Районна прокуратура
Видин е внесла обвинителен акт
по досъдебно
производство № 4 /2020г.по описа на РУП - Кула срещу П.В.Г., ЕГН: **********, българин, с българско гражданство, със средно-специално образование,
женен, неосъждан, работещ към ЦГМ- гр. София, с пост. адрес:
гр. София, ж.к.“Света Троица“ №
145А,вх.А,ет.6,ап.21 роден на ***г*** за това че: на 15.04.2020г. на черен път в района на бившия портал
на ЕСС/електрическо
съобщително съоръжение/ -
с.Шишенци на около 500 м от с.Шишенци, община
с.Бойница, област
Видин и на около 3 500 м
източно от Гранична
пирамида № 95 на
българо-сръбската граница в лек автомобил марка „Джип“ модел „Гранд Чероки“ с
рег.№ СВ 5753 АТ, негова собственост, държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, а
именно: 1 бр.двуцевна гладкоцевна ловна пушка марка „ИЖ“ модел „43 М“ калибър
12 с фабричен номер 8716844 и 36 бр. ловни патрони калибър 12, без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл.50 ал.З от ЗОБВВПИ-престъпление по чл.339
ал.1 предложение „второ“ и „пето“ от НК във вр.с чл.50 ал.З от ЗОБВВПИ.
Представителят
на РП-Видин в съдебно заседание, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във
вида, в който е предявено и счита, че същото е доказано по несъмнен начин. По
отношение вида и размера на наказанието, представителят на държавното
обвинение предлага да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години, изпълнението, на което да бъде отложено на основание
чл. 66 от НК за срок от три години, като се има предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, като смекчаващо вината обстоятелство.
Защитникът на подсъдимия Г. – адв. Л.М. пледира, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, съобразно
изискванията на НПК. Прави анализ на доказателствата, като по отношение на
обвинението прави следните изводи. Приема, че са налице доказателства, че пушката е била оставена на задната
седалка -
обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на свидетеля Б., като в същото време граничните полицаи
свидетелстват, че цевта на пушката е била между двете предни седалки, но в
същото време се установява, че пишката е местена от единия граничен полицай, за
да бъде разглобена, с оглед проверка дали има куршум в цевта и установяване
номера на същата, като преместването ù дори с 20 см. напред или назад съществено променя
фактическата обстановка, действителната и установената при заснемането на
фотоалбума по делто. Посочва също също, че от субективна страна, за да бъде осъден подсъдимия по това обвинение, би
следвало да е налице доказан пряк умисъл в
извършване на престъпление по чл. 339 от
НК, каквото не е
сторено. Също така се посочва, че по отношение на патроните е установено, че подсъдимият е ловец и може и има право да държи патрони и да ги пренася. С оглед на всички посочено,
защитникът пледира, падзащитният му да бъде отравдан.
Подсъдимият Г. заявява, че разбира обвинението, не се
признава за виновен и дава обяснения пред съда, в които посочва, че на
инкриминираната дата е бил в с. Шишенци със семейството си, макар постоянно да
живее в гр. София и имал проблеми с лисица, която извършвала нападения над
кокошки на вуйчо му, които отглежда в техния двор, с оглед на което се бил
обадил на свидетеля А.Б.,***, ловец е и притежава законна ловна пушка, да дойде
с него, за да се опита да отстреля лисицата. Посочва също, че около 17.00часа на
инкриминираната дата е взел с джипа си „Гранд Чероки“ свидетеля Б. от дома му и
заедно със сина си, който е на 8 години, отишли извън селото да дебнат появата
на лисица, като А. се качил и седнал отпред в колата, държеейки пушката си и
носел патрони в едно пликче. Заявява също, че отишли на полето, на около 200м
от края на селото, чакали около два часа, но лисица така и не се появила и те
си тръгнали към селото, като свидетеля Б.
седнал на задната седалка, заедно с пушката си и патроните, а синът му седнал
до него на предната седалка. Твърди, че е закарал свидетеля Б., до дома му,
където той е слязъл, но не е обърнал внимание дали е взел пушката и патроните със себе си, а детето му го помолило да му позволи да
шофира джипа, при което той се съгласил и детето седнало зад волана, а той до
него на предната седалка и тръгнали по черен път, малко след което ги спрели
служители на Гранична полиция и му направили забележка, че е позволил на детето да шофира, а единият от
полицаите погледнал в автомобила и забелязал, че пушката е на задната седалка в автомобила. Подсъдимият заявява
пред съда, че тогава е видял, че свидетеля Б. е забравил пушката на задната
седалка, за което обяснил на полицаите, че пушката е на свидетеля Б. и са
ходили Б. да
отстреля една лисица и им
казал, че ще се обади на Б. да си прибере пушката. Твърди, че когато граничните полицаи видяли пушката в колата, свидетелят Б.Б., започнал да я разглобява
и да диктува някакъв номер на някого, на когото се е бил обадил по телефона, а когато дошъл свидетеля Б.,
свидетеля Б. продължавал
да държи пушката в ръцете си, като след това я оставил между предните
седалки в автомобила. При упражняване правото си на лична защита се придържа
към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна
дума, моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.В.Г. е
роден на ***г***. Същият е български гражданин, българин по произход, със средно образование, женен,
работещ в „ Център за градска мобилност” гр. София,
неосъждан .
Подсъдимият Г. претежава Разрешение № 20150161015/06.08.2018г., с валидност до 05.08.2023г. за съхранение, носене и употреба на следните дългоцевни
огнестрелни оръжия :
ловна пушка“ ТОЗ“ калибър 12 № У 9323733 и ловна
пушка „Бенели“ калибър 12 № Б 210780/С 898216, издадено от 03РУ при СДВР. През месец април 2020г. подсъдимият Г. *** със семейството си, където имал наследствен имот, в
който заедно с негов вуйчо отглеждали кокошки. Тъй като имало проблеми с
лисица, която нападала кокошките, подсъдимият на 15.04.2020г. помолил свидетеля
А.Б. ***, който е ловец и притежавал законна ловна пушка, с когото били в
приятелски отношения, да го придружи извън селото и да се опита да отстреля
лисицата, която му създавала проблем с кокошките. Свидетелят Б. се съгласил и
около 17,00 часа, подсъдимият го взел от дома му с автомобила си марка „Джип“ модел „Гранд Чероки“ с рег.№ СВ 5753 АТ, в който бил и синът му на 8
годишна възраст. Свидетелят Б. се качил в автомобила и седнал на предната
седалка до шофьора, като носел със себе си ловното си оръжие – ловна пушка марка „ИЖ“ модел „43 М“, калибър 12 с фабричен номер 8716844 и 36 бр. патрони 12 калибър,
поставени в плик. Отишли с автомобила на 200 м. извън селото, където 2 часа
чакали да се появи лисица, през което време свидетелят Б. заредил пушката с
патрони и дебнел появата на лисица, която да отстреля, но тъй като не се появила
лисица, а времето напредвало, около 19 часа, свидетелят Б. и подсъдимият решили
да се прибират, защото свидетелят Б. трябвало да прибере овцете си от паша. При
тръгването от мястото, свидетелят Б. седнал на задната седалка, като държал при
себе си и ловната си пушка, като преди това бил извадил заредените патрони. 12
от патроните бил поставил зад
скоростния лост, 12 били поставени в
кухина между скоростния лост и централната конзола на автомобила, а останалите 12 били поставени в найлонов плик и картонена
кутия на пода на лекия автомобил пред предна дясно седалка.Синът на подсъдимия седнал на
предната седалка, до баща си, който шофирал лекия автомобил. Пред дома си,
свидетелят Б. слязъл, но забравил пушката си на задната седалка, като част от
цевта на същата /неустановено по делото точно колко / била между двете предни
седалки, а патроните били на посочените от съда места. Синът на подсъдимия
изразил желание да управлява автомобила и подсъдимият се съгласил, поради което
двамата си разменили местата и синът му започнал да управлява автомобила, а
подсъдимият се возил на седалката до него, като в района на бившия портал на ЕСС/електросъобщителна система/ на с.Шишенци,
на около 500 м от селото и на около 3 500 м източно от ГП/гранична пирамида/ № 95 на българо-сръбската граница свидетелите Брислав П.Б. и И.П.П.
– служители в ГПУ – Брегово спрели за проверка автомобила, в който пътували
подсъдимия и сина му, тъй като свидетелите забелязали, че автомобилът се
управлява от дете. При извършване на проверката, свидетелите забелязали, че на
задната седалка има ловна пушка, част от цевта, на която е между предните
седалки, за което уведомили колегите си в ГПУ Брегово и РУ – Кула. Свидетелят Б.
разглобил пушката като я повдигнал от мястото, където била сложена, за да
провери има ли в цевта патрони, след която я поставил отново от мястото,
откъдето я взел. Подсъдимият обяснил, че пушката е на неговия познат свидетеля Б.
и че са ходили извън селото, свидетеля Б. да отстрелва лисица. Подсъдимият
извикал свидетеля Б., който малко след това пристигнал на мястото и представил
на свидетеля Б. разрешителното си за съхранение, носене и употреба на
процесната ловна пушка, който разглобил пушката и сверил нейния номер с номера,
посочен в разрешителното и установил, че съвпадат.
Гореописаната фактическа обстановка се установява отчасти от дадените обяснения от подсъдимия Г. пред съда и отчасти
показанията на свидетелите А.Б.Б., Б.П.Б. и И.П.П., от заключението на
съдебно-балистичната експертиза и от писмените доказателство - фотоалбум от 15.04.2020г. по повод намерено
огнестрелно оръжие , Докладна записка Рег. № 4518р-3469/24.04.2020г. на
ГПУ-Брегово; Протокол за доброволно предаване с рег. № 4518р-3269 от 16.04.2020г, справки в централна
база КАТ за собственост на автомобил СВ 5753 АТ; заверено копие на ловен билет
№386363, членска карта №118463 и Разрешение
№20150144171 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за тях на А.Б.Б. и приложение към него; Протокол за оглед на веществени доказателства
от 28.04.2020г. и фотоалбум към него от 29.04.2020г.; Справка от СДВР, 3то РУ -
№ УРИ227Р -9337/07.05.2020г. за разрешително за оръжие на подсъдимия; обяснение от П.В.Г. от 15.04.2020г., обяснение
от А.Б.Б. от 15.04.2020г, Справка за съдимост рег № 140/12.08.2020г. на РС –
Кула, предсъдебен доклад за подсъдимия, Разрешение № 20150161015 и приложение
към него за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси на
подсъдимия.
Съдът намира, че не
следва да се кредитират показанията на свидетеля Б., че е оставил пушката преди
да слезе от автомобила изцяло на задната седалка, защото житейски не е логично
да помни как точно е оставил пушката, като в същото време заявява, че я е
забравил в колата, както и че не е съвсем сигурен дали когато се е возил на
задната седалка, преди да слезе, цевта е била на коленете му или до него или
зад него. Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и П. в частта, в която
заявяват, че при извършване на проверката са установили пушката поставена с
приклада на задната седалка и цевта между предните седалки, но двамата дават
различни показания каква част от цевта е била между седалките – св. Б. заявява,
че около 20 см., а П. - 40 см. Също така, съдът намира, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелите Б. и Б., както и обясненията на
подсъдимия по отношение на обстоятелството изваждана ли е пушката извън
автомобила, за да се разглоби за установяване на номера ѝ, тъй като
показанията на свидетелите Б. и Б. са противоречиви и взаимоизключващи се,
което противоречие не бе преодоляно и при проведената от съда между двамата
очна ставка, като показанията на Б., че при пристигането си пушката му е била в
ръцете на свидетеля Б. се подкрепят единствено от обясненията на подсъдимия, но
съдът отчита, двоякия характер на обясненията – доказателствено средство и
средство за защита. Безспорно по делото се установява обаче, от показанията на
свидетелите Б. и П., че свидетелят Б. е разглобявал пушката, макар и в
автомобила, за да провери дали има в цевта патрон, което неминуемо е довело до
промяна на фактическото положение, при което е била пушката, когато е
установена при проверката от свидетелите Б. и П.. С оглед на това
обстоятелство, както и обстоятелството, че свидетелите Б. и П. дават различни
показания по отношение на факта, каква част от цевта е била между предните
седалки на автомобила, съдът приема, че по делото не е безспорно установено
какво точно е било положението на пушката при установяването ѝ от
свидетелите Б. и П.. Съдът следва да посочи, че по делото има приложен
фотоалбум, изготвен по повод намерено огнестрелно оръжие и боеприпаси от
15.04.2020г./л. 2-5 от ДП/, но по делото няма протокол за оглед или друго
действие по разследването, към което да е същия. Не става ясно и кога точно е
правен същия и респективно няма как да се приеме, че положението на ловната
пушка, фиксирано на ф.к № 4,5,6,7,8,9,12 и 13 е фактическото положение на
оръжието, първоначално установеното от свидетелите Б. и П.. Също така, както
съдът вече посочи, по делото безспорно се установи, че свидетелят Б. е
разглобявал пушката, което неминуемо е довело до промяна на положението ѝ.
По отношение на останалата част от показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия, с които безпротиворечиво се установява останалата част от приетата
фактическа обстановка, съдът ги кредитира като последователни, логични и
непротиворечиви. От приетата по делото и неоспорена от страните, съдебно - балистична
експертиза се установява, че инкриминираната ловна пушка е огнестрелно оръжие,
а 36 - те патрона са боеприпас за ловно огнестрелно оръжие, калибър 12. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно изготвено, с
оглед поставените им задачи и специалните знания на вещото лице.
От приетото по
делото Разрешение № 20150161015/06.08.2018г., с валидност до
05.08.2023г. за съхранение, носене
и употреба на оръжие
се установява, че посоченото разрешително е издадено на подсъдимия за следните дългоцевни
огнестрелни оръжия :
ловна пушка“ ТОЗ“ калибър 12 № У 9323733 и ловна
пушка „Бенели“ калибър 12 № Б 210780/С 898216, а от Разрешение № 20150144171/17.07.2018г., с валидност до 16.07.2023г. за съхранение, носене и употреба на оръжие се установява, че посоченото разрешително е
издадено на свидетеля Б. за процесната ловна пушка марка „ИЖ“ модел „43 М“,
калибър 12 с фабричен номер 16844.
Предвид изложеното и от така изяснената
фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът
приема за установено от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК “Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму
взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия,
боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това
надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години”. Съгласно чл. 6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ за граждански цели -
лов, могат да се придобиват и съхраняват до 300 броя боеприпаси за всяко оръжие, в който смисъл е и Писмо № УРИ
227р-9337/07.05.2020г. на 03РУ на СДВР/л.32 от ДП/ , в което се посочва, че
разрешеното количество боеприпаси, за двете ловни пушки, за които е имал
посоченото по – горе от съда разрешение подсъдимия, на осн. чл. 6, ал.3, т.2 е
до 300 бр. за всяко от оръжията.
Изпълнителното деяние съгласно чл. 339, ал.1 от НК, се изразява в няколко
форми – придобиване, по какъвто и да е начин; държане или предаване другиму на
взривове, огнестрелно оръжие или боеприпаси, без да има за това надлежно
разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените
изпълнителни форми. В конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато
обвинение за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Съставомерно по чл. 339, ал.1 от НК "държане" ще е
налице винаги, когато за взривовете, огнестрелното оръжие или боеприпасите няма
надлежно разрешение, то обективно се намира във фактическа власт на дееца без
оглед на продължителността - часове, дни или повече. Фактът на държането на
посочените, поставени под специален контрол вещи, е достатъчен и за съставомерността
му е без значение начина на възникване на държането. На първо място съдът счита, че от обективна страна бе
доказано такова държане, по смисъла, който е заложил законодателя, за да се
консумира състава на престъплението по
чл. 339, ал.1 от НК по отношение на вещ, за която няма законоустановеното разрешение, само по
отношение на инкриминираното огнестрелното оръжие гладкоцевна ловна пушка марка „ИЖ“ модел „43 М“
калибър 12, защото
по делото безспорно се установи, че същото се е намирало на задната седалка на
собствения му автомобил, за него подсъдимият не е имал издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба, но не и по отношение на 36 бр. патрони, тъй като с оглед
посоченото по – горе, с оглед наличието на разрешително, което е имал издадено
подсъдимия за 2 бр. ловни пушки, калибър 12, то същият е имал правно основание,
с оглед цитираната от съда разпоредба – чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ да носи 36
патрона за ловна пушка калибър 12, каквито безспорно са намерените в автомобила
му 36 патрона.
Съгласно решение
№ 26/03.02.2009 г. по НД № 633/2008 г. на ВКС, ІІІ н.о., докладчик съдията Б. Ангелов, за да е налице съставомерно
държане по отношение на оръжието
е
достатъчно то да се намира във фактическата власт на дееца. По делото са
събрани достатъчно доказателства, че процесното оръжие е било във фактическа
власт на подсъдимия, находящо се на задната седалка на
автомобила му. В цитираната
съдебна практика обаче е посочено, че установяването на този факт обективира в
достатъчна степен и неговия умисъл, ако не са налице други обстоятелства, които
го изключват. В случая съдът
намира, че са налице такива обстоятелства. По делото безспорно се доказа, че
подсъдимият е извикал свидетеля Б. да дойде с ловната си пушка, за да отстреля
лисица, а не е поискал пушката от него сам да го стори, каквито умения явно
има, щом има издадено разрешение за две ловни пушки. Това обстоятелство ясно
показва, че подсъдимият не е имал за цел да държи при себе си посочената пушка.
Също така, свидетелят Б. в разпита се пред съда заявява, че е забравил пушката
си на задната седалка, което е заявил още при пристигането си на мястото на
проверката, половин час след установяване на пушка му в колата на подсъдимия от
свидетелите Б. и П. и е отразено в обясненията му/л. 15 от ДП/, както и в
разпита си на 28.05.2020г. пред водещия разследването в хода на досъдебното
производство/л. 53 от ДП/. Тъй като по делото не се установи по безспорен начин
каква част от цевта на пушката е била между предните седалки на автомобила, не може
да се направи и еднозначен извод, че подсъдимият е знаел, че пушката на
свидетеля Б. е останала на задната седалка, след като той вече не е бил в
автомобила. Абсолютно недопустимо е обвинението да почива на
предположения.
С оглед на посоченото, съдът приема, че липсват доказателства за наличието
на субективния елемент на състава на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, тъй
като това престъпление следва да бъде извършено единствено умишлено. Така в
хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства за това подсъдимия Г.
умишлено да е държал ловната пушка, собственост на свидетеля Б., предмет на
обвинението. Не бяха събрани доказателства да е съзнавал, че държи посочената
пушка, за която няма издадено разрешение за носене, съхранение и употреба, тъй
като от показанията на свидетеля Б. се установява, че той я е забравил, когато
е слязъл от колата, а по делото не бяха събрани категорични доказателства, че
подсъдимият е знаел, че пушката се намира на задната седалка на
автомобила.
Според императивната
разпоредба на чл.304 НПК, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен, когато не се установи, че деянието е извършено виновно от последния,
хипотеза, в която попада и настоящия случай.
Предвид изложените
съображения на основание чл. 304
от НПК следва същият да бъде признат за невинен за това, че на 15.04.2020г. на черен път в района на
бившия портал на ЕСС - с.Шишенци на около 500 м от с.Шишенци, община с.Бойница,
област Видин и на около 3 500 м източно от ГП № 95 на
българо-сръбската граница в лек автомобил марка „Джип“ модел „Гранд Чероки“ с
рег.№ СВ 5753 АТ, негова собственост, държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, а
именно: 1 бр.двуцевна гладкоцевна ловна пушка марка „ИЖ“ модел „43 М“ калибър
12 с фабричен номер 8716844 и 36 бр. ловни патрони калибър 12, без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл.50 ал.З от ЗОБВВПИ-престъпление по чл.339
ал.1 предложение „второ“ и „пето“ от НК във вр.с чл.50 ал.З от ЗОБВВПИ, поради което същият беше оправдан по повдигнатото
обвинение.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направените разноски в
размер на 85,57 лв. за изготвената съдебно – балистична експертиза в хода на
досъдебното производство, с оглед разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК лв.
остават за сметка на държавата.
Веществените доказателства: 1 бр.двуцевна гладкоцевна ловна пушка марка „ИЖ“ модел „43 М“ калибър 12 с
фабричен номер 8716844 и 26 бр.ловни патрони калибър 12 и 10броя гилзи от ловни
патрони калибър 12 следва да бъдат върнати на собственика им А.Б.Б. с ЕГН:**********
***, след влизане на присъдата в законна
сила, за които същият има надлежно издадено разрешително.
Предвид на изложените съображения, съдът постанови
своята присъда.
20.08.2020г. Районен съдия: