Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 358
гр.
Пловдив, 28.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на
девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 303 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Държавна агенция „Д.р.и в.з.“ против решение № 67 от
08.02.2019 г., постановено по търг. дело № 425 по описа за 2016 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което Държавна агенция „Д.р.и В.з.“ е осъдена
както следва:
- да
заплати на „П.к.“ АД сумата от 132 906.93 лв., представляваща пропуснати
ползи в размер на среднопазарния месечен наем за ползването на 14 броя
резервоара /цистерни/ за съхранение на дизелово гориво, разположени на
площадката на „П.к.“ АД ***, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца в периода 15.07.2011 г.- 30.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 10 466.28 лв. деловодни разноски;
- да заплати
на „Ф.“ АД сумата от общо 67 718.31 лв., съставляващи извършени от
дружеството разходи за съхранение и опазване на държавни резерви и
военновременни запаси - дизелово гориво за периода 15.07.2011 г. - 30.06.2016
г., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, от които
сумата от 37850,54 лв. платени брутни работни заплати и осигуровки за управител
на склад и сумата от 29 867.77 лв. платени брутни работни заплати и
осигуровки за пазач -невъоръжена охрана, ведно със законната лихва върху сумата
от 67 718.31 лв., считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 5858.73 лв. деловодни разноски.
Във
въззивната си жалба ответникът Държавна
агенция „Д.р.и в.з.“ чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния и процесуалния
закон и необосновано поради неправила преценка на събраните
доказателства. Искането е решението в обжалваната от общината част да се отмени
и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят
като неоснователни. Претендира присъждане на деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
От ответника Държавна агенция „Д.р.и в.з.“ е постъпила и въззивна частна
жалба против определение № 809 от 09.04.2019 г., постановено по същото дело, с
което е оставено без уважение искането на агенцията за изменение на
решението в частта за разноските. Частният жалбоподател изразява становище, че
определението е неправилно, поради което следвало да бъде отменено, като иска
да се постанови друго, с което се намали размера на присъдените в полза на
ищците разноски за заплатени адвокатски възнаграждение в първоинстанционното
производство, поради тяхната прекомерност.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който въззиваемите „П.к.“ АД и „Ф.“ АД чрез
процесуалния си представител са изразили становище, че жалбата е неоснователна,
а обжалваното решение – правилно, поради което искат същото да се потвърди,
като им се присъдят направените деловодни разноски за възззивното производство.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Пловдивския
окръжен съд е образувано по предявени от „П.к.” АД, и „Ф. - 97” АД
против Държавна агенция „Д.р.и в.з.”, обективно и субективно активно съединени
искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане, както следва:
- на „П.к.” АД сумата от
132 906.93 лв., представляваща сбор от 59 и половина среднопазарни месечни
наема на собствените на дружеството резервоари, пълни с горивото на ответника,
разположени на площадка на „П.к.” АД *** ведно със законната лихва, от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
– на „Ф. - 97” АД – сумата 67 718.31 лв., представляваща платени от
дружеството суми за опазване на същото
гориво през периода 15.07.2011 г. до
30.06.2016 г., от които: 37850,54 лева – заплатени брутни работни заплати и
осигуровки на управител МОЛ за горивото; 29 867.77 лева – заплатени брутни
работни заплати и осигуровки на пазач – невъоръжена охрана на площадката, върху
която са разположени резервоарите с горивото, находяща се на „П.к.” АД ***,
ведно със законната лихва, които разходи ответникът си ги е спестил,
обогатявайки се за сметка на ищците без да съществува договорно задължение за
ищците да извършат разходите.
Във
връзка с заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от
ответника възражения, по делото е установено следното:
По силата на Договор за съхранение на военновременни запаси № 23/14.03.2008 г., Държавна агенция
„Д.р.и в.з.“ е възложила на „П.к.”
АД, а дружеството е приело да съхранява и е съхранявало
държавни резерви и военновременни запаси, в това число и гориво от
969,538 тона, срещу възнаграждение,
определено по финансова обосновка и калкулация за необходимо присъщи разходи,
съдържащи се в Приложение № 1 към
Договора.
Безспорно е, че договорът е бил прекратен от „П.к.” АД, считано от 01.01.2010 г., на основание чл. 21 т. 1 вр. с чл. 4 ал. 1 и ал.2
от него, поради обективната невъзможност за дружеството да продължи да бъде
съхранител и поради несъгласие от ответната Агенция с цената, за което
Агенцията е била уведомена с писмо изх. № 344 от 09.11.2009 г.
След прекратяване на договора, дружеството е
продължило да съхранява процесното гориво, като според съставения от страните
констативен протокол от 06.08.2010 г., 261.555 т. от горивото се е съхранявало
в 14 бр. резервоари на територията на „П.к.“ АД ***, а 707.991 т. – в
три резервоара на територията на „Б. – Р.“ АД, в гр. П., ул. „К. ш.“ № 17.
Междувременно,
Държавна агенция „Д.р.и в.з.“ е предприела действия на разпореждане със
съхраняваното гориво, като с Борсов договор № .. г. е продала на ЕТ „А. - 64 А.
К.“ всичките 969,600 тона гориво. След заплащане стойността на горивото, е
започнало поетапното му изтегляне от купувача, като през 2010 г. и 2011 г. от
резервоарите, в които съхранявано горивото, са изтеглени и предадени на
купувача общо 655.260 тона гориво.
В хода на процеса по предаване на закупеното
от ЕТ „А. - 64 А. К.“, с анекс към борсовия договор от 23.12.2011 г.,
първоначалното количество на продаденото гориво от 969,600 тона е намалено с
313,776 тона като на купувача към края на месец ноември 2010 г. са предадени
общо 655, 260 тона.
Причината за
това е, че при предаване на горивото на купувача през месец януари 2011 г.,
след извършена проверка от служители на ММГ от Агенция „М.“, са констатирани
административни нарушения по ЗАДС, изразяващи се в неплатен акциз за част от
продаденото гориво. Вследствие на тези констатации, установени с актове за
установяване на административни нарушения, са издадени наказателни
постановления №36 от 30.11.2011 г. и № 475 от 18.10.2011 г. на Началника на М.
П., с които: на Държавна агенция „Д.р.и в.з.“ и съответно на „П.к.” АД са наложени административни
наказания – имуществени санкции и отнемане в полза на държавата на количеството
гориво без заплатен акциз, съответно - 65.342 т. тежко масло – газьол и 203.236
т. тежко масло – тежко гориво. Описаните
наказателни постановления са потвърдени с влезли в сила решения №
3120/10.05.2013 г. по дело № 3166/2013 г. на ВАС и № 1666/17.07.2014 г. по н.
а. х.дело № 1493/2014 г. на Административен съд – Пловдив.
Междувременно,
въз основа на актовете за установяване на административни нарушения,
съхраняваните в резервоарите на територията на „Б. – Р.“, в гр. П., ул. „К. ш.“
№ 17 горива в описаните количества, съответно 65.342 т. тежко масло – газьол и
203.236 т. тежко масло – тежко гориво, са иззети и задържани от Агенция „М.“,
прехвърлени са в резервоарите на
територията на „П.к.“ АД ***, и са предадени за отговорно пазене на
„П.к.“ АД.
Предаването е
извършено с протокол за отговорно пазене от 01.06.2011 г., а след преместването
– с протокол за отговорно пазене от 21.07.2011 г., с които изпълнителния
директор на дружеството се е задължил „да ги съхранява, както и да не извършва
никакви разпоредителни действия с тях, да не ги предава на други лица, както и
да не преотстъпва ползването и владението им, да не извършва никакви действия
със стоката без знанието на органите на Агенция „М.“. Безспорно установено е, че след преместването
на описаните количества горива в резервоарите на „П.к.“
АД ***, на същите са били поставени пломби от М. П.. Според приетото по делото
заключение на ССчЕ, през процесния период горивото е съхранявано в 14 броя
резервоари /цистерни/ под номера 241, 245, 201, 12, 14, 16, 17, 15, 13, 11,
202, 94, 95 и 1, като и към момента на изготвяне на заключението поставените от
М. П., пломбите на резервоарите, разположени на площадката на „П.к.“ АД, са
налични.
Следва да се
отбележи, че в заключението си вещото лице визира заявеното от ищците процесно количество
гориво от 248.192 т. Според твърденията на ищците, това количество, с разходите
за чието съхранение и охрана, ответникът се е обогатил неоснователно за тяхна
сметка, е формирано, след като от общо съхраняваното по договор количество
гориво от 969.358 т. се приспадне продаденото и получено от ЕТ „А. - 64 А. К.“
гориво от 655,824 т. (655.260 т. + 0.564 т. фира) и отнетото в полза на
държавата по наказателно постановление № 36/2011 г. на Заместник директор на
Агенция М. гориво от 65.342 т.
Доколкото е
безспорно обстоятелството, че в описаните резервоари, намиращи се на
територията на на „П.к.“ АД
***, се съхранява единствено остатъкът от горивото, представляващо някогашния
държавен резерв на Държавна агенция „Д.р.и в.з.“, но не и гориво на ищците или
на трети лица, може да се изведе, че процесното количество от 248.192 т.
включва отнетите също в полза на държавата с наказателно постановление № 475 от
18.10.2011 г. на Началника на М. П.203.236 т. тежко масло – тежко гориво и
остатъкът от 44,956 т., непродадено,
заради сключения анекс към договора с ЕТ „А. - 64 А. К.“ гориво, което все още
принадлежи на ответната агенция.
За да уважи
предявените искове, Пловдивският окръжен съд е приел, че влязлото в сила Решение № 617 от 17.12.2014 г., постановено по
т.д. № 832/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, /по което е разгледан
спор между същите страни, на същото основание - неоснователно разместване на
имуществени блага, произтекло от извършваната дейност по съхраняване на ВВЗ
след прекратяване на описания горе договор, за периода непосредствено след
прекратяването му до м. ноември 2010 г./, формирало обвързваща страните сила на
пресъдено нещо относно наличието на фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, основаващ се на следните факти: липса на
договорно правоотношение между тях след прекратяване на договор № 23/2008 г.;
обедняването на ищеца „П.к.“ АД, изразяващо се в пропуснатите от него ползи
поради невъзможността да ползва собствените си цистерни; обедняването на другия
ищец „Ф.“АД с изплащане на трудовите възнаграждения и осигуровки на
служителите, ангажирани с опазването на ВВЗ; обогатяването на ответната
Държавна агенция „Д.р.и в.з.“, изразяващо се в спестяването на разходите за
заплащане на среднопазарния наем за цистерните и за възнаграждения на
служителите в периода след прекратяване на договорната обвързаност.
Позовавайки се на
установените по предходния спор между страните факти: че след прекратяване на
сключения с ответника договор, количество гориво, не било освободено по
надлежния ред и за ищците е останало задължението, възникнало по силата на
закона, да продължат да го съхраняват и охраняват, първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че ищците са се обеднили, лишавайки се от възможността да
ползват цистерните същите, било за свои нужди, било чрез реализиране на
граждански плодове от собствените си вещи, съответно - чрез извършване на
разходи за охрана, което обедняване било сметка на обогатяването на ответната
агенция, която си ги е спестила.
Настоящият
състав на Пловдивският апелативен съд не споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения в тази насока, поради следното:
Макар
да е налице известна идентичност между настоящият спор и този по т.д. № 832/2013 г. на
Пловдивския окръжен съд по отношение на страните и част от фактите, на които се
основават заявените материални права, решението по предходното дело не формира
обвързваща страните сила на пресъдено нещо по настоящия спор, доколкото
предметът или спорното материално право по този спор се различава по основание
и размер от материалното право, предмет на т. д. № 832/2013 г., предвид
както на релевантните факти, установени с влязлото в сила решение по предходния
спор, така и новонастъпилите обстоятелства, на които се основават предявените
искове и заявените от ответника възражения срещу тях.
Предвид
установените по делото релевантни за спора факти, основният спорен въпрос е,
дали са извършвани от ищцовите дружества разходи във връзка със съхраняването и
охраната на описаните по-горе количества гориво, с които те са се обеднили, съответно - дали ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на обедняването на ищците и в какъв размер. За да е
налице неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, е необходимо
кумулативното наличие на следните условия:
- обедняване на
едно лице, изразяващо се в намаляване на актива, увеличаване на пасива /чрез
изпълнение на възникнали или увеличени задължения/ или извършване на разходи;
- обогатяване на
друго лице, изразяващо се в увеличаване
на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи;
- връзка между
обогатяването и обедняването /да произтичат от един общ факт или от обща група
факти/;
- липса на
основание;
- липса на друг
иск, с който обеднелият да може да се защити.
Предвид
установените по делото факти, че процесното количество гориво се съхранява в
резервоари, собственост и намиращи се в имот на първия ищец - „П.к.“ АД, следва
да се установи преди всичко дали това дружество се е обеднило и в какво се
изразява това обедняване.
Според съдържащите се в исковата
молба твърдения, на които се основава иска, „П.к.“ АД „е понесло разходи за
опазване на военновременния запас за процесния период в общ размер 131 747 лв.,
представляваща сбор от 59 и половина бр. суми
по 2214.23 лв. месечно, дължими за периода
от 15 юли 2011 г.
до 30 юни 2016
г., съставляващи средномесечен пазарен наем за собствените му цистерни, пълни с
гориво на ответника, разположени върху площадка на "П.к." АД ***. Така формулираното основание на иска, съдържа вътрешно противоречие, тъй
като твърдението, че обедняването на "П.к."
АД се изразява в извършване на разходи за съхраняване и опазване на военновременния
запас през процесния период, които са съизмерими със средномесечен пазарен наем за цистерните на
дружеството, разположени в неговия имот, би било възможно единствено в случай,
че през този период "П.к." АД е ползвала чужди цистерни за свое
гориво, срещу заплащане на посочената наемна цена, поради невъзможността да
ползва своите.
Тъй
като липсват твърдения в подкрепа на подобна хипотеза, от изложеното в подкрепа
на този иск може да се изведе, че обогатяването на ответника в случая се
изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото на ищцовото
дружество. В този смисъл не
може да бъде споделено извода на първоинстанциония съд, че обедняване на
този ищец се изразявало се в пропуснатите ползи от ползване на собствените му
вещи, доколкото пропуснатите ползи не
представляват обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
Относно
иска на „Ф.“ АД, от установените по делото факти, може да се изведе, че
дружеството действително е извършило разходи във връзка с съхраняването и
опазването на складираното гориво, изразяващи се в начислени и заплатени от
това дружество брутни трудови възнаграждения и нормативните осигуровки за ДОО и
ЗОВ през процесния период, на назначените служители - „управител на склад“ и
„пазач невъоръжена охрана, в общ размер от 67 718.31 лв. Съответно -
Държавна агенция „Д.р.и в.з.“ се е обогатила, спестявайки тези разходи за
опазване на своето количество гориво, съхранявано в охраняваните от този ответник
цистерни.
Безспорно е, че и по двата иска
обогатяването и обедняването произтичат от общи факти – съхраняване на горивото
в цистерни, собственост на "П.к." АД,
които се обслужват и охраняват от служители на „Ф.“ АД.
Следва да се отбележи, че
принадлежащото на ответната агенция гориво, съхранявано в цистерните и в имота
на "П.к." АД и охранявано
от „Ф.“ АД, през процесния период възлиза не на твърдените от ищците
248.192 т., а само на 44,956 т., тъй като, както бе отбелязано по-горе, разликата
от 203.236 т. от горивото гориво, също е било отнето в полза на държавата, с наказателно
постановление № 475 от 18.10.2011 г. на Началника на М. П..
Следователно, обедняването на ищците,
съответно обогатяването на ответника биха били свързани с извършените,
съответно спестени разходи за съхранението и охраната на това количество
гориво, в случай, че е липсвало основание за това през прецесния период.
След прекратяване на договора между
първия ищец и ответника, основанието за съхраняване на горивото действително е
отпаднало, като ответната агенция е продължила да ползва резервоарите и
охраната на ищците без да има основание за това до изземване и задържане на
част от горивото, възлизащо общо на 268.578 т /203.236 + 65.342/, от
митническите органи, предаването му на отговорно пазене на първия ответник,
включително и след преместването на горивото в резервоарите на „П.к.“ АД.
Впоследствие, същото количество гориво е отнето в полза на държавата, като
действията по задържането и административни актове по отнемането са настъпили
преди началото на процесния период. Следователно, дори ищцовите дружества да се
обеднили от невъзможността първото да ползва собствените си резервоари, а
второто - от разходите по съхранението и опазване на посоченото количество
гориво през процесния период, то това не станало за сметка на обогатяването на
ответника, доколкото горивото вече не е било негово, а и за съхраняването на
268.578 т от процесното гориво, е извършвано на валидно правно основание -
действията и административни актове на митническите органи, както и
произтичащото въз основа на тях предаване на горивото за отговорно пазене от
„П.к.“ АД.
Остатъкът от съхраняваното гориво от
44,956 т. обаче е останало собственост на ответната агенция. Обстоятелството,
че това гориво не е било обособено в отделни резервоари, а се съхранява заедно
с задържаното и отнето в полза на държавата в пломбирани от митническите органи
и предадени за отговорно пазене на „П.к.“ АД резервоари, не означава, че
основанието за извършваните и за него разходи е същото, каквото е и за
съхраняване на останалото количество гориво – поетото от „П.к.“ АД чрез
изпълнителния му директор задължение за отговорно пазене, съгласно подписания
протокол от 21.07.2011 г., след като това количество гориво не е било предмет
на наложените от митническите органи административно-наказателни санкции. В
този смисъл ответната агенция е следвало да предприеме необходимите действия,
за да освободи заетите цистерни от своето гориво.
От изложеното следва, че принадлежащото все още на Държавна
агенция „Д.р.и в.з.“ гориво от 44,956 т. се съхранява и пази от ищцовите
дружества без основание, поради което за това количество, исковете са
основателни и следва да се уважат. Посоченото количество съставлява 18.1134 %
от цялото съхранявано количество от 248.192 т., за което се търсят исковите
суми. Определени съразмерно с този процент, дължимите суми, с които ответникът
се е обогатил за сметка на обедняването на всеки от ищците, възлизат както
следва:
- сумата, развяваща се на среднопазарния месечен наем за
ползването на резервоари за съхранение на 44,956 т. дизелово гориво,
разположени на площадката на „П.к.“ АД ***, с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца в периода 15.07.2011 г. - 30.06.2016 г., е 24 074 лева;
- сумата, съставляващи извършени от дружеството разходи за
съхранение и опазване на държавни резерви и военновременни запаси- дизелово
гориво за периода 15.07.2011 г.- 30.06.2016 г., с които ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца в общ размер от 12266.08 лева, от
които сумата от 6856.01 лв. - заплатени брутни работни заплати и осигуровки за
управител на склад и сумата от 5410.07 лв. заплатени брутни работни заплати и
осигуровки за пазач-невъоръжена охрана.
Наличието на основание за съхраняването
и опазването на останалата част от процесното гориво в размер на 203.236 т. от
ищцовите дружества, обуславя неоснователността на предявените искове за
разликата до пълните уважени с обжалваното решение размери, поради липсата на
кумулативно изискуемите в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предпоставки за успешното
им провеждане.
В
този смисъл обжалваното решение в частите, с които исковете са уважени над
дължимите суми, следва да се отмени и да се постанови друго в тези части, с
които предявените искове частично се отхвърлят.
Предвид
изхода от въззивното производство, страните имат право на деловодни разноски за
двете инстанции, съразмерно с уважените, съответно - с отхвърлените части от
предявените искове.
В
тази връзка следва да се обсъдят преди всичко доводите на ответника, съдържащи
се в частната против отказа на първоинстанционния съд да измени решението си в
частта за разноските, основаващи се на възражението за прекомерност на
адвокатските възнаграждения, заплатени от ищците в първоинстанционното
производство. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното от въззивника
становище за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ищците, тъй като
завишаването на размера на заплатените от ищците адвокатски възнаграждения
спрямо минималните, определени съгласно
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в приемливи стойности и е обусловено от значителната фактическа
и правна сложност на спора.
В
такъв случай, предвид изхода от спора, Държавна агенция „Д.р.и В.з.“
следва да заплати на „П.к.“ АД деловодни разноски съразмерно с уважената част
от иска в общ размер от 2710.90 лева, от които 1895.80 лева дължими за
производството пред Пловдивския окръжен съд и 815.10 лева за въззивното производство.
Съответно дължимите от Агенцията разноски за „Ф.“ АД възлизат общо на 1586.50
лева, от които 1061.20 лева, дължими за производството пред Пловдивския окръжен
съд и 525.30 лева, дължими за въззивното производство по настоящото дело.
За
защитата в първоинстанционното производство, Държавна агенция „Д.р.и В.з.“ е
направила разноски за назначената експертиза в общ размер от 300 лева или по
150 лева за всеки иск. Дължимото адвокатско възнаграждение за представляващия
Агенцията юрисконсулт, определено съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 2 НЗПП, възлиза на по 450 лева за всеки иск
или общо направените разноски за защита срещу всеки от субективно предявените
искове, възлизат на по 600 лева за всеки иск.
За
защита на Държавна агенция „Д.р.и В.з.“ във въззивното производство,
направените разноски са както следва: по иска на „П.к.“ АД – 3228.40 лева общо,
от които - 2658.40 лева ДТ, 570 лева – адвокатско възнаграждение за
представляващия Агенцията юрисконсулт, определено съгласно разпоредбите на чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 2 и чл. 25а, ал. 2 НЗПП; а
на „Ф.“ АД – 1924.60 лева общо, от които ДТ - 1354.60 лева, 570 лева –
адвокатско възнаграждение за представляващия Агенцията юрисконсулт, определено
съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал.
2 и чл.25а, ал. 2 НЗПП.
Изчислени съразмерно с отхвърлени части от
предявените искове, дължимите от „П.к.“ АД в полза на Държавна агенция „Д.р.и
В.з.“ деловодни разноски са в общ размер от 3135 лева, от които 491.30 лева за
първоинстанционното производство и 2643.70 лева – за въззивното производство.
Дължимите
съразмерно с отхвърлената част от иска деловодни разноски от „Ф.“ АД в полза на
Държавна агенция „Д.р.и В.з.“ възлизат общо на
1155.50 лева, от които – 274.60 лева разноски за първоинстанционното
производство и 880.90 лева разноски за въззивното производство.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 67 от 08.02.2019 г..,
постановени по търг. дело № 425 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд,
в частта с която Държавна агенция „Д.р.и В.з.“, със седалище и адрес на
управление ***, е осъдена да заплати на „П.к.“ АД с ЕИК .. със седалище и адрес
на управление ***, разликата от 108 832.93 лева над сумата от 24 074
лева до сумата от 132 906,93 лв., представляваща пропуснати ползи в размер
на среднопазарния месечен наем за ползването на 14 броя резервоара /цистерни/
за съхранение на дизелово гориво, разположени на площадката на „П.к.“ АД ***, с
която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца в периода
15.07.2011 г.- 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 10 466,28 лв. деловодни
разноски, както и определение № 809 от 09.04.2019 г.,
постановено по същото дело, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.к.” АД, с ЕИК … против Държавна агенция
„Д.р.и в.з.”, иск за заплащане на сумата 108 832.93 лева за разликата над
сумата 24 074 лева до сумата от 132 906.93 лева, представляваща
среднопазарния месечен наем за ползването на 14 броя резервоара /цистерни/ за
съхранение на дизелово гориво, разположени на площадката на „П.к.“ АД ***, с
която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца през
периода 15.07.2011 г.- 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.07.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 67 от 08.02.2019 г.,
постановени по търг. дело № 425 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд
в частта, с която Държавна агенция „Д.р.и В.з.“, със седалище и адрес на
управление ***, е осъдена да заплати на „Ф.“ АД с ЕИК.., със седалище и адрес
на управление *** сумата от общо 55 452.23 лева за разликата над сумата
12 266.08 до сумата 67 718,31 лв., съставляващи извършени от
дружеството разходи за съхранение и опазване на държавни резерви и
военновременни запаси - дизелово гориво за периода 15.07.2011 г. - 30.06.2016
г., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, от които
30 994.53 лева - разлика над дължимата сума от 6 856.01 лева до
присъдената сума от 37850,54 лв. - платени брутни работни заплати и осигуровки
за управител на склад и сумата 24457.70 лева – разлика над дължимата сума от
5410.07 лева до присъдените 29 867,77 лв. - платени брутни работни заплати
и осигуровки за пазач-невъоръжена охрана, ведно със законната лихва върху
сумата от 67 718,31 лв., считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 5858,73 лв. деловодни разноски, както и определение № 809 от 09.04.2019 г., както и определение № 809 от 09.04.2019 г., постановено по същото
дело, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф. - 97” АД, с ЕИК .. против Държавна агенция
„Д.р.и в.з.”, иск за заплащане на сумата от общо 55 452.23 лева за
разликата над общо дължимата сума от 12 266.08 до присъдените общо
67 718,31 лв., съставляващи извършени от дружеството разходи за съхранение
и опазване на държавни резерви и военновременни запаси - дизелово гориво за
периода 15.07.2011 г. - 30.06.2016 г., с които ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, от които - 30 994.53 лева - разлика над
дължимата сума от 6 856.01 лева до присъдената сума от 37850,54 лв. - платени
брутни работни заплати и осигуровки за управител на склад и сумата 24457.70
лева – разлика над дължимата сума от 5410.07 лева до присъдените 29 867,77
лв. - платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач-невъоръжена охрана,
ведно със законната лихва върху сумата от 67 718,31 лв., считано от
04.07.2016 г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 08.02.2019
г., постановено по търг. дело № 425 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен
съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Д.р.и в.з.” ЕИК..
да заплати на „П.к.” АД, ЕИК.., деловодни разноски съразмерно с уважената
част от предявения иск в общ размер от 2710.90 лева, от които 1895.80
лева дължими за производството по т.д. № 425 от 2016 г. на Пловдивския окръжен
съд и 815.10 лева за производство по в.т.д. № 303 от 2019 г. на Пловдивския
апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Д.р.и в.з.”, ЕИК …
да заплати на „Ф. - 97” АД, с ЕИК .., деловодни разноски съразмерно с уважената част от предявения иск в общ размер 1586.50
лева, от които 1061.20 лева, дължими за производството по т.д. № 425 от 2016 г.
на Пловдивския окръжен съд и 525.30 лева дължими за производство по в.т.д. №
303 от 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „П.к.” АД, ЕИК.., да заплати на
Държавна агенция „Д.р.и в.з.”, ЕИК .. деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения иск в общ размер от
3135 лева, от които 491.30 лева, дължими за производството по т. д. № 425 от
2016 г. на Пловдивския окръжен съд и 2643.70 лева дължими за производство по
в.т.д. № 303 от 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ф. - 97” АД, с ЕИК .. да заплати на
Държавна агенция „Д.р.и в.з.”, ЕИК .., деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения иск в общ размер от
1155.50 лева, от които – 274.60 лева, дължими за производството по т.д. № 425
от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд и 880.90 лева дължими за производство по
в.т.д. № 303 от 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: