Решение по адм. дело №300/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2051 от 14.08.2025 г., подадена от «Захарен комбинат Пловдив» АД, със седалище гр. Севлиево и [ЕИК], против Решение № 98 от 07.07.2025 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, произнесено въз основа на депозирана жалба с вх. № 55-04-5605#1 от 01.07.2025 г. срещу Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-011-0000014 от 19.06.2025 г. на главен публичен изпълнител М. Р. при ТД на НАП – Велико Търново.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ от 05.04.2023 г. /л. 56/ е наложена възбрана върху 22 броя бунгала, находящи се в района на яз. Батак. Срещу Постановлението е подадена жалба и с Решение № 1 от 10.05.2023 г. директорът на ТД на НАП «Големи данъкоплатци и осигурители» я е оставил без уважение. Това Решение е потвърдено при обжалването му по съдебен ред. Възбраната е вписана в Служба по вписванията на 13.04.2023 г.

На 05.06.2025 г. дружеството е подало искане за замяна на тези ОМ, в отговор на което искане е постановен процесният Отказ от 19.06.2025 г. за допускане на такава замяна. Отказът е оспорен по административен ред на основание чл. 197, ал. 1, във вр. с чл. 199, ал. 5 от ДОПК, като директорът на ТД на НАП Велико Търново се е произнесъл с процесното Решение № 98/07.07.2025 г., с което е оставил жалбата без уважение, отчитайки, че в случая не са представени доказателства за парично обезпечение по смисъла на чл. 199, ал. 2 от ДОПК, т.к. предложената за замяна сума е неизменна, а стойността на възбранените обекти е продажна и се изчислява към деня на публичната продан и това би гарантирало в по-голяма степен събираемостта на задължението. Също така в искането за замяна не са посочени мотиви и нови обстоятелства, налагащи замяна на наложените ОМ. Освен това по предходно аналогично искане е налице произнасяне от страна на съда с Решение № 433 от 08.04.2025 г. по описа на АС Габрово по адм. д. № 463 от 2024 г. на същия съд.

С депозираната жалба се иска отмяна на процесното Решение като незаконосъобразно, т.к. новоподаденото искане за замяна на ОМ, оставено без уважение с поставновения изричен Отказ, не е обсъдено. Длъжникът е предложил да внесе парична гаранция, която е различна от предходно внесена сума от «Ф. Т. 79» ЕООД. Вместо това е обсъден актив за замяна на обезпечението, какъвто не е предлаган с подаденото искане от 05.06.2025 г., както и доказателства, които не касаят производството по издаване на процесния ИАА. Така се е стигнало до недопуснимо произнасяне по непредявено искане, вместо по изрично направено такова.

Немотивирано административният орган е обсъдил сума за обезпечение, каквато длъжникът не е внасял и не е твърдял, че е внесъл. Неправилно е възприета и тезата за липса на нови обстоятелства по повод процесното искане за замяна на ОМ. Неправилна е и преценката на органа, че предложеното обезпечение не съответства на вида и размера на вземането. В случая размерът на предложената сума съответства на стойността на възбранените имоти, която се определя на база данъчната им оценка, но съпоставка административният орган не е направил, в нарушение на принципа за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. Не е изследван въпросът за всички обезпечения, наложени върху притежаваните от длъжника активи, общата им стойност, което води до необоснованост на извода за неравностойност на предложеното обезпечение и установените задължения. Процесните бунгала, върху които е наложена възбрана, не са единственият актив на длъжника, ОМ са наложени и върху други обекти. Необосновано е и твърдението, че предложеният актив трябва да обезпечава публичният дълг в пълен размер, който извод не почива на нормативна регламентация, а е произволен. Такова едно изискване противоречи и на нормата на чл. 199, ал. 2 от ДОПК, като единственото правно изискване е предложената за обезпечение сума да съответства на стойността на възбранените имоти, което в случая е така. В тази хипотеза публичният изпълнител е длъжен да допусне замяната на ОМ. Допуснато е нарушение на принципа за съразмерност, като административният орган е допуснал неоправдана намеса в патримониума на ДЗЛ и по този начин се засягат неоправдано правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта на закона.

В резултат се иска отмяна на процесното Решение и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК – да се даде възможност на длъжника съгласно чл. 199, ал. 2 от същия нормативен акт да внесе парична сума в размер на 10 000.00 лв., след което да се отмени наложената ОМ „възбрана“ върху процесните имоти.

Обект на оспорване е отказ за замяна на вече наложени същински обезпечителни мерки, по чл. 199, ал. 5 от ДОПК. Дали и при какви условия може да се направи такава замяна е въпрос по съществото на правния спор.

Между страните не е спорно, че сумата е предложена за внасяне като гаранция за изпълнението на едно публично вземане и същата не е внесена нито към момента на подаване на заявлението, нито към настоящия момент, което изрично се заявява от жалбоподателя. Не е спорно и това, че с ПНОМ на жалбоподателя са наложени такива мерки, а именно – възбрана на изброени недвижими имоти - бунгала в КК язовир „Батак“, като възбраната е вписана в АВ на 13.04.2023 г., видно от приложена Справка. Данъчната им оценка се равнява на 9 886.00 лв., видно от приложено в тази връзка Удостоверение. Налице е изискуемо публично задължение на жалбоподателя на стойност 12 547 138.26 лв. /главница и лихви/. Същото очевидно значително надхвърля по размер предлаганата като обезпечение парична сума.

С Искане от 05.06.2025 г. на жалбоподателя до главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново се предлага да се извърши замяна на така наложените ОМ чрез депозиране по „съответната сметка“ на сумата от 11 000.00 лв., която сума е стойността на посочените имоти, по която те са били прехвърлени от жалбоподателя на друго лице на 17.10.2023 г., като се иска да се предостави банкова сметка по смисъла на чл. 199, ал. 2 от ДОПК, по която да се нареди сумата.

В изпълнение процедурата по чл. 199, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 197 от ДОПК, главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново отказва допускането на тази замяна, като мотивите му се изразяват това, че данъчната оценка на имотите не съставлява тяхната пазарна стойност, а предложената парична сума е значително по-ниска от размера на публичното задължение, което към 19.06.2025 г. е 9 286 207.17 лв. /главница, лихва и разноски/. На 04.04.2024 г. длъжникът е подал предходно искане за замяна на възбранените активи с парична сума от 10 000.00 лв., която е внесена по сметка за принудително събиране на НАП по образуваното изпълнително дело /ИД/ № *********/2019 г. от купувача на недвижимите имоти „Фри Трейд 79“ ЕООД по сключен предварителен договор за покупко-продажба на същите имоти. За да се допусне замяна по чл. 199 от ДОПК, е необходимо предложеното от задълженото лице обезпечение в парична сума да е внесено и това, по вече наложените ПОМ, да е равностойно на предложеното за замяна обезпечение. По тези причини на 08.11.2024 г. вече е бил издаден един отказ за замяна на предлагано обезпечение, който е оставен в сила от административната и съдебна инстанции, пред които е бил оспорен. По същите мотиви се отказва допускане на такава замяна, поискана с новото заявление от 05.06.2025 г.

Недоволен от отказа, длъжникът го обжалва пред директор ТД на НАП Велико Търново, като сочи, че в предложението си е допуснал техническа грешка и предлаганата сума не е 11 000.00 лв., а 10 000.00 лв., като тя съответства на стойността на възбранените имоти, чиято данъчна оценка е 9 886.00 лв. По това искане публичният изпълнител не се е произнесъл, а вместо да отговори на заявлението е обсъждал предходно подадено такова. Не почива на закона и изводът, че стойността на обезпечението следва да съответства или да надвишава размера на задължението, като в тази връзка нормата на чл. 199, ал. 2 от ДОПК изисква единствено съответствие между предложеното в замяна обезпечение и вече наложеното такова, каквото в случая е налице. Не е направена преценка дали видът на предложеното обезпечение гарантира в максимална степен публичният интерес. Нарушен е принципът за съразмерност доколкото е налице неоправдана намеса в патримониума на данъчно задълженото лице.

Ответникът се е произнесъл по така подадената жалба, като е оставил същата без уважение, мотивирайки се допълнително с това, че в случая предложената замяна не съответства на вече наложеното обезпечение, т.к. за разлика от предложаната парична сума, която не подлежи на промяна във времето, наложената възбрана би гарантирала в по-голяма степен събираемостта, доколкото при извършването на публична продан се извършва оценка по неговата пазарна стойност, като оценката не може да е по-ниска от данъчната такава по аргумент от чл. 235 и чл. 241, ал. 1 от ДОПК.В новото искане за замяна не са посочени и нови обстоятелства и мотиви, различни от съдържащите се в предходното такова, по което е налице произнасяне и влязъл в сила отказ.

Против това Решение е подадена жалбата на задълженото лице с посоченото по-горе съдържание.

В проведеното поделото открито съдебно заседание страните са редовно призовани и им е предоставена възможност да сочат доказателства и да навеждат доводи в защита на позициите си по правния спор. Жалбоподателят не изпраща свой представител. Ответната страна се представлява от гл. юрисконсулт Д., който оспорва жалбата и моли за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът обсъди всички основания за допустимост и законосъобразност на процесния ИАА, съгл. изискванията на чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК.

При преценката за основателност на депозираната жалба настоящият съдебен състав отчита, че писменият Отказ и потвърдителното Решение са издадени от компетентни административни органи, при спазване на процесуалните правила и съдържат всички изискуеми реквизити. В тази връзка не споделя доводите на жалбоподателя, че публичният изпълнител се е произнесъл по друго /предходно подадено/ искане. В отказа само се препраща към такова, като се обръща внимание на това, че то е за аналогична сума и че тя и сега, при новоподаденото такова, не покрива нито стойността на задължението, нито тази на вече наложеното обезпечение, поради което не може да служи за замяна на последното. Изрично е посочено, че произнасянето е „във връзка с искане от 05.06.2025 г.“, като е проследена подробно фактологията от момента на налагането на ОМ със съответното постановление до момента на подаване именно на процесното заявление от тази година. Акцентира се на това, че при подаването на настоящото заявление не е налице съществена нова информация, ситуацията е аналогична – предлага се замяна от същия длъжник по същото ИД на същите вече наложени ОМ със сума в същия размер, като при предходното заявление, поради което се ползват същите мотиви.

Отказът и решението съответстват и материалните норми, както и на основните правни принципи. Целта на обезпечителната мярка е да гарантира изпълнението на едно задължение, което в случая е и установен по вид и размер и с настъпил падеж, т.е. същото е изискуемо и за него са наложени същински ОМ.

Съгласно нормата на чл. 199, ал. 1–5 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение. Длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител, като в тези случаи запорът и възбраната се отменят. В останалите случаи обезпечението може да бъде заменено със съгласието на взискателя. Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197.

В случая не е спорно, че липсва надлежно извършена от длъжника замяна на наложено обезпечение с пари по смисъла на чл. 199, ал. 2 от ДОПК. Съгласно текста на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5, като към момента на издаване на Решение по жалба срещу отказа на публичния изпълнител и издаване на решението на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите публичното задължение на оспорващото дружество е в многократно по-голям размери, видно от изложеното по-горе и това обстоятелство също не е спорно по делото. При липса на такова съответствие се губи основният смисъл на обезпечението – гарантиране изпълнението на наличното задължение, което ще е налице само когато е под формата на пълно такова. До пълното изпълнение се счита, че е налице забава и/или непълно изпълнение и върху оставащата част по тази причина се дължи лихва. В случая идеята е обезпечителната мярка да не надхвърля стойността на това задължение, каквото обстоятелство в случая не е налице относно вече наложената възбрана. Използваният израз „равностойно обезпечение“ в разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение, е израз на принципа за равностойност на размера на обезпечението спрямо размера на установените задължения, който принцип намира проявление в разпоредбите на чл. 195, aл. 7 и чл. 198, aл. 2 от ДОПК, а не означава равностойност между наложеното обезпечение и предложеното за замяна. Данъчната оценка на имота е многократно по-ниска от размера на дълга, което в още по-голяма степен важи и за предложеното обезпечение, като и наложеното, и предложеното обезпечение в пари, не гарантират пълна или значителна събираемост на публичните вземания. За разлика обаче от сумата от 10 000 лева, чиято стойност няма как да бъде променена, наложеното обезпечение възбрана би гарантирало в по-голяма степен събираемостта, доколкото при извършване на публична продан се извършва оценка по пазарна стойност, като оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 235 – арг. от чл. 235, ал. 1 и 3 и чл. 241, ал. 1 от ДОПК. Стойността на едни недвижими имоти, поставени под възбрана, най-често при принудително изпълнение с оглед публичната им продан биха допринесли за в бъдеще покриване на задължението на ДЗЛ в по-голяма степен от една налична парична сума, която не би променила по никакъв начин своя размер, дори във времена на инфлация, каквито са настоящите. Данъчната оценка е по-ниска от пазарната, а именно пазарната би послужила за удовлетворяване на процесното вземане.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 197, ал. 1, вр. чл. 199, ал. 5 от ДОПК и в границите на неговите правомощия, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.

С оглед изхода на правния спор, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното, Административен съд- Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна Жалба с вх. № СДА-01-2051 от 14.08.2025 г. на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, със седалище гр. Севлиево, [ЕИК], против Решение № 98 от 07.07.2025 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение Жалба с вх. № 55-04-5605#1 от 01.07.2025 г. срещу Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-011-0000014 от 19.06.2025 г. на главен публичен изпълнител М. Р. при ТД на НАП – Велико Търново.

ОСЪЖДА „Захарен комбинат Пловдив“ АД – гр. Севлиево с [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.