Решение по дело №7573/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………….…

28.10.2020 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

съдия: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7573 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание 432 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцовата страна Л.А.А. твърди на 07.11.2018 г. в гр. София, при движение по бул. “Симеоновско шосе” в района на кръстовището с бул. “Г.М.Димитров”, при управление на л.а. “Хонда” с рег. № ****** е реализирал ПТП с лек автомобил “Ауди” с рег. №******, управляван от К.К.. Твърди водачът на л.а. “Хонда” при маневра ляв завой да не е пропуснал движещия се направо л.а. “Хонда”. В резултат на процесното ПТП ищецът получил телесно увреждане: мозъчно сътресение, болки в главата. Получените увреждания изцяло променили начина на живот на ищеца. Няколко седмици той изпитвал замаяност, болки в главата и нарушения на походката. Станал нервен, неспокоен, емоционално лабилен, трудно се концентрирал, получавал панически атаки. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Ауди“ била застрахована при ответника, ищцовата страна е предявила претенция за обезщетяване на имуществените вреди от произшествието, но такова не й било изплатено в срок.  При тези обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски.

Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва предявените искове.  Не оспорва механизма на ПТП, но доколкото страните са удостоверили в двустранен констативен протокол, че от инцидента не са причинени вреди оспорва твърдяните увреждания да са в резултат на инцидента и в пряка причинно-следствена връзка. Твърди съпричиняване, тъй като ищцовата страна е пътувала без поставен предпазен колан. Намира за завишен размерът на предявения иск и по отношение имуществените вреди. Не оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност с водача на автомобила.

В съдебно заседание на 03.07.2020 г. е допуснато изменение на иска чрез намаляването му от 25000 до 8000 лв. по отношение на претендираната главница.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

В съдебно заседание на 03.06.2020 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 07.11.2018 г., около 7:55 ч., при управление на л.а. “Хонда” от страна на Л.А. ***  в района на кръстовището с бул. “Г.М.Димитров” л.а. “Ауди” с рег. №******, управляван от К.К., извършващ маневра “ляв завой” е отнел предимството на л.а. “Хонда”, движещ се направо, и е реализирано ПТП.

Не се спори, че отговорността на водача на л.а. “Ауди” с рег. №****** към датата на процесното ПТП е застрахована от ответното дружество.

За установяване на претърпените болки и страдания от страна на ищеца по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ц.В.Б.. Свидетелката сочи, че е във фактическо съжителство с ищеца. Пътувала е с него в автомобила към момента на настъпване на ПТП. След инцидента ищецът споделил, че не се чувства добре, боли го глава и е замаян. Отишли в болница “София мед”, която била най-близо. Ищецът отказал болничен престой, тъй като мрази да ходи по лекари и да остава в болници. По препоръки на лекарите следвало да спазва по.лек режим, да не гледа телевизия, да приема обезболяващи. Първите дни ищецът споделял, че го дразни светлината, не давал да се пуска телевизора, оплаквал се от болки в главата в областта на тила, изпитвал замайване рано сутрин. Приемал аналгетици срещу болката, не приемал медикаменти срещу замайването. Не е ходил на контролен преглед при личен лекар или невролог. Известно време след инцидента предпочитал да ходи на работа с метро, впоследствие при шофиране се стряскал и споделял опасения, че може да бъде ударен отново. Върнал се на работа почти веднага. Това продължило 2-3 седмици. И към момента се стряска, ако друг автомобил излезе от пресечка с по-голяма скорост. В момента е в добро здравословно състояние.  През първата седмица след инцидента не е имал нужда от помощ на трети лица в ежедневието, но правел всичко по-бавно.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.С.П. на база медицинската документация по делото и личен преглед на ищеца, извършен на 18.06.2020 г. Експертът посочва, че по данни от преглед на Л.А., извършен на 07.11.2018 г. в спешно отделение на УМБАЛ “Софиямед” АД на пациента е поставена диагноза “Черепно-мозъчна травма”. Експертът отбелязва, че при съмнение за ЧМТ се изследват група клинични симптоми: хирургични, общомозъчна симптоматика, неврологична симптоматика, симптоми от образната диагностика. Препоръчва се компютърна томография на главен мозък. Желателно е болнично наблюдение. Д-р П. отбелязва, че диагнозата на ищеца е поставена от един преглед и само по амнестични данни - за оплакване от главоболие. Няма данни за локален и неврологичен статус, не е извършена образна диагностика, липсва консултация с неврохирург, отказана е неврохирургична консултация. Няма медицински документи за проследяване на заболяването. При сътресение на главния мозък оздравителният процес е в рамките на 3-5 седмици. Обичайно не се наблюдават усложнения. Според експерта е налице причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и полученото от ищеца увреждане. По делото няма данни за описани травматични промени в областта на лице, главата, гръдния кош, крайниците, поради което според, вещото лице, ищецът е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан. При прегледа експертът констатира, че ищецът е в добро общо състояние, оплакванията от главоболие в рамките на първия месец и замайване при рязко ставане от леглото (по снета анамнеза) са отзвучали за месец, като ищецът не е ходил на допълнителни прегледи. Не са констатирани усложнения.

В съдебно заседание експертът допълва, че диагнозата на ищеца е поставена на база оплаквания за главоболие и един единствен преглед от общопрактикуващ лекар. Не е изпълнен алгоритъмът за констатация на ЧМТ, няма нараняване на главата, не са правени снимки на черепа, компютърна томография.

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира следното от правна страна.

В срока на действие на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Не се спори, че гражданската отговорност на водача на л.а. “Ауди“ с рег. №****** е била застрахована от ответното дружество.

Доколкото механизмът на ПТП не е спорен между страните съдът намира, че същото е настъпило по вина на водача на л.а. “Ауди”, който е предприел маневра завой наляво без да пропусне насрещно движещия се л.а. “Хонда” - нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП.

Съдът намира, че макар участниците в ПТП да са съставили двустранен констативен протокол Приложение 3 към чл 5, ал. 1 вместо Констативен протокол за ПТП с пострадали лица - Приложение № 1 по Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд избраният механизъм на удостоверяване не изключва възможността в резултат на описания в протокола инцидент ищецът да е получил твърдяните наранявания. Последното обстоятелство подлежи на доказване по реда на ГПК с всички допустими доказателствени средства.

За установяване на претърпените от ищеца травматични увреждания по делото са събрани писмени и гласни доказателства, приета е и съдебномедицинска експертиза. Съдът кредитира изводът на вещото лице да е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и полученото от ищеца увреждане. По отношение на последното съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице П.. Същевременно обаче експертът констатира, че поставената диагноза лека ЧМТ е въз основа на амнестични данни и не съответства на диагностичния алгоритъм за верифицирането й. Ето защо съдът приема, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил главоболие, замайване, дразнене от светлина, като най-интензивни симптомите са били в първата седмица. Уврежданията не са засегнали работоспособността на ищеца. Не се констатират усложнения или трудност във възстановителния период, който и свидетелката и вещото лице посочват да е продължил до 3 седмици. За това време ищецът е бил изнервен, стряскал се е при шофиране и се е притеснявал при рязка маневра на друг участник в движението. Не се установява причиненото увреждане да е засегнало ищеца в личен, професионален или социален план извън посочените 3 седмици.

Съдът, съобразявайки становището на д-р П. по приетата и неоспорена съдебномедицинска експертиза, намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради непоставяне на предпазен колан.

Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17.63г. на Пленума на ВС. Отчитайки настъпилите травматични увреждания в пряка връзка с процесното ПТП, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и пълното възстановяване на здравето на ищеца, протичането на възстановителния процес и ефекта, който физическите наранявания са оказали върху начина на живот на ищеца, икономическата обстановка в страна към датата на ПТП, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 4000,00 лева. По делото не са представени доказателства за датата, на която ищецът е предявил претенцията по чл. 380 КЗ пред застрахователя, ето защо лихвата следва да бъде дължима от представеното доказателство за постановен отказ с посочена дата 18.02.2019 г.

 

 

По разноските.

С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса с определение от 17.06.2019 г. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди държавна такса в размер на 200 лв.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. дължимото на адв. Ч. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, е 365 лв. (730 лв. х 0,50).

Съобразно отхвърлената част от иска и при съобразяване на нормата на чл. 78, ал. 4 на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1150 лв., в това число депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение (2050*0,50).

Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 160 лева – държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, както и разноски за вещо лице в размер на 125 лв.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА ЗАД “Б.И.” АД”, ЕИК********да заплати на Л.А.А., ЕГН **********:

-          на основание чл. 432 КЗ: сумата от 4000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 07.11.2018 г. по причина на противоправното поведение на водача на л.а. “Ауди” с рег. №******, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 8000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 07.11.2018 г. - 17.02.2019 г.;

-          на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата от 100 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото

ОСЪЖДА ЗАД “Б.И.” АД”, ЕИК********да заплати на адв. Н.Ч. от САК, на основание чл. 38, ал. ал.1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 365 лв..

ОСЪЖДА ЗАД “Б.И.” АД”, ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 285 лева – държавна такса и разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Л.А.А., ЕГН **********,***” АД”, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1150 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: