Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Русе 4.12. 2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 18.11. през две хиляди и девета година в състав:

                                            Председател:   ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                           

при секретаря Н.Н. в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя г.д. № 307 по описа за 2009 год. за  да се произнесе, съобрази:

                            Искът е с правно основание чл.45 ЗЗД.

                            Ищецът твърди,че на 5.7.2008 г.в с.В.,Р. област ответникът му нанесъл жесток и безпричинен побой,при което му причинил с особена жестокост тежка телесна повреда,изразяваща се в постоянна слепота на дясното око.По образуваното срещу последния НОХД № 434/2008 г.на БРС,с което ответникът се признал за виновен в извършеното престъпление.Следствие побоя на ищеца били нанесени вреди,подробно описани в исковата молба,изразяващи се в една тежка телесна повреда,две средни телесни повреди и множество леки такива.Лежал в болница и претърпял операция на окото,а после бил преведен в отделение „неврохирургия”.Претърпял огромни болки и страдания,както физически,така и психически.Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 70000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

                            Ответникът признава иска по основание,но го оспорва по размер.Релевирал е твърдения,че ищецът с поведението си е допринесъл за съпричиняването на вредоносния резултат.

                            След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното:

                            По влязло в сила споразумение по НОХД № 434/2008 г.на Беленски районен съд ответникът се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т9 пр.3 във вр.с чл.128 ал.2 във вр.с ал.1 НК за това,че на 5.7.2008 г.е причинил с особена жестокост тежка телесна повреда на ищеца,изразяваща се в постоянна слепота на дясното око и е осъден на лишаване от свобода от две години при първоначален общ режим.Споразумението има характер на влязла в сила присъда,която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд,който разглежда последиците от извършеното престъпление относно това дали деянието е извършено,неговата противоправност и виновността на дееца.

                            От заключението на съдебно-медицинската експеретиза на д-р Д. се установява,че в резултат на нанесения от ответника побой на 5.7.2008 г.ищецът е претърпял множество увреждания/извън окото/Имал е счупване на дясната зигоматична и темпорална кости/в слепоочието и част от черепа,както и скулната кост/,без за щастие за сега да се наблюдава увреждане на мозъка/,но свидетелства за много силен удар в тази област.Довело е до сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична симптоматика с изпадане в кратковременна травматична кома.Налице е избиване на долен десен зъб,кръвонасядания,охлузвания,отоци и одрасквания по лицето,по дясната ушна мида и лигавиците на устните с разкъсно-контузна рана на долната устна и повърхностни наранявания на горната,кръвонасядания и повърхностни наранявания на езика,на шията и гръдния кош,контузия на гърба с три групи увреждания със специфичен вид,кръвонасядания на дясната и лявата предмишница и охлузване на дясната лакътна става,разкъсно-контузни рани на пръстите на дясната ръка,охлузвания на глезена.Разкъсан е бил двуглавият мускул на лявата мишница и разкъсването е било вътрешно,поради което не е било забелязано веднага след инцидента и при първите прегледи.При това положение понастоящем не може да му бъде извършена корекция,което е довело до намаляване силата на ръката повече от половина.В устното си заключение вещото в с.з.от 18.11.2009 г.вещото лице/съдебен лекар/е заявило,че по „пребит”човек не е виждало в практиката си.Огромният брой наранявания от всякакъв характер и по всички части на тялото са довели до значителни претърпени болки и страдания,водещи до невъзможността му да се обслужва сам в продължение най-малко на три седмици.

                            Най значителното нанесено увреждане на ищеца обаче е това в дясното му око.Според заключението на съдебно медецинската експертиза на д-р С. е постъпил на 5.7.2008 г.в очно отделение по спешност с разкъсна рана на роговицата и пролабирало очно съдържимо с липса на част от него.Вещото лице е извършило операцията и определя състоянието на окото на пациента като много тежко,което е наложило и извършването и при обща анестезия-обстоятелство,което се случва изключително рядко.Окото е било толкова разкъсано,че буквално е „събирано”.Продължителността на операцията-повече от час,също свидетелства за нейната изключителна сложност и тежкото очно увреждане.Болката е била неописуемо силна/вече отзвучала/За съжаление намесата не е била успешна и ищецът е загубил окото си/и зрението 100 %/В момента не се наблюдава засягане на здравото око/може да се получи възпаление в него/,тъй като е под непрекъснат контрол.

                            Подробно описаните нанесени на ищеца увреждания са му причинили огромни болки и страдания.Установява ги с показанията си св.Б.И.,която се е грижила за него и е единствената му опора.Състоянието му било „ужасно”,когато го посетила в болницата веднага след настаняването му.Той не можал да я познае,защото бил целият подут,наранен и бинтован и с подут език.Оплаквал се от болки в главата  и ръката,на моменти се губел и охкал при всяко движение.Емоционалният му срив обаче бил по-голям от физическото нарушаване на здравето му след като напуснал болницата.Необходима му била непрекъсната подкрепа,защото не виждал в пространството,не можел и вода да си налее.Тези моменти сега били преодоляни,но изпитвал постоянен страх,когато трябвало да извършва действия,изискващи съсредоточаване.Психическите му травми били големи.Казвал и,че се чувства половин човек поради загубата на зрението на едното око,не искал никой да знае за това и непрекъснато носел очила.И сега изпитвал болки при ежедневното махане и слагане на протезата за да си поставя капки.Депресивните усещания се задълбочили.Намалил до минимум социалните си контакти и контактувал само със свидетелката.Работел като медицинско лице с деца с увреждания и травмата на окото му се отразила изключително много на работата му-дистанцирал се от децата,страхувайки се да не го бутат по очилата,да не го разпитват защо ги носи.Изключително тежко понесъл вестта от лекаря в гр.Варна,че окото му трябва да се извади,за да не се увреди другото око.

                            Предвид гореизложеното и на основание чл.52 ЗЗД съдът намира,че претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания следва да се обезщетят със сумата 30000 лв.

                            Предвид събраните по делото доказателства съдът намира,че ищецът не е допринесъл за причиняването на вредоносния резултат и направеното възражение за съпричиняване не следва да се уважава.От доказателствения материал се установява,че св.И. и ответника са бивши съпрузи от 2007 г. с изключително влошени отношения и понастоящем.В навечерието на инцидента синът им Васко бил при баща си в с.В. за да получи разрешението му да замине на бригада в чужбина.Между тях избухнал скандал,бащата му посегнал и детето избягало.Разтреперано се обадило на майка си да го прибере.Ищецът дошъл с нея за кураж,защото се тревожели от агресивни действия на ответника.Придружила ги и бившата и свекърва св.Т.Е..Намерили детето в гората било до бензиностанцията в селото-босо и голо,само по боксерки.Както установява св.И. среднощно посещение в дома на бившия и съпруг се наложило за да се вземат дрехите на сина и и раницата му с документи.Ищецът по никакъв начин не предизвикал инцидента,не отрпавил никакви думи към бившия и съпруг,не го обидил по никакъв начин.В момента,когато на светлината на къщата си ги видял до автомобила,се засилил към тях и започнал побоя.В същност ищецът се опитал да защити нея,защото съпругът и и се нахвърлил,поради което бил пребит по описания по-горе начин.Свидетелката изцяло потвърждава показанията си,дадени на предварителното производство по наказателното дело.Показанията на св.С.С. не променят извода на съда за липса на съпричиняване от страна на ищеца,защото изнася данни за негово поведение,предхождащо инцидента.Не му е лъхал на алкохол.Иначе съдът установи,че ищецът страда от дислекция от преди това и има нарушения в говора.

                            Предвид изложеното съдът намира предявеният иск основателен и доказан до размер на сумата 30000 лв.,поради което

                                               Р  Е  Ш  И:

                            ОСЪЖДА Д.Х.И. *** да заплати на Ж.Н.Ж. ***51 чрез пълномощника му адв.М.,*** сумата 30000 лв./тридесет хиляди/-обезщетение за претърпени неимуществени вреди,със законовата лихва върху сумата,считано от 5.7.2008 г.до окончателното и изплащане,както и сумата 1365 лв.,направени по делото разноски,съобразно с уважената част на иска и на държавата,държавна такса в размер на 1200 лв.

                            ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.

                            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                        Председател: