РЕШЕНИЕ № 261406
гр. Пловдив, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско
отделение, 5-ти брачен състав, в публично заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Гергана Бонева , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2481 по описа за
2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск
по чл. 150 от СК предявен от Е.Г.Х., ЕГН ********** - м. и з. п. на Е.Р. Б., р на *** против Р. Е. Б.,
ЕГН **********. Ответникът
по иска е баща на детето Е.Р.Б., р. на *** година. Същият не живее с детето
си. С влязло в сила решение № 3923 от
23.12.2010г по гр.д. № 11300/2009г по описа на ПРС бащата на детето е осъден да му заплаща издръжка в размер на 400 лева. Основните грижите за детето, издръжката
осигурявала майката на ищеца и това й
създавало много затруднения, защото ответникът плащал нередовно - през няколко
месеца и без лихви. Не бил търсил и виждал детето от месец ноември 2018г. Помагал
на майката, бащата на другите й две деца, защото в момента била в отпуск за
отглеждане на малко дете.
Повече от година бащата на Е. -
ответник по иска, не бил положил никакви усилия да разбере какви са нейните
нужди и интереси. Средствата нужни за облекло, храна и за осигуряване на
училищни пособия вече били значителни. Е. имала нужда от допълнителни уроци по
математика за поддържане на ниво в училище. От определяне на първоначалната
издръжката били минали почти девет години. Детето било ученичка в ….с. Имала
интереси и желание да учи чужди езици, да поддържа високо ниво на знания и да
се представя добре на тестовете в училище. Нуждите на детето освен от облекло и
храна били свързани и допълнителни учебни пособия, включително от техника. В
периода на растеж за детето смяната на размера на дрехи и обувки, налагало
повече разходи по тези пера. Правилното физическо и психическо развитие било
свързано и с осигуряване на храна, дрехи, техника от по-добро качество. В този
смисъл определената издръжка се явявала крайно недостатъчна. За издръжката на
детето при реалностите в град София и като се имало предвид, че майката не
плаща наем, били необходими около 1200 лева. Това включвало дрехи, храна,
учебни пособия. Включвала се сума за присъствие на рождени дни на други деца,
което било гаранция за социални контакти. Включвало се плащане на зелено
училище през април 2019 година,
което възлизало на сумата от 350 лева.
Е. учила английски език, но не срещу допълнително заплащане. Обучението
било в домашни условия от нейната б. Тя ходила само на допълнително обучение по
математика, защото искала да кандидатствува в училище с усилено изучаване на
математика. Детето нямало собствен
компютър, но учителите им възлагат изпълнение на домашни, за които трябвало да
се ползува компютър и информация, която най-лесно и бързо се намира в интернет.
При прием в училище с усилено изучаване на математика се изисквало всички
домашни и контакти да стават по електронен път, което означавало да се купи
принтер за дома им. Нямало техника за ползуване в дома, която да е платена и
предоставяна от училището. В същия
момент ответникът живеел в голямо жилище, имал собствен бизнес, пътувал често в
чужбина и имал достатъчно доходи да осигури тези средства.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което
да измени на основание чл. 150 от СК
размера на постановената с Решение № 3923 от 23.12.2010г по гр.д. № 11300 от
2009г по описа на ПРС месечна издръжка, дължима от Р.Е.Б. с ЕГН ********** в
полза на детето Е.Р.Б. с ЕГН **********, като я увеличи от 400 лева на 800 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини
за изменението или прекратяването й. Сумата да бъде превеждана по банковата
сметка на ма Е.Г.Х. в Юробанк България АД.
В срока за отговор по чл.131 ГПК,
ответникът Р.Е. е депозирал
такъв.С настоящия и в срока по чл.
131 от ГПК оспорва изцяло като неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143 от СК. Съображенията му за това са следните:
С оглед
финансовите си възможности към датата на развода и дори свръх възможностите си,
но с оглед специфичните нужди на детето, което към онази дата, ответинкът се е
задължил да заплаща издръжка в размер на 400 лв. месечно. Към настоящия
момент наистина били налице предпоставките на чл. 150 от Семейния кодекс за
изменение на издръжката предвид изменение в обстоятелствата, при които е
определен нейният размер, но не с оглед претендираното с исковата молба напълно
необосновано увеличение, а в посока нейното намаление - предмет на насрещния
иск, предявен за съвместно разглеждане в настоящето производство. Към настоящия момент детето вече било израснало
специфичните нужди, които имало едно бебе, докато ответникът имал родени още
две деца, на които също дължал издръжка. Отделно финансовите му възможности
били значително занижени в сравнение с възможностите, които е имал при
определяне на първоначалния размер на издръжката. На
първо място от исковата молба, както и от молбата конкретизация към нея, не
ставало ясно по какъв начин е определен размер от 1200 лв. за необходимата на
детето ежемесечна издръжка, като следва да бъде отбелязано, че това е средната
месечна издръжка за страната на цяло тричленно семейство. Като
основа за определения по усмотрение на майката размер са посочени „реалностите
на гр. София", което обаче е алогично да бъде взето предвид като база при
определяне на дължимата издръжка, приемайки обратното бихме се съгласили, че ако
майката и детето живееха в Н. Й. или М, тогава бащата щеше да бъде длъжен да
заплаща издръжка по ….стандарт. Отделно от това дори и реалностите на гр. София
не предполагат месечна издръжка на дете в размер от 1 200 лв., която е пет пъти
над средната за страната. Така или иначе майката била тази, която
въпреки нежеланието на бащата е отвела детето да живее заедно с нея в гр. София
и е избрала тази „реалност". Свръх финансовите възможности на бащата се
явявало заедно със заплащането на издръжка в размер на 400 лв да прави и
ежеседмични разходи да отива до София в петък следобед, да се връща с детето до
Пловдив, след което в неделя да отива отново заедно с детето до София и да се
върне отново до Пловдив, което би му струвало над 100 лв. на виждане. Видно от
казаното е, че обстоятелството, че майката е отвела детето да живее в гр. София
обуславя кумулирането на допълнителни разходи на бащата, за да може да
осъществява режима си на лични контакти с детето, които следвало да бъдат взети
предвид като основание за намаляне на дължимата издръжка, а не на нейното
увеличение. На следващо място като евентуално основание за
завишаване на така или иначе високата издръжка, майката сочила разходът за
заплащане на такса за летен лагер, който не бил
сред необходимите ежемесечни разходи и не следвало да бъде включван в
основата за определяне на дължимия размер на издръжката, но който така или
иначе ежегодно бивал заплащан изцяло от ответника от бащина грижа, макар и
свръх възможностите му. Като друг
неоснователен аргумент за завишаване на издръжката бивала сочена необходимостта
на детето от собствен компютър. На първо място домакинството, в което живеели
детето и майката разполагал с компютър, което било видно дори от самия прочит
на исковата молба, в която се говорило за собствен на детето компютър, а не по
принцип за компютър, на който да пише домашните си работи. На следващо място
учебната програма в началното училище, та дори и в основното, не налагала
необходимостта от компютър, който да бъде ползван при домашната подготовка. Не
на последно място до излагане на противното с исковата молба, майката винаги
била против това детето да има собствени модерни технологии, като дори не
позволявала на Е. да ползва подарения от баща й смартфон, посредством който
можела да има както достъп до интернет, така и постоянна връзка с баща си. Тук
следвала да бъде отбелязано обстоятелството, че освен закупения смартфон, при
всяко виждане бащата давал и джобни на детето, а при смяната на сезоните
редовно й закупувал дрехи за новия сезон. На
следващо място оспорва представения като доказателство с исковата молба Договор
за провеждане на курсове и обучение от 29.01.2019г., който представлявал частен
документ, лишен от материална доказателствена стойност. Счита, че същият е
съставен с оглед целите на настоящето производство. Детето нямало
необходимостта от такъв курс към настоящия момент, отделно от това такъв тип
курсове се записвали в началото на съответната учебна година, т.е. септември
месец, а не в края на м. Януари – по средата на учебната година, точно няколко
дни преди завеждане на настоящето дело. Дори обаче напълно неоснователно този
инцидентен разход да бъде взет предвид при определяне на издръжката, то той би
оправдал 10 или 20 лв. от вече заплащаната месечна издръжка в и без това
високия размер от 400 лв., но не би довел до увеличаване на същата в двоен или
троен размер. Счита, че така претендираният размер на издръжката е
необоснован и неоснователен не само с оглед гореизложеното, но и с оглед
конкретните и постоянни нужди на детето. Към настоящия момент Е. нямала
специфичните нужди, които има едно бебе, кумулиращи допълнителни за
отглеждането му разходи за специална храна /адаптирано мляко, пюрета и др./,
памперси, специална козметика и т.н., които са били меродавни при определяне на
първоначалния размер на издръжката. Както всяко дете на нейната възраст и тя
имала необходимостта от храна, дрехи и учебни пособия, които обаче съобразно
средния за страната размер възлизали около 250 лв. месечно, в това число и за
„реалностите на София". Заплащаната от ответника издръжка в размер на 400 лв. месечно
покривала изцяло и отгоре нуждите на детето, при положение, че и майката също
следвало да поеме част от финансовата му издръжка, независимо от
обстоятелството, че същата осъществявала фактическото му отглеждане. В същото
време ответникът не разполагал с доходи, необходими за „реалностите на гр.
София", особено ако същите били такива, каквито са описани в исковата
молба. Размерът на настоящата издръжка бил определен с
оглед моментното финансово състояние на бащата и дори свръхвъзможностите му, с
оглед специфичните нужди на детето, което към онази дата е било още бебе и
липсата на ново семейство и други деца, за които да полага грижи. Към онзи
момент ответникът действал, воден от бащината си грижа - спонтанно и
недалновидно без същият да си дава реална сметка за дългосрочността на поетото
от него задължение и без да съобразява трайните си бъдещи доходи и нуждите на
новото си семейство. Към настоящия момент Р.Б. реализирал с пъти по-ниски
доходи от реализираните към датата на определяне на първоначалния размер на
издръжката. Основните приходи на ответника през последните години представлявали
получавана рента от наследствени земеделски земи в размер на 3200 лв. годишно и
наем от цветарница в размер на около 350 лв. месечно и то за времето когато
същата имала наемател.
Освен
намалените доходи, както ставало ясно към настоящия момент ответникът имал още
две малолетни деца, на които също дължал издръжка, а именно – К. Р.Б., р на ***г.
и В. Р.Б., р на ***г. Задължението
бащата да плаща на първото си дете издръжка в 400 лв. водило до значителни
затруднения и фактическа невъзможност бащата да поема адекватна и равностойна
издръжка на другите си две деца и водило до увреждане на техните законни права
и интереси. Още повече, че майката на детето му, с която живеел на семейни начала,
била безработна студентка, която не реализирала доходи и не можела да участва
нито във финансовата издръжка на детето, нито в издръжката на общото им
домакинство като цяло.
Отделно
от горното и за задоволяване на семейните нужди ответникът бил теглил
дългосрочен банков кредит, който щял да изплаща следващите дълги години /вж.
Договор за кредит № ..
Видно от
всичко гореизложено било, че са налице съществени изменения във възможностите
на лицето, което дължи издръжката, но не с оглед претендираното с исковата
молба напълно необосновано увеличение, а в посока нейното намаление - предмет
на насрещния иск, предявен за съвместно разглеждане в настоящето производство.
Отделно
от гореизложеното м на ищцата бил
затаила информация относно реалното си материално състояние. Така м на ищцата
била представила служебна бележка от работодателя си „МУ – Ф. по д. м.",
от която се виждало, че не е получавала доходи от трудова дейност, което било
напълно нормално, при положение, че същата има дете под 2-годишна възраст и е в
отпуск за отглеждането му. С исковата молба обаче не бил представен трудовия й
договор, по който предстои започване на изпълнение след приключване на отпуска
й по майчинство, нито е представена справка от НОИ за изплатени обезщетения за
отглеждане на малко дете. Видно от гореизложеното било, че ответната страна не оспорва обстоятелството,
че Е.Х. има още две деца от А. Т, с който живее на семейни начала, но счита, че
същата е затаила информация и относно неговото финансово състояние и
възможността му да издържа детето си. За разлика от майката на другите две деца
на ответника, бащата на другите две деца на
майката на ищцата не бил безработен с., а уважаван а. с добър финансов
статус. Към исковата молба била представена служебна бележка от собственото му
дружество „Т. Архитекти" ЕООД за изплащано трудово възнаграждение, но не и
годишната му данъчна декларация като физическо лице, нито декларация за
семейното му и имуществено състояние. Ето защо и с оглед гореизложеното се
прави искане съдът да отхвърли като
неоснователен предявения иск с правно основание чл. 150. чл. 143 от СК за
изменение на дължимата на малолетната Е.Р.Б. от б й Р.Е. Б. месечна издръжка от
400 лв. на 800 лв.Претендират се направените по делото разноски.
В срока
за отговор ответникът Р.Е.Б., ЕГН: **********,
е предявил насрещен иск
срещу Е.Г.Х., ЕГН ********* в качеството й на м. и з п на
м. Е.Р.Б., р. на *** г. и двете с постоянен адрес: *** с която се прави искане съдът да постанови решение с оглед настъпилите съществени изменения в
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка на детето и да намали същата от 400
/четиристотин/ лв. на 180 /сто и осемдесет/ лв.
Както
всяко дете на нейната възраст и Е. имала необходимостта от храна, дрехи и
учебни пособия, които обаче съобразно средния за страната размер по
статистически данни възлизали на не
повече от 250 лв. месечно. Към
настоящия момент детето било на 10 години, като нямало специфичните нужди,
които има едно бебе, кумулиращи допълнителни за отглеждането му разходи за
специална храна /адаптирано мляко, пюрета и др./, памперси, специална козметика
и т.н., които са били определящи при определяне на първоначалния размер на
дължимата издръжката. Същата била на възраст, в която се храни с общата за
домакинството храна, като за училище са й нужни джобни за храноден не повече от
3 лв дневно или 60 лв. месечно. Като тук следвало да бъде взето предвид
обстоятелството, че при срещите си с детето отделно и независимо от издръжката,
която бащата плаща чрез майката, същият давал и джобни лично на детето. Следвало да бъде отбелязано и
обстоятелството, че началното, основното и средното образование в България са
безплатни, като разходите за учебни помагала и консумативи не са ежемесечни и
разпределени на месечна база не могат да обосноват разход, необходим за
издръжката на детето по-голям от 10 лв. месечно. Дори към тях да бъде включен
оспорения с отговора на исковата молба /съставен с оглед нуждите на настоящето
производство/ разход за курс по математика в размер на 250 лв. /20 лв.
месечно/, то за училищни нужди няма как да бъдат предвидени повече от 30 лв.
месечни разходи.
Към горепосочените разходи следвало да
бъдат прибавени и разходите за дрехи, които са сезонни, а не ежемесечни и в
които ответникът участвал активно, отделно и независимо от заплащаната от него
месечна издръжка. Не се оспорва обстоятелството, че майката също закупува дрехи
на детето, но с оглед закупуваните от страна на бащата комплекти дрехи и
обувки, необходими за съответния сезон, в това перо няма как да бъдат включени
повече от 80-100 лв. месечно или 250-300 лв. на сезон за закупуване от страна
на майката дрехи и обувки, в това число необходимите такива, но не и
луксозните, които няма как да бъдат предмет на дължимата от бащата издръжка.
Към горепосочените разходи следвало
да бъдат прибавени допълнително 30-40 лв. извънредни /предвидими инцидентни/
разходи за лекарства, рождени дни на връстници и др. подобни, които не са
регулярни, но които се предполага, че се обичайно се извършват с оглед нуждите
на дете на тази възраст.
В идно от гореизложеното и разгледани по
пера нуждите на детето не оправдават заплащането на издръжка в размер на 400
лв. месечно, като с оглед обстоятелството, че детето няма нужди по-специални от
тези на всяко дете на неговата възраст, то необходимата месечна сума за
издръжката му била не повече от 250 лв.,
дължима общо от двамата родители.
Относно възможностите на бащата на
Е. да й заплаща издръжка
били настъпили нови
обстоятелства, а именно: На първо място към настоящия момент
той имал още две малолетни деца, на
които дължи издръжка, а именно – К. Р.Б., р на *** г. и В. Р.Б., р на *** г.
Майката на вторите му две деца, с която живеел на семейни начала, била
безработна с., която не реализирала доходи и не можела да участва нито във
финансовата издръжка на детето, нито в издръжката на общото им домакинство като
цяло.
Едновременно с горното и за
задоволяване на семейните нужди ответникът бил теглил дългосрочен банков
кредит, който щял да изплаща следващите
дълги години /вж. Договор за кредит № .../
Към
настоящия момент Р.Б. реализирал с пъти по-ниски доходи от реализираните към
датата на определяне на първоначалния размер на издръжката. Основните приходи
на ответника били получавана рента от наследствени земеделски земи в размер на
3200 лв. годишно и наем от цветарница в размер на около 350 лв. месечно и то за
времето когато същата има наемател.
С оглед всичко казано дотук счита за
основателно дължимата съобразно нуждите на детето издръжка, да бъде поделена
между двамата родители, като с оглед финансовите възможности на бащата и
обстоятелството, че същият дължи издръжка и на още две деца, припадащата му се
част от дължимата на Е.Р.Б. издръжка следвало да бъде намалена и определена в
размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно.
В срока за отговор е постъпил такъв от
първоначалната ищца чрез а. М.И.Б.П. *** - пълномощник на Е.Г.Х. – м.
и з.п. на Е.Р.Б.
Счита предявения насрещен иск за
родово и местно подсъден на районен съд Пловдив. Искът бил неоснователен. Не
били налице представките на намаляване на издръжката на детето. Налице били
предпоставки за увеличаване на същата, както е
поискано в исковата молба с която
е образувано настоящето производство.
Изминалия период от определянето на
първоначалната издръжка почти 10 години бил достатъчна предпоставка за
изменение размера на присъдената такава. С биологичното израстване на детето
нараствали и неговите потребности от храна и облекло. Те не намалявали както
твърди пълномощника па ответника. Възниквали и нови образователни и социални
нужди, който не можели да бъдат задоволени със знанията на майката. За
правилното физическо н психическо развитие на детето понякога се налагало да се
ползуват лица със специални знания и компетентности. В този смисъл се налагало
да се взимат допълнителни уроци и да се посещават обучителни курсове по
математика например. С оглед поведението на бащата и дългите периоди, в които
не желаел да осъществява контакт с дъщеря си се било наложило детето да
посещава психолог. Тези посещения, които се заплащали между 35 и 50 лева на
посещение били наложителни, защото Е. била започнала да развива комплекс,
породен от липса на интерес и внимание от страна на бащата. Обзавеждането на стаята, която обитавала било
обновено с ново бюро, офис стол, стелажи за книги и етажерки. Новите мебели
били съобразени с възрастта, нуждите на ученик и момиче.
Р.Б. – м.на другите дена на Р. Б била
безработна с. по свой избор или защото семейството имало достатъчно средства да
си позволи единият родител да не работи. Записването й било станало след
образуване на делото и получаване на исковата молба, с очевидната идея да се
създадат доказателства за съдебния процес. Задочното обучение изисквало
средства, включително такси, които семейството им очевидно можело да се
позволи.Банков кредит в размера изтеглен от ответника не се предоставял срещу
доход от около 300 лева на месец.
Твърденията в исковата молба съдържали
очевидни противоречия: при доход от 300 лева бащата плащал издръжка от 400
лева. В същото време твърдял да купува допълнително дрехи и да дава „джобни
пари". Изтеглил кредит от 120 000 лева. Партньорката му не работила и
записала задочно платено обучение бакалавърска степен.
М.
на ищцата имала информация за начина на живот на
семейството на ответника от негови твърдения пред дъщеря им. Следвало да се има
предвид, че към момента на определяне на първоначалната издръжка Р.Б. бил
подсъдим с блокирани банкови сметки и имущество.
Ответникът е запознат с обстоятелството, че Е.
ходи в частни уроци и частна занималия. Тя била ходила и в частна ясла и детска
градина, защото местата в София били много ограничени и тя не е била класирана,
а майката е трябвало да започне работа, за да се издържат. Получавана издръжка
е покривала само таксата за детската градина.
С оглед на всичко гореизложено
счита насрещно предявения иск за намаляване на издръжката за неоснователен.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните
по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено е, че Е.Г.Х., ЕГН ********** и Р. Е. Б,
ЕГН ********** са р. на Е.Р. Б, р на ***г.
Установено е също, че майката се е преместила с детето в София,
където живее със сегашния си мъж. Тя има
редовни и постоянни трудови доходи, като от приета справка от НОИ се
установява, че доскоро е получавала и обезщетение за майчинство.
Бащата на детето притежава дялове в няколко търговски дружества,
като от приетите писмени доказателства се установява, че през различните години
те генерират известни приходи, които са над средните по
размер за страната.
Детето живее при майка си, като тя поема основните грижи за
дъщеря си. Е. е на … г. и има нормални за възрастта си
потребности.
От показнията на свидетелката Б. се установи, че детето живее при майка си в София,
като посещава занималня и уроци по математика. Казва, че ходи и на гимнастика.
Разказва, че е здраво дете. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
съответни на останалия доказателствен масив.
От показанията на свидетеля П се установи, че преди години
финансовото състояние на Р. Б. било много добро, но
възможностите му към настоящия момент са значително по-малки. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обектвни и последователни.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск цели изменение на размера на веднъж определената и
присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на обстоятелствата.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при
които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само
това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания и на възможностите на дължащия издръжка.
Съдът намира, че в случая са налице кумулативно предвидените в чл.
150 СК предпоставки, по следните съображения:
От предходното присъждане
на издръжката до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо определянето на размера на издръжката. През изминалия период от
присъждането на издръжката от около десет години социално-икономическото
развитие на страна и натрупалата се инфлация са намалили покупателната
способност на присъдената издръжка. Нуждите на момичето с възрастта са се
увеличили и ще се увеличават. Отделно от това се установява, че детето ходят на
различни курсове, които задоволяват неговите образователни потребности.
Съгласно чл. 143, ал.
2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си
(последното отрицателно условие се отнася за детето, а не за родителите – т. 2
от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от
имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото
чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това ищецът по делото с оглед възрастта си е
дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК). Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при
кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза и на детето. Конкретните възможности на ответника да дава издръжки
обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК).
Съдът приема, че и
двамата родители получават над средните за страната доходи. Не са основателни
доводите на бащата, че след като е взел кредит за значителна сума. Напротив,
след като има възможност да обслужва финансовите си задължения, то следва и да
отделя достатъчно средства за задоволяване
потребностите на детето си. Издръжката на детето следва да бъде приоритет и от
съвкупността на доказателствения масив не може да се направи извод за
основателността за намаляване на размера на тази издръжка.
От друга страна
безспорно по делото е, че бащата на детето има още две деца, които са съответно
на по 5 и 6 години. Тези обстоятелства са от съществено значение, тъй като то е
длъжен да се грижи и за тях. Освен това при съобразяване на всички посочени по-горе
обстоятелства съдът намира, че справедливия размер на издръжката, която следва
да се поеме от ответника, е 400 лв.
По-голям размер на издръжката не би бил във възможностите на ответника по първоначалния
иск с оглед настоящия му доход и най- вече безусловната необходимост да
предоставя издръжка и на другите си две деца. Освен това 700 лева са достатъчни
за покриване на нуждите и потребностите на детето Е., като 300 лева следва да
се предоставят от майката, защото тя полага преките грижи за детето.
С оглед
гореизложеното исковете и за увеличаване и за намаляване на присъдената
издръжка следва да бъдат отхвърлени като неосноватени.
По разноските:
С оглед
неоснователността на иска за увеличване на издръжката ищцовата страна следва да заплати разноски за платен адвокатски хонорар на
ответника в размер на 400 лева, а Р. Е. Б.следва да заплати разноски за платен адвокатски хонорар на
ищцата в размер на 400 лева с оглед
отхвърления насрещен иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване на издръжката, постановена
с решение
№ 3923 от 23.12.2010г по гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив,предявен от Е.Г.Х., ЕГН ********** като м.и з.
п. на Е.Р. Б.против Р. Е. Б., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска за намаляване на издръжката,
постановена с решение № 3923 от 23.12.2010г по гр.д. № 11300/2009г
по описа на РС-Пловдив, предявен от Р. Е. , ЕГН **********
срещу Е.Г.Х., ЕГН ********** като м. и з п. на Е.Р. Б.
ОСЪЖДА Р. Е. Б,
ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е.Г.Х., ЕГН ********** като м. и з. пр. на Е.Р. Б.сумата от 400 лв., разноски, сторени в производството по делото.
ОСЪЖДА Е.Г.Х., ЕГН ********** като м. и з. п. на Е.Р. Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Е. Б.,
ЕГН ********** сумата
от 400 лв., разноски, сторени в производството по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
врчъчването му на страните.
Съдия:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП