№ 3511
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110163123
по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от Р. СТ. Т., ЕГН **********, искова
молба, насочена против /фирма/, ЕИК *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т.
3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да бъде отменена Заповед № 232/06.10.2021г. и уволнението да бъде
признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6378.84лв. обезщетение
за времето през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца са периода
01.10.2021г. – 31.03.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, сумата от 1063.14лв. – неизплатено
трудово възнаграждение за месец 09.2021г. и 10.04лв. – лихва забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода 01.10.2021г. – 03.11.2021г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните са били налични трудови правоотношения, породени от сключен на
01.03.2019г. трудов договор, по силата на който е престирал труд на длъжност
„шофьор товарен автомобил“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 770.00лв. Твърди се, че със сключено между страните на 31.01.2020г. допълнително
споразумение ищецът е преназначен на длъжност „багерист“ с трудово
възнаграждение в размер на 870.00лв. Сочи се, че със Заповед № 232/30.09.2021г.,
връчена му на 30.09.2021г трудовото правоотношение е прекратено от работодателя,
считано от 30.09.2021г. като в заповедта било посочено основание „системно
нарушаване на трудовата дисциплина“. Ищецът възразил, че няма как трудовото му
правоотношение да бъде прекратено, тъй като работният ден бил приключил, при
което работодателят му заявил да се яви следващата седмица за получаване на
трудовата книжка. Сочи се, че на 06.10.2021г. на ищеца била връчена заповед със
същата номерация № 232/30.09.2021г., в която обаче било посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява, считано от 01.10.2021г. Навеждат се доводи, че не е
спазена процедурата, регламентирана в материалноправната разпоредба на чл. 193 КТ,
а именно от ищеца не били изискания обяснения при налагане на дисциплинарното
1
наказание. На следващо място се сочи, че заповедта не съдържа необходимите
реквизити, изискуеми се съгласно чл. 195 КТ. Твърди се, че ищецът не е получил
дължимото му се трудово възнаграждение за месец септември 2021г. По изложените
съображения се прави искане заявените претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
работодател, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на
заявените претенции. На първо място се сочи, че дължимото се на ищеца трудово
възнаграждение за м.09.2021г. е в размер на 824.98лв. и същото е изплатено. Оспорват
се твърденията, че не са изискани обяснения от ищеца във връзка с наложеното
дисциплинарно наказание. Сочи се, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е мотивирана, респективно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се
явява неснователна, като с оглед акцесорния характер на останалите претенции,
неоснователни се твърди да са и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че настоящото
производство, по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК, не следва да се разглежда като „бързо
производство“ по смисъла на глава двадесет и четвърта ГПК, доколкото в случая е
налице обективно съединяване на искове, регламентирани в чл. 310, ал. 1 ГПК / чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ/ с иск, който подлежи на
разглеждане по общия исков ред – иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По изложената
аргументация настоящото производство следва да протече по общия исков ред.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ответното дружество е
докаже по делото пълно и главно, че е прекратило трудовото правоотношение
законосъобразно, при спазване на формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил
наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът
виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него
наказание се явява съответно.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е сключен на 01.03.2019г. трудов договор, по силата на който ищецът е
престирал труд на длъжност „шофьор товарен автомобил“, при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 770.00лв., че със сключено между страните на
31.01.2020г. допълнително споразумение ищецът е преназначен на длъжност
„багерист“ с трудово възнаграждение в размер на 870.00лв., както и че със Заповед №
232/30.09.2021г. на работодателя, връчена на ищеца на 06.10.2021г., трудовото
правоотношение е прекратено.
Съдът намира, че уволнението е незаконно, доколкото не са спазени формалните
изисквания за ангажиране на дисциплинарна отговорност, в частност не е спазено
изискването, систематизирано в материалноправната разпоредба на чл. 193, ал.1 КТ,
съгласно която „ Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства“.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за
2
спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител. В случая с
исковата молба първото наведено възражение е именно, че не е спазена процедурата по
прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото ищецът не е бил изслушан и
работодателят не е поискал писмени обяснения от него.
За установяване на обстоятелството, че от работника са изискани обяснения
ответното дружество ангажира гласни доказателства, а именно разпит на В.Г.Г.,
служител на ответника, заемащ длъжността „началник транспорт“. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля с оглед констатирани противоречия в същите. По време на
разпита си Г. посочи, че ищецът е работил на обект, находящ с в гр. Ловеч, като
свидетелят отишъл да извърши проверка, поради извършени от Р.Т. нарушения на
трудовата дисциплина, в частност неуплътняване на работното време и закъснение за
работа и по-ранно напускане на работа. След това обаче, свидетелят заяви, че
доколкото всички работници са живеели в друго населено място и са пристигали и
напускали обекта със служебен транспорт /бус/ не е имало как Т. да напуска работния
обект по-рано. Така изложеното противоречия в показанията на свидетеля, мотивира
съда да приеме, че показанията на свидетеля Г. са недостоверен източник на
информация и с разпита на лицето се цели единствено обезпечаване на тезата на
ответното дружество, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно.
Този извод не се опровергава и от приложения към отговора на исковата молба
доклад /л.42/, който представлява частен документ и по аргумент от чл. 180 ГПК
съставлява доказателство единствено, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от лицето, изготвило доклада, като същият се ползва с формална
доказателствена сила. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства
потвърждаващи описаните в доклада действия, като показанията на свидетеля Г.
според настоящия съдебен състав са недостоверен източник на информация в тази
насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ „когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество“, поради което съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се явява изцяло основателна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че процесната заповед не
съдържа предвидения в закона минимум на съдържанието, което да обуслови извода за
законосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 195,
ал. 1 КТ „дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага“ . По въпроса относно тълкуването на
чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика на ВКС - Решение №
377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о., Решение № 322/7.11.2012 г. по гр.
д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС и др., която напълно се споделя и от настоящия
състав и съгласно която заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва
да бъде ясно мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието
от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на
това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите, когато мотивите са
изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1
ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или
служителя. От приложеното на л. 11 копие на Заповед № 232/30.09.2021г., с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено, не се установява да са
индивидуализирани признаците на нарушението на трудовата дисциплина извършено
3
от ищеца. Като основание за прекратяване в заповедта е посочено единствено
„системно нарушаване на трудовата дисциплина“, като липсват данни за времето на
извършване на нарушенията, липсва индивидуализация на самите нарушения на
трудовата дисциплина, като не е посочено и мястото на извършване на същите, поради
което съдът намира, че заповедта не е мотивирана, съгласно изискванията на
материалния закон, което е още едно нарушение на процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение, обуславящо извода за основателност на заявената
претенция. Този дефицит на индивидуализация на нарушенията на трудовата
дисциплина на първо място е поставил работника в невъзможност да се защити,
доколкото същият не е имал яснота за нарушенията, за които му се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание, на следващо място поставя съда в невъзможност да
извърши преценка за законосъобразност на уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
За основателността на тази претенция в тежест на ищеца е да докаже, че при
наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер. В случая не е спорно по
делото, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно, поради което и тази
искова претенция се явява основателна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след уволнението, за
периода от 01.10.2021г. до 31.03.2022г., е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението
/Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
Не е спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства, копия
на трудовата книжка на ищеца и извършената в проведеното на 08.04.2022г. открито
съдебно заседание проверка на оригинала на същата, се установи, че през исковия
период 01.10.2021г. – 31.03.2022г., ищецът не е встъпвал в друго трудово
правоотношение. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената на л. 76
справка от НБД „Население“, изготвена на 05.04.2022г., от която е видно, че
последното трудово правоотношение на Р.Т. е с ответното дружество.
Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението е полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен
трудовият договор.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужният опит и професионална
квалификация се установява, че размерът на дължимото се обезщетение по чл. 225 КТ,
за исковия период 01.10.2021г. – 31.03.2022г. е 6378.84лв., като доколкото претенцията
е заявена именно за този размер, същата се явява изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
4
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че за процесния месец
между страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на които
е престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да
установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за
м.09.2021г.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
ищеца трудови възнаграждения.
Както се посочи по-горе в изложеното с доклада по делото, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно, че ищецът
е престирал труд на длъжност „шофьор товарен автомобил“, при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 770.00лв., че със сключено между страните на
31.01.2020г. допълнително споразумение ищецът е преназначен на длъжност
„багерист“ с трудово възнаграждение в размер на 870.00лв., както и че със Заповед №
232/30.09.2021г. на работодателя, връчена на ищеца на 06.10.2021г., трудовото
правоотношение е прекратено.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че дължимото се на
ищеца трудово възнаграждение за месец 09.2021г. е изплатено, респективно няма
неизплатена част, поради което претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се
явява изцяло неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че акцесорната претенция за мораторна
лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.09.2021г. за сумата от
10.04лв. се явява частично основателна.
Видно от приложеното на л. 7 по делото копие на трудов договор, страните са
уговорили, че работодателят се задължава да изплаща на работника трудовото
възнаграждение до 25 -то число на месеца, следващ месеца за който се отнася. По
изложената аргументация следва извода, че дължимото се трудово възнаграждение за
м.09.2021г. е следвало да бъде изплатено до 25.10.2021г. От заключението на вещото
лице, стр. 3 от експртизата, се установява, че ответното дружество и изплатило на
ищеца заплатата на месец септември 2021г. но 11.11.2021г., тоест налице е забава за
периода 26.10.2021г. – 11.11.2021г. Исковата претенция е заявена за периода
01.10.2021г. до 03.11.2021г., но същата се явява основателна за периода 26.10.21г. /
датата от която ответникът е изпаднал в забава/ до 03.11.2021г. /посочената крайна дата
от ищеца /. Доколкото в заключението на вещото лице са дадени два варианта, като в
нито един от тях не е посочен релевантния период, размерът на дължимата се лихва
съдът изчисли с помощта на компютърна програма, при което изчисление се установи,
че дължимата се мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец 09.2021г.
за периода на забава 26.10.2021г. – 03.11.2021г. е 2.06лв. С оглед изложеното следва
извода за основателност на акцесорната претенция за сумата от 2.06лв., като над тази
сума до максимално претендирания размер от 10.04лв. или за разликата от 7.98лв.
искът е неоснователен.
По разноските.
Предявени са пет обективно кумулативно съединени иска, а именно чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковите претенции с правно основание 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225
КТ са уважени изцяло, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
частично основателна, а тази по чл. 128, т. 2 КТ е отхвърлена, като при това
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 702.90лв.,
5
като с оглед уважената част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да му заплати разноски в размер на 601.86лв. В приложения на л. 78 договор за
правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 702.92лв., като е
индивидуализиран и начин на плащане по посочената банкова сметка. От приложените
на л.80 и л. 81 платежни нареждания се установява и заплащане на възнаграждението.
С оглед отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ответното дружество има право на разноски, но настоящият съдебен състав
намира, че не се доказа извършването на такива. В представения по делото на л. 63
договор за правна защита и съдействие между ответника е адв. Р. е уговорено
възнаграждение в размер на 850.00лв., като в договора като начин на плащане е
посочено по сметка. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било
доказателства, че процесното възнаграждение е заплатено на адвокат Р., поради което
разноски в полза на /фирма/, не следва да се присъждат.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметката на СРС, държавна такса и част от изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице с оглед уважените искови претенции в размер на
635.40лв. / от които 80.00лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – неоценяем, 80.00лв. – за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – неоценяем, 255.15лв. – 4% върху претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, 10.25лв. – 4% върху уважената част на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
210.00лв. – част от платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на Р. СТ. Т. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, извършено със Заповед
№ 232/30.09.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на управителя на /фирма/ ,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Р. СТ. Т. , ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, на заеманата преди уволнението длъжност „багерист“
в /фирма/, ЕИК*********.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Р. СТ. Т. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата от 6378.84лв. – представляваща обезщетение за
оставане без работа, вследствие незаконно уволнение, извършено със Заповед №
232/30.09.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на управителя на /фирма/,
ЕИК*********, за периода 01.10.2021г. – 31.03.2022г. , ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 04.11.2021г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. СТ. Т. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу
/фирма/, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1063.14лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за месец 09.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК*********, да заплати на Р. СТ. Т. , ЕГН **********,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2.06лв. – мораторна лихва върху
дължимото се за м.09.2021г. трудово възнаграждение за периода 26.10.2021г. –
03.11.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 7.98лв. / разликата над
уважената част до максимално претендирания размер от 10.04лв. / като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл. 344,
6
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 6378.84лв. – представляваща
обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконно уволнение, извършено
със Заповед № 232/30.09.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на управителя
на /фирма/, ЕИК*********, за периода 01.10.2021г. – 31.03.2022г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Р. СТ. Т. , ЕГН **********, сумата от 601.86лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение с оглед уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметката на Софийски районен съд сумата от 635.40лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7