Решение по дело №1795/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 942
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20224430101795
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 942
гр. П., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430101795 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 127а от СК, във връзка с чл. 45 и 76, ал.
9 от Закона за българските лични документи.
Образувано е по искова молба на АН. М. Б. с ЕГН **********, в качеството
на родител и законен представител на М.В. П. с ЕГН **********, както и от
В. В. П. с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законна
представителка АН. М. Б., и двете със съдебен адрес: гр.П., ул.“***“ ***, чрез
адв. С.Й. – САК, адрес: гр.П., ул.“******, адрес на ел.поща: ***, тел.: ***,
против В. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***. Посочва се в
исковата молба, че бракът между страните бил прекратено с развод, като с
решение № 1***. по гр.д.№ *** по описа на РС П. упражняването на
родителските права на децата В. В. П. и М.В. П. било предоставено на
майката. Твърди се, че страните са във влошени взаимоотношения, като
ответникът напълно се дезинтересил от децата си. Посочва се, че децата
желаят да пътуват при свои роднини в К.И.. Иска се от съда да постанови
решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата В. Д. П., ЕГН
**********, като бъде разрешено на децата В.В. Петранова с ЕГН **********
1
и М.В. Петранова с ЕГН **********, да пътуват извън страната и в рамките
на Е.С., придружавани от своята майка и законна представителка АН. М. Б. с
ЕГН ********** или упълномощено от нея лице. Иска се от съда да бъде
заместено съгласието на бащата В. Д. П., ЕГН **********, като бъде
разрешено издаването и получаването на задгранични паспорти на децата В.
В. П. с ЕГН ********** и М.В. П. с ЕГН **********. Иска се допускане на
предварително изпълнение на решението Претендират се деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор с ***. от ответника, в
която се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Към отговора са приложени в оригинал нотариално заверени декларации от
ответника с рег.№ ***, всички от дата ***г. на нотариус И.И. с рег.*** на
Нотариалната камара, с които дава съгласие децата да пътуват в чужбина и да
им бъдат издадени задгранични паспорти. Иска се от ответника да бъдат
отхвърлени исковете вкл. искането за деловодни разноски на основание чл.
78, ал.2 ГПК.
В съдебно заседание молителката лично и с адв. С.Й. – САК поддържат
предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло. Страната и
процесуалният й представител сочат, че депозираните по делото декларации
не съответстват изцяло на исканията по молбата.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че страните са родители на децата В. В. П. с ЕГН
**********, родена на ***. в гр. П., и М.В. П. с ЕГН **********, родена на
***г. в гр.П., както и че упражняването на родителските права след развода е
предоставено на майката. В тази насока са заверени копия на удостоверения
за раждане от ***г. и от *** и извършената служебна справка от съдията
докладчик в САС деловодство на РС П..
Спорно по делото е налице ли е спор между страните относно пътуване на
децата зад граница, както и дали заместването от съда на съгласието на
родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на непълнолетните .
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Чл.76, т.9 Закона за българските лични документи предвижда, че не се
разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл.127а СК.
Съгласно чл.127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга
страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес. С оглед служебното задължение на
съда да следи за интереса и защитата на детето вкл. да се изключи
възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни
бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието
му конкретни условия. Правото на детето на свободно придвижване, както и
правото му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил родителските
права е защитено и от чл.10,т.2 от Конвенцията за правата на детето и същото
не може да бъде ограничавано, без да има основателни причини и да се налага
от висшите интереси на детето, при опасност за неговото физическо, или
психическо здраве, или опасно поведение на родителя, каквито данни в
случая не са налице.
С оглед на установените по делото факти се налага изводът, че пътуването
до чужбина би могло да е само от полза за развитието на децата. В тази
насока са гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелката Катя Цветанова Б., както и писмените доказателства –
легализиран превод на удостоверение за местоживеене , издадено от
Кметство Ганцдия (Валенсия) на лица, роднини на молителката и нейните
низходящи. Очевидно желанието на майката и децата да могат да излизат
3
извън страната, вкл. да посетят брата на молителката в Испания, съвпадат с
възрастовите потребности на В.П. и Моника П. за осъществяване на полезни
за тях социални контакти, както и формиране на непосредствени представи за
света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като
личности. Съдът кредитира в тази насока изцяло с доверие показанията на
свидетелката Б., от които установи, че ответникът не поддържа контакти с
децата си и бившата си съпруга, както и отказал да даде съгласието са за
пътуване на децата в чужбина и издаването на документи за целта. Въпреки
наличието на родствена връзка между свидетелката и молителката, съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на св. Б., поради съответствието с
писмените доказателства по делото, както и с оглед на обстоятелството, че
ответника депозира декларации относно искането едва след образуване на
производството пред ПлРС.
Същевременно по делото са депозирани в срока по чл.131 ГПК декларации с
нотариална заверка на подписите от ответника, в които дава съгласието си за
пътуването на децата в чужбина и издаването на необходимите за това
документи. Действително декларацията за детето В. В. П. й предоставя
възможност самостоятелно да пътува извън страната, като формулировката е
различна от исканото в молбата. По същество обаче декларацията съдържа в
себе си исканото разрешение, поради обстоятелството, че е дадена по-голяма
свобода на непълнолетната, да пътува самостоятелно, а обстоятелството дали
ще е придружавана или не и от кое лице не е обвързано с разрешението. По
този начин предоставя по-големи възможности от претендираните. Съдът
намира, че с оглед предоставените писмени доказателства по делото
ответникът е дал съгласие си и не препятства излишно правата и свободите на
децата, регламентирани и защитени от закона. По изложените съображения
исковете се явяват неоснователни, като погасени поради изпълнение.
По отношение на искането на молителката за осъждане на ответника да
заплати деловодни разноски в размер на ***. за адвокатско възнаграждение и
д.такса, то съдът приема искането за допустимо, но неоснователно.Правилото
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права
в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
4
споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със
сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В тази насока е утвърдената съдебна практика
- Определение № *** г. по ч.гр.д.***. на ВКС, I отд. ГК, Решение № *** г. на
ОС - П. по в. гр. д. *** г., Решение *** г. на ОС - П. по в. гр. д. *** г.; Решение
*** г. на СГС по в. гр. д. *** г., Решение *** г. на СГС по в. гр. д. *** г.,
Решение *** г. на ОС - Варна по в. гр. д. № *** г. и др. Не следва да бъдат
присъждани и разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от страните,
тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или отхвърляне
на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата воля на
родителите за осъществяване на родителската грижа по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.127а, ал.2 вр. ал.1 СК на АН. М.
Б., в качеството на законен представител на М.В. П. с ЕГН **********, и В.
В. П. с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законна
представителка АН. М. Б., и двете със съдебен адрес: гр.П., ул.“***“ ***
против В. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***, за даване
заместващо съгласие на бащата ненавършилите пълнолетие деца М.В. П. с
ЕГН ********** и В. В. П. с ЕГН **********, да пътуват придружени от
своята майка и законна представителка или упълномощено от нея лице извън
Република България в рамките на Е.С., като неоснователни като погасен
поради изпълнение в хода на производството.
Оставя без уважение искането с правно основание чл.78, ал.1 ГПК на АН. М.
Б. с ЕГН ********** и В. В. П. с ЕГН **********, със съгласието на своята
5
майка и законна представителка АН. М. Б., и двете със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“***“ ***, за осъждане на В. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“Д.П.“ ***, да заплати сумата от ***. деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6