№ 23
гр. , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500119 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 119 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от юриск.С.-Чернаева, пълномощник на „ ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, **********
против разпореждане № 264036/11.11.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 633/2020г. по описа на
Сливенския районен съд, с което е изцяло е била обезсилена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 247/19.02.2020г.
Разпореждането е оспорено като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят посочва, че след като е била издадена заповедта за изпълнение и ѝ е
било указано да предяви установителен иск в едномесечен срок, главницата и лихвата са
били заплатени от длъжника С.М.Х.. и е останало незаплатено единствено задължението за
деловодни разноски в размер на 75.00 лв. ( двадесет и пет лева за такси и петдесет лева за
юрисконсултско възнаграждение).
Според т. 10в на ТР 4/18.06.2014г. на ВКС, присъдените със заповедта разноски не
могат да са предмет на самостоятелен иск, но кредиторът имал право да иска издаването на
изпълнителен лист в частта на разноските. В случая съдът не се бил произнесъл по искането
на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист, а с обжалваното разпореждане изцяло
1
обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено в частта на разноските и да се издаде
испълнителен лист за тях.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
На 18.02.2020г. жалбоподателят депозирал пред РС – Сливен заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С.М.Х.., ЕГН **********, от гр. Сливен,
********** за сумите 115.01 лв. – главница, обезщетение за забава – 16.32лв., както и
разноски в размер на 75.00 лв., от които такси 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00лв. По заявлението било образувано ч.гр.д. №633/2020г. по описа на СлРС.
На 19.02.2020г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 247. Препис от издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което на 15.06.2020г. било издадено разпореждане № 6163, с което
заявителят бил задължена да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок. Разпореждането било получено от него на 26.06.2020г.
На 29.06.2020г. била депозирана молба от жалбоподателя, в която той посочил, че след
образуване на производството, на 11.03.2020г. длъжникът е заплатил дължимите главница и
лихва и е останало непогасено единствено задължението за разноски в размер на 75.00 лв.
Било поискано, с оглед задължителната съдебна практика да му се издаде изпълнителен лист
единствено за разноските по делото, тъй като за тях не може да предяви отделен иск.
На 11.11.2020г. било издадено обжалваното разпореждане № 264036, с което издадената
заповед за изпълнение била обезсилена изцяло, тъй като заявителят не бил подал иск за
установяване на вземането си в месечен срок.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 20.11.2020г. Частната
жалба е депозирана на 23.11.2020г. ( п.к.), в рамките на законоопределения едноседмичен
срок.
Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.
Съдът приема, че частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с
правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява
основателна.
По въпросите свързани с разноските в заповедното производство е налице задължителна
практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК .
В т. 10 „в“ от ТР изрично е посочено, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането,
но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и
2
при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване
на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове
на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде
предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта
за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК.
В случая основното задължение е било погасено от длъжника след депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и заявителят е поискал своевременно
издаването на ИЛ единствено за разноските. Искането му е следвало да бъде уважено, а не
да се постанови обезсилване на цялата заповед за изпълнение – включително и в частта и за
разноските.
С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да бъде уважена. Обжалваното
разпореждане следва да се отмени в частта на обезсилването на издадената заповед за
изпълнени за разноските в заповедното производство в размер на 75.00лв. и делото да се
върне на РС – Сливен за издаване на ИЛ за разноските по заповедното производство.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №264036/11.11.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 633/2020г. по описа
на Сливенския районен съд, с което е обезсилена изцяло Заповед за парично задължение №
247/19.02.2020г. в частта на разноските по заповедното производство в размер на 75.00лв.
ВРЪЩА делото на РС – Сливен за издаване на изпълнителен лист в полза на „ ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, **********
за разноските по заповедното производство, за които е била издадена Заповед за парично
задължение № 247/19.02.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4