Р Е Ш Е Н И Е № 260185
гр.Пловдив 06.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2754/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение от 24.09.2019г. по гр.д.№11369/2018г. по описа на ПРС,IХ гр.с-в,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.243,вр. с чл.249 от ЗЗД за осъждане на ответниците да предадат на ищеца държането на предоставения им за ползване чрез заем недвижим имот,представляващ ателие за творческа дейност със застроена площ от 113,55кв.м.,находящ се в секция „А“ от пететажна с подземно ниво и мансарден етаж жилищна сграда,построена в северната част на УПИ ХIV-246,247,** и ** с административен адрес на имота:гр.П.,ул.“****.Жалбоподателят счита,че неправилно съдът е уважил исковата претенция,тъй като не е бил налице договор за заем за послужване между страните,поради което и неправилно съдът е осъдил ответниците да освободят държането на имота и да го предадат на ищеца.Сочи неправилност и незаконосъобразност на постановения акт.
В срока е постъпил отговор от въззиваемата страна П.А.,с който счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.Претендира за разноски.
Въззиваемата страна С.Н.Д. не е представила отговор на въззивната жалба в законоопределения срок и не взема становище по същата.
Пловдивски окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото се установява,че през 2007г. жалбоподателя и съпругата му-въззиваемата Д.,са продали процесния имот на ищеца П.А.,като по този въпрос не се спори,а е представен и нотариалния акт,с който е изповядан сделката пред нотариус Т.Д..Във въззивната жалба се твърди,че между страните никога не е бил сключван договор за заем за послужване на спорния имот,но делото в първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели,като от показанията им се установява,че между страните са водени разговори за освобождаване на имота от вещите и предаването му на ищеца П.А..В настоящото производство също бяха разпитани свидетели,като от показанията на св.М.,която никога не е живяла на адреса,но е притежавала жилище там,което е отдавала под наем,не можа да се установи дали въобще жалбоподателя е държал процесния имот и дали го е стопанисвал,като свидетелката посочи,че същия е ибл домоуправител и нищо повече.От показанията на св.К. се установява,че същия е закупил от жалбоподателя апартамент,находящ се под спорния имот и е имало теч в апартамента му,поради което същия е ходил да търси в ателието жалбоподателя Д.,но никой не му бил отворил същото.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на пръвоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:
Договорът за заем за послужване представлява безвъзмезден,реален,неформален,едностранен договор,при който заемодателят отдава на заемателя една или няколко вещи безвъзмездно,като за целта вещта или вещите трябва да се предадат на другата страна,за да е налице сключен договор,като за него не се изсиква някаква специална форма за сключването на договора,а е достатъчно само устно страните да достигнат до уговорката за предаване на вещта.Договорът е едностранен,тъй като задължения се пораждат единствено само за заемателя,тъй като той ползва вещта и е длъжен да я върне в същото състояние на заемодателя.
В настоящия случай след като имота е станал собственост на ищеца и с оглед близките отношения между страните,следва да се отбележи,че ответниците са ползвали имота,като многократно ищеца е искал ответниците да му освободят имота,за да може той да си го ползва,но така или иначе имота не е бил освободен от тях,а и същите са имали множество вещи в същия имот.По принцип договора за заем за послужване се сключва за определен срок или за извършване на определена работа със заетата вещ.Но дори и в сключения между страните договор за заем за послужване да не е бил фиксиран краен срок,то следва да се счита,че вещта се отдава под наем до приключване на жилищната нужда и след поканата от страна на заемодателя заемателя е бил длъжен да върне вещта.След като не е върнал държането на имота на заемодателя жалбоподателя и въззиваемата Д. са изпаднали в забава и исковата претенция против тях се явява правилна и законосъобразна.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна П.А. и такива се дължат съобразно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.09.2019г. по гр.д.№11369/2018г. по описа ПРС,IХ гр.с-в.
ОСЪЖДА
В.В.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на П.А.А. с ЕГН-********** ***,пл.“****
направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
1000лв./хиляда лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: Членове: