№ 154
гр. С.З., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901471 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 493 и сл. от КЗ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е пострадала от ПТП, станало на
31.12.2016 г. в землището на гр. С., при което е причинена смъртта на нейния
син Н.Р.Т. с ЕГН **********. За причиненото ПТП виновният водач Е.Н.Т. с
ЕГН ********** е осъден с Присъда № 16 от 19.06.2020 г., постановена по
НОХД № 674/2019 г. по описа на Окръжен съд Х., изменена с Решение №
61/09.04.2021 г. по КД № 139/2021 г. по описа на ВКС, Първо наказателно
отделение. Присъдата е влязла в сила на 09.04.2021 г.
Твърди се, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, към
датата на ПТП за л.а. „Ф.С.“ с pen № СТ *** ВК, управляван от виновния
водач Е.Н.Т., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
„З.Д.Е.“ АД по застрахователна полица № BG/07/116003147146, валидна от
13.12.2016г. до 12.12.2017г. /прекратена на 27.03.2017г./.
Ищцата твърди, че на 05.06.2017 г. е предявила пред ЗД „Е.“ АД
застрахователна претенция за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на нейния син, настъпила в резултат на гореописаното ПТП.
По предявената претенция в ответното дружество била образувана щета №
**********/05.06.2017г. На 23.04.2021 г. ищцата е депозирала в Окръжен съд
1
С.З. искова молба за осъждане на ответното дружество да й заплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 31.12.2016 г., при което е
починал нейният първороден син Н.Р.Т., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.06.2017 г.- датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата. По така депозираната искова молба било образувано търг. дело №
20215500901095 по описа на Окръжен съд С.З.. По делото е било постановено
Решение № 65 от 04.10.2021 г., с което изцяло били уважени предявените от
ищцата искове. Посочва, че към настоящия момент решението не е влязло в
законна сила.
Освен неимуществени вреди, в резултат на ПТП ищцата твърди, че е
претърпяла и имуществени вреди, които предявява за плащане с настоящата
искова молба.
Излага съображения, че дълго време преди инцидента ищцата, заедно
със и синовете й Н.Т. и П.Д. са живеели постоянно в гр. М., Р.Ф.. По време на
инцидента в Б. е бил само синът й Н.Т., който е гостувал на своите баба и
дядо. Поради смъртта на сина й ищцата, заедно с по-малкия си син П.Д., се
върнали в Б., за да може тя да идентифицира тялото му и да организира
неговото транспортиране до Р.Ф., където е бил погребан. Ищцата и децата й
са били трайно установени и пребивавали на територията на Р.Ф. от 2009г.
Посочва се, че ищцата е била много привързана към синът й Н.Т., затова
изобщо не си представила, че може да извърши погребението в Б., тъй като в
родината се завръщала само един, два пъти годишно и за нея е било
немислимо да не може да посещава редовно гроба на детето й. Ето защо взела
решение да извърши погребението във Ф., там където живее семейството.
Твърди се, че ищцата все още не била превъзмогнала загубата на детето си,
поради което почти всяка събота посещавала гроба.
За връщането си обратно във Ф., ищцата твърди, че е заплатила за
автобусни билети сумата от общо 392.70 лева.
Посочва се, че видно от Фактура за предоставяне на концесия от тип
гробно място, съставена на 11.01.2017 г., ищцата заплатила сумата от 911.40
евро за предоставяне място в Гробище С. в гр. М. за период от 50 години - от
11.01.2017 г. до 10.01.2067 г.
2
От дубликат на фактура № 8312, съставена на 19.01.2017 г. се
установявало, че за извършеното погребение на сина й Н.Т., ищцата
заплатила 5017.00 евро. Видно от фактура № F1809043 от 30.09.2018 г., за
доставяне и поставяне на надгробен паметник ищцата заплатила сумата от
17000 евро.
Посочва се, че общо заплатените от ищцата разходи, свързани с
погребението и последващото поставяне на надгробен паметник на сина й
Н.Р.Т. били в размер на 22 928.40 евро и разходи за автобусни билети в
размер на 392.70 лева. Тези разходи не били претендирани по щета №
**********/05.06.2017г., поради което в изпълнение на разпоредбата на чл.
380 от Кодекса за застраховането, ищцата е депозирала пред ответното
дружество молба за изплащането им. Видно от известие за доставяне с баркод
ИД PS 6000 01PHZS L, ответникът получил застрахователната претенция на
16.11.2021 г. С писмо с pen № 7467/9/23.11.2021 г. ответното дружество
уведомило ищцата, че претендираните от нея разходи не представляват
необходими разноски, които да са пряка и непосредствена последица от
настъпилото застрахователно събитие и отказвало да уважи
застрахователната й претенция.
Тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не
била получавала обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 31.12.2016 г., при което е починал нейният
първороден син Н.Р.Т., за нея бил налице правен интерес от завеждане на
настоящият иск за репариране на причинените имуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност“ против ответното застрахователно дружество, отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
На основание чл. 429, ал, 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от КЗ ищцата
претендира ответното дружество да й заплати и дължимата законна лихва
върху претендираното обезщетение, считано от 16.11.2021 г. - датата, на
която ищцата предявила за плащане пред застрахователя направените от нея
транспортни разходи и разходи във връзка с погребението и последващото
оформяне на гробното място на сина й Н.Р.Т., починал на 31.12.2016 г.
вследствие на ПТП.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.Д.Е.“ АД - гр. С.,
3
ЕИК ***** да заплати на Д. Д. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С.З., ул. ******** обезщетение за имуществени вреди, включващо сумата в
размер на 22 928.40 евро, представляващи левовата равностойност на 44844
лв. за заплатените от нея разходи свързани с погребението и последващото
поставяне на надгробен паметник на нейния син Н.Р.Т. с ЕГН **********,
починал в резултат на ПТП, станало на 31.12.2016 г. и сумата от 392.70 лева
за автобусни билети за връщането й във Ф., ведно със законната лихва върху
всяка една от тези суми, считано от 16.11.2021 г. - датата, на която ищцата е
предявила тези суми за плащане пред застрахователя до окончателното
изплащате на сумите.
Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема
становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни, поради което
ги оспорва, както по основание, така и по размер.
Признава, че към 31.12.2016 г. гражданската отговорност на водача на
лек автомобил марка „Ф.“, модел „С.“ с pen № СТ *** ВК е била обезпечена
от ответника по силата на застрахователен договор № 07/116003147146 с
период на покритие 13.12.2016 г. -12.12.2017 г.
Твърди, че заявените за разглеждане в настоящото производство
имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба непозволено увреждане. Соченото
деяние, макар и признато за противоправно с влязла в сила присъда, счита, че
не се явява решаващо и вътрешно необходимо условие за възникване на
направените разходи, чието възстановяване се търси. Ето защо счита, че не е
налице причинно-следствена връзка между деликта, извършен от
застрахования при ответното дружество водач Е.Н.Т. и направените
погребални разноски, с оглед на което оспорва изцяло необходимостта от
плащането на концесия от типа „гробно място“ на ТРИ броя места за срок от
50 години, както и на предоставените от погребална агенция „М. Лотер“
текущи и допълнителни УСЛУГИ, подробно описани в представената по
делото фактура №8312/19.01.2017г., както и необходимостта от изработка на
специален надгробен паметник от гранит с постамент на погребален
параклис, включващ две колони фин черен гранит и гравюри в златно на
постамента. Оспорва също така и връзката между деянието на Емил Тончев и
4
разходите по закупуването на представените автобусни билети.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан иска, предявен от Д. Д. Р. за присъждане на
обезщетение в размер на 22 928,40 евро за нанесени й имуществени вреди,
изразяващи се в извършен разход, свързан с погребението на Н.Т. и
поставянето на надгробен паметник, както и сумата в размер на 392,70 лв.
също имуществени вреди, свързани със закупуването на автобусни билети за
завръщането й във Ф..
По отношение на предствените от ищцата доказателствата заявява, че
няма възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Страните не спорят, че към 31.12.2016 г. е налице застраховка
,,Гражданската отговорност‘‘ на водача Е.Н.Т. на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „С.“ с pen № СТ *** ВК е била обезпечена от ответника по силата на
застрахователен договор № 07/116003147146 с период на покритие 13.12.2016
г. -12.12.2017 г.
С влязла в сила на 09.04.2021 г. присъда № 16 от 19.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 674/2019 г. по описа на Окръжен съд Х., изменена с
решение № 61/09.04.2021 г. по КД № 139/2021 г. по описа на ВКС, Първо
наказателно отделение се установява, че застрахованият при ответника водач
е признат за виновен в това, че на 31.12.2016 г. в землището на гр. С., обл. Х.
при управление на МПС лек автомобил ,,Ф.С.‘‘ с рег. № СТ *** ВК, нарушил
правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на две лица – К.П.К. и Н.Р.Т..
От удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 1/05.01.2017 г.
се установява, че ищцата Д. Д. Р. е майка на пострадалия Н.Р.Т..
С решение № 65/04.10.2021 г. по т.д. № 95/2021 г. по описа на ОС – С.З.
е осъдено „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. 1592, район „И.“,бул. **** да заплати на П.Д.Д., с ЕГН ********** -
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Д. Д. Р., с ЕГН:
**********, двамата с постоянен адрес: гр. С.З., ул. *****, сумата от 150 000
лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
5
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговия
брат Н.Р.Т., от ПТП, възникнало на 31.12.2016 год., ведно със законната лихва
върху сумата от 14.02.2020 г., до окончателното й заплащане.
Осъдено е „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1592, район „И.“,бул. ***** да заплати на Д. Д. Р., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул., *****, сумата от 120 000
лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния
син Н.Р.Т., от ПТП, възникнало на 31.12.2016 год., ведно със законната лихва
върху сумата от 05.06.2017г., до окончателното й заплащане; законната лихва
върху сумата от 30 000 лв., считано от 05.06.2017г. до 31.08.2021г.; законната
лихва върху сумата от 25 000 лв., считано от 05.06.2017г. до 01.09.2021г.;
законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 05.06.2017г. до
02.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 45 000 лв., считано от
05.06.2017г. до 06.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата 120
000 лв. до предявения размер от 250 000лв., като погасен чрез плащане.
От писмо с изх. № 7467/23.11.2021 г. е видно, че за процесния инцидент
ответният застраховател е отказал да изплати застрахователна претенция за
заплащане на имуществени вреди по молба на ищцата.
От Фактура за предоставяне на концесия от тип гробно място, съставена
на 11.01.2017 г., се установява, че ищцата заплатила сумата от 911.40 евро за
предоставяне място в Гробище С. в гр. М. за период от 50 години - от
11.01.2017 г. до 10.01.2067 г.
От дубликат на фактура № 8312, съставена на 19.01.2017 г. се
установява, че за извършеното погребение на сина й Н.Т., ищцата заплатила
5017.00 евро. Видно от фактура № F1809043 от 30.09.2018 г., за доставяне и
поставяне на надгробен паметник ищцата заплатила сумата от 17000 евро.
От 2 броя билети на ,,Ю.И.‘‘ ООД се установява, че ищцата е заплатила
сумата от 392,70 лева от Б. до Ф..
От показанията на свидетеля Д.П.К. се установява, че погребението е
извършено във Ф. по православен обичай. Сочи, че сторените разходи не
надхвърлят необходимото и поставената паметна плоча не е луксозна.
Твърди, че е виждал гроба на починалия на снимка.
6
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск
на увреденото лице за обезщетяване на претърпените от него вреди срещу
застрахователя на деликвента, който по силата на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" обезпечава деликтната отговорност на прекия
причинител на вредата. Увредено е лицето, което има право на обезщетение
за вреди, причинени от МПС. Увреден е й пострадалия, на който е причинена
смърт или телесно увреждане /чл. 478, ал. 1 и ал. 2 КЗ/. Уважаването на
прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по делото, че
между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", че в срока на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то
е причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него на
пострадалия имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези
вреди. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца.
Безспорно се установи по делото, че към датата на процесното ПТП
31.12.2016 г. между ответникът и собственикът на „Ф.“, модел „С.“ с peг. №
СТ *** ВК е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Ответникът е направил
съдебно признание на този факт, което обвързва съда да приеме същият за
настъпил. По силата на застрахователния договор застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената между страните
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателният съд е
задължителна за гражданския съд, когато разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. В тази връзка издадената по НОХД № 674/2019 г. по
описа на Окръжен съд Х., присъда, която е добила законна сила на 09.04.2021
г., задължава съда да приеме, че на че на 31.12.2016 г. в землището на гр. С.,
7
обл. Х. при управление на МПС лек автомобил ,,Ф.С.‘‘ с рег. № СТ *** ВК,
нарушил правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на две лица – К.П.К. и Н.Р.Т..
Възражението на ответника, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер относно механизма на настъпване на ПТП не
държи сметка, че същият е част от изпълнителното деяние на престъплението,
за което застрахованият е признат за виновен с влязлата в сила присъда.
Следователно в настоящото производство предвид задължителния характер
на присъдата на наказателния съд безспорно се установява, че виновният
водач е имал противоправно поведение, изпълващо състава на престъпление
против транспорта, което е довело до смъртта на пострадалата.
Безспорно доказаното по делото виновно и противоправно поведение на
деликвента, поражда отговорността на ответника да покрие причинените на
трети лица вреди.
От Фактура за предоставяне на концесия от тип гробно място, съставена
на 11.01.2017 г., се установява, че ищцата заплатила сумата от 911.40 евро за
предоставяне място в Гробище С. в гр. М. за период от 50 години - от
11.01.2017 г. до 10.01.2067 г.
От дубликат на фактура № 8312, съставена на 19.01.2017 г. се
установява, че за извършеното погребение на сина й Н.Т., ищцата заплатила
5017.00 евро. Видно от фактура № F1809043 от 30.09.2018 г., за доставяне и
поставяне на надгробен паметник ищцата заплатила сумата от 17000 евро.
От 2 броя билети на ,,Ю.И.‘‘ ООД се установява, че ищцата е заплатила
сумата от 392,70 лева от Б. до Ф..
В случая от представените по делото Фактура за предоставяне на
концесия от тип гробно място, съставена на 11.01.2017 г., дубликат на
фактура № 8312, фактура № F1809043 от 30.09.2018 г. и 2 броя билети на
,,Ю.И.‘‘ ООД, категорично се установява, че ищцата е заплатила за
погребението на сина си и свързаните с него услуги и траурни обичаи сумата
от 22 928,40 евро и 392,70 лева. Безспорно се касае за присъщи за една
погребална церемония дейности, поради което платената за тях сума се
възприема от съда като необходима за посрещане на разходите за такъв
ритуал. Тези разходи са пряка последица от непозволеното увреждане,
8
причинено от застрахованото лице, тъй като те не биха се извършили, ако
последният не бе причинил смъртта на наследодателя на ищцата. В тази
връзка с плащането на процесната сума ищцата е претърпяла имуществени
вреди в резултат на процесното застрахователно събитие. Същата като
възходящ на пострадалия е материалноправно легитимирана да ги претендира
от ответния застраховател. Възражението на последния, че платената от
ищцата сума не отговаря на средните пазарни цени за погребение е
фактическо по характер и доказването му е в негова тежест. Ответникът обаче
не е ангажирал по делото никакви доказателства в негова подкрепа.
По тези съображения съдът намира, че ответното застрахователно
дружество следва да репарира изцяло платената от ищцата сума за
погребение на сина и транспортни разходи до Ф., където е трайно установена,
тъй като по силата на застраховката "Гражданска отговорност" се е задължил
да покрие отговорността на деликвента за причинените от него на трети лица
вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая по отношение на иска за неимуществени вреди ищецът
претендира лихва за забава от 16.11.2021 г. От представените доказателства
се установява, че на 16.11.2021 г. ответното дружество е уведомено за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се
начислява лихва за забава.
По отговорността за разноските:
На основания чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
9
ищцата разноски в размер на 2 000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, което не се явява прекомерно, предвид направеното по чл.
78, ал. 5 от ГПК възражение и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 809,47 лв. за държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1592, район „И.“,бул. ***** да заплати на Д. Д. Р., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул., *****, сумата от 22 928.40
евро, представляващи левовата равностойност на 44 844 лв. за заплатените от
нея разходи свързани с погребението и последващото поставяне на надгробен
паметник на нейния син Н.Р.Т. с ЕГН **********, починал в резултат на
ПТП, станало на 31.12.2016 г. и сумата от 392.70 лева за автобусни билети за
връщането й във Ф., ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми,
считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащате на сумите по служебна
банкова сметка по чл. 39 от ЗА в ,,Райфайзен Б.‘‘ ЕАД с IBAN: *****; BIC:
****.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1592, район „И.“,бул. **** да заплати на Д. Д. Р., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул., „*****, сумата от 2 000 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение по служебна банкова сметка по чл.
39 от ЗА в ,,Райфайзен Б.‘‘ ЕАД с IBAN: *****; BIC: ****.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1592, район „И.“,бул. ***** да заплати сумата от
1 809,47 лв. за държавна такса.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
11