявал от жалбоподателя СП. ИВ. СП.. При извършената
проверка и направена справка в Гаранционния фонд свидетелите
констатирали, че за автомобила няма валидно сключен и действащ договор за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност". От свидетелството за
регистрация на МПС и от информационните масиви на КАТ било установено,
че собственик на лекия автомобил е лицето Р П С.а, от гр. В. Търново.
Въз основа на установените обстоятелства свидетелят М.А.. съставил на
жалбоподателя В. В. АУАН № 500718, в който посочил, че е управлявал
лекия автомобил „Пежо“ модел 206 с рег. ********, собственост Р П С.а, за
който е нямало сключен и действащ договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност". Актосъставителят квалифицирал това като
нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. По така съставеният му акт
жалбоподателят не е вписал възражения. Подписал го и получил препис от
него на 12.04.2021г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нарушителят е направил писмени
възражения.
Въз основа на акта за нарушение, при възприемане в цялост и в пълнота
на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието като състав
на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление. При описание на деянието и обстоятелствата, при които е
извършено, наказващият орган посочил, че С., като лице, което не е
собственик е управлявал лекия автомобил, и при неговото използване, нямал
сключен и действащ договор за задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Квалифицирал нарушението като такова по
чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание същия текст от закона наложил на СП. ИВ.
СП. глоба в размер на 400 лева.
В хода на съдебното следствие е ангажирана като доказателство от
2
жалбоподателя застрахователна полица № BG/03/121001047018 за
застраховка "Гражданска отговорност" /л. 17/, от която става ясно, че за лекия
автомобил „Пежо“ модел 206 с рег. ********, е била сключена застраховка на
12.04.2021 г., която обаче е била с начало на валидност 17:40 часа на
12.04.2021 година.
По делото са приобщени като доказателства: справка за регистрация на
МПС„Пежо“ модел 206 с рег. ******* и Договор за покупко – продажба на
МПС, от съдържанието, на които се установява, че превозното средство е
собственост на Р П С.а от 18.07.2019г.
От съдържанието на приетото като доказателство по делото
удостоверение за граждански брак (л.6) се установява, че Р П С.а е съпруга на
жалбоподателя, като последната е упълномощила съпруга си с права да го
ползва, управлява и разпорежда.
При така установената фактическа обстановка и разглеждайки жалбата
от правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано за това лице, поради което е допустима. Разгледана по
същество се явява – частично основателна.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения
на императивни законови разпоредби в производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административно наказание на
жалбоподателя с наказателното постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в
законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното
връчване, което мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от
формална страна.
АУАН е съставен от инспектор при сектор ПП КАТ ОД на МВР – В.
Търново – М. А.. Въз основа на това се обективира извод, че
актосъставителката е лице е разполагащо с правомощие да съставя актове за
установяване на административни нарушения по КЗ, чл.647, ал. 1 от КЗ).
Такава делегирана материална компетентност е налице и спрямо
наказващият орган, по смисъла на чл.647, ал. 2 от КЗ), доколкото процеснато
НП е издадено от ВПД Началник на сектор ПП при ОД на МВР. В.Търново,
който е упълномощен със Заповед № 366з - 582/19.02.2021г. на Директора на
3
ОД на МВР В. Търново /л. 9/.
АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. В
същия е посочена датата /12.04.2021г./, час. (16,29ч.) и място на извършване
на нарушението (на ул. "П", в района на дом № 5, движещ се в посока на ул.
„О“), на извършване на нарушението.
В тази връзка съдът приема за неоснователни наведените от
жалбоподателя твърдения. Не се констатира неяснота, противоречие или
непълнота при посочване на мястото на нарушението, което да обективира не
възможност за установяване на факта на нарушението, като даденото от
наказващия орган описание, в пълна степен установява съставомерните
обстоятелства свързани с процесното нарушение.
Налице е и пълно описание на деянието, съставляващо
административно нарушение, а именно управление от страна на
жалбоподателя на л.автомобил Пежо“ модел 206 с рег. ******** -
собственост на Р П С.а, без да има сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”/, за превозното
средство, към момента на констатиране на нарушението.
Посочена е нарушената законова разпоредба - чл. 638 ал.3 от КЗ,
действаща към момента на извършване на нарушението/.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя, на който е разяснено
правото на възражения пред наказващия орган, при което нарушителят е
заявил, че няма възражения, като препис от акта е предявен и връчен срещу
подпис.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, пР Сзване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Според съда не са допуснати и нарушения при неговото връчване.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установен факта, че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил, към
момента на проверката – 12.04.2021 г., в 16:29 часа, е нямало действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Освен от
свидетелските показания, този факт се установява и от представената справка
от Гаранционния фонд /л.19/, от която става ясно, че към дата 12.04.2021г. за
управлявания от С. автомобил е нямало активна застраховка ГО. Такава
действително е била сключена същия ден – 12.04.2021г., но след проверката,
4
в 17:26 часа, но не е била все още действаща – валидността й е следвало да
започне в 17:40 часа на 12.04.2021 година.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при евентуален
умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал задължението си, че управлява
МПС, за което не е имало сключена и валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", като е целял да управлява лекия автомобил и се е
отнасял с безразличие към факта, че управлява МПС, за което няма сключена
такава застраховка.
Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право
предвижда – чл. 461, т. 1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от
КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т. е. тези, които
трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място, всяко лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и
не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо
място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ,
когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т.
2 от КЗ). Съответно, със санкционните разпоредби на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2
и ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни
наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на
собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "ГО".
В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства се
установи, че към момента на проверката и когато за управлявания от С. лек
автомобил не е имало валидно сключена застраховка ГО, същия е бил
съсобствен между него и съпругата му Р П С.а. Видно от договор за покупко-
продажба на МПС от 18.07.2019г. /л. 15/, автомобилът е бил закупен от Р С.а
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.), при промяна
собствеността на регистрираното превозно средство в 14-дневен срок
праводателят и приобретателят предоставят на съответното звено по
5
регистрация при "Пътна полиция" копие от договора за прехвърляне на
собствеността. От приложеното като доказателство по делото удостоверение
за сключен граждански брак /л. 6/ се установява, че към момента на
проверката и установяване на нарушението посочения като собственик на
автомобила Р С.а и жалбоподателят са се намирали в граждански брак.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Семейния кодекс вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Законът въвежда презумция, че съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Въз основа на това съдът е мотивиран да приема,
че към датата на проверката, управляваният от С.С. автомобил е бил негова
собственост (съсобствен с Р С), в какъвто смисъл са и наведените твърдения
от жалбоподателя.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира, че
приложимата спрямо жалбоподателя, за извършеното нарушение санкционна
норма е била тази по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която предвижда санкция
"глоба" в размер на 250 лева, а не посочената по ал. 3 от същия текст, тъй като
въззивникът е собственик на автомобила, за който е нямало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка ГО в момента на
управлението му на 12.04.2021 г., в 16:29 часа. Дадената от наказващия орган
квалификация на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, обаче не представлява
процесуално нарушение водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и съответно не представлява формално основание за отмяна
на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Обективирания от съда извод се предпоставя от това, че органите на
"Пътна полиция", в т.ч. и наказващият такъв, не са разполагали с
информацията, че управляваното от С. МПС е било в режим на СИО със
съпругата му. Единствените данни, с които те са разполагали и които са
касаели собствеността върху въпросното МПС, са били данните от
регистрацията на автомобила в сектор "Пътна полиция". Нито ЗДвП обаче,
нито цитираната по-горе Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР въвеждат
изискването документите за първоначална регистрация или последваща
пререгистрация да бъдат подавани от всички собственици по закон на
превозното средство. Затова и правилно, с оглед информацията с която са
разполагали, действията на нарушителя са били квалифицирани по чл. 638,
6
ал. 3 от КЗ.
От друга страна – не може да бъде игнориран безспорно установения по
делото факт, че жалбоподателят е управлявал МПС, за което е нямало
действащ договор за задължителна застраховка ГО.
Поради тези съображения, съдът счита, че процесното НП следва да
бъде изменено, като настоящата съдебна инстанция упражни правомощията
си по чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и да приложи закон за по-леко
наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни
елементи са установени безспорно по делото. При това следва да бъде
преквалифицирано извършеното от въззивника нарушение - от такова по чл.
638, ал. 3, в нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като бъде променено и
основанието за налагане на наказанието (от разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от
КЗ в тази по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ).При това като последица, следва и да
бъде намалено наложеното на жалбоподателя административно наказание
"глоба" от 400 на 250 лева.
При липсата на процесуални нарушения, които съществено да са
засегнали правото на защита на наказаното лице, при категорична
установеност на административното нарушение и на неговия автор, но и при
неправилното приложение на материалния закон, предвид установеното
извършване на по-леко наказуемо нарушение, обжалваното НП следва да
бъде изменено в посочения смисъл, като бъде потвърдено в останалата му
част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро,
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-000766 от
16.04.2021г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – В.
Търново, с което на С И С ЕГН **********, живущ в гр. **** ****, е
наложено административно наказание на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ –
глоба в размер на 400 лева, за извършено на 12.04.2021г., в 16,29 ч., в гр. В.
Търново, нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението от такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ, в такова по чл. 483, ал. 1, т. 1
7
от КЗ и НАМАЛЯВА на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ
административното наказание глоба от 400 лв. на 250 (двеста и петдесет)
лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ 21-1275-000766 от
16.04.2021г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – В.
Търново в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. В. Търново, в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8