Р Е Ш
Е Н И Е
№………../09.06.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на десети март през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2542
по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 309860 от 28.12.2019 г., постановено по гр.д. №
67250/2018 г. на СРС, 145 състав, е признато за установено по ия отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Я.“ ЕООД, не дължи
на „С.Е.“ ЕООД, сумата от 15 158.98 лв.- допълнително начислена сума за
консумирана електрическа енергия за периода от 10.02.2018 г. до 10.05.2018 г„ вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия, за обект на потребление, находящ се в гр. София, ж. к. „*********ресторант,
е кодов номер *********, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен
размер от 18 848.66 лв. с решението е уважен
предявеният обратен иск на отвтеника срещу третото му лице-помагач, като
е осъдено „Ч.Р.Б.” АД, да заплати на „С.Е.“ ЕООД, сумата в размер на 15 158.98
лв., представляваща недължимо платена сума, включена в общата сума, начислена
по фактура № **********/31.05.2018 г., издадена от „Ч.Р.Б.” АД, ведно със
законна лихва върху сумата от 21.12.2018 г. до окончателното й изплащане. С
решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно дължимите между
страните разноски според изхода на спора.
Решението е обжалвано от „Ч.Р.Б.”
АД - третото
лице-помагач на ответника по главния иск и ответник по обратния иск, в частта,
в която главният и обратния искове са били уважени, с искане за отмяната му в тези части и отхвърляне на главния и на обратния иск изцяло, с обусловеното от това
преразглеждане на разноските по делото. Оплакванията са в две насоки: първо, оспорва се извода на съда, че не
бил налице точен измерител, както възразява че е доказано с констативния протокол от 10.05.2018 г.,
че процесното средство за търговско измерване/СТИ/ е отчело грешка 75 % към
момента на измерване, при което е
приложима разпоредбата на чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ от ПИККЕ, а факта
колко от фазите са били манипулирани
счита да няма отношение в случая, тъй като в ПИККЕ не сочи изчисленията
да се правят само за манипулираната фаза. Второ, оспорва приемане на
допълнителното заключение на вещото лице, въз основа на което именно са уважени
частично главния и обратния искове, като противоречащо на основното заключение
на същото вещо лице, с даване на правен
извод и допълване на норма, а и като основано на решение на ДКЕВР което било
ирелевантно към случая и като индивидуален административен акт обвързвало само
страните по него, но не и страните по настоящето дело, които не били адресати
на това решение. Претендират се и разноските за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна – ищец в производството „Я.“ ЕООД оспорва жалбата с писмен отговор чрез адв.П.П., с доводите, че решението в обжалваните части не страда от сочения в жалбата пороци. Намира
извода на първоинстанционния съд за правилни, и моли решението да се потвърди в обжалваните
части.
Въззиваемата страна – ответник по главния иск и ищец
по обратгния иск- „С.Е.“
ЕООД оспорва жалбата с писмен
отговор чрез адв.р.А.,
с доводите, че решението в
обжалваните части не страда от сочения в жалбата пороци. Намира извода на
първоинстанционния съд , че не може да се изчислява за грешка работата на целия електромер при
работещи фази без грешка, а и в ПИККЕ не бил заложен метод за установяване на
моментна грешка чрез еталонен уред. Изразява несъгласие с извода на съда за
законосъобразно извършване на проверката и за ред за уведомяване по смисъла на
чл.104а, ал.5 от ЗЕ, по които възражения счита, че също правото на корекция не
било възникнало. Моли да се потвърди решението в обжалваната част като правило в
краен резултат, претендира разноски за въззивната инстанция
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията
в жалбата,
становищата по отговорите , съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
въз основа на които е приел, че главния иск е частично основателен, тъй като в
периода на проверката са действали разпоредбите на чл.48-51 от ПИККЕ,
позволяващи на „Ч.Р.Б.” АД да извърши корекция на сметка на потребителя, че
тази корекция е законосъобразно извършена от третото лице-помагач, коеуто е
ипредвидило ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция,
както и че правата на крайния потребител- в случая ищеца, са защитени, въпреки
липсата на предвиден от ответника по главния иск ред за уведомяване на ищеца,
тъй като представител на ищеца-краен потребител, е присъствал на проверката,
уведомен е за корекцията най-късно с връчената му фактура, а за констативния
протокол е уведомен с връчването му на отговора на исковата молба с приложенията, като се е позовал на цитирана
практика на ВКС в подкрепа на извода, че отсъствието на специални предварителни
процедури за защита на потребителите при установяване на неправомерно
въздействие върху електромер не може да
доведе до отхвърляне на иск за заплащане на реално потребена ел. енергия,
поради наличието на съдебната процедура по реда на ГПК като достатъчна гаранция
за равенство права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители. Приел е още, че е доказано по делото въздействие върху СТИ -
нарушена е пломбата на капачката на клемния блок и развити винтовете на
пластините осъществяващи връзката между токова и напреженови бобини на
електромера на фаза „S“ и „Т“, с приетия по делото констативен протокол, подписан
от орган на полицията, и ползващ се има материална доказателствена сила, а
корекцията е правилно извършена за 90
дневен период и така отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, че СТЕ е в метрологична
годност, но че третото лице-помагач неправилно е извършило корекцията,
приемайки, че в случая е налице точен измерител и прилагайки чл. 48, ал. 1, т.
2, б. „а“ ПИКЕЕ. В тази насока е кредитирал допълнителното заключение на СТЕ, сочещо,
че в случая е имало неточно измерена ел. енергия само в две от трите фази на
електромера, а количеството ел. енергия, преминало през първа фаза ,Д“, е било
коректно измерено и същата не е функция на установената грешка, и че корекция в
случая следва да се извърши само за енергията, която е консумирана и неизмерена
от СТИ. Така е счел, че след като част от фазите са мерили точно, не е правилно
измерването и приложението на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ при точен
измерител, тъй като в този случай начислената ел. енергия се изчислява като
функция на измерителя относно всички фази на електромера, в която насока са
били разясненията на вещото лице Н.Б., и следва в случая да се приложи
правилото на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ - при липса на точен измерител,
количеството ел. енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност
на СТИ, при ежедневно 10-часово натоварване. Така е приел, че за периода от
10.02.2018 г. до 10.05.2018 г. корекцията е общо 20 785 кВтч или дължимата сума
е в размер на 3689.68 лв., а разликата 15
158.98 лв., се явява недължима сума, и само за тази разлика главният иск за
недължимостта и е уважен. Съответно за същия размер от 15 158.98 лв. е прието, че не се дължи
плащане на третото лице-помагач, и е уважил обратния иск на ответника срещу
помагача му по чл.55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за връщане на тази сума, като
платена без основание в рамките на платената сума по корекцията 18 848.66 лв.
по фактура № **********/31.05.2018 г. предмет
на корекцията,
Предвид оплакванията с въззивната жалба и
възраженията на ищеца с отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира, че
предмет на въззивната проверка за правилност са тези факти и правилното
приложение на чл.48 от ПИККЕ, които се
отнасят до наличието на точен измерител, и тези, отнасящи се до правилността на
допълнителното заключение на вещото лице, и за обвързващото действие на решение
№ Ж-32/18.01.2018 г. на КЕВР.
Изложеното в отговора на „С.Е.“ ЕООД отнасящо
се до несъгласие с изводите на първоинстанционония съд за законосъобразно
извършване на корекцията, не се обсъждат от въззивния съд, тъй като решението в
необжалваната част, в която е отхвърлен частично отрицателния установителен
иск, е влязло в сила, не е било обжалвано от ищеца, и задължава въззивния съд
да приеме, че сумата от 3689.68 лв. е дължима от ищеца въз основа на законосъобразно
извършена корекция, и така възраженията на ищеца в тази насока са разрешени със
сила на присъдено нещо.
Въззивният съд споделя изложените в обжалваното решение
фактически и правни изводи, отнасящи се до приложение в случая на чл. 48, ал.
1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ, а не на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ, при
изясненото от вещото лице, въз основа на мотивите на решение № Ж-32/18.01.2018
г. на КЕВР, че след като част от фазите мерят точно, не може да се счита за
установена грешка при измерване на ел. енергията, преминала през първа фаза, и
корекцията следва да се извърши по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите в тази част, които са относими
към въззивната проверка за правилност.
В допълнение и по повод оплакванията с въззивната жалба,
се добавя следното:
Решение № Ж-32/18.01.2018 г. на КЕВР, прието по делото, е
постановено в изпълнение правомощията на КЕВР по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ да дава
задължителни указания по прилагането на закона на доставчика на ел. енергия,
ако намери оплакването на потребителя за основателно. С това решение,
постановено в административно производство, в което участник също е и настоящето трето лице-помагач „Ч.Р.Б.” АД,
на същото са указания на основание чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, да анулира служебно
начислената ел. енергия за обект на жалбоподателя по преписката, да уведоми
посредника „С.е.“ ЕООд за това, и в указан срок да извърши корекция на
количеството ел.енергия, преминала през неотчетената в този случа трета фаза,
съгласно изискването на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ, като уведоми и
комисията за това изпълнение. Видно от мотивите на решението, комисията е счела
за неправило да се извършва корекция и на ел. енергията, преминала през първа и
втора фаза на електромер, която е била
коректно измерена от СТИ, а корекция следва да се извърши само на ел.енергия, която е консумирана и
неизмерена в СТИ, при което измерената грешка не следва да е основание за
използването й като „точен измерител“ за извършване на обективна корекция на
количеството потребена ел. енергия. Това решение на КЕВР обвързва „Ч.Р.Б.” АД
като участник в производството по издаването му, поради липсата на доводи това
решение да е било отменено по съдебен път по АПК. Обвързващо за „Ч.Р.Б.” АД съгласно
това решение следователно, е указанието,
че в случаи на коректно измерване на ел. енергия от някои фази на СТИ,
корекцията следва да се извършва по чл.48, ал.1, б.“б“ от ПИККЕ, и именно с
това указание, дадено от компетентен орган в изпълнение на вменени му
правомощия от закона, вещото лице по настоящето дело с допълнителното си
заключение, е определило размера на корекцията според чл.48, ал.1, б.“б“ от
ПИККЕ в размер на 3689.68 лв. , която само сума се явява дължима от ищеца за
неточно измереното количество ел. енергия. Така допълнителното заключение на
вещото лице не е необосновано, нито дава тълкуване на правна норма, а се
основава на задължително за доставчика „Ч.Р.Б.” АД указание на КЕВР, което
решение на КЕВР и съдът по настоящия спор следва да съобрази. Ето защо при
преценката по чл.202 от ГПК на допълнителното заключение, въззивният съд го кредитира. Разликата над
тази сума 3689.68 лв., до начислената по корекция сума от 18 848.66 лв., или
разликата от 15 158.98 лв., се явява следователно недължима от ищеца, поради
липсата на основание по ПИККЕ за нейното начисляване. Ето защо главният иск за
недължимост на сумата от 15 158.98 лв. е основателен, респ. основателен е и
обратния иск срещу третото лице-помагач за връщане на същата тази сума, получена
от трето лице-помагач без основание.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и относно разноските,
определени за дължими между страните според изхода на спора, като по отношение
на разноските не е проведена процедура
по чл.248 от ГПК.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход на спора направените от въззивника разноски остават за негова тежест.
На въззиваемата страна- ответник по главния иск и ищец по
обратния иск, въззивникът дължи разноски 1400
лв. за адвокатско възнаграждение, заплатени по банков път съгласно договор за
правна защита. Поради липсата на разграничение каква част е относима към
главния и каква към евентуалния иск, съдът намира,че са разпределени
наполовина, или по 700 лв. Направеното от въззивника възражение по размера му
по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като 1400 лв. не надхвърля
минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г-. на ВАдвС,
определен по обжалваемия интерес по главния иск и този по обратния искове,
доколкото половината от сумата, или 700 лв. е дори под минимума за адв. възнаграждение
при обжалваем интерес по всеки иск от 15 158,98 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309860
от 28.12.2019 г., постановено по гр.д. № 67250/2018 г. на СРС, 145
състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са уважени главния иск на „Я.“ ЕООД срещу „С.Е.“
ЕООД за недължимост на сумата от 15 158.98 лв. уважен обратния иск като е
осъдено „Ч.Р.Б.” АД да заплати на „С.Е.“ ЕООД сумата в размер на 15 158.98 лв.,
и в частта за разноските, дължими между страните.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, да
заплати на „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата 1400 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.