Разпореждане по дело №424/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С протоколно определение от 17.09.2014 г., постановено по гр. д. № 202/2014 г., М. районен съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят С. Х. И. от с. В., община К., К. област, който го атакува като необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът приел: Че след като ответникът в съдебно заседание не оспорва исковата молба, липсвал правен интерес от завеждането на иска като били игнорирани твърденията в исковата молба, че преди около година, ответникът поставил ограда в неоградената част от процесния имот и от тогава претендирал, че има право и той да ползва имота; Оспорване било налице и в подадения от ответника отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК; Интересът от установителния иск се разкривал, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича; Оспорването или неоснователното претендиране на едно гражданско право пораждало интерес от искова защита съгласно ТР № 8/27.11.2013 г. по ТД № 8/2012 г. ВКС; В хипотеза на признат иск от ответника, интересът от предявения установителен иск не отпадал, тъй като решаващо за него било извънсъдебното оспорване; Ищецът имал правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, за който било оспорено правото му от ответника преди началото на делото; Съдът следвало да изслуша свидетелите, за да установи взаимоотношенията с ответника спрямо процесния имот. Искането е да се отмени атакуваното определение на Момчилградския районен съд и делото се върне за разглеждане.

В писмен отговор С. Х. И., чрез А. Р. Х. от АК- К. заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди, че наличие на интерес от установяването, съответно интерес от предоставяне на съдебна защита, имало тогава, когато ищецът бил собственик на веща и друго лице оспорва или смущава правото му, без да владее или държи веща. В случая ищецът нямал правен интерес, тъй като имота, за който предявил иска, имал собственик, а имота, който ползвал ответника, не попадал в описания от ищеца имот. Поддържа, че не бил признал иска и, че не бил страна по спора, не бил пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като имотите, които засягал ищеца, били собственост на други физически лица и на Община К., а ответникът не ги ползвал или владеел. Искането е жалбата да се остави без уважение.

Въззивният съд при извършената проверка на атакуваното определение при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. За съществуването на интерес е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес от решаване на спора винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които се изразява спорът и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията в исковата молба, като при оспорването им, ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право. Следва да се посочи, че ако в хода на производството, ответникът признае иска, за което има данни по делото, това не води до отпадане на интереса от търсената с този иск защита. В хипотеза на признат иск от ответника, интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване, за налÞчието на което са налице данни по първоинстанционното дело.В този смисъл е и задължителното разрешение, дадено в Решение № 135/10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 61/2013 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Следователно в случая, ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото. Поради изложеното следва да се отмени атакуваното определение и делото се върне на М. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 17.09.2014 г., постановено по гр. д. № 202/2014 г. по описа на М. районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/