РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба вх.№ 51919/28.07.2022г на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД ЕИК *********,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС - Атанас Андреев
Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" No 258, сграда „Варна
Тауърс-Е“, чрез адв.Х. И., вписан в АК-Варна с личен № **********,
преупълномощен от Адв.дружество „Величков, Желязков и Партньори",
Булстат ********* с адрес на кантората: гр.София ул."Триадица" № 6 ет.2, с
адрес за призоваване и съобщения: гр.Варна бул.„Мария Луиза" № 21 ет.2,
срещу решението на ВРС-IXс-в № 2217/6.07.2022г по гр.д.№ 1070/2022, с
което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ищцовото дружество първоначално
субективно пасивно и обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва:
- М. И. В. – сумата от 540,50лв, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621,48лв и сумата от 48,94лв, представляваща 1/3 част от общата
мораторна лихва в размер на 146,83лв,
- Н. И. В. – сумата от 540,49лв, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621,48лв, и сумата от 48,95лв, представляваща 1/3 част от общата
1
мораторна лихва в размер на 146.83 лева,
- И. В. В. - сумата от 270,25лв, представляваща 1/6 част от общата главница в
размер на 1621,48лв, както и сумата от 24,47лв, представляваща 1/6 част от
общата мораторна лихва в размер на 146,83лв и
- Е. В. В. - сумата от 270,24лв, представляваща 1/6 част от общата главница в
размер на 1621,48лв за незаплатена ел.енергия за обект с аб. № ********** и
кл. № **********, находящ се в гр.Варна ул.„П.“ ***, за която е издадена
Фактура № **********/23.11.2020г, за периода от 21.08.2020г до 18.11.2020г,
както и сумата от 24,47лв, представляваща 1/6 част от общата мораторна
лихва в размер на 146,83лв, дължима за периода от 3.12.2020г до 25.10.2021г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 1.11.2021г до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за парично изпълнение №
6259/ 3.11.2021г по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 15885/2021г на ВРС-9с-
в, на осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК и чл.86 ЗЗД;
ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ответниците М. И. В. ЕГН
**********, Н. И. В. ЕГН **********, И. В. В. ЕГН ********** и Е. В. В.
ЕГН ********** сумата в общ размер на 450лв, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствеиите правила и
събрания в хода на процеса доказателствен материал, като излага следните
доводи:
1/ Не се сочат доказателства относно фактите и обстоятелствата, от
които произтича потребителското качество на общия наследодател на
ответниците, доколкото процесната сума от последните може да се
претендира на самостоятелно основание, а именно в качеството им на
съсобственици, притежаващи съответната квота в съсобствеността, учредена
върху електроснабдения имот, на основание наследяване.
2/ Процесната фактура е била издадена на И.Н. В., поч.25.10.2015г, но
дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. И. В., Н. И. В., И. В. В. и Е. В. В. поради
следното:
Към момента на извършване на проверката на 18.11.2020г в системата
на „ЕРП Север" АД титуляр на процесната партида за процесния обект,
намиращ се в гр.Варна ул.„П." 202 с кл.№ ********** и аб.№ ********** е
И.Н. В..
В КП № 5100834/18.11.2020г, изд. от ЕПРМ е обективирано, че е
извършена проверка на СТИ, като е установено неправомерно
присъединяване към ЕРПМ. КП е бил съставен на името на титуляра на
партидата И.Н. В. и подписан от свидетел, който не е служител на
отв.дружество.
2
Издадено е становище за начисление на ел.енергия за периода
21.08.2020г до 18.11.2020г.
В тази връзка „ЕРП Север"АД, на осн.чл.6 ал.4 от ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия е издало корекционната фактура на вписания към
този момент титуляр на партидата И.Н. В., с когото дружеството е в
договорни отношения.
Ищецът е изпълнявал поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да
осигурява непрекъснато необходимото количество ел.енергия в процесния
имот.
Едва след извършване на проверката е депозирано искане от М. И. В., с
което същия предоставя удостоверение за наследници на починалия титуляр
на партидата И.Н. В..
Крайният снабдител "ЕРП Север" АД не би могъл да знае каква е
актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и
респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с
ел.енергия към момента не са няколко лица /чл.11 и 12 от ОУ на "Енерго -
про Продажби" АД/.
Именно затова е предвидено задължението по чл.17 т.З от ОУ на
"Енерго-Про Продажби"АД за лицата, които поради наследяване, промяна в
собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с
правото да получат партида за снабдяване и продажба на ел.енергия за даден
обект, в 30 - дневен срок от настъпване на съответното основание, да
уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят
съответните документи удостоверяващи това.
С оглед изложеното, както към момента на извършване на проверката,
така и към момента на периода на корекцията, собственици и ползватели на
процесния имот са М. И. В., Н. И. В., И. В. В. и Е. В. В..
Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота,
съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване,
когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно
основание и доставчика на топлинна енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело /лихвоносното вземане
по издадената заповед за изпълнение/ също намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за
продажба на ел.енергия за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на ел.енергия за битови
нужди като произтичащо от договор при държавно регулирани цени от КЕВР
и публично известни общи условия. Продавач на доставената ел.енергия е
крайният снабдител - субектът по чл.94а, респ. по чл.95 ЗЕ, а купувач -
крайният клиент - чл.91-92 вр.чл.97-98а ЗЕ.
3
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1 т.2а от ДР на
ЗЕ, а преди - §1 т.42 ДР /отм./ на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по
договора по чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на
длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е
уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл.9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената ел.енергия за
битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на ел.енергия за
същия имот. Даденият отговор не визира тези хипотези, а извършеното
нормативно тълкуване с TP № 2/17.05.2018г по тьлк.д. № 2/2017г ОСГК на
ВКС го предопределя. Случаят е на законово заместване на страната в
правоотношението по визираната от закона сделка.
Това правоотношение е възникнало на основание ЗЕ, който го обвързва
с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото
вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен
договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за
доставка на ел.енергия в същия имот, а е от чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ във връзка с
легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия или природен газ
за битови нужди" в §1 т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на ДР - във
връзка легалната дефиниция на понятието "битов клиент" в §1 т.2а от ДР на
ЗЕ.
След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не
обслужва "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия.
От представеното по делото у-е за наследници с изх.№
АУ0358500Д/14.04.2022г се установява, че наследодателят е починал през
2015г. Видно от представените по делото писмени доказателства начислената
енергия е потребена след смъртта на лицето.
Ищцовото дружество установи, че титулярът на партидата е починал
преди периода на корекцията едва със снабдяване с удостоверението за
наследниците на лицето.
Съобразно чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ сделките с ел.енергия се сключват между
крайните снабдители и крайните битови и небитови клиенти, за обекти,
присъединени към ЕРПМ на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. §1 т.2а от ДР ЗЕ дефинира като битов този клиент,
който купува електрическа… за собствени битови нужди.
Наследодателите са били обвързани от публично известните ОУ на
„Енерго-Про Продажби" АД, както и на „ЕРП Север"АД. Както е посочено и
в ИМ между абоната и електроснабдителното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което същият е бил потребител,
ползвател, на доставяна от дружеството ел.енергия за собствени битови
4
нужди.
Горепосоченото се потвърждава и от депозираното искане №
5662472/04.02.2021г от наследника М. Ив.В., като в същото се иска
прехвърляне на партидата и е представено удостоверение за наследници.
В случая горепосочените вземания се претендират от всеки един от
длъжниците, съобразно квотите им в собствеността на процесния обект на
потребление, на осн.чл.146 ал.2 ЗС и съобразно Решение № 205/28.02.2019г
по гр.д.№ 439/2018г ВКС, III ГО.
Съдът е приел, че към датата на проверката действат ПИКЕЕ, одобрени
от КЕВР, обн.ДВ бр.35/30.04.2019г.
Наследниците на абоната и дружеството ищец са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел.енергия
през ЕРПМ на „ЕРП Север" АД.
Отв.дружество е изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а
именно да пренася и снабдява с ел.енергия обект, находящ се в гр.Варна ул.
„П." 202 с кл.№ ********** и аб.№ **********.
На 18.11.2020г. в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „ЕРП Север" АД, в присъствието на независим свидетел, който
не е служител на ЕРП-дружество.
Предвид изложеното моли за отмяната на първоинстанционното
решение.
Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, вкл. за адв.възнаграждение.
Въззиваемите Н. И. В., И. В. В., Е. В. В., М. И. В., всички действащи
чрез пълномощник адв.Ст Д. от АК-Варна; кантора с адрес: гр.Варна
бул.“Вл.Варненчик“ № 16 вх.А ет.2 , в законоустановения срок е представил
писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
В жалбата не са наведени доводи, които да се различават от вече
изложените в ИМ, то в настоящото производство за въззиваемата страна не се
поражда задължението да изтъкват допълнителни аргументи.
В ИМ са изложени твърдения, че лицето И.Н. В. се е намирал в
договорни отношения с „ЕРП Север" АД относно обект на потребление на
адрес гр.Варна ул.“П.“ № 202, като облигационните отношения между
страните са били регламентирани от ОУ на договорите за пренос на
ел.енергия през ЕРПМ на „ЕРП Север"АД.
Посочено е, че И.Н. В. е починал на 25.10.2015г, като след смъртта му е
била издадена процесната фактура от 23.11.2020г. на стойност 1621,48лв.
В петитума на ИМ е посочено, че процесните суми се претендират от
5
ответниците в качеството им на наследници на Иван Н.В. и стойността на
претенциите съответства на квотата в наследството от задължението по
процесната фактура на наследодателя.
Както е посочено и в представения ПО на ИМ ноторно било известно,
че наследството представлява съвкупност от всички имуществени права и
задължения на наследодателя, които се придобиват от наследниците му след
неговата смърт. От това следва, че за да бъде наследено дадено задължение,
трябва същото да е възникнало в полза на кредитора към наследодателя преди
смъртта на последния.
Видно е, че процесната фактура е била издадена на 23.11.2020г,
т.е.повече от 5 години след смъртта на И. Н.В., поч. 2015г и затова е
невъзможно това задължение да бъде предмет на наследствено
правоприемство.
Тъй като процесните суми, видно от петитума на ИМ се претендират от
именно в качеството им на наследници, а не на собственици на обекта на
потребление, като размерът им е определен съобразно съответните им
наследствени квоти от задължението на наследодателя , то очевидно е, че
предявените искове са неоснователни, тъй като фактурата от 23.11.2020г не
представлява задължение, което да е част от наследствената маса.
На сл.място. Дори да се пренебрегне неточно формулирания петитум,
несъответстващ на твърденията в обстоятелствената част на ИМ, и да бъдат
обсъдени доводите, че процесните суми се претендират от всеки един от
въззиваемите според квотите им в собствеността на процесния обект, то
отново се обосновава извод за неоснователност на предявените искове.
Още в ПО е било посочено, че въззиваемите нямат и никога не са имали
качеството нито на собственици, нито на ползватели на процесния обект на
потребление, находящ се на адрес: гр.Варна ул.“П. № 202, и затова същите не
са встъпвали в договорни отношения с ищцовото дружество в нито един
момент след смъртта на И.Н. В..
Цитираното в исковата молба решение Решение № 205/ 28.02.2019г по
гр.д.№ 439/2018г на ВКС-III ГО тълкува хипотезата от кого следва да бъде
претендирана сума за стойността на дължимите количества консумирана
ел.енергия, когато има промяна в собствеността или правото на ползване на
обекта на потребление, но крайният снабдител не е бил уведомен за този
факт.
В съдебният акт е посочено, че със загубването на правото на
собственост върху обекта на потребление, клиентът загубва качеството си на
страна по договорите за продажба и пренос на ел.енергия и съответно се
прекратяват правоотношенията, и съответно - с придобиването на
собствеността, те възникват.
В настоящия случай въззиваемите никога не са придобивали нито право
на собственост, нито право на ползване по отношение на процесния обект на
потребление и затова не са възниквали правоотношения между тях и
6
ищ.дружество, които по силата на договор да ги задължават да заплатят
процесните суми.
В рамките на първоинстанционното производство „ЕРП Север" АД не
установява и не доказва ответниците да са имали качеството на собственици
или на ползватели на въпросния обект за процесния период. Не са
представени никакви доказателства, като например НА или друг документ за
собственост или договор въз основа на които да би могъл се направи извод,
че същите имат качеството на собственици или на ползватели на процесния
недвижим имот, което да обоснове извода, че същите са потребители на
ел.енергия и съответно са страна по договор с въззивното дружество.
В този смисъл не отговарят на определението на потребител, дадено в
чл.4 ал.1 от ОУ на „Енерго Про Продажби"АД, в които е посочено че
„потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или ползвател на имот...." и следователно, не са страна по договор при ОУ на
договорите за пренос на ел.енергия през ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, доколкото
в чл.1 ал.1 от тях е посочено, че контрагент по този договор е потребител на
крайния снабдител, присъединен към ЕРПМ на „ЕРП Север" АД.
С оглед на горното молят за потвърждаване решението на РС като
правилно и законосъобразно и за присъждане сторените разноски по делото.
Претендират се сторените по делото разноски.
Производството е образувано по искова молба на
„Елекроразпределение Север“АД против ответниците: М. И. В.; Н. И. В.; И.
В. В. и Е. В. В. и четиримата, представлявани от адв. С. Д., като се излага, че
ответниците са наследници на И.Н. В., поч.25.10.2015г, и че последният е бил
ползвател на ЕРПМрежа за посочения обект, като отношенията между
страните се регламентират от ОУДПЕЕ, по силата на които потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Процесното количество ел.енергия било доставено и потребено.
На 18.11.2020г била извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на И.Н. В. от служителите на ищ.дружество, като към датата
на проверка в електронната система на „ЕРП Север“АД за титуляр по
партидата на имота в гр.Варна ул.„П.“ № 202 е фигурирал И.Н. В..
При проверката било констатирано неправомерно присъединение към
ЕРПМрежа чрез меден проводник.
КП бил съставен на името на титуляра на партидата И.Н. В. и подписан
от свидетел, който не е служител на ищцовото дружество.
Предприети били технически мерки за отстраняване на нередността в
измервателната система, като бил демонтиран неправомерно присъединеният
проводник.
Едва след извършване на проверката било депозирано искане от М. В., с
което същият е предоставил удостоверение за наследници на починалия
титуляр на партидата Иван В..
7
Поддържа се, че ответниците като наследници на потребителя Иван В.
не са изпълнили вменените им задължения по чл.17 т.3 от ОУ, тъй като не са
уведомили ищеца в срок от 30 дни от датата на смъртта на потребителя за
осъщественото наследствено правоприемство във времето и именно заради
това процесната фактура за сумата в размер от 1621,48лв е била издадена на
името на общия наследодател на ответниците.
Твърди се, че както към момента на извършване на проверката, така и
към момента на периода на корекцията, собственици и ползватели на
процесния имот са ответниците и затова сумите се претендират съобразно
квотата им в съсобствеността.
Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството, а именно чл.50 ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ вр.чл.79 ЗЗД.
Твърди, че са били осъществени всички елементи от фактическия
състав, обуславящи провеждането на едностранната корекционна процедура
по ПИКЕЕ, като са спазени всички нормативно установени изисквания по
процедурата. Излага се, че неправомерното въздействие върху схемата на
свързване не е необходимо да е пряк резултат от поведението на самия
потребител, т.е. едностранната корекционна процедура не е обусловена от
виновното действие или бездействие на абоната.
По същество моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил общ писмен отговор от
ответниците, в който не се оспорва допустимостта на производството, но
оспорват по основание предявените искове, както и по размер.
Излагат, че общият наследодател на ответниците е починал още през
2015г, а процесната фактура е била издадена през 2020г, поради което е
невъзможно материализираното във фактурата задължение да бъде предмет
на наследствено правоприемство.
Сочи, че ответниците не са нито собственици, нито ползватели на
процесния електроснабден имот на потребление, находящ се в гр.Варна ул.
„П.“ № 202 и затова същите не са били встъпвали в договорни отношения с
ищцовото дружество в нито един момент след смъртта на И.Н. В..
По същество молят за отхвърляне предявените искове.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
Така предявените в условията на активно и субективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове намират правното си
основание в разпоредбата на чл.422 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от
фактическа страна:
8
От КП № 1018459/19.09.2019г /л.29-I/ е видно, че е бил подменен
старият СТИ с нов с фабр.№ 1125011010033459 в електроснабдения обект,
намиращ се в гр.Варна ул.„П.“ № 202, при показания на дневна тарифа–
004848,7 и нощна тарифа–002878,8.
От справката /л.20-I/ за потреблението през последните 12/24/36 месеца
e видно, че за периода от 27.01.2018г до 26.06.2020г на същия адрес в
гр.Варна ул.„П.“ № 202, имало нулева консумация на ел.енергия, като за
периода до м.09.2019г имотът бил обслужван от предходен СТЕ с фабр.№
1125011000956306. Това е в съответствие с горепосочения КП, отразяващ
подмяната на СТИ с друг фабр.№ на посочената дата 19.09.2019г, че към него
момент е бил с нулеви показания по двете тарифи.
На 18.11.2020г е бил съставен КП № 5100834 от същата дата /л.15-I/, в
който са отразени констатациите на служителита на „ЕРП Север“АД,
извършили проверка на СТИ с фабр. № 1125011010033459 на обект на
потребителя И.Н. В., находящ се в гр. Варна, ул. „П.“ № 202, в присъствието
на свидетеля С. Б. С.ов; отбелязано е, че потребителят отсъствал при
извършване на проверката.
От съдържанието на КП е видно, че по време на проверката било
установено неправомерно присъединение към ЕРПМрежа, осъществено чрез
меден проводник ПВА11Х 16кв.мм, ползващ се за фаза, като
присъединяването е извършено към една от фазите на въздушната мрежа НН
– УИП 4х50кв.мм и кабелът оттам въздушно влизал в имота и захранвал
ел.инсталацията.
По този начин консумираната ел.енергия не преминавала през СТИ, не
се измервала от СТИ и съответно не се заплащал измерен моментен товар
25.40А.
Въз основа на констатациите „ЕРП Север“АД е съставило справка за
корекция № 59741_ОС32/20.11.2020г /л.17-I/ за обекта за периода от
21.08.2020г до 18.11.2020г, от която е видно, че периодът обхваща общо 90
дни и общото начислено количество ел.енергия за процесния период при 1/2
от пропускателната способност на присъединителните съоръжения е
7920кВтч.
Издадена е и фактура № **********/23.11.2020г /л.18-I/ за сумата от
1621,48лв.
На основание извършената проверка от “ЕРП СЕВЕР”АД е изпратено
уведомление изх.№ 59741_КП5100834_2/23.11.2020г /л.22-I/ до потребителя
И.Н. В., че в резултат констатирано неточно измерване/неизмерване е
направено преизчисление на количеството потребена ел.енергия по ПИКЕЕ.
В отговор на това е постъпило възражение от страна на ответника М. И.
В. от 4.02.2021г /л.24-I/, в което се сочи, че партидата била присвоена и че от
таблото на стълбата се виждал кабел, който отивал в съседна къща, която не
се обитавала.
9
От удостоверение за наследници от 14.04.2022г /л.68, 69-I/е видно, че
И.Н. В. е починал на 25.10.2015г и негови наследници са синовете му М. И. В.
и Н. И. В., като и низходящите по права линия по право на заместване на
починалия преди бащата син Венелин И. В., поч.13.08.2013г - И. В. В. и Е. В.
В..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид.Т. О. –
служител при ищцовото дружество, която е участвала при извършването на
проверката. В показанията си свид.О. сочи, че при проверката са
констатирали неправомерно присъединен проводник към един от
захранващите фазови проводници, който въздушно влизал директно в имота
на абоната И.Н. В.. Електромерите в таблото не били много – около 3, 4 или
5. В дворното място, където извършвали проверката, имало няколко сгради.
След като проследили кабелите, излизащи от СТИ и неправомерния
проводник от повдигателното съоръжение, констатирали, че същите влизат в
покривното пространство на имота, находящ се в гр.Варна ул.„П.“ № 202.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че
процесният електромер е произведен през 2010г, като същата година е минал
задължителна проверка за годност в БИМ. Към датата на проверката е бил в
метрологична годност.
Поради констатираното неправомерно свързване към ЕРПМрежа чрез
меден проводник със сечение 16кв.мм електромерът не е могъл да измерва
цялата потребена ел.енергия, вкл. и за периода на корекцията.
В случая не се касаело за техническа неизправност, а за неправомерно
извършено присъединяване към ЕРПМрежа, като проводникът бил свързан
към една от фазите на въздушна мрежа НН и оттам влизал в имота. В резултат
на това е налице неотчитане на измервателната система на СТИ на цялата
преминала по захранващия кабел към ел.консуматорите на абоната ел.енергия
вследствие установеното свързване към ЕРПМрежа. Служебно са начислени
7920кВтч ел.енергия за процесния период от 21.08.2020г до 18.11.2020г при
цена на ел.енергията 0.20473лв за 1кВтч или общата сума възлиза на
1621,48лв.
Извършените математически изчисления по корекционната процедура
са верни и са в съответствие с утвърдената методология на ОУ и тези на
ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019 г.
Количеството ел. енергия, изчислено по корекционната справка може
реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на
неправомерно свързания проводник – 16кв.мм и тази на присъединителното
съоръжение – автоматичен предпазител при монофазно ел.захранване.
Процесната измервателна система, измерваща ел.енергията на
процесния обект, присъединен към мрежа с ниско напрежение е с мощност
17,6KВт, което е много под 100KВт.
В о.с.з. в.лице поддържа заключението си и допълва, че към момента на
проверката е имало сравнително сериозна консумация по така неправомерно
10
прикачения проводник, доколкото е измерен товар 25,4А, равно на 5,6KВт.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Исковете по реда на чл.422 ал.1 ГПК са процесуално допустими,
предявени при спазване изискванията на чл.415 ал.1 вр. чл.414 ал.2 ГПК.
Затова съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи чрез главно и пълно доказване
дължимостта на претендираната сума чрез установяване наличието на
релевантните за спора факти : успешно проведено заповедно производство по
реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за изпълнение; съществуването на
твърдяното вземане по основание, размер и длъжник, в т.ч. валидно
възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на
ел.енергия и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на
които на ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през
процесния период; стойността на доставената и потребена от ответника
ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на
вземането за мораторна лихва.
В тежест на ответника е установяването на всички наведени от него
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици или точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
стойността на потребената ел.енергия.
Основният спорен въпрос е дали ответниците са имали качеството на
потребители на ел.енергия за процесния имот и период.
Твърди се от ищцовото дружество, че и към датата на извършване на
проверката, и към периода на корекцията ответниците били собственици и
ползватели на процесния обект, намиращ се в гр.Варна ул.„П.“ № 202.
Ответниците оспорват да са имали качеството на потребители.
По делото не се спори, а и от ангажираната доказателствена съвкупност
се констатира по несъмнен начин, че процесната сума в общ размер от 1
621,48лв е начислена за периода от 21.08.2020г до 18.11.2020г в тежест на
И.Н. В..
Не е спорно по делото, а и от удостоверението за наследници е видно,
че абонатът И.Н. В. е починал на 25.10.2015г, като неговите законни
наследници от първи ред по арг. от чл.5 ал.1 от ЗН са ответниците - синовете
му М. и Н. В.и, с наследствена квота по 1/3 ид.ч. и внуците на починалия
преди общия наследодател син по право на заместване - И. и Е. В.и, всеки с
квота от по 1/6, на осн.чл.10 ал.1 от ЗН.
След като лицето е починало преди да възникне вземането на
дружеството и съответно задължението за Иван Ничев, то се налага извод, че
11
това задължение не е станало част от наследствената маса /като съвкупност от
права, задължения и фактически съС.ия/, която се открива към датата на
смъртта на лицето. Процесната сума е начислена за периода след смъртта му.
Затова не може да бъде претендирана от ответниците на осн.чл.60 ал.1 ЗН в
качеството им на наследници на абоната И.Н. В..
На сл.място. Съгласно чл.4 ал.1 ОУ потребител на ел.енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен
към ЕРПМрежа на „ЕРП Север”АД, което ползва ел.енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупувало същата от „ЕНЕРГО[1]ПРО
Продажби” АД.
При това положение, че има възможност да се претендира процесната
сума от ответниците на лично основание в качеството им на съсобственици на
обекта по силата на наследственото правоприемство, недоказан е останал
фактът, че самият наследодател Иван Ничев е бил собственик/ползвател на
електроснабдения обект, както и да е имал качеството на потребител, въпреки
изрично дадените от съда указания в тази насока още с доклада по делото
Крайният извод на съда е за неоснователност на предявените искове,
което обуславя отхвърлянето им, след като не е проведено успешно пълно и
главно доказване на учреденото между страните облигационно
правоотношение по пренос и продажба на ел. енергия за процесния период и
имот.
По разноските.
Решението на ВРС в частта, с която са присъдени разноските за първата
инстанция следва да бъде потвърдено, като присъдени разноски общо размер
на 450лв, от които : 400лв – адв.хонорар за защита в исковото производство и
50лв – адв.хонорар за защита в заповедното производство по арг.от т.12 от ТР
№ 4/2013г на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция в полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени разноските за въззивното
производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в размер на 400лв, общо за всички
въззиваеми, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-IXс-в № 2217/ 6.07.2022г по
гр.д.№ 1070/2022, с което са отхвърлени предявените от ищцовото
дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД ЕИК *********,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС - Атанас Андреев
Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" No 258, сграда „Варна
12
Тауърс-Е“, чрез адв.Х. И., вписан в АК-Варна с личен № **********,
преупълномощен от Адв.дружество „Величков, Желязков и Партньори",
Булстат ********* с адрес на кантората: гр.София ул."Триадица" № 6 ет.2, с
адрес за призоваване и съобщения: гр.Варна бул.„Мария Луиза" № 21 ет.2,
първоначално субективно пасивно и обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както
следва:
- М. И. В. – сумата от 540,50лв, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621,48лв и сумата от 48,94лв, представляваща 1/3 част от общата
мораторна лихва в размер на 146,83лв,
- Н. И. В. – сумата от 540,49лв, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621,48лв, и сумата от 48,95лв, представляваща 1/3 част от общата
мораторна лихва в размер на 146.83 лева,
- И. В. В. - сумата от 270,25лв, представляваща 1/6 част от общата главница в
размер на 1621,48лв, както и сумата от 24,47лв, представляваща 1/6 част от
общата мораторна лихва в размер на 146,83лв и
- Е. В. В. - сумата от 270,24лв, представляваща 1/6 част от общата главница в
размер на 1621,48лв за незаплатена ел.енергия за обект с аб. № ********** и
кл. № **********, находящ се в гр.Варна ул.„П.“ ***, за която е издадена
Фактура № **********/23.11.2020г, за периода от 21.08.2020г до 18.11.2020г,
както и сумата от 24,47лв, представляваща 1/6 част от общата мораторна
лихва в размер на 146,83лв, дължима за периода от 3.12.2020г до 25.10.2021г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 1.11.2021г до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за парично изпълнение №
6259/ 3.11.2021г по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 15885/2021г на ВРС-9с-
в, на осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК и чл.86 ЗЗД;
ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ответниците М. И. В. ЕГН
**********, Н. И. В. ЕГН **********, И. В. В. ЕГН ********** и Е. В. В.
ЕГН ********** сумата в общ размер на 450лв, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД ЕИК
********* с адрес на управление: гр.Варна бул.“Вл.Варнен чик“ № 258-Варна
тауърс-Е, представлявано заедно и поотделно от членовете на УС : Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, да
заплати на М. И. В., ЕГН **********; Н. И. В., ЕГН **********; И. В. В.,
ЕГН ********** и Е. В. В., ЕГН **********, общо сумата от 400лв
/четиристотин лева/-представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14