№ 97
гр. Кюстендил, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Г. Ем. Б.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно
дело № 20251500600094 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. В. С., редовно упълномощен
процесуален представител на осъденото лице А. А. И. срещу протоколно
определение от 31.01.2025 г., постановено по НОХД № 64/2025 г. по описа на
ДнРС, с което първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 343б, ал. 5
от НК А. А. И., да заплати в полза на държавата сумата от 6 600 (шест хиляди
и шестстотин) лева, представляваща равностойността на МПС, послужило за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
С депозираната въззивна жалба се излагат доводи на несъгласие с
първоинстанционното определение и се моли за неговата отмяна като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се приложението на разпоредбата
на чл. 343б, ал. 5 от НК, поради противоречие на този законов текст с
Конституцията на РБ и правото на ЕС. Счита се, че процесната наказателна
мярка е непропорционална и несъответна на характера и степента на
обществена опасност на извършеното престъпление и на неговия извършител.
Критикува се като недопустимо двукратното санкциониране на
престъплението с едно и също наказание, макар и имащо различно
съдържание. Приема се, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи и на
чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, намиращи приложение единствено при
умишлено извършени престъпления.
1
В закрито заседание на 18.02.2025 г. въззивният съдебен състав по реда
на чл. 327 НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушването на
експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Окръжна
прокуратура – Кюстендил, намира депозираната жалба срещу
първоинстанционното определение за неоснователна и като такава моли съда
да я остави без уважение, и да потвърди определението на ДнРС, като
правилно и законосъобразно. Позовава се на решение № 8 от 17.07.2025 г. на
Конституционния съд на РБ, постановено по к.д. № 15/2024 г.
Пред настоящата инстанция осъденият А. И., редовно призован, не се
явява. Не се явява и упълномощеният му защитник. По отношение на
осъденото лице, не са налице основанията на чл. 329, ал. 2 НПК и не се
изисква задължителното му присъствие в съдебно заседание. С оглед
редовната процедура по призоваване на осъдения и неговия защитник,
въззивния съд е разгледал делото в тяхно отсъствие на основание чл. 329, ал. 3
НПК.
Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите, изложени в жалбата и при цялостна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК намира за
установено следното:
С определение от 31.01.2025 г., постановено по НОХД № 64/2025 г.,
влязло в сила на същата дата, Районен съд – Дупница (ДнРС) е одобрил
Споразумение, постигнато между прокурор при КнРП и упълномощения
защитник на обвиняемото лице за решаване на делото, по реда на чл. 382 от
НПК, по силата на което обвиняемият А. А. И. се е признал за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 пр. 1 от НК, като на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, изтърпяването на което е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 3 /три / години, както и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 /единадесет/ месеца. На
основание чл. 55, ал. 3 от НК на обв. И. не е наложено наказание „Глоба“.
ДнРС служебно е разгледал и въпроса, свързан с приложението на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, като с отделно определение от същата
дата, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е осъдил обвиняемият
А. А. И. да заплати равностойността на управляваното от него при
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 пр. 1 от НК, за което се е
признал за виновен по горепосоченото споразумение, МПС – лек автомобил,
марка „Киа“, модел „Сиид“, с рег. № ***, в размер на 6600 лв.
Съобразявайки изложеното, от правна страна съдът намира
следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
преклузивния законов срок от активнолегитимиран субект и срещу акт, който
2
подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорваната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК е предвидено
отнемане в полза на Държавата на моторното превозно средство, послужило
за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК, а когато то не е
собственост на дееца – присъждане на равностойността му.
В настоящия случай, с влязло в сила на 31.01.2025 г. определение,
постановено по НОХД № 64/2025 г. по описа на ДнРС, е одобрено
споразумение, по силата на което А. А. И., е осъден за извършено от него на
08.03.2024 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно, че в гр. Дупница
по ул. „Тютюнева долина“ срещу дом № 2 в посока ул. „Отец Паисий“,
управлявал МПС – лек автомобил, марка „Киа“, модел „Сиид“, с рег. № ***,
след употреба на наркотични вещества: кокаин, установено по надлежния ред
със съдебна-химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, рег. № И-
10749/21.11.2024 г. на химици при Химикотоксикологична лаборатория във
ВМА гр.София, съгласно чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В хода на досъдебното производство
по нужния несъмнен и категоричен начин е установено, че лекият автомобил
марка „Киа“, модел „Сиид“, с рег. № ***, „послужил“ за извършване на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, не е собственост на осъдения И..
Стойността на моторното превозното средство към датата на
инкриминираното деяние също е несъмнено установена от заключението на
назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза, вещото
лице по която е приело, че същата възлиза на 6600 лв.
При това положение, за настоящият съдебен състав няма съмнение, че
по отношение на осъденото лице намира приложение специалната хипотеза на
чл. 343б, ал. 5 от НК, която наред с тази по чл. 343, ал. 5 от НК, не е обявена за
противоконституционна, с Решение № 8/2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на КС.
Поради това, цитираната разпоредба е действаща материалноправна норма на
специалната част на НК и като такава както към момента на постановяване на
атакуваното определение, така и към настоящия момент, подлежи на
изпълнение.
Въззивният съдебен състав не намира за основателни изтъкнатите във
въззивната жалба твърдения, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е в
противоречие с нормите на чл. 53, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК.
Съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК на отнемане
подлежат вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени
или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Отнемат се
също и вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на
умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на
кодекса. Въпросната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК регламентира
отнемане на МПС или присъждане на неговата равностойност, когато то не
3
принадлежи на дееца, като макар законодателят да е използвал израза
„послужило за извършване на престъпление“, за настоящият съдебен състав
не възниква съмнение, че при процесните престъпления МПС не е средство на
престъплението, а негов предмет, тъй като то е елемент от самото обществено
отношение, обект на посегателство, по такъв начин, че без въздействието
върху него би било невъзможно извършването на самото престъпление.
Предметът на престъплението от своя страна, се отнема само в предвидените в
Особената част на НК случай, което бе и поводът със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 67
от 2023 г., в системата на престъпленията по чл. 343б от НК да се създаде нова
ал. 5, тъй като и ако МПС бе средство на престъплението, то поначало би
подлежало на отнемане по силата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК. Разбирането, че
при този вид престъпления по транспорта, МПС винаги е техен предмет също
така е утвърдено в наказателната доктрина и теория. Следователно, при
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК, когато моторното
превозно средство е собственост на дееца, отнемането му следва да бъде
преценявано на плоскостта на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК,
доколкото същото е предвидено в особената част на НК, а именно в
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. Когато обаче МПС не принадлежи на
дееца, тогава неговата равностойност се присъжда в полза на държавата. В
цитираното по-горе решение, Конституционният съд е приел, че “отнемането
на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца,
осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред
закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно
деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно
средство е собственост на дееца или на друго лице”. Именно, изхождайки от
принципа на равенство на гражданите пред закона, законодателят в
специалната норма на чл. 343б, ал. 5 от НК е разширил обсега на действие на
общата по чл. 53, ал. 1, б. “б” от НК, давайки възможност да се присъди
равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
деецът не е негов собственик. При това положение, въззивният съд не намира
да е налице противоречие между цитираните разпоредби от общата и
особената част на НК. Въззивният съд не се съгласява и с доводите на
защитата в насока, че разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ не може да намери
приложение в случая поради това, че визира единствено умишлени
престъпления, тъй като е известно, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
е възможно и е ярка проява именно на прекия умисъл като форма на вината.
Следващото възражение на защитата по приложението на законът се
основава на непропорциалността и несъразмерността на мярката по чл. 343б,
ал. 5 от НК спрямо характера и степента на обществена опасност на деянието
и на неговия извършител. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е
императивна, като приложението й е обусловено единствено от факта на
извършено престъпление от вида на предвидените в същата разпоредба.
Когато МПС, предмет на извършеното престъпление, не е собственост на
дееца, съдът е лишен от възможността да извършва преценки на полето на
4
сочените от защитата пропорционалност и съразмерност, а е длъжен да
постанови присъждане на неговата равностойност. Такава преценка е
възможна само по отношение на предвидените в нормата на чл. 37 от НК
наказания, докато мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК макар да притежава
санкционен и превантивен характер, не представлява наказание, тъй като не е
предвидена сред лимитираните „numerus clausus“ такива в чл. 37 от НК.
Поради това разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, не въвежда налагане на
допълнително наказание в случай на извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1-3 от НК, както се сочи във въззивната жалба, което да подлежи на
съобразяване със степента на обществена опасност на деянието и на неговия
извършител.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното определение от
31.01.2025 г. е правилно и законосъобразно, което налага и неговото
потвърждаване.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.01.2025 г., постановено по НОХД
№ 64/2025 г. по описа на Районен съд -Дупница.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5