Решение по дело №1621/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 от ДОПК.

Настоящото съдебно производство е образувано след като с Решение № 6862 от 22.06.2023 г., постановено по адм. дело № 10933/2022 г. по описа на ВАС на РБ - Първо отделение, е отменено решение № 1249 от 28.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2693/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на Б.В.К., с ЕГН **********, с посочен адрес: *** е прогласен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001619005192-091-001/23.06.2020 г., потвърден с Решение № 459/18.09.2020 г. на директор дирекция „Обжалване на данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив.

В решението си Върховният съд е посочил, че първоинстанционният съд , неправилно е приел, че РА е нищожен, тъй като за ръководителя на ревизията, участвал в издаването на РА, не е налице териториална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК. От представените командировъчни заповеди се установява, че участвалите в провеждане на ревизията и издаване на РД и РА органи по приходите са били командировани за дните на издаване на РД и РА и връчването на тези актове, което фактическо установяване е достатъчно, за да се направи извод, че тези процесуални действия са осъществени при наличие на териториална компетентност на органите по приходите, тоест че издаденият РА е валиден акт. В решението си ВАС, се посочва, че установеното по делото издаване на ЗВР и заповедта за нейното изменение от С. П.– орган по приходите от ТД на НАП – Пловдив с изнесено работно място в Хасково, както и участието ѝ при издаването на РА при наличните по делото доказателства относно предоставената ѝ компетентност да възлага ревизии, не може да се възприеме за обстоятелство, което да даде основание да се направи извод за нищожност на РА. Същото се отнася и по отношение доказателствената липса, на която се е позовал първоинстанционният съд, касаеща непредставени по делото заповеди на териториалния директор на ТД на НАП - Бургас, от които да се установи, че Г. Ж. – Д. и В. Г.са назначени на съответните длъжности в ТД на НАП – Бургас, както и разпределението на функциите и екипите, от които да се установи, че двете лица са служители на тази дирекция, доколкото тези факти не са били спорни по делото пред първоинстанционния съд.

Указанията, с които делото е върнато за ново разглеждане, се свеждат до това, съдът при съобразяване на задължителните указания във връзка с преценка валидността на РА, дадени с решението на ВАС за разглеждане спора относно законосъобразността на РА, с който са установени задължения на К. по същество.

В настоящото производство жалбоподателят Б.В.К., представляван от процесуалния си представител адв. Х., поддържа първоначално предявената жалба. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /ОДОП/ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският Административен Съд в настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Ревизираното лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизията за установяване задълженията на Б.В.К. за данък върху дохода обхваща периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018г. и е във връзка с постановление от 16.07.2019 г. на Специализирана прокуратура по повод образувано досъдебно производство.

По данни от Агенция по вписванията Б.К. не е регистрирана като едноличен търговец, притежава пет дружествени дяла от капитала на „БМ Холдинг“ ЕООД. Считано от 13.01.2017 г. К. в качеството си на физическо лице няма регистрация по ЗДДС. К. е омъжена от 2018 г. за И.Д.К..

В хода на ревизионното производство е установено, че РЛ има подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., с която декларира доходи от прехвърляне на права или имущество - продажба на самостоятелен обект с адрес гр. Пловдив, ул.“Тодор Каблешков“ № 12 за сумата в размер на 128 000,00 лв., платена по банков път по НА № 54, том I, per. № 1260 от 2018 г. Имотът е придобит през 2017 г. с НА № 142, том II, per. № 8710 от 2017 г. С вх.№ 16439190070615 / 30.09.2019 г. е подадена коригираща декларация, поради допусната техническа грешка при определяне на облагаемия доход.

За периода от 01.01.2015 г. до 30.12.2018 г. Б.К. е получила доходи по трудови и приравнени на тях правоотношения, както следва: за периода 22.06.2015 г. - 31.07.2015 г., платец на дохода „Адеко България“ ЕООД в размер на 241,26 лв. Б.К. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете в размер на 4 705,79 лв. и изплатена щета от ЗАД ,Армеец“ в размер на 153,86 лв.

При извършен анализ на движението на парични средства по банкова сметка *** „ЦКБ" АД кл. Пловдив и в „Банка ДСК“ ЕАД кл. Тракия гр. Пловдив е установен приход на парични средства, за които в обясненията си К. твърди, че са средства са от заеми от Й.М.и ЕТ „Б.3 - Б.К.“.

С ИПДПОЗЛ № Р-16001619005192-040-003/07.01.2020 г. и ИПДПОЗЛ № Р-16001619005192-040-004/15.01.2020 г., изпратени за връчване по електронен път на имейл ***/упълномощено от жалбоподателката лице/ са изискани писмени обяснения относно произход на парите внесени в ДСК на 28.08.2017 г. - 80 000,00 лв. за откриване на банкова сметка; ***рите внесени в ЦКБ на 29.12.2016 г. - 4 700,00 лв. за откриване на банкова сметка; ***ка Николова за 6 800,00 лв., получени на 30.12.2016 г. и от ЕТ „Б.3 Б.К.” за 29 000,00 лв. на 30.12.2016 г.; както и извлечения на банковите сметки. И по двете искания е върната информация на 01.04.2020 г. с гриф „непотърсена“, като дадения за контакт имейл не е активиран.

С ИПДПОЗЛ № Р-16001619005192- 040-002/12.12.2019 г., връчено на 18.12.2019 г. по електронен път на имейл ***са изискани писмени обяснения относно произход на парите иззети с протокол за претърсване и изземване от 04.07.2019 г. както следва: в черна метална кутия: 8/осем/ бр. банкноти с номинал 100/сто/ лева.; 1/един/ бр. банкноти с номинал 500/петстотин/ евро; 9/девет/ бр. банкноти с номинал 50/петдесет/ евро; 7/седем/ бр. банкноти с номинал 20/двадесет/ евро; 8/осем/ бр. банкноти с номинал 10/десет/ евро. в сива метална кутия; 34/тридесет и четири/ бр. банкноти с номинал 100/сто/ лева в черна метална каса; 100/сто/ бр. банкноти с номинал 50/петдесет/ лева; 3/три/ бр. банкноти с номинал 100/сто/ лева; 1/един/ бр. банкноти с номинал 50/петдесет/ британски лири; 4/четири/ бр. банкноти с номинал 20/двадесет/ британски лири; 12/дванадесет/ бр. банкноти с номинал 10/петдесет/ британски лири. 1/един/ бр. банкноти е номинал 50/петдесет/ щатски долара.

С протокол № cep. АА 0890392/04.05.2020 г . е документирано, че към 04.05.2020 г. в деловодната система на НАП не са представени от ревизираното лице изисканите документи, справки и писмени обяснения.

В резултат на събраните доказателства, органите по приходите направили извод, че лицето не е доказало, че посочените суми внесени по банковата ѝ сметка от самата нея и от трети лица са с източник заеми.

В хода на ревизионните действия, по реда на ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения със справки на ревизираното лице, както и на трети лица. Въз основа на събраните доказателства е извършена и съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи, за установяване на наличието на съответствие между тях, с цел евентуално последващо прилагане на разпоредбата на чл. 123 от ДОПК.

Констатирано е, че през част от периодите лицето е извършвало разходи в значителни размери, без да реализира доходи. В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 / налице са данни за укрити приходи или доходи/ и т. 7 от ДОПК /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/ за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На Б.В.К., на основание чл. 124, aл. 1 от ДОПК, е връчено уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. По връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения, от ревизираното лице не е взето становище и не са предоставени декларации по чл. 124, ал.З от ДОПК.

В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие по години, както следва: за 2016 г. в размер на 3 355,68 лв.; за 2017 г. в размер на 26 996,20 лв.

Установен е общият размер на постъпилите суми по години: за 2016 г. - 40 500,00 лв.; за 2017 г. - 80 000,00 лв. Прието е от страна на органите по приходите, че постъпленията са във връзка с реализирани доходи. Въз основа на горното е прието, че сумите представляват доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като са взети предвид и участват при определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Във връзка с така направените констатации органите по приходите приели за облагаем доход на лицето сбора от установеното несъотвествие и приведените по банковите сметки суми и след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.

В настоящото производство са допуснати и изготвени основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице П.П., приета с възражения от страна на ответника. Вещото лице е установило излишък на средства в размер на 3259,71лв. за 2015г., недостиг на средства в размер на 3355,68лв. за 2016г. и недостиг на средства в размер на 13989,94лв. за 2017г.

В заключението изрично се посочва, че органите по приходите са допуснали съществена грешка при определяне паричния поток и недостига на средства за 2017г. В колона 5 са посочили „Парични средства в края на данъчния период“ налични в банка ДСК 13000,65лв. Сумата действително е такава, но е формирана от постъпилите на 15.12.2017г. 13006,27лв. от Илия Филипов по предварителен договор за продажба на апартамент. Тази колона участва със знак минус при определяне на паричния недостиг за годината. Тъй като това е постъпила от друго лице сума, то следва да се включи и в колона 3 „Постъпления“ от паричния поток, за да се елиминира влиянието и върху крайния резултат/както е направено през 2018г. с продажбата на апартамента/. Това не е направено и паричния недостиг на жалбоподателката е завишен неправилно с 13000,65лв. За целите на коректното изчисление вещото лице е елиминирало влиянието на тази грешка и за 2018г. е установен излишък на средства в размер на 92825,29лв.

Б.К. е имала трудово правоотношение през ревизирания период: както следва: Трудов договор №1130/22.06.2015г. сключен с „Адеко България“ ЕООД ЕИК ****; Безсрочен договор със срок на изпитване 6м., с дата на постъпване 23.06.2015г. на длъжност касиер и дата на прекратяване - 23.07.2015г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. По посочения трудов договор е получен трудов доход на 15.07.2015Г. в размер на 108,51лв. с банков превод и на 14.08.2015г. в размер на 132,75лв. с банков превод.

От органите по приходите е приета за налична в брой сума в размер на 5000лв. към 01.01.2015г., но в хода на извършената ревизия на Б.К. вещото лице не е открило декларирана от ревизираното лице сума като налична към 01.01.2015г. Не са декларирани и налични средства към края на всяка от ревизираните години 2015г.-2018г. Поради това от органите по приходите е прието, че след като не са декларирани налични средства към края на всяка от годините, то такива не са налични.

Вещото лице е установило, че органите по приходите не са разглеждали периоди преди ревизираните. Отбелязани са покупките на МПС, но без това да се отразява по някакъв начин на определените задължения.

Направено е изчисление на паричния поток на Б.К. и е определен размера на данъчните задължения в няколко варианта, подробно описани в заключението на експертизата. Във връзка с така направените изчисления, вещото лице е преизчислило точния размер на годишната данъчна основа, намалена с дължимите осигурителни вноски за всяка една година и е изчислен размера на данъка по реда на чл.48 от ЗДДФЛ по години:

За 2015г.

Допълнителен данък по чл.48 от ЗДДФЛ, допълнителни вноски по фондовете на ДОО и 30, както и лихви върху тях не са определяни.

За 2016г.

Установени задължения

Дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ-152,43лв.

Лихви за просрочие върху 152,43лв, за периода 01.05.2017г.-23.06.2020г.-48,68лв,

За 2017г.

Установени задължения

Дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ-3222,93лв.

Лихви за просрочие върху 3222,93лв. за периода 01.05.2018г.-23.06.2020г.-702,78лв.

За 2018г.

Вещото лице посочва, че допълнителен данък по чл.48 от ЗДДФЛ, допълнителни вноски по фондовете на ДОО и 30, както и лихви върху тях не са определяни.

Съдът възприема заключенията като компетентно изготвени. На основание чл.202 от ГПК, същите не са задължителни за съда и при необходимост ще бъдат обсъдени и ценени съвкупно с останалите доказателства по делото и относимите правни норми при излагане на правните изводи от съда.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

В противоречие с материалния закон е, че констатираното превишение на разходите над доходите, представлява облагаем доход по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ. Цитираната норма регламентира облагаемият доход от други източници като предвижда, че това е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В чл. 10 ЗДДФЛ са уредени видовете доходи, включително и тези по чл. 35 от същия закон. Общата годишна данъчната основа съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ следва да включва годишните данъчни основи за доходите от всички източници. По аргумент от чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ на облагане подлежат доходи, получени през данъчната година, а не разходи. Направените от задълженото лице разходи, когато явно и съществено превишават декларираните получени приходи, се смятат за подлежащ на облагане доход, до доказване на противното, само в случаите по чл. 123, ал. 1, т.2 ДОПК – на проведена ревизия по особения ред по чл. 122, ал.1 ДОПК при определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

От мотивите на ревизионния акт е видно, че за 2016 г. и за 2017 г. е установено превишение на разходите на физическото лице над получените доходи, чрез съпоставка на доходите и имущественото му състояние и това обстоятелство е основание по чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. и определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Особеният ред се прилага за периода, в който са установени обстоятелствата по ал. 1 на чл. 122 ДОПК - чл. 122, ал. 4 ДОПК. По силата на чл. 123 ДОПК само в този случай разходите се смятат за подлежащ на облагане доход.

От изложеното следва, че следва да се обложат с данък върху доходите по ЗДДФЛ разходите на физическото лице, които превишават декларираните/получени парични средства. Недостигът на парични средства не се счита за облагаем доход, не се включва в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ като доход по чл. 35, т.6 от същия закон и не подлежи на облагане на това основание. (В този смисъл решение № 14394/28.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 6923/2019 г., решение № 10349 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2019 г., решение № 7593/07.06.2018 г. по адм. д. № 1320/2018 г., решение № 8665/26.06.2018 г. по адм. д. № 1455/2018 г., решение № 13088/29.10.2018 г. по адм. д. № 9099/2018 г.).

По отношение допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) за 2016г. и 2017г. ведно с прилежащите лихви следва да бъде посочено, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК вследствие на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно при наличие на недостиг на парични средства при РЛ, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи. При извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че при ревизията не е установено, че доходът за 2016г. и 2017г. е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване). Поради тази причина, в тази си част обжалвания РА е неправилен и следва да бъдат отменени допълнително определените задължения за ЗОВ, както следва: за ДОО за 2016 г. в размер на 645,12 лева – главница и 253,27 лева – лихва; за ДОО за 2017 г. в размер на 3 801,08 лева и 838,95 лева – лихва; за ЗО за 2016 г. в размер на 403,20 лева – главница и 158,30 лева – лихва; за ЗО за 2017 г. в размер на 1 767,78 лева – главница и 391,32 – лихва, за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 252 лева – главница и 98,93 лева – лихва; за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1 104,86 лева – главница и 249,51 – лихва.

С оглед изхода на делото основателно е направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноските по делото. Същите не се явяват прекомерни с оглед това, че са претендирани под минимума определен с Наредба №1 от 2004 г. в приложимите ѝ редакции и се констатираха в общ размер 2 930,95 лева, от които 1 210 лева за първоначалното разглеждане на делото, 220,95 лева за производството пред ВАС и 1 500 лева за настоящото производство.

Ето защо Административен съд Пловдив, V състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Б.В.К., с ЕГН **********, с посочен адрес: *** Ревизионен акт № Р-16001619005192-091-001/23.06.2020 г., издаден от С.П.П.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив и А.Т.М.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 459/18.09.2020 г. на директор дирекция „Обжалване на данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който на Б.В.К. допълнително са установени задължения по ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, в общ размер – 22 113,39 лева – главница и 5505,19 лева - лихва, от които: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4 255,54 лева – главница и 1 359,52 лв. – лихва; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 9 883,81 лева – главница и 2 155,39 лева – лихва; вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 645,12 лева – главница и 253,27 лева – лихва; вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 3 801,08 лева и 838,95 лева – лихва; вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 403,20 лева – главница и 158,30 лева – лихва; вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 1 767,78 лева – главница и 391,32 – лихва, вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 252 лева – главница и 98,93 лева – лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1 104,86 лева – главница и 249,51 – лихва..

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Б.В.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата в размер на 2 930,95 лв. ( две хиляди деветстотин и тридесет лева, 95 ст.) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.

Съдия: