РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000661 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на Л. АНГ. СТ. от
гр.Т., С. Л. ИВ. от гр.София и Л. Л. Й. от гр.Т. срещу решение № 15 от
03.08.2021г. по търг.дело № 69/20г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в
частите му, с които са отхвърлени исковете им срещу ЗД „Бул Инс“ АД както
следва:
на Л. АНГ. СТ. за разликата над 120 00лв. до 150 000лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и
от смъртта на съпруга и Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от причинени
телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при
1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица № BG/02/120001060556;
на С. Л. ИВ. за разликата над 60 000лв. до 150 000лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и
от смъртта на неговия баща Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от
1
причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път
III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица № BG/02/120001060556;
и на тримата, за отхвърлената законна лихва с начална дата, съответно
от датата на депозиране на претенциите пред застрахователя, съответно от
30.07.2020г. за С. и И. и от 31.08.2020г. за Й..
и по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу същото решение, но в
частите му, с застрахователят е осъден да заплати:
на Л. АНГ. СТ. обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени и от смъртта на съпруга и Л. Й. СТ., настъпила на
08.07.2020г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по
вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/02/120001060556, ведно със законна лихва
за разликата над 90 000лв. до присъдените 120 000лв.
и на Л. Л. Й. С. обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, причинени му при ПТП на 20.06.2020г. на
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по
вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/02/120001060556, ведно със законната
лихва, за разликата над 30 000лв. до присъдените 80 000лв., съответно и
присъдените за тези разлики разноски.
В жалбата на Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л. Л. Й. се твърди че решението в
обжалваните от тях части е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, както и в
явно противоречие със съдебната практика.
Оспорват определените от съда размери на обезщетението за
неимуществени вреди за С. и И., като твърдят че същите са прекомерно
занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна
практика. Твърдят че съдът не е изследвал задълбочено и не е оценил в
достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за
справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени
2
вреди. Твърдят че съдът не е отчел събраните по делото гласни доказателства
показанията на свидетелите П.и И., установяващи изградените отношения
между ищците и техния съпруг и баща – особено близки и със силна духовна
и емоционална връзка между тях, както и че загубата му е довела
нервнопсихически стрес, негативни изживявания от емоционално естество и
неочаквана промяна в стереотипа на изградения в семейството начин на
живот и причинила трайна и изключително тежка емоционална вреда на
ищците. Сочи че по отношение на С., съдът не е взел под внимание и
обясненията на ищцата, дадено по реда на чл.176 от ГПК установяващи
промяна в здравословното и състояние след смъртта на съпруга и. Твърдят че
не са отчетени всички специфични обстоятелства, които имат значение при
определяне на размера на обезщетението. Твърдят че съдът не е съобразил в
достатъчна степен цялостното негативно отражение на деликта върху
психичното и емоционалното състояние на ищците. Твърди че следва да бъде
отчетено и актуализацията съгласно чл.492 ал.1 от КЗ определяща
минималната застрахователна сума, което не е взето предвид от
първоинстанционния съд. Твърдят че претърпените от тях неимуществени
вреди са доказани в претендирания от тях размер.
По претенциите за законна лихва:
Твърдят че са налице две задължения за лихви, с различни правни
основания. Едната, от настъпване на застрахователното събитие е част от
общия размер на застрахователното обезщетение. А другата по чл.497 от КЗ е
за забава на застрахователя с определянето и изплащането на общия размер на
застрахователното обезщетение. Твърди че двете лихви могат да съществуват
паралелно.
Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните от тях части и да постанови друго, с което исковете им за
обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважени до размера на сумата
150 000лв. за всеки от двамата С. и И., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на уведомяването – 30.07.2020г. до окончателното и
изплащане и и законна лихва върху присъдената главница, считано от
19.08.2020г. за обезщетението на С. и И. и от 14.09.2020г. за обезщетението
на Й. до окончателното и изплащане. Претендират направените разноски за
двете инстанции.
3
Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Бул Инс“ АД със седалище
гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди
решението в обжалваните от ищците части.
Във въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД се твърди че решението в
обжалваните от застрахователя осъдителни части е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетението
за С. и Й., като твърди че същите са прекомерно високи и не отговарят на
принципа за справедливост и на социално-икономическите стандарти в
страната към датата на ПТП и са силно завишени. По отношение на С. твърди
че сумата 90 000лв. е максимално допустимата за обезщетяване на
претърпените от нея вреди. По отношение на Й. твърди че съдът не е отчел
получените от него увреждания и възстановителния период. Твърди че сумата
30 000лв. репарира в пълна степен претърпените от него физически и
психически болки и неудобства.
Оспорва извода на първоинстанционния съд по направеното от него
възражение за съпричиняване, като твърди че в противоречие със събраните
по делото доказателства съдът не е отчел че с действията пострадалия Л. Й.
СТ. е създал предпоставки за настъпване на ПТП. Твърди че следва да бъде
отчетено, установеното от съдебно-автотехническата експертиза че
автомобилът, управляван от С. се е движил със скорост от 96.97 км/ч по
третокласен път, поради което и скоростта му е несъобразена с пътната
обстановка. Твърди че при съобразена с пътните условния скорост
уврежданията по автомобилите, както и на водача и пътника в автомобила
„Мазда“ биха били избегнати или минимални. Твърди че е налице
съпричиняване на вредата, което е самостоятелно основание за намаляване на
дължимото обезщетение.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което исковете за
обезщетение за неимуществени вреди на С. и Й. да бъдат уважени до
посочените от него размери, съответно отхвърлени за горницата.
Въззиваемите страни по тази жалба Л. АНГ. СТ. и Л. Л. Й., в депозиран
в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
4
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част.
Въззивниците Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л. Л. Й., в съдебно заседание
чрез процесуален представител, поддържат своите жалби и молят съда да ги
уважи, като присъди обезщетение в предявения от тях размер и да остави без
уважение жалбата на застрахователя.
Въззивникът ЗД „Бул Инс“ АД, в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, както и да
потвърди решението в обжалваните от ищците части.
Към настоящето производство е присъединена за разглеждане и частна
жалба на Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л. Л. Й. срещу определение № 100 от
01.10.2021г., с което молбата им за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските с намаляване на дължимото
възнаграждение на ответника до размера на сумата 1 000лв. с ДДС е оставена
без уважение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.497 от КЗ от
Л. АНГ. СТ. и С. Л. ИВ. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000лв. за всеки от тях от смъртта на
техния съпруг и баща Л. Й. СТ. при пътно-транспортно произшествие на
20.06.2020г., причинено виновно от Я. А. С. при управление на лек автомобил
с рег.№ Т 5896 АК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва и иск на Л. Л. Й.
срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от претърпени от него увреждания, в размер на 80 000 лв. в
резултат на същото пътно-транспортно произшествие на 20.06.2020г. Предмет
на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, в частите
му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Л. АНГ. СТ.
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000лв. до 120
000лв. и на Л. Л. Й. С. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
30 000лв. до 80 000лв., както и в частите му, с които са отхвърлени иска на Л.
АНГ. СТ. за разликата над 120 00лв. до 150 000лв. и иска на С. Л. ИВ. за
5
разликата над 60 000лв. до 150 000лв., както и претенциите на тримата ищци
за отхвърлената законна лихва с начална дата, съответно от датата на
депозиране на претенциите пред застрахователя, съответно от 30.07.2020г. за
С. и И. и от 31.08.2020г. за Й.. Първоинстанционното решение в частите му, с
които застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди на Л. АНГ. СТ. до размера на сумата 90 000лв., на С. Л. ИВ. в размер на
60 000лв. и на Л. Л. Й. в размер на 30 000лв., както и в частите му, с които
претенциите на С. и И. са отхвърлени за разликата над 150 000лв. до 200
000лв. като необжалвани са влезли в законна сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 20.06.2020г., вината на водача С.,
причинената смърт на Л. Й. СТ. и причинените увреждания на Л. Л. Й.. В хода
на въззивното производство е влязла в сила присъда № 2 от 13.01.2022г. по
НОХД № 275/21г. по описа на ОС – Търговище, със задължителна
доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на
извършителя.
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие, е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от С. вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно че въззивниците С. и И. са наследници по закон – съпруга и
син на починалия Л. Й. СТ..
Единствените спорове пред въззивна инстанция са по размера на
обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване.
По исковете на С. и Д. за неимуществени вреди от смъртта на Л. Й. СТ.:
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите М. Е. П. и А. Л. И. – съпруга на С.И., преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от
въззивната инстанция изцяло, тези на Исмаилова при условията на чл.172 от
ГПК. От показанията на свидетелите се установява, че семейството на
6
починалия Л.С. е било сплотено и задружно. Починалият С. е бил «главата»
на семейството, осигуряващ семейноството и финансово. Въпреки че Северен
се е оженил и отделил в самостоятелен дом, редовно контактувал и се е
събирал със своите родители. Отношенията в семейството са били добри,
привързани са били един към друг и грижовни. Според свидетелката
Исмаилова Лиляна и съпругът и са заедно от около тридесет и пет години.
Свидетелите излагат впечатленията си за задружна семейна среда и изградена
силна привързаност между членовете на семейството. След загубата на С. са
настъпили огромни промени в негативен план в психиката и в поведението на
Л.С. и С.И. като те все още не могат да преодолеят смъртта му. Свидетелите
указват на впечатления за продължителна тъга, дистанцираност от
дотогавашни интереси, апатия.
От приетото като доказателство по делото от въззивния съд заключение
на съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, въззивният
съд приема за установено че в резултат на последиците от ПТП на
20.06.2020г. – тежко соматично състояние и боледуване на Л.С. и
последвалата му скорошна смърт са причина за диагностицираното при С.
психично разстройство – реакция на стрес и разстройство в адаптацията.
Посочено е от експерта, че към момента на прегледа С. е с психотравма с
клинична симптоматика – повишена тревожност, страхова готовност,
вегетативни смущения, разстройство на съня, непълноценно социално
функциониране, стигащо до отказ от социална адаптация. Експертът сочи че
към настоящия момент психотравменото преживяване не е рационално
преработено. Периодът на евентуалното отшумяване е функция не само от
медицинска или психотерапевтична намеса, но и от начина на осмисляне и
подреждане в съзнаваното психично поле на С. на настоящето състояние, т.е.
приемането му. От заключението съдът приема, че не може да има пълно
отшумяване на увреждането в психиката, но е възможно симптоматиката от
психотравмата да се доведе до нива, които ще са съвместими с нейния
относителен, душевен комфорт, както и че последващи стресови ситуации
могат да актуализират клиничната симптоматика от тази психотравма.
След произшествието с баща му и неговата смърт емоционалното
състояние на И. е с клинични симптоми на остра стресова реакция. Случилото
се за И. е било стресово събитие, повлияло неговото психо-емоционално
7
състояние, повлияло е качеството на неговия живот. Към настоящия момент
стресът е отзвучал, макар и недостатъчно пълноценно преработен, като
страхове не се диагностицират, не се диагностицират психични разстройства,
като разговорът свързан с моменти на произшествието води до емоционален
дискомфорт.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума
на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи
обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
Л.С. е починал на 56г. в резултат на получени травми при пътно при
пътно-транспортно произшествие на 20.06.2020г., несъвместими със живота.
Към момента на смъртта му съпругата му Л. е била е на 54г., синът С. на 34г.
Видно от представеното удостоверение за граждански брак Л. и Л. са
семейство от 1986г., имат три деца. Събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства сочат че семейството на починалия е било
задружно и сплотено. След като Северен е заживял отделно със своето
семейство родители и син са запазили връзката си и продължили да бъдат
заедно. Внезапната и неочаквана смърт на съпруг и баща е довела до загуба на
опора в живота, която починалият им е давал, повлияло е на качеството им на
живот, на отношенията им с близки. След смъртта на съпруга и са се влошили
симпотимите на соматичните заболявания на С.. Съгласно постоянната
съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната
сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по
приложението на чл.52 ЗЗД.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния
съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение за понесените от Л. АНГ. СТ. неимуществени вреди от смъртта
8
на нейния съпруг е в размер на сумата 150 000лв., а на С. Л. ИВ. в размер на
130 000лв. Събраните доказателства по делото сочат на претърпени болки и
страдания и от двамата с висок интензитет. Семейството е било задружно,
отношенията по между им са били близки и хармонични, загубата на съпруг и
баща е била внезапна и при трагични обстоятелства, и неговата липса ще
остане завинаги в живота им. Съставът на въззивния съд определя по-висок
размер на обезщетението на съпругата на починалия изхождайки на първо
място от факта, че двамата са били заедно от повече от тридесет години. От
събраните по делото доказателства се установява, че търпяните от С. болки и
страдания са довели до психотравма, която и към момента е с клинична
симптоматика.
По възражението за съпричиняване:
При пътно-транспортното произшестие на 20.06.2020г. е причинена
смъртта на Л. Й. СТ., а на Л. Л. Й. са приченени травми. Водач на автомобила,
участвал в произшествието е починалият С., а Й. е бил пътник в него.
Предявени са обективно съединени искове за неимуществени вреди,
претърпени от С. и И. от смъртта на техния наследодател С. и от Й. от болки
и страдания от претърпени травми, получени при произшествието. С оглед на
тези уточнения въззивният съд намира, че възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат поради поведение на водача на автомобила е допустимо
да бъде разгледано само по отношение на претенциите на С. и И.. Възражения
за съпричиняване от страна на пътника в автомобила Й. с посочване на
конкретно противоправно поведение, няма въведени в отговора на исковата
молба, в който се говори само за вина на водача на автомобила.
Възражението за съпричиняване от страна на починалия водач С. е
направено своевременно като се твърди, че пострадалият С. е допринесъл за
настъпване на пътното – транспортното произшествие, като се е движил със
скорост над разрешената за пътния участък и с несъобразена скорост.
Не е спорен пред въззивна инстанция механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Доказателства за него са събрани от
приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и
кредитирано от въззивния съд изцяло. Въззивният съд приема за установен
следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: настъпило е на
9
20.06.2020г. на път III -4009 в участъка между гр.Търговище и с.Лиляк. На
прав участък водачът на автомобил „Мицубиши“ с рег.№ Т 5896 АК, движещ
се в посока с.Лиляк е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е
движил лек автомобил „Мазда“ с рег.№ Т 7949 СТ, управляван от починалия
С.. Ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на
лекия автомобил „Мазда“. В заключението на приетата от първата инстанция
съдебно-автотехническа експертиза е установена скоростта на движение на
двата автомобила преди произшествието, съответно на лек автомобил
„Мицубиши“ – 52.42 км/ч и на лек автомобил „Мазда“ 95.72 км/ч, при
максимално разрешена скорост в участъка 90 км/ч.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Вината на водача на автомобил „Мицубиши“ е установена с влязла в
сила присъда, а именно нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП когато платното
за движение има две пътни лента е нарушена забраната за навлизане и
движение в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне, както и нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. От заключението
на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза е установено
нарушение на починалия водач на лекия автомобил „Мазда“ при избора на
скорост над разрешената за пътния участък. Според заключението на
експертизата техническата причина за настъпването на ПТП е поведението на
водача С., която е навлязла неправомерно в лентата за насрещно движение.
Установено е от експерта, че водачът на лек автомобил „Мазда“ дори и да се е
движил с максимално допустимата скорост в района на произшествието от 90
км/ч и при предприемане на маневра „аварийно спиране“ не е имал
техническа възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие.
10
Поради което и съставът на въззивния съд, намира, че извършеното от водача
С. нарушение не е създало условия и не е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Поради което и възражението на застрахователя за
наличие на съпричиняване е неоснователно.
Неоснователни са и възраженията за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на двамата пострадали поради липса на поставен
предпазен колан. От заключенията на приетите от първата инстанция
съдебно-медицински експертизи се усановява, че наличните многофрагменти
счупвания на гръдната кост, установени у починалия С. и при Й. са
увреждания, получени при поставен предпазен колан.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за недоказано от
направеното възражение за съпричиняване.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният иск на
Л.С. за обезщетение за неимуществени вреди за доказан и основателен до
размера на сумата 150 000лв., до който размер следва да бъде уважен. Поради
което и решението на първоинстнационния съд в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати разликата над 90 000лв. до
120 000лв. следва да бъде потвърдено, а в частта, му с която искът за
разликата над 120 000лв. до 150 000лв. е отхвърлен следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважен.
Предявеният иск на С.И. е доказан и основателен до размера на сумата
130 000лв. Поради което и решението на първоинстанционния съд в частта
му, с която претенцията му за разликата над 60 000лв. до 130 000лв. е
отхвърлена следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
искът да бъде уважен. В частта на решенето, с което искът за разликата над
130 000лв. до 150 000лв. е отхвърлен същото следва да бъде потвърдено.
По иска на Л. Л. Й.:
По размера на обезщетението:
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания: многофрагмено счупване на гръдната кост на гръдния кош,
контузия на ляво белодробно крило, счупване на талуса на лявото ходило,
разкъсно контузна рана в тилната област на главата. От заключението на
приетата от първата инстанция съдебно – медицинска експертиза, обективно
и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивния
11
съд изцяло и от представените медицински документи се установява че
многофрагментното счупване на гръдната кост е счупване на кост,
разположена по предната повърхност по средната линия на гръдния кош, за
която се залавят десет ребра на гръдната клетка. При счупването и е налице
трайно затрудняване на движението на снагата със среден срок на
възстановяване около 4.5 – 5.5 месеца. При изследвания на гръдния кош е
установено че има контузия на лявото беледробно крило в основата му.
Счупването на талуса на лявото ходило е довело до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване около
6 – 8 месеца. Разкъсно – контузната рана в тилната област на главата и
мозъчното сътресение е било от лека степен без да е имало изпадане в
коматозно състояние. След произшествието Й. е приет в болница за седмица,
където му е приложено закрито наместване на счупването на талуса на ляво
ходило без вътрешна фиксация. Не е лекуван оперативно, прилагана му е
само медикаментозно лечение. Медикаментозно лечение, продължило около
месец – два е приложено и по отношение на претърпяното мозъчно
сътресение и гръдна травма. Посочено е от експерта, че последиците от
счупването на гръдната кост са продължителни болки в областта на гръдния
кош, които могат да останат и след приключване на лечението и да се
появяват при студено и влажно време и при тежък физически труд. Болки ще
се появяват и след приключването на лечението на счупването на талуса при
продължително стоене прав, при продължително ходене и при тежък
физически труд. При извършен преглед на Й. е установено добро
възстановяване на счупванията на гръдната кост и на талуса на лявото ходило.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и И., въззивният
съд приема за установено че животът на пострадалия М. след
произшествието е променен, като и към момента не се е възстановил изцяло
физически и психически от преживяното. След изписването му от болница
той е имал нужда от помощ за обслужване, бил е трудноподвижен и не е бил
в състояние да се грижи за себе си. За него са се грижили ли майка му Л. и
брат му С.. Изпитвал е силни болки в крака и гърдите, трудно е заспивал,
месец не е излизал от вкъщи, а после е започнал да излиза за малко с помощта
на патерици. Променил се е психически – затворил се е в себе си, станал е
мълчалив, изпитвал е страх. Към момента не може да се натоварна физически
и изпитва болка.
12
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 50 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Й. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е приживял в резултат на
претърпяното на 20.06.2020г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 21 години. Получил е множество многофрагмено
счупване на гръдната кост на гръдния кош, контузия на ляво белодробно
крило, счупване на талуса на лявото ходило, разкъсно контузна рана в тилната
област на главата. Проведено е само медикаменнтозно лечение.
Възстановителният период е продължил около шест – осем месеца, и към
момента е налице добро възстановяване на счупванията на гръдната кост и на
талуса на лявото ходило с възможна поява на болки при физически труд,
натоварвания и при студено и влажно време. Съставът на въззивния съд
намира, че този размер обезщетява пострадалия за периода за възстановяване
и засиления интензитет на болките и страданията поради вида на получените
увреждания. Съдът отчита че за лечението не са извършвани хирургически
интервенции, както и че към момента е налице възстановяване от получените
травми.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за
неимуществени вреди за доказан и основателен до размера на сумата
50 000лв. Поради което и първоинстанцоинното решение за разликата над
30 000лв. до 50 000лв. следва да бъде потвърдено, а за разликата над 50 000лв.
до присъдените от първата инстанция 80 000лв. следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
По жалбата в частта и досежно неприсъдената законна лихва:
В исковата молба от ищците са претендирани кумултивно две законни
лихви върху обезщетението за неимуществени вреди: веднъж с начална дата
от датата на деликта – 08.07.2020г. /за С. и И./ и от датата на уведомяване на
застрахователя – 30.07.2020г. за Й. и втори път с начална дата от датата на
13
постановения отказ – 19.08.2020г. до окончателното и изплащане и за
тримата.
С обажлаваното решение първоинстанционният съд е присъдил законна
лихва върху определеното обезщетение, считано от 19.08.2020г., датата на
постановения отказ до окончателното и изплащане.
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застраховятеля обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застраховятеля,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава.
Въззивният съд намира че се дължи само една законна лихва, а не две с
различни начални дати тъй като се касае за обезщетение за забава в
плащането на едно задължение.
По делото са представени писмено предявени претенции до
застрахователя на 30.07.2020г. вх.№ ОК – 436082 за неимуществени вреди от
смъртта на С. и вх.№ 436079 от Л.Й. за неимуществени вреди от претърпени
от него увреждания и на 31.08.2020г. от Й. за имуществените вреди. Поради
което и началната дата на дължимата от застрахователя законна лихва за
забава следва да бъде определена от датата на предявяване на претенциите.
Поради което и решението, в частта му с която е определена начална дата на
дължимата законна лихва 19.08.2020г. следва да бъде отменено и вместо него
определена датата 30.07.2020г. за начална дата за неимуществените вреди,
съответно 31.08.2020г. за имуществените вреди.
14
По претенциите за разноски:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд следва да бъде изменен
размера на присъдените от първата инстанция разноски. На основание чл.78
ал.1 от ГПК и и направеното искане в полза на процесуалния представител на
ищците в първата инстанция адв.Т. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, определено от съда по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно сумата 4
147.50лв. по иска на Л.С., 3 594.50лв. по иска на С.И. и 1 851.32лв. по иска на
Л.Й.. Първата инстанция, макар и в мотивите да е посочила размер на
дължимо адвокатско възнаграждение за всеки от исковете в диспозитива е
присъдила общо сумата 11 091.35лв. Общият сбор на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено от въззивния съд е в размер на сумата 9 593.32лв.
Поради което и за разликата над тази сума до присъдените 11 091.35лв.
решението следва да бъде отменено. Дължимото адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция съобразно предмета на спора пред въззивен съд и
неговия изход е съответно в размер на 2 330лв. за защитата на С., 2 153.33лв.
за защитата на И. и 812лв. за защитата на Л.Й., които суми следва да бъдат
присъдени в полза на адв.Тасева на основание чл.38 от ЗА и направеното
искане. В полза на ищците С. и И. следва да бъдат присъдени и направените
пред настоящата инстанция разноски за вещо лице, съразмерно уважената
част от исковете пред въззивна инстанция, а именно сумата 480лв. От
първоинстанционния съд е разпоредено присъждане на възнаграждения за
вещи лица от бюджета на съда, поради което и разноски за първа инстанция в
полза на ищците не следва да бъдат присъждани.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от
въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите разноски в полза
на застрахователното дружество, представляващи адвокатски възнаграждения
са съответно 1 440лв. за защита по иска на С., 2 016лв. за защитата по иска на
И. и 1 620лв. за защитата по иска на Й.. Поради което и присъдените суми за
разликата над 1 440лв. до 2 304лв. и над 2 016лв. до 4 032лв. следва да бъде
отменено. В полза на застрахователното дружество Л.Й. следва да бъде
осъден да заплати дължимо адвокатско възнаграждение за първа инстанция в
размер на 1 620лв. В полза на застрахователното дружество следва да бъдат
присъдени и направените пред първа инстанция разноски за вещи лица, като
15
съответно С. и И. следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 90лв., а Й.
62.50лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на застрахователното
дружество следва да бъдат присъдени направени разноски за държавна такса
за основателната част от жалбата срещу решението по иска на Л.Й., а именно
сумата 600лв. В полза на застрахователното дружество следва да бъде
присъдено и адвокатско възнаграждение, дължимо от Л.Й. в размер на сумата
1 814.40лв. и от С.И. в размер на 1 584лв.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и поставеното
осъдително решение от въззивния съд дължимата от застрахователя държавна
такса за първа инстанция е в размер на сумата 13 259.56лв. още сумата
2 800лв. Дължимата държавна такса за въззивно производство е в размер на
сумата 1 400лв.
По частната жалба
Към настоящето производство е присъединено за разглеждане и частна
жалба на Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л. Л. Й. срещу определение № 100 от
01.10.2021г., с което молбата им за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските с намаляване на дължимото
възнаграждение на ответника до размера на сумата 1 000лв. с ДДС е оставена
без уважение.
Основното оплакване се свежда до това, че застрахователното
дружество е заплатило възнаграждение на адвокат, който не е извършвал
процесуално представителство и защита по делото.
Съгласно постоянната практика на ВКС, в това число т.1 на ТР № 6 от
06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени
на страната разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
ангажирани доказателства за реалното им заплащане. Когато при представени
доказателства за упълномощаване на адвокат, както и на последващо
преупълномощаване на друг адвокат, който впоследствие е осъществявал
процесуално представителство, вътрешните отношения между страната и
упълномощените и процесуални представители са без значение за
разрешаване на въпроса за присъждане на разноските. От представените от
ответника доказателства се установява, че застрахователното дружество е
упълномощило адв.Г. за извършване на процесуално представителство по
делото, същият адвокат е извършвал процесуални действия, както и е
16
преупълномощил други адвокати. Установява се още, че застрахователят е
заплатил по сметка на първоначално упълномощения адвокат уговореното
адвокатско възнаграждение. Поради което и от представените доказателства
се установява извършването на претендираните от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в полза на
упълномощен адвокат и с оглед изхода на делото ищците дължат да му
заплатят съответно направеното адвокатско възнаграждение. Поради което и
молбата за изменение на решението в частта му за разноските е
неоснователна и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 03.08.2021г. по търг.дело № 69/20г.
по описа на Окръжен съд – Търговище, в частите му, както следва:
с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Л. АНГ. СТ.
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и от
смъртта на съпруга и Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от причинени
телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при
1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица № BG/02/120001060556 на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва, за разликата над 90 000лв. до присъдените 120 000лв.;
с която е отхвърлен предявения от С. Л. ИВ. иск за обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и от смъртта на
неговия баща Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от причинени телесни
увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км
в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/02/120001060556 за разликата над 130 000лв. до 150 000лв.,
с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Л. Л. Й. С.
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, причинени му при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-
4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със
17
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица № BG/02/120001060556 на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва до размера на сумата 50 000лв;
ОТМЕНЯВА решение № 15 от 03.08.2021г. по търг.дело № 69/20г. по
описа на Окръжен съд – Търговище, в частите му, както следва:
с която е отхвърлен предявения от Л. АНГ. СТ. иск за обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и от смъртта на
съпруга и Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от причинени телесни
увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км
в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/02/120001060556; за разликата над 120 00лв. до 150 000лв.;
с която е отхвърлен предявения от С. Л. ИВ. иск за обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени и от смъртта на
неговия баща Л. Й. СТ., настъпила на 08.07.2020г. от причинени телесни
увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км
в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/02/120001060556; за разликата над 60 000лв. до 130 000лв.,
в частта му, с която на Л. Л. Й. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
му при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока
с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/02/120001060556 на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва, за разликата над 50 000лв. до присъдените 80 000лв.
в частите му, с които е присъдена законна лихва върху определените
обезщетения за неимуществени вреди с начална дата от 19.08.2020г. и на
обезщетението за имуществени вред с начална дата 14.09.2020г.,
в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв.Ж. В.
Т. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за разликата над 9
593.32лв. до 11 091.35лв.
в частта му, с която Л. АНГ. СТ. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“
18
АД разноски за разликата над 1 440лв. до 2 304лв.
в частта му, с която С. Л. ИВ. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД
разноски за разликата над 2 016лв. до 4 032лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Булинс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на Л. АНГ.
СТ. от гр.Търговище, ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, причинени от смъртта на съпруга и Л. Й. СТ., настъпила
на 08.07.2020г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по
вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/02/120001060556 още в размер на
30 000лв. /тридесет хиляди лева/, разлика над 120 000лв. до 150 000лв. на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.07.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Булинс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на С. Л.
ИВ. от гр.Търговище, ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, причинени от смъртта на баща му Л. Й. СТ., настъпила
на 08.07.2020г. от причинени телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020г. на
третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по
вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/02/120001060556 още в размер на 70
000лв. /седемдесет хиляди лева/, разлика над 60 000лв. до 130 000лв. на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.07.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Булинс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на Л. АНГ.
СТ. от гр.Търговище, С. Л. ИВ. и Л. Л. Й. законна лихва върху присъдените от
първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди с начална дата
30.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията и законна лихва
върху присъденото на Л. Л. Й. обезщетение за имуществени вреди с начална
дата 31.08.2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Л. Й. срещу ЗД „Бул Инс“ АД със седалище
19
гр.София за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, причинени му при ПТП на 20.06.2020г. на третокласен
път III-4009 при 1-ви км в посока с.Лиляк към гр.Търговище по вина на водач
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по полица № BG/02/120001060556 на основание чл.432 ал.1 от КЗ, за
разликата над 50 000лв. до 80 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати
на адвокат Ж. В. Т. от АК – Кюстендил адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА за процесуално представителство пред въззивна
инстанция на Л. АНГ. СТ. в размер на сумата 2 330лв. /две хиляди триста
тридесет и три лева/, на С. Л. ИВ. в размер на сумата 2 153.33лв. /две хиляди
сто петдесет и три лева/ и Л. Л. Й. в размер на сумата 812лв. /осемстотин и
дванадесет лева/.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати
на Л. АНГ. СТ. и С. Л. ИВ. сумата 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направени за въззивно производство разноски.
ОСЪЖДА Л. Л. Й. от гр.Търговище, кв.Запад бл.65, вх.А, ет.7, ап.20,
ЕГН **********, да заплати на срещу ЗД „Бул Инс“ АД със седалище
гр.София, ЕИК *********, сумата 1 620лв. /хиляда шестстотин и двадесет
лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, сумата 62.50лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща разноски за вещи лица за първа инстанция и сумата
1 814.40лв. /хиляда осемстотин и четиринадасет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция и сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща
разноски за държавна такса за въззивно производство.
ОСЪЖДА Л. АНГ. СТ. от гр.Търговище, кв.Запад бл.65, вх.А, ет.7,
ап.20, ЕГН ********** и С. Л. ИВ. от гр.София, ул.“Овчо поле“ № 135, ЕГН
********** да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, ЕИК
********* сумата 90лв. /деветдесет лева/, представляваща разноски за вещо
лице за първа инстанция.
ОСЪЖДА С. Л. ИВ. от гр.София, ул.“Овчо поле“ № 135, ЕГН
20
********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, ЕИК
********* сумата 1 584лв. /хиляда петстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща дължими разноски – адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Булинс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Апелативен съд – гр.Варна сумата 2 800лв. /две хиляди и осемстотин лева/,
представляваща дължима държавна такса за първа инстанция и сумата
1 400лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща дължима държавна
такса за въззивна инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Л. АНГ. СТ., С. Л. ИВ. и Л.
Л. Й. срещу определение № 100 от 01.10.2021г., с което молбата им за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е
оставена без уважение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21