Р Е Ш Е Н И Е № 260072
гр. Пазарджик, 07.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на тридесети март, две хиляди и
двадесет и първа година
в състав:
Председател: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова т.
д. N 161 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод исковата молба подадена от името на „Фючърс Енерджи“ ООД
/Н/ - гр.София, представлявано от синдика А.Г.К.,***– Пазарджик,
представлявана от кмета Т.П..
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на 300 957, 90 лв. – главно вземане за
продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея по договор рег. №
99-ЗОП-52/09.06.2016 г. и 85 470, 08 лв. – обезщетение за забава.
Обстоятелствата, на които се
основават исковете са следните:
Страните сключили договор за
доставка на „нетна активна електрическа енергия“ с пълно администриране и поемана на разходите
по небаланси за обектите на ответника, при уговорена единична цена на 1 МWh-72,50 лв. без ДДС и цена за „дейностите
по балансирането“ – 16,30 лв. без ДДС. В изпълнение на договора ищецът доставял
ел. енергия до всички точки на доставка на всеки от обектите, посочени в
техническата спецификация към договора. Съгласно уговореното в спецификацията
за доставената ел. енергия се издавали фактури на съответните субекти –
потребители на ел. енергията /кметства, детски градини и други/. Сумите по
фактурите, които се представят като доказателства не били заплатени и общата им
стойност възлизала на 300 957, 90 лв.
Съгласно чл.9,т.1 от договора за
възлагане на обществена поръчка, уговорената цена се дължи от възложителя
Община – П, поради което се предявява против него иска за заплащане на
посочената главница на осн. чл.79 ЗЗД, а поради забавата се претендира и
обезщетение за забава на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от изтичане на 1-месечен срок
от датата на издаване на всяка фактура. Общият размер на обезщетението за
забава, което се претендира е 85 470, 08 лв.
Твърди се, че срещу ищцовото
дружество е открито производство по несъстоятелност с решение на СГС от
14.09.2018 г. по т. д. № 3343/2017 г., а с определение от 27.11.2018 г. за
негов постоянен синдик е назначен А.Г.К.. Тези обстоятелства се потвърждават от
справка в ТРРЮЛНЦ.
Препис от исковата молба и
приложенията са връчени на ответника, който е подал отговор в законния срок.
1.Прави възражение за частично плащане на
главницата до размера 429,97 лв., представляваща задължението по фактура от
30.09.2017 г. за доставена ел. енергия на кметство с. Ц А.
2.Прави възражение за прихващане до пълния
размер на претендираните от ищеца вземания /главница и мораторни лихви/, като
твърди, че в производството по несъстоятелност срещу ищеца има прието вземане
на Община – П в размер на 562 192,20 лв.
Тъй като вземанията са еднородни, насрещни и това на ответника било безспорно,
изискуемо и ликвидно, то следвало да се извърши прихващане до размера на
малкото от тях, с което тези на ищеца да се погасят изцяло, респективно –
исковете му да се отхвърлят като неоснователни. Твърди, че след приемането на
неговото вземане в производството по несъстоятелност, същото не било
удовлетворено.
Ищецът се е възползвал от правото си на
допълнителна искова молба, в която не уточнява, нито допълва обстоятелствата,
на които основава исковете си, в съответствие с направените възражения, а
единствено заявява, че възражението за прихващане на ответника е „нередовно,
като неиндивидуализирано в достатъчна степен“.
Това съдържание на допълнителната искова
молба даде основание на съда по реда на чл. 145 от ГПК да укаже на ищеца: 1. да
конкретизира твърденията си относно нередовността на ответното възражение за
прихващане и да посочи от каква допълнителна индивидуализация счита, че се
нуждае то и 2. да отговори на въпросите: Има ли предявен иск и висящо
производство за оспорване на вземането на Община – Пазарджик, прието в
производството по несъстоятелност срещу ищеца, както и има ли разпределени суми
в полза на този кредитор за удовлетворяване на същото това вземане? Тези
обстоятелствата са от значение за преценката дали вземането е безспорно
установено, какъв е размера му и съществува ли към настоящия момент.
Ответникът е подал отговор на допълнителната
исковата молба, който преповтаря съдържанието на отговора, което е обяснимо, с
оглед краткото и неясно съдържание на самата допълнителна искова молба.
В открито съдебно заседание пълномощникът на
ищеца уточни и допълни обстоятелствата, като заяви, че не поддържа да е налице
необходимост от допълнителна конкретизация на обстоятелствата, на които
ответникът основава своето възражение за прихващане и не оспорва до
допустимостта му. Призна, че вземането на ответника, с което се иска да се
направи прихващане е прието в производството по несъстоятелност срещу ищеца, но
не е удовлетворено, като няма и предявени искове за оспорване на съществуването
му.
Ответникът
потвърди, макар да е ясно още и от подадения отговор, че не предявява
насрещен иск за установяване съществуването на свое вземане, нито твърди, че то
е оспорено, а се позовава на факта, че е установено и прието в производството
по несъстоятелност, като иска са се извърши съдебна компенсация между него и
вземанията, предмет на иска, до размера на по-малкото.
След обсъждане и преценка на допуснатите и
събрани доказателства, съдът прие за установено следното:
Безспорно установени от признанията на
страните и събраните писмени доказателства са следните релевантни за спора
факти:
Ищецът и ответникът са страни по договор за
възлагане на обществена поръчка,сключен на 09.06.2016 г. Ищецът е започнал
изпълнението му в съответствие с предмета на договора, вида и обема на поетите
в качеството му на изпълнителен задължения. Ответникът не оспорва твърдяното в
исковата молба изпълнение в количествено и качествено отношение, нито
възникването на задълженията за заплащане паричните задължения от негова
страна, така както са посочени в представените фактури и както се описват и
претендират в исковата молба. Не оспорва и възникването на вземането за
обезщетение за забава, предмет на акцесорния иск
Прави обаче две правопогасяващи възражения,
първото от които е за частично плащане на сумата от 429, 97 лв. по една от
фактурите / за доставена ел. енергия на кметството на с. Цар Асен/ и доказано с приложеното към отговора
платежно нареждане от 06.11.2017 г., което не се оспорва от ищцовата страна.
Следователно искът до размера на посочената
сума е неоснователен, поради установеното в процеса частично изпълнение на
задължението за заплащане на договорената цена от страна на възложителя.
За останалата част от паричните си
задължения, т. е. за главница в размер на 300 527,93 лв. и за мораторта
лихва в размер на 85 470,08 лв. ответникът прави възражение за прихващане,
като иска да се извърши т. нар. съдебна компенсация между тези две вземания и
приетото негово вземане в размер на
562 192,20 лв. в производството
по несъстоятелност срещу ищеца по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС.
Ответникът е представил доказателства, че има
качеството на кредитор с прието в вземане в производството по несъстоятелност
срещу ищеца, както и за твърдяния размер на вземането си. Ищецът, чрез
пълномощника си, призна, че Община – гр. П не е получила удовлетворяване на
това свое прието вземане. Т. е. то е безспорно установено по основание и
размер, изискуемо и ликвидно, което е потвърждава от акта на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания срещу
несъстоятелния длъжник – ищец по делото.
Разпоредбата на чл.621а ТЗ, в която са
въведени особените правила за производство по несъстоятелност, не изключват
приложението на чл. 371 ГПК. Следовотелно в настоящия процес е допустимо и
следва да бъде разгледано възражението за прихващане срещу несъстоятелното
дружество /ищец/, на направено с отговора на ответника. Що се отнася до
изискването на чл. 645, ал.2 ТЗ изявлението за прихващане да се отправи до
синдика, то следва да се счита за изпълнено в случая, с връчването на препис от
отговора на синдика, която участва в процеса като законен представител на
ищеца. Отговорът е връчен на 08.01.2021 г., на посочения в исковата молба
адрес, като е получен от сътрудник на синдик К., до когото е адресиран.
Следователно съдът е длъжен да се произнесе
по материално правните предпоставки за прихващане в настоящото производство, в
което е направено възражението, след като е изпълнено изискването то да е
достигнало и до синдика на ищцовото дружество.Приложила относно тези материално
правни предпоставки е специалната норма на чл.645, ал.1 от ТЗ, която поставя
условия за съществуване на еднородни насрещни вземания, но и за съществуване и
на двете задължения преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност и за изискуемост на това на кредитора преди тази дата и поне –
преди отправяване на изявлението за прихващане.
Като взе предвид датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност – 14.09.2018 г., съдът приема,
че всички тези условия са налице. Всички задължения на ответника, видно от
представените фактури са възникнали на по-ранни дати от откриването на
производството по несъстоятелност. А изискуемостта на неговото насрещно парично
вземане следва от факта, че е включено в одобрения от съда списък на приетите
вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на ищеца.
Размерът на вземането на ответника е
562 192,20 лв. и то по-голямо от сбора на задължението му за
неплатено главница /300 527,93 лв./ и на това за мораторта лихва в размер
/85 470,08/ лв. Този сбор е 385 998.01 лв. и след извършване на съдебно
прихващане главният и акцесорният иск следва да се отхвърлят изцяло поради
настъпилия ефект на погасяване на насрещните парични задължения до размера на
по-малките от тях, а именно – тези на ищеца „„Фючърс Енерджи“ ООД /Н/ -
гр.София,
възлизащи общо на 385 998.01 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника пълния размер на сторените от него съдебни разноски –
7 800 лв. Обстоятелството, че това е платеното възнаграждение за
адвокатска защита, договорено с два отделни договора, не променя този извод,
доколкото договорите са с един и и същи адвокат – П.К.. Искането за
намаляването на възнаграждението поради прекомерност не се прави, но и с оглед
цената на предявените искове неговият размер на може да се приеме за
прекомерен.
Р Е Ш И:
Отхвърля
изцяло исковете, предявени от „Фючърс Енерджи“ ООД /Н/ - гр.София,
представлявано от синдика А.Г.К.,***– Пазарджик, представлявана от кмета Т.П., за заплащане
на 300 957, 90 лв. – главно вземане за продажна цена на доставена
електрическа енергия и допълнителни
услуги към нея по договор рег. № 99-ЗОП-52/09.06.2016 г. и 85 470, 08 лв.
– обезщетение за забава, като за
част от главницата / 300 527,93 лв./ и изцяло за обезщетението за забава
/85 470,08 лв./ исковете се отхвърлят поради извършено съдебно прихващане
с насрещното вземане на ответника в общ размер на 562 192,20 лв., прието в производството по
несъстоятелност срещу ищеца по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, до размера
на 385 998.01 лв. /сбора от вземанията на ищеца, които се погасяват с
прихващането/.
ОСЪЖДА „Фючърс Енерджи“ ООД /Н/ - гр.София,
представлявано от синдика А.Г.К. ***–
Пазарджик, представлявана от кмета Т.П., разноски в размер на 7 800 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: