Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2911 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът Е.С.Я. е предявил срещу ответници Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ и Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ – солидарно отговорни длъжници, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК за сумата от 75 000.00 лева, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди, цялото в размер на сумата от 210 311.37 лв., възникнали по повод незаконосъобразни изпълнителни действия по изп. д. № 20108470400580 по описа на Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ и изп. д. № 20188040400538 по описа на Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ.

Ищецът излага твърдения, че на 23.08.2010 г. са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№39176/2010 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 62-ри състав. Сочи, че по искане на взискателя С.И.Н. въз основа на горепосочения изпълнителен лист, било образувано от ЧСИ Н.К.П. изп. д. № 20108470400580 с длъжник ищецът по настоящето дело Е.С.Я.. Твърди, че на 01.11.2010 г. е подал възражение по реда на чл.414 ГПК и в последствие по предявения от взискател С.И.Н. иск по реда на чл.422 ГПК било образувано гр.д.№14801/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 11-ти състав. По посоченото гр.д. било постановено решение на 11.05.2015 г., влязло в сила на 03.11.2017 г., с което било признато за установено, че ищецът в настоящето производство дължи на С.И.Н. сумата от 100 000.00 лв. по издадения запис на заповед от 14.09.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Сочи, че в периода от месец януари 2011 г. до 14.06.2014 г. по горепосоченото изп.дело не били извършвани изпълнителни действия, поради което на 11.06.2014 г. поискал от ЧСИ Н.П., то да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С постановление №3717/13.06.2014 г. ЧСИ Н.П. прекратил изп.дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С молба от 26.06.2014 г. взискателя С.И.Н. изразил становище, че образуваното изп.дело е спряно, с оглед на подаденото възражение по чл. 414 ГПК във вр. чл.417, т.9 ГПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С постановление от 26.06.2014 г. ЧСИ Н.П. в нарушение на правилата, предвидени в чл. 435, ал.1 ГПК, отменил постановлението си за прекратяване на образуваното изп. дело и като се позовал на подадената на 26.06.2014 г. молба от взискателя С.И.Н. спрял изп.дело. След постановяване на окончателния съдебен акт в образуваното по реда на чл. 422 ГПК съдебно производство взискателя С.И.Н. поискал спряното изп.дело да бъде възобновено и по него били извършени редица незаконосъобразни изпълнителни действия, в резултат, на които дългът на ищеца нарастнал със 78 338.53 лв.

Сочи, че по искане на взискателя от 28.09.2018 г. изп.дело е прехвърлено на ЧСИ Д.Н., който предприел редица изпълнителни дейсвия срещу притежаваната от Е.С.Я. 1/2 идеална част от недвижими имоти, находящи се на територията на Окръжен съд гр. Бургас, в резултат на които дългът нарастнал със сумата от 89 394.08 лв. Предвид обстоятелството, че имуществото, срещу което било насочено принудителното изпълнение, било придобито през време на брака на ищеца с Р.И.Б.– Я.в режим на съпружеска имуществена общност, за да запази недвижимите имоти тя заплатила целия дълг и изп.дело било прекратено.

Навежда доводи, че извършените от съдебните изпълнители незаконосъобразни изпълнителни действия по прекратеното по силата на закона изпълнително дело, са станали причина за недължимо плащане, поради погасяване на изпълняемото право по давност и формиране на нов дълг на ищеца към бившата му съпруга Р.И.Б.– Я.в размер на сумата от 210 311.37 лв.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не е налице причинно следствена връзка между действията и/или бездействията на ответника и твърдяните от ищеца имуществени вреди. Навежда възражение за давност. Съобразно изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не е налице причинно следствена връзка между действията и/или бездействията на ответника и твърдяните от ищеца имуществени вреди. Навежда възражение за давност. Съобразно изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

С.И.Н., конституиран в производството като трето лице-помагач (ТЛП), не взема становище по предявените искове.

„З.Е.” АД и „ДЗИ-О.З.” ЕАД, конституирани в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, оспорват предявените искове по основание и размер.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 23.08.2010 г. по ч.гр.д.№39176/2010 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 62-ри състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 100 000.00 лв. дължима от Е.С.Я. на С.И.Н., въз основа на издадения на 14.09.2007 г. запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

По ч.гр.д.№39176/2010 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 62-ри състав е подадено на 09.11.2010 г. възражение по чл. 414 ГПК от Е.С.Я.. По предявения от С.И.Н. по реда на чл. 422 ГПК иск е образувано гр.д.№14801/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 11-ти състав, по което е постановено решение от 11.05.2015 г., влязло в сила на 03.11.2017 г. С постановеното решение е признато за установено, че Е.С.Я. дължи на С.И.Н. сумата от 100 000.00 лв. по запис на заповед, издаден на 14.09.2007 г. в гр. София, с падеж 14.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

По молба на взискателя С.И.Н. било образувано от ЧСИ Н.К.П. изп. д. № 20108470400580 с Е.С.Я..

От представения по делото препис от изп. д. № 20108470400580 по описа на Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ се установява, че въз основа на подадената на 11.06.2014 г. молба от Е.С.Я., с постановление от 13.06.2014 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

С вх. №02518/26.06.2014 г. е постъпила молба от взискателя, в която са изложени съображения, че образуваното изп.дело е спряно ex lege с подаване на възражението по чл. 414 ГПК от длъжника, поради което не са налице предпоставките по чл. 433 ГПК за неговото прекратяване. 

С разпореждане от 26.06.2014 г. е отменено постановлението на прекратяване на горепосоченото изп. дело, поради липсата на посочените в него предпоставки и с оглед на доказателствата, представени с подадената с вх. №02518/26.06.2014 г. молба. С постановление от същата дата ЧСИ Н.К.П. спира производството по горепосоченото изп. дело, считано от 09.11.2010 г. до приключване на производството по гр.д.№14801/2010 г. по описа на СГС, I ГО, 11-ти състав с влязъл в сила съдебен акт.

С разпореждане от 14.12.2017 г. е възобновено производството по горепосоченото изп.дело, с оглед на постъпилата молба от взискателя с вх.№04801/14.12.2017 г. По искане на взискателя от 28.09.2018 г. изп.дело е прехвърлено на Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ.

Видно от представеното удостоверение с изх.№20122/18.08.2020 г., издадено от Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ по изп. д. № 20188040400538, Е.С.Я. няма непогасени задължения към взискателя.

          Съдът не обсъжда останалите писмени доказателства, приети по делото, тъй като същите не установяват релевантни за настоящия спор факти.

За да възникне отговорност на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди, е необходимо да са налице следните предпоставки: да са извършени неправомерни действия на ЧСИ, да е настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между неправомерното действие и настъпилата вреда. Посочените елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на ответника по делото не са налице в конкретния случай.

Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат (в този смисъл решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о. на ВКС; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. на ВКС и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК с подаване в двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение на възражение принудителното изпълнението, когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на акт по т. 9 на чл. 417 ГПК, както е в конкретния случай, се спира ex lege (по силата на закона). (в този смисъл Определение № 415/15.07.2009 на ВКС, по ч.тър.д. № 375/2009 г.)

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

За пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай на 26.06.2014 г. по образуваното изп. д. № 20108470400580 на ЧСИ Н.К.П., за първи път за представени доказателства, за това че по образуваното ч.гр.д.№39176/2010 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 62-ри състав е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и е предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК от взискателя.

В конкретния случай обаче, ищецът не ангажира никакви доказателства да е претърпял твърдените имуществени вреди, които се намират в причинна връзка с противоправно действие на ответниците. Настъпването на твърдените имуществени вреди не може да се предполага от съда, нито пък следва само от изложените твърдения. Дори и да са настъпили твърдените в исковата молба вреди за ищеца, то отговорността на ответниците не следва да бъде ангажирана, тъй като те не са пряка и непосредствена последица от техни противоправни действия. Това ще рече, че вредите на ищеца не са настъпили като закономерна и единствена последица от противоправни действия на Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ и Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ по образуваните при тях изпълнителни дела. За пълнота следва да се посочи и, че събраните по образуваните изп.дела суми за резултат изцяло на доброволното им заплащане от трето за производството лице, а именно - Р.И.Б.– Я., и не са в резултат на извършвани действия по принудително изпълнение.

Предвид липсата на елементите от фактическия състав за възникване на отговорността на ответниците за обезщетяване на вреди от твърдения деликт, предявените искове с правно основание чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по производството

При този изход на спора на ответника Н.К.П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството – в размер на сумата от 4 965.00 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).

          С оглед искането на пълномощника на ответника Д.И.Н. – адв. Д.Д., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 5 740.00 лв., което възлага в тежест на ищеца.

             Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК предявени от Е.С.Я., ЕГН **********,***.******, къща 22, адв. Ч.Д., срещу Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ, със съдебен адрес ***, адв. А.К. и Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ, със съдебен адрес ***, адв. Д.Д., за солидарно заплащане на сумата от 75 000.00 лева, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди, цялото в размер на сумата от 210 311.37 лв., възникнали по повод незаконосъобразни изпълнителни действия по изп. д. № 20108470400580 по описа на Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ и изп. д. № 20188040400538 по описа на Д.И.Н.,*** действие – Окръжен съд гр. Бургас, рег. № 804 на КЧСИ.

ОСЪЖДА Е.С.Я., ЕГН **********,***.******, къща 22, адв. Ч.Д., да заплати на Н.К.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 847 на КЧСИ, със съдебен адрес ***, адв. А.К., сумата от 4 965.00 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА Е.С.Я., ЕГН **********,***.******, къща 22, адв. Ч.Д., да заплати на адвокат Д.Д., с адрес ***, сумата от 5 740.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С.И.Н., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „З.Е.” АД, ЕИК ******, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ******, като трето лице-помагач на страната на ответника.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: