Присъда по дело №525/2024 на Районен съд - Нова Загора

Мотиви към присъда № 16/11.06.2025г. по НОХД № 525/2024 г. по описа на НЗРС

Районна прокуратура – Сливен, ТО Нова Загора е внесла обвинителен акт пред РС
Нова Загора против Г.В.Г., роден на ****** г. в гр.******, българин, български гражданин,
основно образование, неженен, месторабота: водопроводчик към „ВиК“ гр. Ямбол, с адрес за
призоваване в страната: с. **********, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че на 09.10.2024 г. в с. Еленово, общ. Нова
Загора е управлявал моторно превозно средство - колесен трактор марка „KUBOTA”, модел
„ASTE A-195” с рама № AH-10303, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 2,28 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза
№ 184/11.10.2024 г. на НТЛ при ОДМВР - Сливен - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Пред съда производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 1 от НПК подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да
не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, съгласно приложението на
обвинителния акт, а при постановяване на присъдата да се ползват протоколите за разпит и
експертизата, приобщени в досъдебното производство.
Представителят на Районна прокуратура Сливен - Териториално отделение Нова
Загора. поддържа обвинението и го намира за установено и доказано по несъмнен начин.
Относно вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.. счита, че с оглед
на извършеното от него престъпление, следва да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година, при приложение на чл. 66 от НК относно неговото
изпълнение. На основание чл. 343б, ал. 5 НК предлага да се съда да отнеме в полза на
държавата единствено колесния трактор управляван от подсъдимия при извършаване на
настоящото престъпление, без инвентара, който следва да бъде върнат на подсъдимия. По
отношение на наказанието лишаване от право за управлява МПС представителят на
прокуратурата счита, че с оглед обстоятелството , че подсъдимият непритежава
свидетелство за правоуправление неследва да се налага наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен
защитник.
В съдебно заседание подсъдимият отказва да дава обяснения въпреки поканата на
съда. Защитника на подсъдимия Г. адв. Х. заявява, че оглед правото от което са се е
възползвали делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие на
основание чл. 371, т. 1 от НПК и неоспорването на протокол за химическа експертиза № 184
от 11.10.2024 г. на НТЛ при ОД МВР Сливен, като с оглед обстоятелството, че по реда на
съкратеното съдебно следствие подсъдимия е признал част от фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт моли за наказание при условията на чл.55 от
НК, а именно при определяне на наказанието съдът да мине под определения законов
минимум. По отношение разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, пледира съда да не се
произнася за заплащане стойността на автомобила сега, а с допълнително определение, след
решение на Конституционния съд. Прави изрично искане пред настоящата инстанция за
иницииране на производство пред КС на Република България по реда на чл. 150, ал. 2 от
Конституцията на Република България за обявяване на противоконституционност на чл.
343б, ал. 5 от НК. Съображенията за тази противоконституционност на цитираната правна
норма се съдържали подробно развити в искането на ОС на НК на ВКС и допуснатото
искане на Втори наказателен състав на Районен съд Свиленград, по повод на което било
образувано КД № 16/2024 г. и същото е присъединено към КД № 15/2024 г., по което се
1

очаква постановяване на решение. Придържа се към всички изложени съображения в това
искане. От друга страна защитникът на подсъдимия прави такова искане, тъй като предвид
липсата на правна възможност за спиране на настоящото производство, единствената правна
възможност пред него да защити правата си и да избегне противоконституционно
посегателство върху неговата собственост и да постигне произнасяне по настоящия казус
след постановяване на решенето на Конституционния съд било това.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди
становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Фактическа обстановка
Подсъдимият Г.В.Г., роден на ****** г. в гр.******, българин, български гражданин,
основно образование, неженен, месторабота: водопроводчик към „ВиК“ гр. Ямбол, с адрес за
призоваване в страната: с. **********, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********. Подсъд.
не притежава свидетелство за управление на МПС.
На 09.10.2024 г. свид. Б.Й.Б., заемащ длъжността полицейски инспектор в група
„Пътен контрол“ при Районно Управление - Нова Загора, съвместно с колегата си мл.
автоконтрольор П.В.М., осъществявали контрол на пътното движение в с. Еленово, общ.
Нова Загора, като около около 15:40 часа на придвижвайки се със служебния им автомобил
по ул. „Стария дъб“ в село Еленово в близост до „бившата“ база на „Мел инвест“ видели,
че срещу тях в посока село Златари се движи колесен трактор. Полицейските служители
решили да извършат проверка на водача на превозното средство като за целта подали
светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, В хода на проверката водача на
превозното средство не представил на полицейските служители свидетелство за управление
на МПС, лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, като заявил, че не притежава
свидетелство за управление, не носи лична карта и управлявания от него трактор не е
регистриран. Полицейските служители установили, че водач на превозното средство е
подсъд. Г.В.Г., както и че управляваното от него МПС е колесен трактор марка „KUBOTA”,
модел „ASTE A-195” с рама № AH-10303. По време на проверката е извършена и проба на
подсъдимия за установяване на концентрацията на алкохол и го изпробвали с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPM-0798. Пробата с техническото средство
отчела 2,32 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. На подсъдимия било
разяснено, че ще му бъде издаден талон за медицинско изследване, в който да бъде отразено
дали приема показанията на техническото средство или съответно желанието му да даде
кръвна проба за химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Полицейския служител П.В.М. издал талон за медицинско изследване № 0182204, в който
отразил резултата от изпробването с техническото средство и връчил екземпляр от талона на
подсъд.Г.В.Г. и го съпроводил до ЦСМП - Сливен, Филиал - Нова Загора, където подс. Се
възползвал от правото си да даде кръв изследване. В ЦСМП Дежурния медицински
специалист съставил протокол за медицинско изследване, съгласно Наредба № 1 от 19 юли
2017 г., в който били отразени изявленията на подсъдимия, че е употребил алкохол, а именно
„ един литър вино“ на 09.10.2024 г. в 08:00 часа и взел кръвна проба на подсъдимия за
извършване на химическо изследване.
На подсъд.Г.В.Г. бил съставен и АУАН серия АД с бл. № 410639 от дата 09.10.2024
г., за извършени нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150 от
ЗДвП.
На 11.10.2024 г. взетата от подсъдимия кръв за изследване съдържаща се в два броя
вакуумни епруветки запечатани със стикери с номера: 0182204 1 и 0182204 2, постъпила по
надлежния ред в НТЛ при ОДМВР - Сливен, за извършване на химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия.
2

В хода на разследването е назначена и изготвена химическа експертиза,
обективирана в Протокол № 184/11.10.2024 г. за химическо определяне концентрацията на
алкохол. В протокола от химическото изследване е изрично посочено, че опаковката и
състоянието на пробите с кръв отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
От заключението на изготвената химическа експертиза, обективирано в Протокол №
184/11.10.2024 г. на експерт към БНТЛ при ОДМВР - Сливен, се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъд. Г.В.Г. е 2,28 на хиляда.
Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъд. Г.В.Г. е установена по надлежния
ред, регламентиран съгласно чл. 1, ал. 3 и следващите в НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а именно чрез изготвената и приложена към делото химическа
експертиза обективирана в Протокол № 184/11.10.2024 г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол.
Предвид обстоятелството, че по делото е налична химическа експертиза изготвена
по делото, резултата от нея са взети при преценката на това дали е налице престъпление по
смисъла на чл. 343б, ал.1 от НК. Подсъдимият в хода на проверката не е оспорил
резултатите. Видно от протокола за вземане на проби, същият е посочил, че е употребил
алкохол. Подписал е всички документи без възражения. Това обстоятелство не се оспорва и
в съдебно заседние точно обратно подсъдимия и неговият защитник признават тези
обстоятелства.
От приложената към делото справка за нарушител/водач се установява, че
подсъд.Г.В.Г. е неправоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление
на МПС. Подсъдимия няма регистрирани предходни нарушения по ЗДвП.
На 09.10.2024 г. бил извършен оглед на местопроизшествие, с който бил иззет като
веществено доказателство по делото процесния колесен трактор марка „KUBOTA”, модел
„ASTE A-195” с рама № AH-10303, ведно с прикачен инвентар – товарач.
С протокол за доброволно предаване от дата 11.10.2024 г., подсъд. Г.В.Г. предава на
водещия разследването следните документи: Договор за покупко-продажба от 17.01.2024 г.,
приемо-предавателен протокол от 17.01.2024 г. и Фактура № ********** от 17.01.2024 г., от
които се установява, че е собственик на моторното превозно средство.
По делото е изготвена след оспорване на първоначално представената, нова
автооценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че пазарна стойност на колесен
трактор „Кубота“ модел ASTE A195“ втора употреба към датата 09.10.2024 година е 7 800
лева.
От правна страна
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът несъмнено
достига до извода, че предаденият на съд Г.В.Г. е автор описаното деяние, а именно, за това
че на 09.10.2024 г. в с. Еленово, общ. Нова Загора е управлявал моторно превозно средство -
колесен трактор марка „KUBOTA”, модел „ASTE A-195” с рама № AH-10303, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 на хиляда, установено
по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 184/11.10.2024 г. на НТЛ при
ОДМВР - Сливен. С това си деяние подсъдимия Г. е осъществил състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по
делото свидетелските показания, заключението на изготвените по делото експертизи,
протокол за оглед на местопроизшествие и други писмени доказателства по описа на делото,
3

приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 НПК, както и от показанията
на разпитаните в настоящото приозводство свидетели и изготвената и приета автооценъчна
експертиза.
Няма доказателства, които да внасят съмнение, нито такива, които да опровергават
доказателствените източници или пък които да навеждат за вероятност на случилите се
събития. Промилите алкохол са фиксирани надлежно в изготвената и приета химическа
експертиза и резултата от нея следва да бъде взет при преценката на това дали е налице
престъпление по смисъла на чл. 343б, ал.1 от НК. Следва да се има в предвид и това че
подсъдимият не е оспорил резултатите. Видно от протокола за вземане на проби, същият е
посочил, че е употребил алкохол. Подписал е всички документи без възражения, респ. не
възниква каквото и да било съмнение за достоверността на показанията и изложеното от
защитника едва в пледоарията относно времето на установяване на концентрацията на
алкохол са неоснователни и незаконосъобразни и в противоречие на установената съдебна
практика, още повече че взетата предвид концентрация е и по благоприятна за подсъдимия.
От субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е извършено
умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимият Г.В.Г. е пълнолетно и вменяемо лице. Същият
безспорно е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните последици, но въпреки това предприела управлението на моторно
превозно средство след употребата на алкохол.
Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимия Г.. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което подсъдимия Г. бе признат за
виновен, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
двеста до хиляда лева.
Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства обстоятелството,
че той работи, осъщественото съдействие в хода на досъдебното производство и семейното
състояние на подсъдимия, това, че не е оспорвал констатациите на проверяващите,
сътрудничил за разкриването на обективната истина по делото и не е създавал обструкции
по време и след проверката.
Предвид тези данни, съдът намери, че смекчаващите вината обстоятелства са
многобройни и предвиденото в закона наказание лишаване от свобода ще се окаже
несъразмерно тежко, поради което на основание и във чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определи
наказанието под специалния минимум от 1 година и наложи наказание лишаване от свобода
за срок от 8 месеца.
На осн. чл.55 ал.3 от НК вр с чл.343б от НК не наложи предвиденото за
престъплението по леко наказание „глоба“
Съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г. не е
необходимо така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което и на
основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието беше отложено с изпитателен срок от три години.
Същия към момента на извършване на престъплението е неосъждан/реабилитиран/, поради
което и всички предпоставки за прилагане на чл. 66 НК са налични. При определяне на
изпитателния срок съдът отчита, че деецът не е личност с висока степен на обществена
опасност, поради което по голям размер на изпитателен срок би било неоснователна
репресия спрямо дееца.
С оглед липсата на свидетелство за управление на МПС съдът не се произнесе на
основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
На основание чл. 343б, ал. 5 НК съдът отне в полза на държавата моторно превозно
4

средство - колесен трактор марка „KUBOTA“, модел „ASTE A-195“ с рама № АН-10303,
собственост на Г.В.Г., ЕГН **********, послужило за извършване на престъплението.
Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК- в случаите по ал. 1- 4 съдът отнема
в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик- да присъди
равностойността му.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е приета с измененията и допълненията на НК
в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г. Същата е част от позитивното действащо
право. Видно от цитираната разпоредба в случаите на управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик присъжда
равностойността му.
Видно от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК волята на
законодателя при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е да се предвиди
допълнителна превантивна мярка за санкциониране на извършителите на престъплението,
независимо от наложеното им наказание, с отнемането в полза на държавата, респ. с
присъждането равностойността на вещта, предмет на престъплението. Чрез въвеждането на
тази превантивна мярка се цели да се предотврати извършването на бъдещо
общественоопасно деяние в личен план за дееца и в генерален план- за останалите членове
на обществото.
Върховната съдебна инстанция е дефинирала термина "вещ, послужила за
извършване на престъплението" в свое ТР № 84 от 01.12.1960 г. на ОСНК на ВС, което е
валидно и към момента. Видно от юридическите изводи в цитираното решение, такава вещ
се явява "средство", а не "предмет" на престъплението. В последващо ТР № 18 от 14.11.1977
г. на ОСНК на ВС е видно, че всъщност моторното превозно средство при престъпленията
по транспорта е предмет, а не средство на престъплението, тъй като то е елемент на
засегнатите обществени отношения, така щото при неговата липса престъпление не би било
налице. Не по същия начин стои въпросът при "средството" на престъплението, което не е
елемент на засегнатите обществени отношения и стои вън от него.
По този начин и съобразявайки, че деянията то чл. 343б, ал. 1- 4 от HK ca част oт
пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни
c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa, и бeзaвapийнa
paбoтa нa тpaнcпopтa, въззивният съд намира, че при вcички пpecтъплeния пo тpaнcпopтa,
cвъpзaни c yпpaвлeниe на пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo като чacт oт
обективната страна на пpecтъпния cъcтaв, e пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo. Затова, независимо
че законодателят е използвал в чл. 343б, ал. 5 от НК израза "моторно превозно средство,
послужило за извършване на престъплението", то не се променя характерът на МПС като
предмет на престъплението, а не на средство за извършването му. Поради това настоящия
съд намира, че спор относно тяхната природа не би могло да има, имайки предвид и
цитираната тълкувателна дейност на Върховния съд, а използваната от законодателя дума
"послужило" не води до противоречие с Конституцията на Република България.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК също предвижда отнемане в полза
на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно
предмет на престъплението като при б. "б", това трябва и да е и изрично предвидено в
разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и посочената разпоредба на чл. 343б, ал.
5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда
равностойността му. Оттук следва, че отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са
предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично
5

предвидените в особената част на НК случаи (арг. чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК). Такова
отнемане, но освен него и присъждане на равностойност е предвидено в разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 от НК, намираща се в Особената част на НК. Настоящата инстанция намира, че
тази разпоредба се явява специална по отношение на общата разпоредба по чл. 53 от НК. В
случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл.
53 от НК като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението, когато е собственост на дееца, и присъждане на равностойността на
предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик, поради
което се налага изводът, че приложима е именно специалната разпоредба, а не общата
такава.
Съобразявайки правната природа на МПС при престъплението по чл. 343б, ал. 1 от
НК настоящия съд счита, че в конкретния казус отнемането на процесното МПС следва да
бъде преценявано на плоскостта на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК, а не по реда
на ал. 1, б. "а" от същия член, доколкото и отнемането му е предвидено изрично в особената
част на НК, а именно в чл. 343б, ал. 5 от НК. Същевременно е установено, че се касае за
умишлено престъпление и процесното МПС е собственост на лице, признатото за виновно в
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 53 от НК отнемане в полза на държавата,
независимо от наказателната отговорност, както и предвиденото в чл. 343б, ал. 5 от НК
отнемане на вещи предмет на престъплението (когато деецът е техен собственик) или
присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност (когато деецът не е собственик
на вещите), не са наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция
за извършената противозаконна дейност (в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и
ВКС по приложението на чл. 53 от НК). От това следва, че при приложението на този
санкционен механизъм за разлика от процедурата по налагане на наказанието, не се
съобразяват тежестта на извършеното общественоопасно деяние и същият не се
индивидуализира преди да бъде наложен.
Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователно възражението, че
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, т. к. противоречи на
Конституцията на Република България и няма произнасяне на Конституционния съд по
образуваното КД № 15/2024 г. Към настоящия момент посочената разпоредба е част от
позитивното действащо право в страната и не е обявена за противоконституционна от
единствено оправомощения за това орган- Конституционния съд на Република България.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), в случай, че нормата
бъде обявена за противоконституционна, тя не се прилага ex nunc, а силата на присъдено
нещо на съдебните актове, влезли в сила, не се разколебава. Поради това фактът, че пред
Конституционния съд понастоящем е налице образувано дело по искане за обявяване на
противоконституционност на въпросната разпоредба, не означава, че тази разпоредба не
следва да се прилага, докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с
КРБ.
Настоящата инстанция счита, че е без значение дали е налице непропорционалност
спрямо тежестта на извършеното престъпление. Следва да се отбележи, че принципът за
пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове,
ратифицирани от страната ни (напр. чл. 52, ал. 1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз), както и в трайната практика на Конституционния съд и Съда на ЕС. За
да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението
на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, при извършени престъпления по някои от
предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като
факултативна, т. е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат
или не (такъв законодателен подход е приложен при създаване на разпоредбата на чл. 343,
6

ал. 5 от НК, където е казано "съдът може", относно възможността за отнемане на МПС на
собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика). Но разпоредбата
на чл. 343б, ал. 5 от НК е въведена от националния законодател като императивна, при което
неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се
приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.
От гледна точка на европейското законодателство съдът намира, че въпросната
разпоредба от НК не противоречи и на чл. 49 § 3 от ХОПЕС. Съгласно цитираната
разпоредба тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.
В настоящия случай разпоредба от НК не е "наказание", а мярка, която мярка е удачна,
общественополезна и преди всичко за приета от законодателя по установения ред, в кръга на
компетенциите му.
Към настоящия момент няма произнасяне на Конституционния съд на Република
България по КД № 15/2024 г., а съдът няма правомощие да спира наказателното
производство докато се произнесе Конституционния съд по оспорения пред него текст на чл.
343б, ал. 5 от НК.
Именно с така определените по вид и размер наказания, съдът намери, че ще бъдат
постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на
специалната, така и по отношение на генералната превенция на закона.
Причината за извършване на деянието следва да се търси в ниската правна и
гражданска култура на подсъдимия и незачитане разпоредбите на ЗДвП.
На основание чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимият Г.В.Г.., със снета от по-горе
самоличност, да заплати на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Сливен разноските по
досъдебното производство в размер на 640,65 /шестстотин четиридесет лева и тридесет и
пет стотинки/ лева., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Нова Загора разноски в размер на 339,30 /триста тридесет и девет лева и тридесет
стотинки/ лева
Съдът постанови и веществени доказателства прикачен инвентар – употребяван
товарач да се върнат на Г.В.Г., ЕГН *******.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	16
Дата:	11 юни 2025 г.
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20242220200525
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 декември 2024 г.

Присъда по дело №525/2024 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите