№ 15124
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110132710 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
К. И. Б. е предявил срещу „Е-------“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване правото му на собственост и предаване на владението върху реална част от имот
с идентификатор -------, с площ от 33 кв.м., заключена в границите между точки 1, 2, 3 и 4 на
приложената към уточнителна молба от 26.09.2022 г. комбинирана скица (л. 21 от делото),
която погрешно не е отразена в кадастъра в границите на собствения му недвижим имот с
идентификатор ---, придобит по договор за продажба, обективиран в нотариален акт № -------
г. и по регулация; както и осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от по 200
лв., представляваща ежемесечно обезщетение за лишаването от ползване на процесната част
от имота, считано от датата на подаване на исковата молба до предаване на владението на
имота на ищеца.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ---, находящ се в гр. С---
----, който е придобил по договор за покупко-продажба от 17.01.1994 г., както и по
регулация след одобрен нов дворищно-регулационен план на гр. София, местност „Г-----“.
Поддържа, че към настоящия момент владее целия имот, а ответното дружество е
собственик на непосредствено граничещия с имота на ищеца поземлен имот с
идентификатор -------, с адрес: гр. С----------. Навежда, че при отразяване на собствения му
имот е допусната грешка в действащата кадастрална карта на гр. София, тъй като
процесната реална част с площ от около 33 кв.м. от ПИ с идентификатор --- е заснета като
част от имота на ответника – ПИ с идентификатор -------. Твърди, че ответникът претендира
да е собственик на процесната част, като я владее и ползва без правно основание и отказва
да я освободи и върне на ищеца.
1
Ответникът оспорва иска при твърдение, че ищецът не е придобил правото на собственост
върху процесните 33 кв.м., а същите са част от собствения на ответника поземлен имот с
идентификатор -------, който е описан с площ от 643 кв.м., съобразно регулационен план от
1978 г. Поддържа, че имотните граници на собствения на ищеца имот с идентификатор ---
съгласно одобрената със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. кадастрална карта за територията
на Столична община, район „В-“, съвпадат с регулационните граници на имот с пл. № ---,
нанесен в кадастрален лист № - по действащия кадастрален план, и отразяват
действителното положение. Твърди, че находящата се понастоящем незаконна масивна
ограда между двата имота е изградена от ищеца преди ответника да придобие през 2016 г.
ПИ с идентификатор -------, а с оглед липсата на заявени от страна на ищеца претенции към
праводателя на ответника и към предишните собственици на имота, които са владеели и
ползвали спорната част последователно в общ период от над десет години, навежда
възражение, че е придобил собствеността по отношение на процесната част поради изтекла
придобивна давност.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи правото си на
собственост върху описаната реална част от имот, придобито на наведеното основание –
продажба и по регулация, респ. наличието на несъответствие между отразеното в
одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на
собственост; както и упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната реална
част към настоящия момент. По наведеното от ответника възражение за изтекла придобивна
давност същият следва да установи, че той, респ. праводателите му, са упражнявали в
продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с
намерение да го своят.
Съобразно твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни
по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор ---; че ответникът е собственик на поземлен имот с
идентификатор -------, както и че към настоящия момент ответникът упражнява фактическа
власт върху процесната реална част от 33 кв.м.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за
твърдяното давностно владение през посочения период.
Съдът намира, че предявеният осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
бъдещ период след подаване на исковата молба е недопустим. Вземането за обезщетение
поради лишаване от право на ползване на собствена вещ почива върху принципа на
неоснователното обогатяване, което е извъндоговорен източник на задължения, които по
начало нямат повтарящ се характер, защото правопораждащият ги факт не е един (единен), а
различен – в случая използването на имота за всеки отделен ден. В този смисъл
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК в случая е неприложима, тъй като тя визира само
2
повтарящи се задължения, които следва и да са ликвидни към момента на постановяване на
решението (установени по своето основание и размер с решението), а в случая се иска
осъждане за вземане, което няма повтарящ се характер, все още не е възникнало, не е и
сигурно, че ще възникне, както и в какъв размер (след постановяване на решението и до
предаване на владението на имота обратно на ищеца) предвид, че средният пазарен наем,
служещ като критерий за размера на обезщетението, не е константна величина. В този
смисъл – Решение № 516 от 11.02.2011 г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № 1385/2009 г., Решение №
355 от 12.12.2014 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2730/2014 г., Решение № 218 от 18.03.2016 г.
на ВКС, I т.о. по т.д. 3200/2014 г., Определение № 525 от 03.12.2019 г. по ч. гр.д. №
4275/2019 г. на ВКС, III г.о. Ето защо, ищецът в настоящия случай има правен интерес да
предяви осъдителна претенция за обезщетение единствено за минал период, до датата на
подаване на исковата молба, с посочен конкретен размер и период, но искът му за заплащане
на ежемесечно обезщетение от по 200 лв. за периода след завеждане на делото до предаване
на владението върху спорната реална част от имота се явява недопустим и в тази част
исковата молба следва да бъде върната.
Страните са представили към исковата молба, към молба на ищеца от 26.09.2022 г. и към
отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца за допускане на
СТЕ е основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 125230/17.06.2022 г., по която е
образувано гр. д. № 32710/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско
отделение, 26 състав, в частта, в която К. И. Б. е предявил срещу „Е-------“ ООД осъдителен
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от по 200 лв., представляваща ежемесечно
обезщетение за лишаване от ползване на процесната част от имота, считано от датата на
подаване на исковата молба до предаване на владението на имота на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2023 г. от 14:45
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към молба на ищеца от 26.09.2022 г. и към
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, по която след преглед на
материалите по делото, извършени справки в съответните служби и оглед на процесните
имоти вещото лице да даде заключение по задачите, поставени в исковата молба, при
3
депозит в размер на 500 лв., вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С-- адрес: гр. С-------
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Вещото лице да се призове с указание да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението в частта, в която частично е върната исковата молба по делото, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на
препис, а в останалата част е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4